№ 95
гр. гр. Д., 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.а
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Д. Н. Д.
като разгледа докладваното от Калина Т. Д.а Частно наказателно дело №
20233200200232 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Д. Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване
на финансови санкции, издадено от Окръжен съветник в служба за пътно движение в
Окръг Х. Л. Г. и засягащо българския гражданин А. И. – роден на *********г. в гр.Д., с
последен известен адрес **** гр.К., ул.”Б.” № 44.
От извършената служебно справка в НБД - Население за данните на лицето се
установява, че се касае за българския гражданин А. М. И. роден на *********г. в гр.Д., с
ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес гр.К. ул.“Б.“ № 44 вх.А ет.7 ап.20.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Предвид обстоятелството, че засегнатото лице не е открито на посочените в
справката НБД /Население/ адреси, както и, че е същото е извън страната съгласно
данните по делото и не се явява, бе назначен служебен защитник по делото.
Служебният защитник навежда доводи, с оглед представените по делото
доказателства, че са налице основанията за признаване на решението.
След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд
гр.Д. установи следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
1
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено
за признаване и изпълнение на решение № 695.362198.1 постановено от Окръжен съветник в
служба за пътно движение в Окръг Х. Л. Г., с което на българския гражданин А. И. е
наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата
държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното
решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в
размер на 200 евро, както и заплащане на сторените в съдебното и административно
производство довели до решението разходи в размер 28,50 евро. Осъждането е за деяние,
реализирано на територията на Г. /издаващата държава/, а именно: На 11.07.2022г. в 12:59ч.
в Г.З. на федерална магистрала А20, на километър 21,200, посока на движение към Р., като
водач на товарен автомобил регистрационна табела OL - J 8494 засегнатото лице е
превишило максимално разрешената скорост на движение извън населено място с 39
км/час. При допустима скорост на движение 100 км/час е установена скорост на
движение 139 км/час, след приспадане на допустимото отклонение.
Това деяние е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.41
ал.1, във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/;
чл.24 ал.1, 3 номер 5 от Закона за движение по пътищата /StVG/ и 11.3.6 от
Федералния каталог за глобите /финансови санкции/ /BKat/.
Решението е постановено на 19.09.2022г. и е влязло в сила на 12.10.2022г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република Б. е сезирана като
изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – Д. удостоверение съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае
се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена
санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или
несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за
движение.
Деянието, осъществено от засегнатото лице А. И., попада сред изброените в чл.30
ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №
2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу А. М. И. за същото деяние в Р Б.
или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в
2
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р Б. или пък за деяния, извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената
финансова санкция с решението не е по - малко от 70 евро, респ. левовата им
равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение
касае парична сума в общ размер на 228,50 евро /равностойни на 445,92 лева по курс
на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 19.09.2022г./, от
които 200 евро - парична сума, наложена с осъждане за извършено престъпление и 28,50
евро - сторени разходи по съдебното и административно производство.
Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/
лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за деянието, предмет на решението. Производството срещу А. М. И. е било
писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Предвид обстоятелството, че А. М. И. е български гражданин, с постоянен и
настоящ адрес – гр.К. ул.“Б.“ № 44 вх.А ет.7 ап.20, съдът прие, че местоживеенето му се
намира на територията на Р Б., т.е., налице е една от алтернативно предвидените
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се
в чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Липсват доказателства, представени от издаващата държава и от засегнатото лице за
пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на
финансова санкция, поради което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в
български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция, или 228,50 евро към 19.09.2022г. са равностойни на 445,92 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.7
т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № 695.362198.1 постановено от Окръжен съветник в служба за
3
пътно движение в Окръг Х. Л., Г. на 19.09.2022г., влязло в сила на 12.10.2022г., с което на
българския гражданин А. М. И., роден на *********г. в гр.Д., с ЕГН – ********** е
наложена финансова санкция общо в размер на 228,50 евро /от които парична сума –
200 евро, наложена с осъждане за извършено престъпление и 28,50 евро - сторени
разходи по съдебното и административно производство/, равностойни на 445,92 лева по
курс на БНБ към датата на постановяване на решението – 19.09.2022г.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото ведно с решението,
постановено от Германските власти влязло в сила на 12.10.2022г. да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с
чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да
уведоми настоящия съд, с оглед уведомяване компетентния орган на издаващата държава.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република Б..
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4