РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно гражданско дело
№ 20255000500316 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3610/02.04.2025 г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - Пазарджик против решение №
101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г. по описа на ОС – Пазарджик в частта, с
което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на М. Н. Т. ЕГН
********** от гр. К. № 11 на 30.04.2019 г., обезщетение за причинените и вреди във връзка
пътен инцидент станал около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр.
Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“,
край гр. Белово, при км. 169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“,
модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този
автомобил, както следва: 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане и
18 327.59 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната
лихва, считано от 30.04.2019 г., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба М. Н. Т. ЕГН ********** счита, че същата е
неоснователна. Претендира разноски.
1
„Европейски пътища“ АД – Пловдив, ЕИК *********, в качеството на трето
лице-помагач на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София счита, че същата е
основателна. Претендира разноски.
Останалите участници в производството не са взели становище по съществото на
въззивна жалба вх. № 3610/02.04.2025 г.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5682/27.05.2025 г. от М. Н. Т. ЕГН **********
от гр. К. № 11 против решение № 101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г. по
описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на Т. да бъде осъдена Агенция
„Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пазарджик да и заплати сумата над
присъдения размер от 200 000.00 лева до пълния предявен размер от 300 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътен инцидент,
станал на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр.
Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“,
край гр. Белово, при км. 169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“,
модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този
автомобил, заедно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане,
както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.
София не е взел становище по същество.
„Европейски пътища“ АД – Пловдив, ЕИК *********, в качеството на трето
лице-помагач на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София иска отхвърляне искането за
допълнително обезщетение над размера от 200 000.00 лева.
Останалите участници в производството не са взели становище по съществото на
въззивна жалба вх. № 5682/27.05.2025 г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективна съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД.
Предявени от М. Н. Т. ЕГН ********** от гр. К. № 11 против Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Македония“
№ 3.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати
сумата от 300 000.00 лева, частично от 500 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 18 327.59 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, всички вреди причинени от пътен инцидент, станал на 30.04.2019 г.,
около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между
2
ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км.
169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......,
управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този автомобил, заедно със
законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
Третите лица–помагачи считат, че исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на
републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между ресторант
„Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км. 169+131 м., е
настъпил инцидент, с участието на МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......,
управлявано от П.Т., при което, вследствие на паднало дърво върху този автомобил, е
пострадала тежко М. Н. Т., пътуваща на предна дясна седалка.
Горните обстоятелства се установяват от констативен протокол за ПТ с
пострадали лица № 340р-7326/30.04.2019 г. (л. 14 – 15 от делото на ОС, протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.04.2019 г. (л. 16 – 21 от делото на ОС) и от показанията на
свидетели П.Т., Б. Г.-Б., Д.М., Е.А. и Д.С..
Видно от показанията на свидетел П.Т. (л. 430 от делото на ОС), той е съпруг на
пострадалата и пряк очевидец на инцидента. Шофирал автомобила, който бил ударен от
дърво, което паднало върху колата, отгоре. Въпреки роднинската връзка, съдът намира
неговите показания за достоверни, доколкото дадената информация съвпада с тази на
останалите свидетели, както и с другите доказателства, събрани в рамките на
производството.
Видно от показанията на свидетел Б. Г.-Б. (л. 486 от делото на ОС), тя е пряк
очевидец на обстановката веднага след инцидента, първа се е притекла на помощ. Пътувала
по същия път със съпруга си, видяла ударената кола и пострадалата и подала сигнал на
телефон 112, което станало около 7 часа вечерта. Дърво било на около 1.50 – 2.00 метра от
пътното платно до канавката.
Видно от показанията на свидетел Д.М. (л. 488 от делото на ОС), той е пряк
очевидец на обстановката веднага след инцидента. На 30.04.2019 г., малко след 19.00, му се
обадил П. – съпругът на пострадалата и му казал за събитието. М. отишъл на мястото около
19.20 ч. Дървото било огромно, паднало напреко на пътя. Пожарникарите вече били
разчистили малко и били извадили М. от колата. Дебелата част на дървото била разцепена.
3
Видно от показанията на свидетел Е.А. (л. 587 от делото на ОС), той е пряк
очевидец на обстановката веднага след инцидента. Бил дежурен в РСПБЗН - Белово и
участвал със свои колеги в спасителните дейности. При отиването на място заварили един
автомобил, затиснат от един клон, в посока Белово - Пазарджик, дървото било от дясната
страна. Клонът бил много дебел. Дървото било паднало и се било забило в прозореца на
автомобила. В него имало мъж, жена и дете. Жената била със сигурност вътре, а мъжът и
детето мисли, че били излезли, или излизали в момента, но те не били много пострадали.
Жената била доста пострадала, но какво точно – не знаел. Клонът бил паднал, забил се в
стъклото, бил се пречупил и бил върху капака, обаче бил пробил стъклото и бил ударил
жената, която седяла на пасажерската седалка. Клонът не бил забит в нея, обаче предполага,
че е бил, защото раните бяха жестоки. След това срязали автомобила, огънали му тавана,
извадили жената и я сложили в линейката. Обезопасили автомобила и платното. Клонът
изглежда е бил доста здрав, защото доста време го рязали, бил доста голям. Рязали го около
час - час и половина.
Видно от показанията на свидетел Д.С. (л. 589 от делото на ОС), той е пряк
очевидец на обстановката веднага след инцидента. Бил дежурен в РСПБЗН - Белово и
участвал със свои колеги в спасителните дейности.
Като дежурен екип им се обадили, че има катастрофа и паднало дърво. На място
като отишли, имало паднал един огромен клон. Спрели, извадили инструмента, нарязали
колата. Жената била обезобразена – това си го спомня, чак гадно му станало. Единият клон
бил забит някъде в корема и. Отрязали колата, тавана огънали назад. Извадили жената. Било
грозна картинка. Спомня си, че бил много голям клон. То и дървото било огромно.
Ответникът прави възражение, че дървото и било напълно здраво и единствена
причина за неговото счупване са метеорологичните условия към онзи момент. Твърди
наличието на непреодолима сила, поради което не следва да носи отговорност за трагичния
инцидент.
Това възражение е неоснователно.
За установяване състоянието на падналото дърво са назначени три
лесотехнически експертизи, които са дали своите заключения при анализ на снимковия
материал, представен с исковата молба и приет като доказателство по делото, като третата
експертиза е с направени допълнения в съдебно заседание, след приемането на 1 брой CD
със запис на предаване, излъчено в ефир на телевизия „BULGARIA ON AIR“, относно
пътния инцидент и е възпроизвеждане съдържанието на записа.
Настоящата инстанция приема, че използваните от експертите снимки и други
цифрови носители със съдържание, съхранявано в електронна форма, са писмени
доказателства и имат характер на заверени копия от електронни документи по смисъла на
чл. 184 ГПК. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документи и електронния подпис, съгласно който „електронен документ“ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент
4
и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал. 2 от същия, според който
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ
електронно изявление. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Ето защо, снимките и другите цифрови носители са копия на електронни документи, тъй
като са електронни записи на визуално съдържание (файлове), поради което приемането им
като доказателства в гражданското съдопроизводство е допустимо.
Според заключението на първата експертиза (л. 237 – 239 от делото на ОС),
изготвена от доцент Д.Д., от приложения снимков материал може да се заключи, че
пречупеното дърво е вид чинар (платан). По виждащите се листа може да се предположи, че
става дума за западен или яворолистен чинар, но не и да бъде еднозначно определен
дървесният вид. Точното определяне на възрастта би било възможно след изброяване на
годишните пръстени. По наличните изображения възрастта не може да се посочи конкретно.
Според изложеното в протокола от огледа на местопроизшествието, може да предположи, че
дебелината на стъблото е около 1.2 м. (при височина 1.3 – 1.5 м.), а тъй като чинарите се
посочват като сравнително бързорастящи видове, би предположил възраст от около 60-70
години. По представените снимки на пречупеното при инцидента стъбло не може да се съди
за здравословното му състояние в момента. Точното местоположение на дървото може да се
посочи с координати N 42 градуса, 11 минути, 45.68 секунди, Е 24 градуса, 05 минути, 51.20
секунди (по Google Maps). На снимки от месец юли 2018 г. се забелязват сухи клони и
частично суховършие за въпросното дърво, което показва известно влошаване на
здравословното му състояние тогава. Няма признаци, по които да се съди, че за дървото са
полагани някакви конкретни действия или грижи. Редуцирането на короната, вкл. и
наличието на сухи клони на процесното дърво през лятото на 2018 г. са откъм
противоположната на пътя страна (юг-югозапад), т. е. не би могъл да посочи дървото като
непосредствена опасност за преминаващите автомобили и хора тогава, която да налага
незабавното му премахване. Предполага, че снимките по делото са били направени
непосредствено след инцидента от 30.04.2019 г. По фотографиите от мястото на
произшествието не може да съди за здравословното състояние на дървото, непосредствено
преди пречупването му, както и за суховършие, евентуално наличие на плодни тела на гъби
или липсваща кора. Евентуално загниване на дървесината на стъблото без съмнение в
значителна степен би улеснило пречупването, но не може категорично да посочи наличието
на гниене, на базата на предоставените материали.
Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че като цяло наличието на сухи
клони и в случая споменатото частично суховършие е признак за някакво влошаване.
5
Настъпването на това нещо може да бъде наистина от най-различни причинители. Може да
бъдат с биотичен характер – дървесиноразрушаващи гъби, евентуално насекомни вредители,
някакви други патогени също. Може да се дължи и на някакви абиотични фактори –
измръзване, засушаване и т. н. От тази гледна точка за него не е било нужно непосредствено
да се премахва дървото. По принцип би трябвало да бъдат окастрени клоните, а не да се
премахва цялото дърво. При окастрянето забелязване на заболяване би могло да стане, ако
на момента там е имало плодни тела на въпросните дървесиноразрушаващи гъби. От
специалист би трябвало да може се забележи от какво е болно дървото или поне да внесе
повече яснота именно за състоянието на дървото. Първопричината от какво е този проблем
не винаги може да се уточни, но въпросът е, че ще се констатира факта на самото заболяване
– евентуално загниване на дървесината и т. н. На въпрос: „Моля да ни обясните, наличието
на това бяло вещество по дървото, какво е според Вас?“, експертът е отговорил следното:
Възможно е да е и процес на гниене, но не мога да съм сигурен така просто от снимка, без да
имам някакъв контакт с дървото и да го обследвам. Не мога точно така да Ви отговоря
еднозначно по 11 снимки. За да можем да се произнесем, дали има някакъв проблем в това
отношение, трябва да действително да можем да го обследваме, да видим дървото. Не
изглежда в идеално състояние дървото. Определено тук, разглеждайки снимката, бих казал,
че не изглежда това да е здрав клон или върха на стъблото. Това, което се вижда от снимките
– дали е клон или върха на стъблото, но не изглежда здраво, изглежда сухо. Виждам, че има
дупки. Биха могли да бъдат признак за някакво гниене. Белите петна, действително биха
могли да бъдат и признак за загнила дървесина, но като цяло червеникавият цвят си е
типичният за дървесината на тези дървета. Чинарът е червеникав. От само себе си, от
възрастта няма да се получи някаква промяна в цвета от червеникаво към бяло или смесено.
Тя би дошла евентуално при някакво съхнене. Ако няма някакво съхнене, не бих очаквал
някаква промяна.
Според заключението на втората експертиза, изготвена от д-р инж. Н.З. (л. 240 –
243 от делото на ОС), за определяне на дървесния вид са използвани снимките, на които се
виждат части от стъблото с кора и най-вече тези, на които има сравнително ясно видими
листа на дървото. Според видимите белези дървесният вид може да бъде западен платан или
яворолистен платан. Само по външния изглед на дадено дърво не може да се определи
достатъчно точно неговата възраст. За целта е необходимо да се преброят годишните
пръстени в дървесината на стъблото в близост до неговата основа. Според видимите белези
на снимките (части от стъбло и клони) и изображенията може да се предположа
ориентировъчно, че възрастта на съответното дърво е между 50 и 80 години. Към датата на
инцидента (края на април) образуването на новите листа при платаните все още не е
приключило. Също така на предоставените снимки се виждат само пречупени части от
процесното дърво. Поради това по тях не може да се оцени степен на обезлистване на
короната. По снимки на дървото от юли 2018 г. може да бъде определено, че към този месец
короната на дървото е имала около 30% обезлистване (рехавост на короната, а не дял на сухи
клони). По този показател санитарното състояние на въпросното дърво може да се определи
като средно в близост до границата от 25% за дърветата в сравнително добро състояние. По
6
предоставените снимки не може прецени доколко цветът на дървесината в пречупените
участъци се отличава от естествения при платаните, посочен по-горе. По снимките не може
да се определи и промяна в механичните свойства на дървесината. По предоставените по
делото материали не може да прецени категорично дали за дървото са полагани някакви
грижи. На тях изгледът на дървото е съвсем различен от този преди инцидента. На снимките
от юли 2018 г. се вижда един отрязан ниско разположен сравнително тънък клон. От силен
вятър по-лесно се пречупват дървета с изгнила дървесина в съответния участък. На някои от
снимките се забелязва по-светло оцветяване на част от дървесината в пречупените участъци,
а на други се виждат по-тъмни участъци на пречупено стъбло или клон. По тези снимки
обаче не може да бъде преценено категорично доколко цветът на дървесината се отличава от
естествения при платаните. На снимките от 2018 г. се виждат сухи сравнително тънки клони.
Предвид това е вероятно в някои участъци на клоните да е имало гниене на дървесината, но
по тези материали не мога да преценя в каква степен е било то. При суховършието върхът
или скелетни клони на дадено дърво са изсъхнали. На снимките се виждало, че скелетните
клони на въпросното дърво са живи през 2018 г. По ствола и клоните на дървото не се
виждат плодни тела на гъби. Гниенето на дървесината се развива с различна скорост в
зависимост от вида на дървесиноразрушаващата гъба и общото състояние на дървото. В
много случаи то протича десетилетия при по-стари дървета.
Вещото лице в съдебно заседание е уточнило: “… че обезлистването касае
рехавост на короната, по-малко листа вследствие на всички причини, но не само на дял на
сухи клони - 30 % дял на сухи клони. Аз съм специалист по горска фитопатология
(заболявания на горските дървета). В случая аз съм определил по снимки 30 % обезлистване,
което го поставя в средната категория, средно състояние и то в долната граница. При дърво
в такова състояние би могло в случая да се премахнат евентуално наличието на сухите
клонки. Това реално го определя и в тази категория средно състояние – наличие на сухи
клонки, но не и сухи дебели клони. Право може да се провери по-обстойно, но то в случая
се намира в не много лошо състояние, така че е необходимо просто да се премахнат някои
сухи клони. Едно обследване на здравословното състояние по принцип винаги е добро.
Наличието на влошаване на състоянието предполага след това да се направи и преценка за
причината по принцип, така че това е част от оценката. Неспециалист трудно би могъл да
прецени. Дори и специалист трудно би могъл в някои случаи да оцени, защото, както и
колегата каза, причините могат да са всякакви – от абиотични, биотични, а много често те са
и съвкупност – в повечето случаи. Особено, когато се касае до възрастни дървета – тогава
няколко неща обикновено влошават състоянието. И абиотични фактори – дървото се е
намирало в близост до пътното платно, и биотични биха могли да са факторите. Възрастта я
определям между 50 и 80 години – съвсем ориентировъчно. Наличието на сухите клони
показва вече някакво влошаване на състоянието в определена степен. Както съм написал и в
експертизата, голяма част от снимките са нефокусирани и това е точно такъв типичен
пример – това е нефокусирана снимка от известно разстояние. В случая виждам в едната
част червено-кафяво оцветяване, а в другата има белезникави нюанси, които биха могли и да
7
са до една степен естествени, но не го виждам материала реално и не мога да съм сигурен до
каква степен реално така изглежда на терена. По снимка не мога да съм категоричен. По
снимката не мога да преценя точно какво представлява, мога да предполагам. Има по-светъл
цвят на дървесината, но не мога да преценя снимката на ядрото ли е или беловината в коя
част е – не мога да преценя по тази снимка. По принцип, когато се направи оглед, се вижда
механичните свойства нарушени ли са. При бялото гниене и при кафявото гниене се
нарушават и механичните свойства и цвета. На терен веднага се вижда степен на загниване,
дали има такова. Тук, от снимката мога само да предположа, че има някакво гниене на
дървесината, но не мога да бъда категоричен. Сухите клони са индикация, че нещо се е
случило, но какво – не е ясно. Те може да са чисто механично пречупени, може да се дължи
на абиотични или биотични фактори, нещо се е случило. Впоследствие, когато са изсъхнали,
те вече са и загнили, дървесината е загнила – тя вече е мъртва, но каква е причината, не
може да се каже предварително“.
Според заключението на третата експертиза, изготвена от д-р инж. Н.Б., който е
специалист по дървесинознание, (л. 531 – 535 от делото на ОС), процесното дърво е
яворолистен платан (чинар), като диаметърът на стъблото е бил поне 1.00 метър, а възрастта
е около 50 години. Настъпилите събития на 30.04.2019 г. са следствие на продължително и
разрушително загниване на стъблото и по-специално на ядрото. Целият процес може да е
траел с години. Според експерта, за хората и за дървото времето има различна тежест.
Ключовата дума е „плодни тела". Ако те са се появили, дървото става доказано опасно и е
трябвало да се отсече незабавно. Самото счупване е само един от вариантите на края на
дървото, то е можело да се разрушава парче по парче и клон след клон. Но огромната тежест
и в някаква степен вятърът са спомогнали за този завършек.
Заключението на този експерт е изслушано и прието в съдебно заседание на
27.02.2024 г. Преди това е бил приет 1 брой CD със запис на предаване, излъчено в ефир на
телевизия „BULGARIA ON AIR“, относно пътния инцидент, при които е пострадал ищеца и
е възпроизведено съдържанието му.
След като е възприел съдържанието на репортажа, вещото лице в съдебно
заседание е уточнило, че: „ Суховършието по принцип е сухота без загниване, а загниването
вече се причинява от гъба. Има разлика между суховършие и гнилост на дървото.
Суховършието се наблюдава без да има процес на гниене в дървото докато, когато има
процес на гниене, има гнилост. Когато дървото изсъхне, то става още по-здраво. Когато
дървесината изсъхне без да има гниене, това не се отразява негативно на здравината на
дървото, напротив то става още по-здраво. Когато обаче има гниене, нещата много се
влошават и дървото не може да изпълнява своите механични функции, тоест то не може да
стои право. Ако има сухи клони или суховършие, това позволява от сухите участъци да
влезе някаква зараза, първо идват корояди, а носят и гъби след себе си. Ако видим сухи
клони и суховършие това означава за специалиста, че дървото е предразположено да бъде
заразено от вредители, защото те могат да навлязат през тези участъци. Ако видя снимка на
дървото, която датира година по-рано, вероятно мога да кажа дали тогава се наблюдава
8
суховършие. Дори да ми бяхте предоставили сега части от дървото, тъй като вече са минали
години от счупване, нямаше да мога да дам каквото и да било заключение, което да е
меродавно, но ако видя снимки година по-рано, вероятно по снимките мога да кажа дали е
имало в онзи по-ранен момент суховършие. Всичките снимки, върху които съм работил,
бяха вече на прекършеното дърво… Времето за дървото и за нас нямат една и съща
стойност, тоест това което показва снимката от 2018 г., то е можело да стои още дълго време,
ако не е загнило. На снимката, която ми се показва, датираща от 2018 г. аз виждам, че по
клоните на дървото вече се забелязват суховършия, но както съм обяснил в заключението си
подробно, времето, през което може да се развият някои процеси в това дърво е дълго, тоест
то е можело да седи и дълго време там. По принцип суховършието се определя най-общо
казано като белег за влошено състояние на дървото. Започнало е да изсъхва, което в бъдеще
може да доведе до загиването му. Още 2018 г. се вижда, че има клон, надвесен на пътя. След
пречупването на снимките се вижда, че именно от тази част на дървото от към пътя е
паднала, а здрав е останал клонът от задната част от към нивата. Обичайните и необходими
грижи са да се обкастрят сухите клони от страната на пътя, това е следвало да бъде
предписано и направено. От друга страна е най-лесно и най-евтино да се премахне изцяло,
тогава излиза, че два варианта са възможни: или да се окастрят клоните от към пътя, или да
се премахне цялото дърво, което дори е по-лесния и по-евтиния вариант за този, който
поддържа участъка. Смятам, че най-лесния, най-удобен и решаващ проблема метод е
премахване изцяло на това дърво….Категоричен съм, че през този период на годината,
когато са правени снимките, които ми се показват, лятото на 2018 г., не е възможно дърво да
не бъде разлистено. Към този момент вече процесът на разлистване е приключил. Може
една клонка жива да има, но тя ще се разлисти съвсем нормално. Към датата на пътното
събитие 30.04.2019 г., отсеченото дърво си имаше листа, това което видях аз на снимките си
показва, че то е било живо, защото има листа, но дървесината му я няма. В точка 6 от
заключението, където съм посочил, че се наблюдават смущаващи бели петна, тези петна
видях и във видеото, възпроизведено днес в съдебно заседание. Такива бели петна
категорично не са типични за този вид дърво „яворолистен платан“. Даже бих казал, че в
никоя дървесина на никое дърво няма такива бели петна. Този вид гъби - фомеси, това са
семейство гъби, които образуват плодни тела подобни на пелерина, с големина около
половина хляб, горе-долу, колкото ръцете ми. На снимките се вижда само дървесината, че е
загнила дървесина. Бялото като го пипате е меко като кашкавал. Хората, които са махнали
дърветата, като са пипнали тези бели участъци би следвало да усетят белия участък като
много нежен мек плат, а самата дървесина, като я пипнете направо се рони. Аз не съм
фитопатолог и не мога да отговоря колко време е било необходимо за достигане на това
състояние на дървото. Т. е. не мога да определя времето за развитие на болестния процес при
дървото. Мога да кажа как се определя дървесината, но дървото като дърво, като организъм,
аз не съм фитопатолог. Аз не съм в състояние да определя здравното състояние на дървото
само по снимки. Аз се занимавам само с дървесина и мога да говоря само за нея. В случая
съм работил само по снимки. Дойдох на 7 февруари и още преди да дойда ми обясниха, че
дървото вече е премахнато и няма как да го видя. Дори да беше там дървото толкова щеше
9
да е изгнило, че данните нямаше да се меродавни. От снимката от 2018 г. се вижда, че
дървото вече е в лошо състояние, представете си от 2020 г. до 2022 г. то вече ще се е
разкапало и няма да има нищо по него. Не мога да определя примерно колко живот остава на
дървото по снимката от 2018 г. Виждайки снимката от 2018 г. мога да кажа, че това дърво
трябва да се махне, защото то загива, бих препоръчал да бъде премахнато. Но не бих могъл
да кажа колко време още то ще оцелее и кога ще падне, не мога да кажа с точност и не бих
могъл да прогнозирам. Моите изводи, какво според мен като експерт представляват белите
петна на снимковия материал, а и днес от видеото, съм категоричен, че това са хифи. Тук
нямам колебания, че тези бели петна нито са естествен цвят на дървесината, нито подобни
участъци от дървото могат да се появят от нещо друго, аз ги свързвам с този вид гъба и това,
че е на снимка, не ми пречи да направя този извод. По снимката нямам колебания, че тези
бели петна са причинени от гъби, като нямам колебания ако по дървото попаднат тези гъби
какво става с неговата здравина от гледна точка на дървесинознанието и нямам колебания.
На видеото забелязах паднали на земята здрави клони. Видяха се на видеоматериала клони,
които са видимо здрави със здрава сърцевина. На въпроса: „Ако това, което видяхме като по-
различно част от дърво или клон с тази бяла структура, ако е било част от дървото,
примерно по-голям клон, това автоматично ли води до извода за заболяване на цялото дърво
и респективно премахване на цялото дърво?“, експертът е отговорил: „Тук пак мога да
разделя отговора на две части. Едното е физиологичното състояние, за което вече казах, че
не мога да отговоря. Другото е механичното. Тази гнилота за която казах, тя започва от долу
нагоре. Процесът на гнилота е дълъг процес, той започва от корените, от основата на
дървото, примерно трактор е минал, някой е закачил корен или кората. На едната снимка,
последните думи на водещата, показва как едната част беше загнила, другата беше черна.
Видя се от видеоматериала, че процесът на гниене на конкретното дърво е тръгнало от
долните части на стъблото, от кореновата система, нагоре. Докато стигне до горе изисква
време, затова това обяснява наличието на здрави клони, затова ние виждаме в деня на
репортажа здрави клони от по-горната част на дървото. Въпреки това загнилото стъбло вече
означава, че то не е здраво. Нямаме избор, здравите клони означават, че до тях още не е
стигнала заразата, но стъблото щом е обхванато от нея това нарушава неговата здравина.
Суховършията се причиняват най-често от възрастта. Всяко дърво като всеки човек си има
един земен път и като стигне до края почва да изсъхва. Просто дърветата изсъхват от отгоре
надолу и затова се казва суховършие защото първо връхчето му изсъхва и това е сигурен
белег, че то просто загива. Отстраняването на суховършието не може да възстанови
дървото.“
Следва да се има предвид, че третата експертиза е разполагала с повече
информационен материал и е изготвена от специалист по дървесинознание, който очевидно
е с най-задълбочени познания за свойствата на дървесината на отделните дървесни видове и
тяхното изменение.
Анализът на вече коментираните заключения води до категоричен извод, че
дървото е имало санитарни проблеми, следи от които са налични както през 2018 г., така и
10
към момента на инцидента (30.04.2019 г.). И те са довели до влошаване качеството
(включително здравината) на дървесината. И
зводът, че падналото дърво не е било в добро санитарно състояние се подкрепя и
от показанията на свидетел Б. Г.-Б., присъствала непосредствено на мястото на инцидента.
Тя твърди, че е обърнала внимание на дървото много добре. От 17 години пътувала всеки
Божи ден по този маршрут, понеже работила в Пазарджик и пътувала всеки ден от Белово
до Пазарджик – отиване и връщане. Дървото не било добре от няколко години. Това дърво от
няколко години видимо не било ОК. Даже много добре си спомняла, че когато пристигнали
от пожарната на инцидента, един от пожарникарите, казал, че многократно са подавали
сигнали именно за този кавак. Предполагам, че пожарникарите са подавали сигнали – така го
разбрала. Подавали са сигнали като за опасно дърво на пътя до Община Белово. Доколкото
разбрах, са подали сигнали до кмета на Белово. Огледала много добре вече падналото дърво
в деня на инцидента, защото доста поседели по време на инцидента и след това. Даже имала
възможност да го огледам и след това, когато започнали да го режат и да го отстраняват.
Направило и впечатление, че дървото било на около 1.50 – 2.00 метра от пътното платно до
канавката. Видимо не изглеждало добре. Това било третото дърво в посока от Пазарджик
към Белово след ханчето вляво. Другите дървета имали едни разцъфнали корони, едни
зелени листа, здрави дървета. Това било като видимо изсъхнало, болно дърво, точно болно.
Вече в момента на инцидента и направило впечатление, че дървото било много раздробено,
натрошено, навсякъде имало разпръснати части от дървото. Даже на другия ден (на
01.05.2019 г.) си спомняла, че я извикали по спешност от работа и тогава специално спряла и
много хубаво го огледала. Дървото вече било нарязано и се виждали в самото дърво дупки.
След като вече било паднало, беше покрито с една мръсно-бяла, сиво-бяла прах по цялото
дърво. Виждали се едни черни дупки. Частите от дървото били нацепени по дължина. По
самите части от дървото се виждала тази бяла прах, вътре в дървото. Дървото било отчупено
от ствола и там вътре също се виждало това - във вътрешността се виждала тази прах. То
било като прогнило, изгнило дърво. Години наред в къщи се отоплявали на дърва и много
добре знаела как изглежда изгнило дърво. Професионални познания за дървета нямала, но
чисто житейски да, тъй като години наред в къщи се отоплявали на дърва. Според свидетеля
до мястото на инцидента нямало нищо паднало.
Видно от заключението на метеорологичната експертиза (л. 453 – 455 от делото
на ОС) и приложената към нея скала на Бофорт за скоростта на вятъра, на 30.04.2019 г, в
района на инцидента е имало вятър, като регистрирана скорост е както следва: 15:10 ч. –
15:40 ч. – 18 м/сек. запад-северозапад; 17:30 ч. – 17:50 ч. – 22 м/сек. запад северозапад; 19:00
ч. – 19:30 ч. – 17 м/сек. запад северозапад; 19:40 ч. – 20:10 ч. – 22 м/сек. запад югозапад;
20:10 ч. – 20:40 ч. – 26 м/сек. Югозапад.
На 30.04.2019 г. е регистриран валеж от дъжд 0,2 л/кв. м. с времетраене от 20:20
ч. до 20:30 ч.
Всички данни са взети от най-близката измервателна станция – Синоптична
станция „Ивайло“, представителна за района.
11
Към момента на инцидента скоростта на вятъра, която е регистрирана в
синоптичната станция „Ивайло“ е 17 м/сек. от запад северозапад с продължителност от 19:00
ч. до 19:30 ч.
На 30.04.2019 г., около 19:20 ч., в района на инцидента има условия за буря.
Бурята е атмосферно явление, което се характеризира с временно усилване на вятъра,
обикновено със скорости започващи от 88 км/ч. по скалата на Бофорт, съпроводени с
гръмотевична активност, валежи от дъжд, сняг и градушка. Бурите могат да се развият под
различни форми, като гръмотевични бури, снежни бури, тропически циклони или торнадо.
Те често са свързани със силни въздушни течения и бързи изменения в атмосферното
налягане, което може да предизвика значителни метеорологични промени. С оглед и анализ
на метеорологичната обстановка в деня на инцидента, както и в дните преди него има
условия за развитие на буря, която може да причини щети на дървото( прекършване или
счупване на клон или част от дърво), като освен метеорологичната обстановка трябва да се
вземе и предвид здравния статус на процесното дърво.
Скалата на Бофорт е система за оценка силата на вятъра. Тази скала е една от
най- широко използваните за класифициране силата на вятъра. Състои се от дванадесет
степени, като за всяка от тези градации има описание на характеристиките на вятъра, като се
отчита неговият ефект върху морското състояние, метеорологията и заобикалящата ни
околна среда.
На 30.04.2019 г., около 19:20 ч., скоростта на вятъра, измерена в синоптична
станция „Ивайло“ е била 17 м/сек., като тази скорост по скалата на Бофорт се намира в края
на седма степен и началото на осма степен.
Седма степен по скалата на Бофорт обхваща скорост на вятъра от 13.9 м/сек. до
17.1 м/сек и означава – огъват се неголеми дървета, големи клонове и стволове на дървета се
разлюляват. Ходенето срещу вятъра се затруднява. Чува се свирене на вятъра около сгради и
неподвижни предмети.
Осма степен по скалата на Бофорт обхваща скорост на вятъра варираща от 17.2
м/сек. до 20.7 м/сек. и означава – Клатят се големи стволове, огъват се големи дървета, чупят
се тънки клончета и сухи клони. Движението срещу вятъра значително се забавя.
Най-близката измервателна станция е синоптичната станция „Ивайло“, намираща
се до с. Ивайло, 3 км. южно от гр. Пазарджик и на 20 км. по пряка въздушна линия до
мястото на инцидента. Синоптична станция „Ивайло“ е представителна за района,
включително и мястото на инцидента, поради общият орографски характер на релефа. Друга
близка измервателна станция е климатична станция „Костенец“. Тя се намира на около 27
км. по пряка въздушна линия. Друга близка измервателна станция е климатична станция
„Пещера“. Тя се намира на около 40 км. по пряка въздушна линия. Синоптична станция
„Ивайло“ разполага с автоматичен анемометър, който регистрира максималната скорост на
вятъра – точната скорост и време на събитието. Прави осем измервания за денонощие и има
щатен служител, който регистрира опасни явление извън времето на стандартните
12
наблюдения.
На мястото на инцидента, което на територията на републикански път 1-8, км.
169+131, посока от гр. Пазарджик към гр. Костенец, в участъка по пътя между ресторант
„Орешак“ и минерален комплекс „Топла вода“ край гр. Белово, община Белово, област
Пазарджик, няма измервателна станция. Най – близката представителна станция е
синоптична станция „Ивайло“. Измерените физически параметри на атмосферата от
Синоптична станция „Ивайло“ са представителни за процесния район.
Според настоящата инстанция, при прочит на скалата на Бофорт и с оглед
разясненията на експерта, е видно, че при действителна скорост на вятъра в интервал 17.2 –
20.7 м/сек. или средна от 19 м/сек., степента се определя като 8, вятърът е силен,
последиците могат да бъдат клатене на големи стволове, огъване на големи дървета, чупят
се тънки клончета и сухи клони.
Поваляне или чупене на дървета е възможно да се случи при степени над 9.
Очевидно, при установена скорост на вятъра 17 м/сек., не са налице обективни и
теоретични условия за счупване на голямо и здраво дърво в резултат на този вятър.
Счупване може да стане единствено, ако дървото не е било здраво.
От събраните по делото доказателства, не се установява на процесната дата да е
имало бурни ветрове или значителни валежи.
Ето защо настоящата инстанция приема, че състоянието на дървото е било
компрометирано и това е основната причина за неговото счупване, независимо от
метеорологичните условия към момента на инцидента.
Според събраните по делото доказателства, към момента на процесния инцидент,
няма данни за други паднали, счупени или повредени дървета от конкретните атмосферни
условия в този район.
Мястото, на което е настъпил процесния инцидент (път І-8), представлява част от
републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП), републиканските пътища са
изключителна държавна собственост.
Път І-8 е републикански път и като такъв е собственост на държавата, а описания
в исковата молба участък се управлява и стопанисва от Агенция „Пътна инфраструктура“
(ОПУ – Пазарджик), което е видно и от писмо изх. № 11-00-493/13.06.2019 г. (л. 32 от делото
на ОС).
Съгласно § 1. т. 4 от ДР на ЗП „пътни принадлежности" са и крайпътните
насаждения.
Съгласно § 1. т. 14 от ДР на ЗП, „поддържане на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
13
В конкретния случай падналото дърво, причинило инцидента, е било
разположено непосредствено до пътното платно, като част от клоните му са били надвесени
над пътя.
Задължението на ответника за поддържане на растителността около пътното
платно е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 18 от Наредба № РД-02-20-
19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата.
Ответникът възразява, че е възложил дейностите по текуща поддръжка на други
юридически лица и не следва да носи отговорност.
Това възражение е неоснователно
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. АПИ
е сключила договори за поддръжка на съответния пътен участък с други юридически лица,
които са имали задължението да поддържат и опазват зелената система, в която система се
включва и дървото, причинило вредите на ищеца. Едно от задължението на изпълнителите е
било да упражняват контрол и върху крайпътните зелени площи и насаждения, да извършват
подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или
премахване на опасни дървета. Това задължение очевидно не е било изпълнено и
бездействието на изпълнителите е довело до падането на дървото, при което са нанесени
процесните вреди.
Както вече беше посочено, отговорност за състоянието на това и на другите
крайпътни дървета носи АПИ, независимо дали извършва дейностите по поддръжката чрез
свои служители или външни изпълнители.
Не се установява вредите да са били нанесени вследствие на непреодолима сила.
Крайният извод е, че ако ответникът беше изпълнил своите задължения по
адекватното стопанисване на зелената система, нямаше да се стигне до процесния инцидент
от 30.04.2019 г.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 255 – 263 от
делото на ОС), на Т. са били причинени множество травматични увреждания, имащи
характер на тежка съчетана травма на главата, корема и крайниците: проникващо в
коремната кухина нараняване с входна рана в дясно подребрие с разкъсване на черен дроб,
дванадесетопръстник, слезка и десен бъбрек и десерозация на напречната част на дебелото
черво; излив на кръв в коремната кухина; многофрагментно натрошаване на лицевите кости
- носни, горна и долна челюст, ябълчни кости, твърдо небце с липса на тъкани в областта на
левия носен ход; рани, охлузвания и кръвонасядания по главата, крайниците и тялото.
Описаните травматични увреждания, които са изключително тежки, са резултат от
действието на твърд тъп предмет и отговарят да са получени при настъпилия пътен
инцидент.
При съвкупен анализ на така установените факти и съответната нормативна
14
уредба, се налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.
Налице е безвиновна отговорност от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“,
вреди и причинна връзка. При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира
причинените вреди на М. Т..
Спорът е за размера на дължимите обезщетения, претендирани както като
неимуществени, така и като имуществени вреди:
І. по иска за заплащане на неимуществени вреди в размер на 300 000.00, частично
от 500 000.00 лева:
Към момента на инцидента Т. е била на 35 години.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на удара от падналото дърво, на Т. са
причинени тежки физически наранявания: рана в коремната област, при която пострадали
редица вътрешни органи, открита черепно-мозъчна травма с фрактура на горна и долна
челюст и фрактура на носа. Претърпяла общо осем операции, които се описват подробно в
исковата молба и била в отпуск по болест повече от 2 години и половина. Въпреки
проведеното болнично и домашно лечение, лицето и все още било обезобразено и
деформирано, като възстановяването на нормалния му вид било невъзможно. Освен това не
можела да се храни нормално, нито да диша нормално и съответно – да се натоварва като
нормален здрав човек. Отстранени били засегнатите при инцидента слезка и единия бъбрек,
което наред с последиците от причинената руптура на черен дроб, представлявали тежки
телесни повреди, довели до постоянно разстройство на здравето и. Описват се по-конкретно
последиците и опасностите за бъдещо развитите на усложнения от всяка една от тези
травми. Причинени били и увреждания на зъбите, повечето от които изцяло липсвали и а
други били нездраво прикрепени към челюстта, на лявото око и на дебелото черво, както и
редица хернии в коремната област. По препоръка на специалисти и всички останали зъби на
ищцата следвало да бъдат извадени и на тяхно място да се поставят импланти, което
налагало оперативни интервенции, придружени с болки и страдания. Освен върху
физическото здраве, преживяното рефлектирало и върху психическото състояние на ищеца.
Поради обезобразяването на лицето, тя се притеснява от външния си види и не иска да
общува с никого. Постоянно изпитвала срам и желание да се срие от околните, затова
постоянно носила маска. Оплаквала се, че след инцидента никога повече няма да бъде
пълноценен човек, нямала желание да комуникация, за работа в колектив, за занимания
извън дома, дори за общуване с роднини и поддържане на семейния живот.
Според вече коментираното от заключението на съдебно-медицинската
експертиза (л. 255 – 263 от делото на ОС), на Т. са били причинени множество травматични
увреждания, имащи характер на тежка съчетана травма на главата, корема и крайниците:
проникващо в коремната кухина нараняване с входна рана в дясно подребрие с разкъсване
на черен дроб, дванадесетопръстник, слезка и десен бъбрек и десерозация на напречната
част на дебелото черво; излив на кръв в коремната кухина; многофрагментно натрошаване
15
на лицевите кости - носни, горна и долна челюст, ябълчни кости, твърдо небце с липса на
тъкани в областта на левия носен ход; рани, охлузвания и кръвонасядания по главата,
крайниците и тялото.
В болничното заведение ищецът претърпяла спешна оперативна интервенция-
лапаротомия, оперативно отстраняване на слезката (спленектомия) и десния бъбрек
(десностранна нефректомия), възстановяване на целостта на черния дроб,
дванадесетопръстника, напречната част на дебелото черво, лаваж и дренаж на
перитонеалната кухина. От специалист по УНГ е извършена и адаптивна корекция и
почистване на костните и некротични фрагменти в областта на лицето. Пострадалата е
поставена на изкуствена белодробна вентилация, като е извършена трахеостомия.
Извършено е открито наместване на фрактурата на костите на дясната предмишница с
вътрешна фиксация. Остеосинтезните средства още не са премахнати. След овладяване на
основните реанимационни проблеми, М. Т. е насочена за долекуване към лицевочелюстна
хирургия, което е проведено чрез многобройни хоспитализации в КЛЧХ на УМБАЛ „Света
Ана” в гр. София и опити за възстановяване на тежко увредения лицев череп на
пострадалата. Във връзка с проведеното лечение по повод на травмите, получени при пътния
инцидент ищецът е била в отпуск по болест за повече от две години и половина.
Възстановяването и продължава към днешна дата. Непосредствено след получаване на
травмите, при медицинските изследвания, манипулации и интервенции, както и след тях,
пострадалата е търпяла интензивни болки и страдания, налагащи прилагането на
обезболяващи средства. Спленектомираните пациенти (с премахната слезка) имат 2 до 3-
кратно повишен риск от пневмококова пневмония, други пневмонии, менингит и сепсис.
Освен това, при тях е налице е повишен риск от дълбока венозна тромбоза, белодробна
емболия и коронарна артериална болест. Тези усложнения се появяват поради състояние на
хиперкоагулация след спленектомия, заедно с преходна тромбоцитоза. Основните механизми
могат да включват активиране на тромбоцитите, нарушаване и активиране на ендотела и
променен липиден профил. Някои проучвания сочат и за наличие на връзка между
спленектомията и някои злокачествени тумори. Бъбреците са чифтен орган и отстраняването
на единия от тях води до компенсаторна хиперфункция на другия по отношение на
отделителната функция. При патология на единствен бъбрек рискът от бъбречна
недостатъчност е много по-голям. Руптурата на голям паренхимен орган (в случая черен
дроб) и развилото се профузно кървене в коремната кухина и извън нея са довели до
развитието на травматичен, хиповолемичен шок и реална опасност за живота на
пострадалата. За продължителен период от време пострадалата е имала нарушено и
непълноценно хранене. Поради получените тежки травми и последващото лечение
пострадалата трябва да спазва диетичен режим, изключващ употребата на пикантни и
тлъсти храни, намален прием на готварска сол, ограничен прием на газирани напитки и
алкохол. При пострадала е налице липса на зенична реакция за светлина на лявото око и
парацентрален скотом (сляпо петно в зрението) на същото. Това състояние не е изяснено
диагностично, като е необходимо да се направи ЯМР. С поставянето на диагнозата ще бъде
възможно да се направи и прогноза. Пострадалата е имала клинични данни за невралгия на
16
нервус инфраорбиталис, клон на троичния нерв. Характеризира се със силни стрелкащи,
понякога нетърпими болки по хода на нерва. Травмата може да бъде причина за развитието
на невралгия на троичния нерв. При Т. е налице постоперативна евентрация на предната
коремна стена в ляво. Това състояние протича със стомашночревен дискомфорт, чувство за
дърпане, понякога пареща болка. Пострадалата трябва да избягва тежки физически
натоварвания, за да не увеличи размерът на евентрацията. Подлежи на оперативно лечение -
пластика на коремната стена. Пострадалата има проблем с носното дишане, храненето и
физическите натоварвания. Тя има и естетически проблеми, поради тежкото обезобразяване
на лицето, затруднени социални контакти и др. Чревните увреждания в острия период на
травмата и без проведена медицинска интервенция водят до развитието на възпаление на
коремницата - перитонит и реална опасност за живота на болния. Към момента няма данни
за късни усложнения от тези наранявания. Трайните последици са тежко обезобразяване на
лицето, нарушено носно дишане, липса на зенична реакция на светлина за лявото око,
следоперативна евентрация.
Според заключението на медицинската експертиза, изготвена от лекар по
дентална медицина )л. 233 – 235 от делото на ОС), при направения стоматологичен преглед
на М. Т. на 19.09.2023 г. е установено:
А. Горна челюст: мостовидна протеза тип подкова: обхващаща горе в дясно от 6
до 1 зъби. Налични са 7 и 8 зъби. Горе в ляво от 1 до 7 зъб. Част от порцелановите фасети на
мостта са счупени, коронките на мостовидната протеза не са адаптирани така както трябва
към венечните ръбове на прилежащите към тях зъби. Протезната конструкция е усукана
особено в дясно спрямо хоризонталната ос на горна челюст. Това се вижда и на
снимките,които ми позволи г-жа Т. да направя на горна челюст при отворени устни.
Б. Долна челюст: в дясно липсват всякакви зъби, в ляво налични само 32,33,34 и
38 зъби. Основната част на орофациалния комплекс е лицево-челюстната област.Тя се състои
от горна и долна челюст. Тук са носната и устната кухина. В устната кухина се извършват
много важни функции - говорна, хранителна и сензорна. Тук се преработва храната а
дъвкателната функция се извършва отдъвкателен апарат. Когато е увреден дъвкателният
апарат, то се нарушава говорната и дъвкателната функция. От горе изложеният зъбен статус
можем да направим заключение, че при г-жа Т. особено силно е нарушено нормалното
хранене. Липсата на резци в областта на долна челюст води до силно нарушение на
храненето във фаза на отхапване. Липсата на голяма част на премоларни и моларни зъби от
долна челюст пречи на дъвченето, нарушената зъбна оклузия, не позволява храната да се
стрива и нарушава нейната нормално- физиологична обработка. Деформацията на горна
мостова конструкция вследствие от травма още повече задълбочава патологията на
дъвкателния апарат. От горе изложеното е видно, че пациентката не може нормално да се
храни. Храната, която и необходима трябва да бъде почти течно - кашава. Нарушената
оклузия на горна и долна челюст може да увреди ставно-мускулната част на дъвкателния
апарат. Дългата липса на зъби води до атрофични процеси на челюстите. Обеззъбените
алвеларни гребени са покрити с лигавица и за нормална дъвкателна функция не може да се
17
говори. При опит храната да се притиска и смачква между алвеоларните гребени мускулните
сили се трансформират в директно налягане върху лигавицата, което чрез посредничеството
на подлежащия периост се предава и неутрализира от алвеоларните и челюстни кости
Нефизиологичното хранене с нарушени фази отхапване и дъвчене когато с компенсаторните
механизми на дъвкателния апарат не може да се осигури пълноценна дъвкателна функция и
всичко това води до заболяване на гастроинтестиналния тракт на човека. Патологията още
повече се задълбочава и от факта, че щом няма нормален дъвкателен процес, то не може
пълноценно да се използва слюнката с нейният богат на химични и ензимни вещества.
Лечението, което предстои е комплексно, състоящо се от сложни хирургични операции
целялящи: а. възстановяване на хоризонтално - равнинната плоскост на горна челюст; б.
корекция на беззъбните алвеоларни повърхности на долна челюст, особено щом е имало и
фрактура; в. при сваляне на горна мостова протеза може да се наложи екстракция на зъби,
които не подлежат на ендодонско лечение. След хирургичното се извършва и терапевтично-
ендодонско лечение. След извършване на гореизложените интервенции ще се пристъпи към
възстановяване на дъвкателния апарат доколкото е възможно. За възстановяване на
дъвкателният апарат могат да се използват частична подвижна протеза, особено за долна
челюст. Този метод особено при млад човек изгубил собствените си зъби от психологична
гледна точка е драстичен. Неудобството при този вид протезиране се предизвиква, защото те
са подвижни, неудобни за повечето млади хора и често предизвикват декубитални рани при
хранене,поради подвижноста си. Другият вид протезиране в по-съвременен вариант са
поставянето на зъбни импланти целящи да служат като мостоносители. И от гореописаното
експертът прави заключение, че лечението което предстои, е с неопределен период, защото
медицината не е точна, фундаментална наука и оттук времевите срокове са много
относителни, защото тук са в сила биологични процеси. Дори и да се възстанови колкото и
дълго да е във времето зъбния статус, това не означава, че дъвкателният апарат ще бъде
както при здрав човек.
Видно от заключението на психологичната експертиза (л. 244 – 252 от делото на
ОС), процесният инцидент е нанесъл неопровержими вреди върху психическото здраве на Т.,
както по отношение на патологично повишени нива на тревожност, усещане за потиснатост
и депресивни мисли, така и за самочувствието й и цялостното и личностно функциониране в
лична, социална и професионална сфери. Дългият процес по оперативни намеси и
възстановяване след тях, както и фактът, че тепърва предстоят пластики, наново счупване на
челюст и поставяне на импланти, я кара да се чувства изтощена, разочарована и рухнала
психически. Физическото страдание и незнанието колко още точно ще продължи и какъв ще
е крайният успех, влияят сериозно на психическото благополучие на ищцата и на близките
и. Процесният инцидент в съчетание с многобройните хирургични интервенции,
възстановителни периоди и все още непълноценно цялостно функциониране на ищцата е
предпоставка за хронифицирано посттравматично стресово състояние при същата. Г-жа Т.
не може да се храни от години пълноценно. Сънят е нарушен. Физически ограничена от
травмите по тялото. Физическият облик на лицето възпрепятства спокойното и пълноценно
социално функциониране. Налице са нарушения в нормалното протичане на жизнени
18
процеси - хранене, дишане, сън. По отношение на интимност, потребността от секс, като
базова потребност, също не е удовлетворена. Персистира в поведението и разочарование,
тревожност и потиснатост, защото не изглежда както преди и защото не може да се движи,
работи и живее, както преди инцидента. Лицевото обезобразяване се отразява силно
негативно върху самочувствието на ищеца. Както по отношение на интимния живот и роля
на съпруга и любима жена, така и по отношение на приятелите, които вижда само ако
дойдат у тях. Външният вид я лишава от възможността пълноценно да прекарва мигове със
семейството си - празници, планирана почивка, семейни чествания. Нежеланието и да се
снима и да не я гледат събралите се вторачено, я кара да стои в сЯ. и настрана. За една майка
да не присъства на събития на детето е болезнено. Притеснението от обезобразеното лице на
ищцата и физически ограниченото и състояние не позволяват да изминава дълги разстояния
в присъствие на много хора. Всички тези факти я карат да се чувства неминуемо
непълноценен човек. Т. вербализира като постфактум от процесния инцидент следните
страхове: страх от шофиране. Когато минават покрай мястото на инцидента, има и
вегетативни прояви - свива и се стомаха, изпитва ужас при поява на вятър. Споделя, че ако
има разразила се буря, няма да се качи в кола, докато не премине. Психическа травма е да не
живееш на сто процента, както си живял преди, както живеят близките и приятелите ти, да
се чувстваш непривлекателен в продължение на повече от 4 години, да не се движиш
пълноценно за цял живот, да не можеш да вдигаш на ръце любимите внуци, защото имаш
категорично лекарско предписание да не вдигаш тежки предмети. Наличните факти сами по
себе си са силно стресогенни, а в комплекс се индуцират и удвояват силата си на влияние.
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) представлява поредица от промени,
предизвикани от спомена за травмата, случващи се в различни сфери на функциониране:
емоционална (страх, тъга, безпокойство, гняв); когнитивна (трудности в запаметяването,
нарушения на вниманието, влошаване на интелектуалната дейност); телесна (болки в
стомаха, гърдите, главата, треперене, тикове, разстройства на съня); поведенческа
(трудности в общуването, изолация, фокусиране върху собствената личност, увеличена
употреба на цигари, наркотици, злоупотреба с алкохол). От изброените можем да съотнесем
след анализ на данните по делото и обследване на Т., към настъпилите психически
поражения при нея, следните прояви: нарушения на съня; изпитване на тревожност, тъга и
гняв към случилото се и институциите, трудности в общуването и социална изолация.
Лечението на тези негативни последици включва дългосрочна психотерапия, възможно е
включване и на медикаментозна терапия, което обуславя ангажираност на поне двама
специалисти- психолог и психиатър. Нелекуването на психическите последици от процесния
инцидент, настъпили при ищцата, могат да повишават риска от развиване на клинична
депресия, тревожно разтройство, суицидни мисли и действия. Вероятността за трайни
психически последици е много голяма. Желанието на Т. да си върне предишния живот е
сведено до това да има нормален изглед на лицето. Има осъзнаване, че физическите травми
по тялото и налагат ограничения и повишено внимание върху здраве за цял живот. Младата
и възраст, предишният й ритъм и начин на живот, тогавашен външен вид на привлекателна
млада жена, мечтите и, всичко е рухнало в един миг и сега я крепи надеждата, че ще
19
постигне в бъдеще в ръцете на лекарите по-приятен външен вид. Тази осезаема разлика и
влияе зле психически, въпреки силата на духа, който е демонстрирала досега, въпреки
огромната подкрепа на близките. Има много условности и предположения и не е
правомерно да се мисли, че постигането на добър външен вид, ще заличи напълно
спомените от преживяното, отнетите моменти и загубени години по болници, кабинети и
следоперативни болки и лишения. Това поставя под сериозно съмнение пълно преодоляване
на психологическите последици и неблагоприятни тенденции, ако ищецът не получава
дългосрочна професионална подкрепа и съвети от специалисти как да се грижи за
психическото здраве.
Видно от показанията на свидетел Д.С. (л. 427 – 428 от делото на ОС), я познава
Т. от 2000 г. Знае за инцидента, който тя претърпяла през 2019 г. Точно на 30.04.2019 г. (на
Великден), в посока Пазарджик към Костенец, прибирайки се, те претърпели катастрофа. За
пръв път я видяла в болницата в Пазарджик на третия ден в реанимация. Състоянието и
било изключително тежко. Тя била с лицево-челюстни травми. В реанимация ни я показаха –
тя била покрито лице, с коремна операция цялата, със зашити предмищници - едно стенещо
тяло, за което лекарите не давали никакви надежди за оцеляване. Лекарите в Пазарджик им
казали, че трябва да намерят специалист по лицево-челюстна хирургия, от който тя да бъде
прегледана. През това време състоянието и изобщо не се подобряваше. Наложило се отново
да има кръводаряване, защото тя фактически нямала индикациите за живот. Постоянно
имало кръводаряване, но тя изобщо не идвала в съзнание. Доста дълго време престояла в
болница. До първата операция тя изобщо не била контактна и адекватна. Може би около 1
месец е периодът, в който тя била в болница. Състоянието, в което я изписали, лекарите
предупредили семейството и близките, че трябва да бъдат положени изключителни грижи,
защото тя продължавала да бъде неподвижна и по никакъв начин не можела да се обслужва.
Имала и операция на ръката. Операцията на корема продължавала, тя била с дренажи.
Никакво хранене – тя била на протеиновите храни, които са болничната храна, и на системи.
Не можела и ежедневните тоалетни грижи сама да ги извършва, просто била на легло.
Близките се грижили за нея доста дълго време. Към настоящия момент ние се опитваме да се
грижим за нея като някак си я приобщаваме към социалната среда, но тя е затворена в къщи.
Живеем в малък град, в който всички се познаваме и белезите по лицето, състоянието и,
когато излезе дори пред вратата, тя не излиза, защото това и пречи да осъществява контакт.
Опитахме се с една социална програма, с близка, която има много мъничко шивашко ателие,
да и помогнем, само при нея да отиде за определени часове, да осъществява някаква
минимална работа. Назначиха я. Съдействали им „Социални грижи“. Това е един от
начините, по който се опитваме все пак да й помогнем по някакъв начин да има социален
контакт, защото наистина, повярвайте, вкъщи с малко дете, което очаква майка му да отиде
на родителска среща, да отиде на рожден ден – много е трудно. Тя спазва диетичен режим.
До настоящия момент тя също не може да се храни нормално. Продължава да е на всякаква
пасирана храна, която организмът страшно трудно приема, защото там има и друг
медицински проблем – фактически тя няма част от дебелото черво. Това също много
затруднява. Отделно лицевата част – зъби. Има възпаление на лицев нерв, заради който тя
20
постоянно трябва да е на обезболяващи лекарства, защото това възпаление води до страшни
болки в главата. Често се оплаква от такива болки. Всичките тези пластини (аз на първата
операция, когато ги поръчахме – те са около 30 и няколко импланта с пироните), при едно
студено време лицето изстива и това е шок. Много трудно я опазихме и от Ковид, защото
няма как. Детето ходи на училище, съпругът трябва да работи. Колкото и да искаме да я
опазим – не успяхме. Прекара Ковид много трудно. Тя била страшно притеснена, защото тя
слушала това, което е по телевизията. Тя нямала сблъсък с хората и в това състояние, в което
е организма, просто няма автоимунна реакция. Това е една среда, която е само вътре, тя няма
излизане навън и не среща хора. Не може да кажем, че го е изкарала леко, защото си имала
лечение, което било доста затруднено от страна на лекарите, заради това, че бъбрекът не
можел да преработва лекарствените препарати. Ние сме заедно, децата ни заедно са родени,
заедно ги гледахме. Тя е един лъчезарен човек, една отдадена майка. Тя има по-голяма
дъщеря, на която точно преди инцидента предстоеше бала. Това всичкото ние просто в един
период от време дори не можехме да говорим, защото не знаехме тя в какво състояние е,
дали изобщо си спомня, че предстои бал на голямата дъщеря. Шок беше и за малкото
детенце, защото то беше там по време на катастрофата. И сега, когато се наложи да
пътуваме насам, пак не мога да кажа, че се е отърсила от шока да пътува с автомобил. На
детски празненства, където заедно ходят децата, тя не придружава малкото дете. Тя извън
къщи ангажименти с детето не поема. Тя не управлява автомобил, не шофира. Близките,
които имаме възможност, се грижим за детето. Аз карам сутрин моето дете заедно с нейното,
прибирам ги. Това е една рутина. Съпругът и я кара и я прибира до мястото, където я
назначиха на работа и я прибира. Тя не пазарува и други такива неща. До настоящия момент
храненето и също е затруднено. Тези ежедневните, всички неща - строга диета спазва,
приемане на лекарства – всичко това е много трудно и за роднините, защото това е всеки
ден. Предстоят нови операции.
Видно от показанията на свидетел П.Т., той е съпруг на М.. Помни инцидента,
при който пострадала съпругата му през 2019 г. За пръв път видял съпругата, когато стана
инцидента. Той шофирал. Тя седяла до него. След като паднало дървото, детето се
разплакало. Като погледнал съпругата си, тази част на лицето и я нямаше, висяло. В
болницата била в тежко състоянието, в реанимация. Докторите ме пуснаха да я видя, защото
и аз бях настане в болница. Пуснаха ме да я видя в реанимация. Тя не била контактна доста
дълго време. След първата операция доста дълго време не била контактна и не можела да
говори. След като я изкараха от реанимация, тя вече можела да го вижда. Той я гледал,
защото тя не можела да остане без наблюдение. След като я изписали от болницата, той се
грижил за нея и майка му. След като я изписали, ходили пак, има 8 операции. Състоянието й
било много тежко, то и сега е. Тя не можела да се храни, всичко пасирано яде. Към днешния
момент все още не може да се храни нормално, още не е възстановена, цялата й уста била
надробена. Към днешния момент тя не може да вдига тежко, защото са и извадени някои
органи, други са засегнати. Ръката и е обездвижена, не я движи на 100 %. Задъхва се, не
може да извършва физическа работа. Спазва хранителна диета във връзка с нараняванията
21
на червата. Не може да яде. Тя и по принцип не може да яде, но като пасираме пак не може
всичко да яде. Оплаква се и от други проблеми. Едното и око беше засегнато, не вижда
добре с него. Тя има много импланти в лицевата част и получава много болки - в седмицата
може би 1-2 пъти получава болки. На психиката се отрази на всички. Не искала да се качва в
кола, било я страх, а било належащо. Депресирана е, не излиза от къщи само на двора, но не
се чувства комфортно. Иначе изобщо не излиза да пазарува, на разходка – абсурд. Отказва
всякакви ангажименти, свързани с излизане навън. Аз се занимавам с тези неща. Преди
инцидента животът ни вървеше добре. Тя беше щастлива, подготвяхме се за абитуриентка,
но след инцидента всичко отложихме. Животът ни се обърна. И на нея животът и се обърна.
Преди това тя работеше в една шивашка фирма. Ограничихме контактите само до
семейството. В къщи децата питат защо е с маска. В самото началото било много страшно,
много обезобразена. Тя не съумява да общува с децата така, както преди. Тя се затваря в себе
си и ограничава контактите и с децата.
При тази фактическа обстановка: вида, интензитета и продължителността на
доказаните медицинските увреждания (значителни по брой и тежест: безвъзвратна загуба на
органи – слезка и десен бъбрек и свързаните с това лоши прогнози за допълнителни
медицински проблеми, увреждането на други органи – лявото око, обезобразяването на
цялото лице, другите увреждания, подробно описани в медицинската експертиза), които са в
пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент (паднало дърво на 30.04.2019, г.,
около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между
ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км.
169+131 м.,); извършването на 8 операции в сравнително кратък период от време, като всяка
е било свързана с повишен риск за живота и здравето на Т.; необходимостта от нови
оперативни интервенции; времетраенето на оздравителните процеси, негативната
медицинската прогноза относно възстановяването, включително пълната невъзможност за
възстановяване от някои увреждания; обемът и степента на изпитаните болки и страдания;
личните и семейни притеснения; продължаващия емоционален и физически дискомфорт –
силно затруднени социални контакти, невъзможност за пълноценно хранете, без прогноза за
пълно възстановяване; значителните усложнения и неясноти, свързани с бъдещите
възстановителни процеси; наличието на невъзможност за извършването на обичайни
ежедневни действия, включително необходимостта от чужда помощ за продължителен
период от време, страхът от шофиране; възрастта на ищеца и при приложението на чл. 162
от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 300 000.00 лева е най–
адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, като се твърди, че тя е била без правилно поставен предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
22
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е
налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат.
Така направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото не е осъществено пълно и главно доказване на за наличието на някакви
действията или бездействията на пострадалата, които да са в причинна връзка с вредоносния
резултат.
Единствената „вина“ е, че Т. е, че е била на мястото на инцидента в момента на
счупването и падането на процесното дърво върху автомобила, в който се е возила. Но това
нито е противоправно, нито е укоримо. Тя с нищо не е предизвикала счупването и падането
на дървото. Внезапността и непредвидимостта на падането на дървото обуславя
невъзможността на ищеца да се предпази по какъвто и да било начин, включително и с
поставяне на предпазен колан, какъвто тя е имала (според показанията на свидетел П.Т.).
Ето защо на Т. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 300 000.00
лева.
Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000.00 лева и е отхвърлил за разликата до 300 000.00 лева. Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията
на Т. над размера от 200 000.00 лева до размера от 300 000.00 лева и ответникът следва да
бъде осъден да и заплати още 100 000.00 лева обезщетение за причинените неимуществени
вреди.
ІІ. по иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 18 327.59 лева:
Както вече беше аргументирано, налице е хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по отношение на причинените
вреди, включително имуществените такива.
С исковата молба са представени документи (л. 74 – 101 от делото на ОС).
Същите доказват всеки един разход, описан в нея.
Видно от заключението на медицинската експертиза (л. 263 от делото на ОС),
тези документи са обсъдени. Експертът е заявил, че направените разходи са свързани с
получените от ищеца травми и са били необходими и целесъобразни.
Налага се изводът, че е осъществено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че претендираните разходи са свързани с лечението на Т.. Следователно са
в причинна връзка с травмите, получени при процесния инцидент, с оглед на което
представляват имуществени вреди – загуба от намаляване имуществото на ищцата поради
23
заплащането на тези разходи със свои средства. Общият размер на тези разходи е 18 327.59
лева. Исковата претенция за имуществени вреди е за 18 327.59 лева, поради което същата
следва да бъде уважена в пълен размер.
Вече беше прието за установено, че не е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
М. Н. Т. ЕГН ********** сумата от 18 327.59 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от процесния инцидент, ведно със законната лихва, считано от
30.04.2019 г. до окончателното изплащане.
До тази правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
ІІІ. за разноските:
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде осъдена Агенция
„Пътна инфраструктура“ да заплати:
на адвокат Г. Б. Х. от АК – София, личен № ...., с адрес на кантората: гр. С.“ № 1,
в качеството на пълномощник на М. Н. Т., сумата от още 9 912.00 лева (с ДДС),
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство;
на адвокат Г. Б. Х. от АК – София, личен № ...., с адрес на кантората: гр. С.“ № 1,
в качеството на пълномощник на М. Н. Т., сумата от 10 400.00 лева (с ДДС), представляваща
възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на база на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
производството пред въззивната инстанция и в изпълнение на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на
чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 1, § 3 от ДФЕС;
в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
– Пазарджик сумата от още 10 800.00 лева, представляваща дължима държавна такса от
ищеца Т. за първоинстанционното производство, от която същата е освободена;
в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на Апелативен
съд – Пловдив сумата от 6 366.55 лева, представляваща дължима държавна такса от ищеца Т.
за въззивното производство, от която същата е освободена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г. по
описа на ОС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен иска на М. Н. Т. ЕГН ********** от
гр. К. № 11 да бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да и заплати сумата над
24
присъдения размер от 200 000.00 лева до пълния предявен размер от 300 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от пътен инцидент,
станал на 30.04.2019 г., около 19.20 часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр.
Костенец), в участъка между ресторант „Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“,
край гр. Белово, при км. 169+131 м., претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“,
модел „Меган“, с per. № ......, управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този
автомобил, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното плащане и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на М. Н. Т. ЕГН ********** от гр. К.
№ 11 сумата от още 100 000.00 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от пътен инцидент, станал на 30.04.2019 г., около 19.20
часа, на републикански път 1-8 (гр. Пазарджик - гр. Костенец), в участъка между ресторант
„Орешак“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край гр. Белово, при км. 169+131 м.,
претърпян от нея като пътник в МПС марка „Рено“, модел „Меган“, с per. № ......,
управлявано от П.Т., при падане на крайпътно дърво върху този автомобил, ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на адвокат Г. Б. Х. от АК – София,
личен № ...., с адрес на кантората: гр. С.“ № 1, в качеството на пълномощник на М. Н. Т.,
сумата от още 9 912.00 (девет хиляди деветстотин и дванадесет) лева (с включен ДДС),
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на адвокат Г. Б. Х. от АК – София,
личен № ...., с адрес на кантората: гр. С.“ № 1, в качеството на пълномощник на М. Н. Т.,
сумата от 10 400.00 (десет хиляди и четиристотин) лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на база на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
производството пред въззивната инстанция и в изпълнение на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на
чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 1, § 3 от ДФЕС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от още 10 800.00 (десет
хиляди и осемстотин) лева, представляваща дължима държавна такса от ищеца Т. за
първоинстанционното производство, от която същата е освободена.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 6 366.55 (шест хиляди
25
триста шестдесет и шест лева и 55 стотинки), представляваща дължима държавна такса от
ищеца Т. за въззивното производство, от която същата е освободена.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/17.03.2025 г., постановено по г. д. № 288/2022 г.
по описа на ОС – Пазарджик в останалите обжалвани части.
Решението е постановено при участието на „Европейски пътища“ АД – Пловдив,
ЕИК *********, „Грома Холд“ ЕООД - с. Бело поле, област Благоевград, ЕИК ********* и
„Инжстрой инженеринг“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, в качеството на трети лица-
помагачи на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26