РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И. Б. Бонев
Членове:Даниела Д. Събчева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Г. П. Г.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255300601683 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия М. С. К., депозирана чрез
защитника му адвокат Б. С. и протест на Районна прокуратура Пловдив,
всички срещу присъда № 59 от 11.03.2025г., постановена по НОХД №
2289/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият М.
С. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.3,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.93, т.1, б.б от НК, за което на основание чл.54 от НК е
осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,
ал.1 НК с присъдата изтърпяването на наказанието е било отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С жалбата присъдата се атакува с възражения за неправилно приложение
на закона. Твърди се, че случаят представлява гражданско-правен спор поради
неизпълнение на договор. Сочи се за неправилен изводът на първостепенния
съд за липса изначално на намерение у подсъдимия да изпълни сключения с
1
пострадалия договор. Твърди се наличие на съмнения, които пречат
достигането на изискващият се от закона несъмнен извод за виновността на
подсъдимия.
В протеста на Районна прокуратура Пловдив се твърди, че присъдата е
необоснована в частта на наказанието. Твърди се, че с оглед начина на
извършване на престъплението и обстоятелството, че същото е било
реализирано за период от 7 месеца, както и предвид причинените затруднения
на пострадалия, присъдата следва да бъде изменена и наказанието следва да
бъде увеличено до размера, поискан пред първоинстанционния съд, а именно
лишаване от свобода в размер на 1г и 4 месеца, изтърпяването на което да бъде
отложено с изпитателен срок от четири години.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Възрязава се, че наличието на подписан договор
не изключва възможността да е осъществено престъпление по чл.209 от НК.
Изтъква се, че от значение за тази преценка е дали към момента на възникване
на договорните отношения у подсъдимия е имало намерение да изпълни
договорните си задължения. Прокурорът твърди, че подсъдимия е знаел, че
няма да построи къщата, тъй като не би могъл да стори това понеже нямал
нужните за това средства и работници. Изтъква се като отегчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство, че къщата е била предназначена за полагане на
нужните грижи за болното дете на пострадалите, поради което макар и да е
изтекъл значителен период от време от извършване на престъплението, се иска
увеличаване на наказанието на подсъдимия От своя страна защитникът на
подсъдимия твърди, твърди, че липсата на намерения подсъдимия да изпълни
договорът представлява едно предположение от страна на първостепенния
съд. Възразява се, че макар в дружеството на подсъдимия да е нямало наети
работници, той си е служил с такива като е ангажирал работници от мястото
където къщите били изграждани. Възразява се, че това, че нямал машни и
складова база също не означава подсъдимият да се занимава с измами, тъй
като такива той е ползвал под наем, а дървеният материал е закупувал и той е
бил достатъчен по размер и количества за сглобяване на къщата. Твърди се, че
правата на възложителите по договора са били гарантирани с уговорката да се
плаща на части според етапа на свършената работа. Възразява се срещу
оценката на първостепения съд на доказателствата, според която свидетелите
2
А. и М. М.и не са участвали в изграждането на къща за обл.Пловдив. Изтъква
се, че свидетел Х. все пак е видял завършен един етаж от къщата. Възразява се
още срещу частичното кредитиране на показанията на свид.А.М.А.
Подсъдимият заявява, че пострадалият е отказал да си вземе къщата. В
последната си дума подсъдимият твърди, че се касае за гражданско правни
отношения и моли да бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на
присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата и протеста са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в
законово установения срок. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, а
протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по общ ред.
От фактическа страна се установява, че през 2018 г. свидетелите Д. и Я.
решили да построят сглобяема дървена къща в притежавания от тях поземлен
имот в землището на село Я., общ К., местността „***“, за което се сдобили с
разрешение за строеж, издадено на 19.11.2018 г. от главния архитект на
Община К. за еднофамилна жилищна двуетажна сграда със застроена площ от
41 кв. м и разгъната застроена площ от 83,40 кв.м. За целта свидетелите Д. и Я.
започнали да търсят изпълнител по обяви в интернет. Така в началото на
месец ноември 2018 г., свид. Д. попаднал на обява, публикувана в сайта „***“
от подс. К.. В същата, подсъдимият като физическо лице се представял за лице
с богат опит в изграждането на дървени къщи, като предлагал такава услуга и
имал поместени снимки, за които се сочело, че са готови негови обекти. Наред
с това, посочените в обявата цени се отличавали като значително по – изгодни
в сравнение с другите обяви, на които пострадалите били попаднали.
Мотивиран от съдържанието на обявата свид. Д. се свързал с подс. К. като се
обадил на посочения в обявата телефон ***. Двамата се договорили да се
видят лично на мястото, на което следвало да бъде осъществен строежа, а
именно в местността „***“, в землището на с. Я., общ. К., обл. П.. На
*.11.2018 г. подс. К. се срещнал със свид. Д. и свид. Я. на посоченото място
като на срещата присъствала и свид. А., с която подсъдимият към онзи момент
бил във фактическо съжителство. През цялото време на срещата подс. К.
демонстрирал компетентност и опитност, представяйки се за човек имащ
3
нужните знания и умения за реализиране на проекта. С такова впечатление
останали и двамата пострадали. След като огледал терена, подс. К. казал на
свид. Д. и свид. Я., че въпреки особеностите на терена, може да се справи и да
построи желаната от тях дървена къща в много кратки срокове. В
действителност, подсъдимият нямал такова намерение, като единствената му
цел била да се облагодетелства неправомерно за сметка на свид. Д. и свид. Я.,
създавайки у тях невярна представа, че има намерение и обективна
възможност да се справи със строежа на желаната от тях къща и така да ги
мотивира да се разпоредят в негова полза. Подс. К. предоставил на свид. Д. и
съпругата му бланка на договор за строеж на къща № *** г. След като
пострадалите се запознали със същия, свид. Д. го подписал в качеството си на
възложител, а подс. К. като представляващ изпълнителя – управляваното от
него дружество „***“ ЕООД. Подсъдимият съзнавал, че не би могъл да спази
условията на договора. Той бил наясно, че няма да изпълни поетото
задължение, като изначално не желаел постигането на правомерния резултат
от облигационното отношение, а целял само получаване на имотна облага, без
да престира насреща дължимото от него. Поради това подписаният договор
изобщо не бил осчетоводен от дружеството „***“ ЕООД. Според клаузите на
договор за строеж на къща № *** г. , цената на квадратен метър възлизала на
сумата от 400 лева като общата сума, която следвало да се заплати възлизала
на 31 200 лева. предвид квадратурата на къщата – 78 кв. м. В договора било
посочено, че срокът на изпълнение на строителството е 60 дни. Отделно от
това в договора били постигнати и договорки изпълнението на поръчката по
строеж на къщата да включва почистване на терена; изкоп на бетонни стъпки
с дълбочина минимум 0,50 см и изкоп за канализация до 2 метра; налИ.е на
бетонни стъпки с бетон б22 и армиране, полагане на винилни платнища под
къщата; изграждане на дървения под с греди 10/12 см. през 0,60 см с
наковаване на дъски с дебелина 2,5 см; изграждане на всички стени с дървени
греди с размери 6/8 см.; изграждане на покрива с дървени греди 6/ 8 см. По
настояване на свид. Я. било договорено плащането да се извърши по банков
път по посочена от подс. К. банкова сметка. Според приложение № 1 на
процесния договор работата по строежа на къщата била разделена на три
етапа, като плащанията следвало да станат след извършване на дейностите,
включени във всеки един от етапите на СМР, като след приемането на същите
възложителят следвало да преведе следващата вноска. Средствата за
4
финансиране на строителството свид. Д. и свид. Я. осигурили чрез сключване
на договор за ипотечен кредит с № ***/ 12.07.2018г. В изпълнение на
договореното, свид. Д. изпратил на подсъдимия проекта, по който следвало да
бъде построена къщата и на 15.11.2018 г. извършил първо авансово плащане в
размер на 10 400 лева от клон на „***“ АД, гр. П. по сметка на изпълнителя
„***“ ЕООД в „***“ - ***, с основание на превода „частично плащане 33% от
стойността за построяване“. Преди да бъдат извършени каквито и да било
строително монтажни дейности, включени в първи етап от строителството на
къщата, подс. К. поискал от свид. Д. да преведе втората вноска по договора,
поддържайки създаденото заблуждение, че работи по реализирането на
проекта, като така ще ускори завършването му. В тази връзка, а и за да
поддържа възбуденото у свид. Д. и свид. Я. заблуждение, подс. К. дори ги
поканил да го посетят на място в село Б., за да видят как върви сглобяването
на къщата модул по модул. Мотивиран от заявеното от подсъдимия, преди да
се е убедил, че действително подсъдимият работи по проекта, на 20.12.2018 г.
от клон на „***“ АД, гр. П. наредил по сметка на изпълнителя „***“ ЕООД в
„***“ - *** сумата от 10 400 лв., с основание на превода „частично плащане за
построяване на дървена къща – втора вноска“. На 23.12.2018 г., свид. Д. и
свид. Я. посетили указания от подс. К. адрес в с. Б., обл. П., на ул. „***“ № 23.
В посочения имот, собственост на свид. А., в рамките на дворно място
пострадалите установили скеле – незавършена дървена конструкция, за която
подс. К. заявил, че е част от поръчаната от свид. Д. и свид. Я. дървена къща и
че същата скоро време ще бъде напълно готова. Пострадалите нямали
необходимите познания, за да преценят дали посоченото им скеле
действително е част от тяхната къща и се доверили на подсъдимия без да
поставят на съмнение заявеното от него в тази връзка. Въпреки извършените
до момента две плащания от страна на свид. Д., подсъдимият не представил на
пострадалите каквито и да било документи, доказващи влагането на
предоставените парични средства в материали и труд за изграждане на къщата
по договора. Заявеното от подс. К. в тази връзка не било поставено под
съмнение от страна на свид. Д. и свид. Я., които наистина повярвали, че
подсъдимият е предприел действия по изграждането на желаната от тях
дървена постройка въпреки началният етап, на който се намирала. Не на
последно място, създаденото в тях заблуждение се затвърдило и от
обстоятелството, че на място в двора имало и две други лица, които имали вид
5
на работници. Няколко дни след това посещение, свид. Д. и свид. Я. отново
посетили имота в село Б., като поискали от подсъдимия преустройство
касаещо разширяване на пространството в къщата. Подсъдимият откликнал
като дал съвети в тази насока, които допаднали на пострадалите, още повече,
че коментираното преустройство не оскъпявало цената на услугата. Веднага
след посещението на пострадалите в село Б., завалял сняг и подс. К. се свързал
по телефона със свид. Д. заявявайки му, че няма как да продължи сглобяването
на къщата на този етап предвид влошените зимни условия. Така
комуникацията между подс. К. и свид. Д. продължила да се води по телефона и
чрез приложението „***“, като подсъдимият пращал периодично снимки на
различни дървени елементи, за които сочел, че са част от втория етаж на
къщата. На неустановена дата през м.февруари 2019 г. подс. К. казал свид. Д. и
свид. Я., че къщата им е почти готова и скоро ще бъде транспортирана до
местност „***“, в землището на с.Я., общ К., обл. П.. Единственото, което
било оставало е да се монтира дограмата в която връзка поискал да се преведе
и третата вноска. Заявеното от подсъдимия не отговаряло не
действителността, като реално не били извършени каквито и да било дейности
по строителството на процесната къща. Мотивиран от заявеното от подс. К., а
и обнадежден от факта, че най – накрая ще бъде собственик на къща, свид. Д.
на 27.02.2019 г. извършил превод на половината от уговорената трета вноска –
а именно 5300 лв. по банков път от клон на „***“ АД, гр. П., предназначени за
монтирането на дограма. Посочената сума била усвоена от подсъдимия без да
бъде вложена в поетото задължение за изграждане на къщата, вкл. за
монтиране на дограма. Подсъдимият продължавал да поддържа
заблуждението у пострадалите лица, че работи по къщата и предстои нейната
доставка в местността „***“, в землището на с. Я., общ. К., обл. П.. В тази
връзка и с тази цел на неустановена дата в периода между 28.02.2019 г. и
27.03.2019 г., преди превеждане на последните суми от свид. Д., подс. К.
посетил терена, на който следвало да се монтира къщата, като изкопал
частично дупка за септична яма, както и няколко дупки за основата на
фундамента на къщата. Посочените действия били извършени в отсъствие на
свид. Д. и свид. Я., като подсъдимият не ги изчакал за среща на терен, въпреки
уговорката им в този смисъл. Свид. Д. отишъл по – късно през деня и видял
извършените изкопни дейности, които всъщност били единствените по
„изпълнение“ на договора. Свид. Д. веднага се свързал с подс. К. по телефон,
6
като последният му заявил, че за продължаване на по – нататъшните работи по
монтиране на къщата, следва да се преведе и оставащата вноска по договора.
Мотивиран от казаното от подс. К., свид. Д. на 28.03.2019 г. превел по банков
път от клон на „***“ АД, гр. П. и останалата сума по договора в размер на
5000 лв. по сметка на изпълнителя „***“ ЕООД в „***“ - ***. След така
направеното плащане, подс. К. продължил да поддържа създадените у свид. Д.
и свид. Я. неверни представи, затова, че къщата е готова, но са необходими
допълнителни средства за транспортирането й до мястото на монтажа й в
местност „***“, землището на с. Я., общ. К., обл. П.. Освен това, било
договорено и извършването на външна ВиК инсталация, която не била
включена в договора и за която подсъдимият поискал допълнително
заплащане. Така, мотивиран от поддържаните от подс. К. неверни представи,
на 27.05.2019 г. свид. Д. извършил паричен превод на сумата от 2000 лв. чрез
финансовата институция „***“ АД, гр. П. в полза на подс. К.. След
превеждане на последно посочената сума от свид. Д., подс. К. започнал да
отлага многократно доставянето и монтажа на къщата, оправдавайки се по
различен начин – влошено здравословно състояние на него и на членове от
семейството му, тежки метеорологични условия – дъжд и невъзможност в
дъжда да се товари платформа с къщата, тъй като щяла да затъне. Постепенно
комуникацията между подс. К. и пострадалите започнала да става все по –
напрегната, като подс. К. поемал ангажименти да достави къщата, като
впоследствие все се отмятал от дадената дума. Въпреки настоятелността на
пострадалите да получат дължимото им по договор, подс. К. все повече
избягвал комуникация с тях, като към края на юни 2019 г. изобщо престанал
да отговоря на позвъняванията и съобщенията от свид. Д. и свид. Я.. В даден
момент дезактивирал и телефонния си номер. Последното мотивирало свид.
Д. да посети адреса в село Б., за да потърси лично подс. К.. Така през юли 2019
г. свид. Д. посетил имота на свид. А., като на място не намерил подс. К.. свид.
А. му заявил, че подс. К. не е в дома си и че ще му предаде, че е бил търсен от
свид. Д., като дъщеря му кара тежка бременност и не може да излезне да
говори с него. При посещението си на място свид. Д. видял в двора струпани
потъмнели греди на покривна конструкция и други разпръснати греди, като
къща нямало. Подсъдимият К. така и не се свързал с пострадалите, не
изпълнил и поетия си ангажимент за строеж и доставка на дървена къща, не
им възстановил и заплатената до момента парична сума в общ размер от 33
7
100 лева.
Тази фактическа обстановка е била правилно установена от страна на
първостепенния съд въз основа на правилен анализ на събраните по делото
доказателства. Видно от показанията на пострадалите те са били уверени от
подс.К., че той ще построи за тях двуетажна дървена къща, по предоставеният
му проект, при това в кратки срокове. Договорът помежду им бил сключен на
11.11.2018г и още декември месец 2018г пострадалите разгледали при това на
два пъта дървена конструкция, разположена в двора на обитаван от
подсъдимия частен имот в с.Б., за която подсъдимият обяснил, че представлява
първият етаж от същата на пострадалите. Това обаче били единствените два
пъти, в които пострадалите видели някаква дървена конструкция. При
извършеният оглед на МП на 20.01.2021г на същото място в с.Б., в двора на
ул.***. №1, били намерени единствено 10 броя дървени рамки с черен цвят и
множество дървени дъски около 4,4 куб.метри. Дървена конструкция,
наподобяваща възприетата от пострадалите при посещенията на същия адрес,
при огледа не е била открита нито е установена като налична чрез други
доказателствени способи. Конструкция на къща, в начален или напреднал етеп
на изграждане, сочеща започване изпълнение на поетата работа от страна на
подсъдимия не се установява от доказателствата по делото. Същевременно
нищо от характеристиките на възприетата от пострадалите конструкция в
двора на подсъдимия не може да индивидуализира по убедителен начин
същата да представлява изградена конструкция именно по договорът с
пострадалите. В тази връзка следва да се отбележи сключеният от
подсъдимия със свид.Г. И.ов от с.К. договор от 06.11.2018г за изработване
също на дървена къща на два етажа /л.180 от т.2 на ДП/, който сочи поета по
същото време друга по вид, но сходна по съдържание поръчка. От показанията
на свид.И.ов става ясно, че този договор с подсъдимя не само не е бил
изпълнен от негова страна, но събитията по повод възложената на подс.К.
работа от свид.И.ов са се развили във времето по идентичен на настоящия
процесен случай начин. Видно от показанията на свид. Х., зет на свид.И.ов,
подс. К. му е изпращал снимки по *** на дървена конструкция на различни
етапи, каквито подсъдимият изпращал и на частния обвинител по настоящото
дело Д. за да му покаже, че строи и втори етаж. Също така от приобщените
чрез прочитане показания на свид.Х. от ДП се установява, че той лично е
8
видял панели и рамкова конструкция в с.Б. П. и за тези части от къща
подсъдимият му твърдял, че са избаротени по неговия проект.
При съпоставяне на описаните гласни и писмени доказателствени
средства се установява, че по едно и също време подс.К. се ангажирал да
изгради две дървени къщи от по два етажа всяка, като и в двата случая
сключил писмен договор с възложителя, след което започнал да получава
периодични плащания, а междувременно показал и на двете страни частично
готова конструкция намираща се в с.Б., както и пращал на възложителите
снимков материал на такава. Нито един от тях обаче не получил дори части от
конструкцията, а мястото в с.Б. са намерени само дървени рамки в тъмен цвят
и известно количество дървен материал. Описаните факти установяват, че
поетото задължение от подс.К. спрямо пострадалите по настоящото дело не е
било изпълнено. Подсъдимият не предоставил на пострадалите нито дървен
материал, нито части от конструкция нито завършена къща, поради което не се
установява, той да е предприел действия по изпълнение на договора помежду
им. Такива действия представляват извършените частични изкупни работи на
терена на който къщата е следвало да бъде монтирана. Същите обаче са
епизодични и незначителни по характер, поради което от тях не би могло да се
съди подсъдимият да се е чувствал действително ангажиран с поетите от него
задължения. Същественото в случая, е че в крайна сметка подсъдимият се е
укрил от пострадалите, като спрял да отговаря на обажданията им и срещу
направените плащания от тяхна страна пострадалите не получили нищо.
Видно от показанията на свид. Ж. К.а, обслужвала счетоводно
дружеството „***“ през 2017 и 2018г, същото не е водило редовно
счетоводство и документи за нито една сглобяема къща не са били
осчетоводени, тъй като такива от подсъдимия към свидетелката не били
предоставяни. Казаното от свид.К.а се потвърждава и от констатациите в
съставеният ревизионен доклад от НАП спрямо дружеството *** ЕООД,
според които през ревизираният период дружестовото е получавало в брой и
по банков път авансово суми от физически лица за изграждане на дървени
същи по склучени договори, но не е издало фактури. Поради това и такива не
са били осчетоводени от свид.К.а. Установените факти от тези
доказателствени източници установяват, че дружеството изпълнител по
договора с пострадалите няма документооборот, който да установява
извършени разходи по осигуряване започването и извършването на дейността,
9
необходима за изпълнение на поетото с соговора задължение от страна на
подсъдимия. Липсват задължителните по закон документи, които биха могли
да установят направени разходи по поетите договорни задължение от страна
на подсъдимия, а освен откритото при огледа известно количество дървен
материали с неясен произход, други активи осигурени за изпълнението на
поръчката няма. Правилно първостепенният съд не е приел с доверие
предоставените от страна на подсъдимия документи по повод твърдените за
направени от него разходи, тъй като същите нямат необходимите реквизити за
да могат да послужат като източник на доказателства.
Изложеното установява, че документално дейност по изграждане на
сглобяема къща за пострадалите не може да бъде установена и проследена, но
не само това- такава дейност не се установява и фактически. Събраните по
делото доказателства не установяват да е била извършена дейност обективно
съответстваща на необходимото за изпълнението на поетото задължение.
Твърди се в гласните доказателствени средства, че за подсъдимия работа се
извършвали свидетелите М. М. и А. М.. И двамата казват, че не са били
назначени на работа, а са били ползвани да вършат такава, представляваща
изграждане на дървени къщи, без изрични уговорки относно условията и
естеството на работата им. И двамата свидетели нямат представи да са
работили за изграждането на дървена конструкция на къща да клиенти от
района на Пловдив. Според свид.М. М. всички къщи са изграждани на
мястото, на което е следвало да бъдат посторени, а само една от къщите, които
са правили е следвало да бъде пренесена по- късно и тя е представлявала
панели с врати и прозорци, които били сглобени и е следвало да бъдат
пренесени и монтирани впоследствие. Свидетелят сочи, че тази
конструкцията била изработена за 10 дни, а в работата участвали само той,
баща му- свид.А. М.ов и подсъдимия. Свид.М. М. обаче не може да посочи
къде е била отнесена от подсъдимия тази конструкция и какво е станало с нея,
като същевременно не може да посочи нито едно място, на което са сглобили
къща, както и е категоричен, че в Пловдив работа той не е вършил.
Показанията на този свидетел приобщени чрез прочитане от ДП том 2, л.214-
216 противоречат на казаното от свидетеля пред първостепенинят съд по
начин, че дискредитират достоверността и на двата източника. Според
показанията от ДП свид.М. М. е работил за подсъдимия като извършвал
строителни услуги в различни части на страната. Свидетелят не сочи при тази
10
работа да е сглобявал дървени къщи. Единственото свързано с такава дейност
обстоятелство посоченото от него се отнася за донесена от подсъдимия
конктрукция, представляваща елементи на сглобяема къща -рамки и дюшеме
за основа, които подсъдимия оставил в имота на свидетеля в с. П. срещу наем,
а късната есен на 2020г подсъдимият натоварил същата на платформа и я
отнесъл на неизвестно за свидетеля място. По същият начин в показанията си
свид.А. М. твърди, че е извършвал за подсъдимия обща сторителна работа при
изграждане на дървени къщи, всичките обаче били едноетажни, както
свидетелят сочи, че е имало само една готова къща, която обаче била откарана
за София. Свидетелите М.и не могат да посочат други лица, работили по
изграждането на къщите, както и не сочат местата, където самата работа е
била извършвана, как и кой е карал материлите, какви машини и техническо
оборудване е било използвано, чие е било то, как и с кого са се придвижвали
до мястото на работа и т.н.. Показанията им не съдържат конкретика и
детайли за вършената от тях работа, които да могат да доведат до извод за
действително положен от тяхна страна труд по изграждане на дървени къщи,
така както бланкетно заявяват. От друга страна показанията им не съдържат и
обстоятелства, установяващи участието им в извършена работа, конкретно
свързана с изграждането на сглобяема къща за пострадалите, с характеристики
каквито са същата е следвало да има. Къщата, която е била поръчана на
подсъдимия от пострадалите е следвало да бъде двуетажна, а свидетелите не
сочат да са били ангажирани в изграждането на такава по вид конктрукция,
както и за конструкция в района на гр. П.. Други работници които да са
вършили работа за подсъдимия не се установяват. Такива не сочи и свид.П.А.
макар да твърди, че е имало още няколко, при това от селото в което живее.
Според показанията на свид.А.М. А. и баща й свид.П.А., в двора на
техния имот в с. Б., ул.***. №1 е имало във времето сглобени конструкции на
дървени къщи, което кореспондира и с казаното от частните обвинители и
свид.Х. за видяна от тяхна страна част от конструкция на дървена къща
именно в този двор. За това следва да се приеме, че действително към
процесния момент е съществувала изградена част от дървена къща в двора на
имота, в който подсъдимиян е живеел към онзи момент. Не може да се
установи обаче, че въпросната конструкция касае именно част от сглобяемата
къща, възложена за изграждане на подсъдимия от частните обвинители по
настящото дело. Както вече бе посочено, подсъдимият по същото време и за
11
същото уверявал и свид.Х., че работи по договорът си с него, но нито той,
нито пострадалите по настоящото дело, получили готова или частично готова
конктрукция на дървена къща.
В обясненията си подсъдимият заявява пред пръвостепенния съд, че той
е направил за пострадалите не е една, а две къщи- едната по проект, а другата
по договор, като разликата помежду им е била в дебелината на гредите.
Подсъдимият обяснява, че не предал нито една от тях на пострадалите, тъй
като те не му платили за транспорт, а той имал финансови затруднения по
това време и не могъл да го ангажира сам, както и твърди, че е поканил
пострадалите да вземат сами къщата си, нещо което те категорично отричат да
е вярно. Подсъдимият твърди, че къщата стояла цяло лято в двора и тъй като
пострадалият не я е взел той не можел повече да я пази и поради което
елементите вложил другаде, а част от тях изхвърлил като непотребни.
Подсъдимият в обясненията си казва още, че не може да посочи къде
конкретно е вложил елементи от тези къщи, както и че не е изисквал фактура
за материалите, които е закупил за процесната къща, а имал предимно стокови
разписки. Показанията на свид.Д. оборват обясненията на подсъдимия.
Пострадалият казва в допълнителният си раздпит пред съда, че подсъдимият
не му е казал да е имало построени две къщи, както и че никога не му е било
предлагано да отиде да си вземе къщата, а когато през юни 2019г посетил
дома на подсъдимият, който спрял да му отговаря по телефона, там сглобена
дървена къща е нямало. От показанията на свид.Р.П. се установява, че
подсъдимият му изработил поръчана от него сглобяема съща, по уговорка
помежду им постигната през 2019-2020 година, като къщата е била изпълнена
за период около две години. Същата обаче е била правена на мястото, на което
е следвало да бъде поставена в Д., като свидетелят е категоричен, че готови
елементи или конструкци не са били ползвани, а всичко е било сглобявано на
място от доставен материал. Предвид и останалите доказателства по делото
които не установяват да е била изпработена къща за пострадалите, така както
те са се уговорили с подсъдимия, обясненията на последния не могат да бъдат
приети с доверие.
Предвид всичко изложено съдът не приема възраженията на защитата за
основателни. Обстоятелствата следва да се възприемат в тяхната съвкупност,
а не като отделни условия, свързани или не с изпълнението на приетата работа
от подсъдимия. Всички описани доказателства в своята съвкупност
12
установяват, че подс.К. обективно не е разполагал с условията да изпълни
поетия ангажимент към пострадалите, въпреки което той приел направените
плащания от тях на установените по делото дати. Подсъдимият нямал наети
работници, не закупил материали и не наел техника и/или машини за да
извърши поетата работа. Обещанието на подсъдимия обективно не било
подсигурено от негова страна с нужното, което да сочи и действителното му
намерение за изпълнение. Хипотетично подсъдимият е могъл фактически да
извърши работата и без да наема работници по установения законов ред.
Двете установени лица обаче - свидетелите М.и, извършили известна работа
за него, сочат краткотрайна, спорадична тяхна ангажираност, която не
съответства на установяващите се по делото общо три поети по едно и също
или близко време поръчки за изработване на къщи. Едновременно с това не се
установява подсъдимият да се е снабдил с необходимия му дървен материал,
машини и/или техника за изпълнение на проекта, като и дадените от
подсъдимия обяснения също не допринасят за изясняване на тези въпроси.
Представените в хода на съдебното следствие документи от страна на
подсъдимия, с които твърди закупуването на материали за извършваната от
него дейност не притежават характеристики, които могат да установяват тези
обстоятелства, тъй като представляват стокови разписки и квитанции – т.е. те
са частни диспозитивни документи, които нямат удостоверителна сила, не
представляват счетоводни документи по смисъла на закона, а за голяма част от
тях изобщо не става ясно и от кого произхождат и за какво точно се отнасят.
Единствените две фактури представени от подсъдимия са съставени през
месец март 2019г, т.е. далеч преди подсъдимият да е бил ангажиран за
сглобяването на процесната дървена къща, като видно от тях са били
закупени стоки в малки количества. От своя страна подсъдимият твърди, че с
първата сума, предоставена му от пострадалите е закупил дървен материал, но
към този момент фактури за такава стока няма, нито това обстоятелство се
Всички посочени обстоятелства в тяхната съвкупност сочат липсата на
намерения у подсъдимия действително да се ангажира с работата по
сключеният с пострадалите договор. Този извод не представлява
предположение, както твърди защитата, а е единственият възможен такъв,
произтичащ от описаните установяващи се факти и в логическа взаимовръзка
с тях.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло оценката на
13
доказателствата от правна страна, извършена от страна на първостепенният
съд. Същата е подробна и обоснована и към нея няма какво друго да бъде
добавено. Ясно и изчерпателно е посочено в мотивите на първостепенния съд
защо деятелността на подсъдимия представлява престъпление по чл.210, ал.1
т.3 вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 93, т. 1 , б. „б“ от НК, а не гражданско правни
отношения, както твърди подсъдимия в последната си дума пред настоящия
съд. Следва да се подчертае единствено, че подсъдимият е имал ясни
представи към момента на поемане на поръчката от пострадалите за това, че
той не разполага с нужните условия и ресурс да изпълни същата, както и
приел последователните плащания по договора от страна на пострадалите, без
да е започнал извършването на работата, така както е следвало да стори това.
По отношение на наказанието, наложено на подс. К., настоящият
съдебен състав намери мотивите на първостепенния съд за необосновани в
достатъчна степен. Видно от същите първостепенният съд е отчел като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
изминалия продължителен период от време от извършване на деянието до
постановяване на присъдата на районния съд – почти шест годинии.
Същевременно първостепенният съд е посочил две отегчаващи вината
обстоятелства, а именно особеностите на конкретно извършената престъпна
проява, сочещи завишена обществена опасност на същата, както и немалкия
размер на предмета на престъпно посегателство, възлизащ на обща стойност
33 100лв.
Действително чистото съдебно минало на подсъдимия обосновава извод
за възможно реално благоприятно въздействие спрямо личността му и с по-
ниска степен на държавна наказателно правна принуда. Също така изминалият
период на провеждане на назателното производство не се дължи на
недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, но пък следва да
отчете фактическата сложност на случая, включително процесуалната
необходимост от използване на инструмент за съдебно сътрудничество по
наказателни дела в рамките на ЕС.
Макар първостепенният съд да е посочил наличието на отегчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, значението им не е било отчетено. За
преценката на конкретната обществена опасност на деянието, а от там и на
неговия деец, са от значение механизмът на осъществяване на
14
престъплението, степента, в която охранените обществени отношения са били
засегнати, видът и характерът на настъпилия обществено опасен резултат. В
тази връзка правилно са били посочени две отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, но е било омаловажено тяхното значение при
индивидуализацията на наказанието.
Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенният
съд, че индивидуализацията на отговорността не представлява механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста
на това обаче няма как да не бъде отчетено, че от извършеното престъпление
за пострадалите са настъпили имуществени вреди в размер, който към 2019г е
надвишавал 59 пъти минималната работна заплата за страната, равнявала се на
560лв към този момент. Също така не може да не бъде отчетено и значението
на конкретния механизъм на извършване на престъплението, изразило се в
поредица от форми на въздействие спрямо пострадалите, реализирани през
продължителен период от време, поддържащи неправилните им представи
относно фактите на действителността, при което пострадалите
последователно са се разпореждали с имуществото си в полза на подсъдимия.
Тези обстоятелства означават по- сериозна обществена опасност на
извършеното престъпление от обикновения случай на възможното му
изпълнение, което изисква не просто да бъдат посочени, а да бъдат и отчетени
при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, нещо което не е било
сторено отпървостепенният съд.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита за необоснован
определения размер на наказанието на подсъдимия в рамките на минимума на
наказателно правната санкция. Подобен подход би бил резонен при превес по
значение или при специфично значение на установяващите се смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, каквито не се наблюдават в случая.
Съгласно закона въззивният съд може да увеличи наказанието, наложено на
подсъдимия, при съответен протест за това, като съдът е ограничен по
отношение размера на наказането до този посочен в протеста. В случая от
страна на прокурора се иска увеличаване на наказанието с четири месеца и
съдът е обвръзан при преценката си до този размер, дори и да го счита за
15
нисък. Съобразно изложеното настоящит съдебен състав намира, че наказание
в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода има по- добър
потенциал да изпълни целите на чл.36 от НК.
По отношение възражението на прокурора в депозирания протест
настоящият съдебен състав счита, че неправомерното, съставомерно
поведение на подсъдимия не е довело до обективна невъзможност
пострадалите да осигурят оздравителния процес на детето си, така както се
сочи в протеста. Поради това настоящият съд не счита, че мотивите на
пострадалите да се сдобият със сглобяема къща на притежавания от тях
парцел за да благоприятстват здравето на детето си отегчава вината на
подсъдимия в случая. Това е така, тъй като възможностите за това в никакъв
случай не се изчерпват единствено или ограничават само с предприетите
действия за осигуряване на имот сред природата. Същевременно поведението
на подсъдимия не е причина за настъпване на допълнителни несъставомерни
вреди, които да следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на
наказанието му.
Правилно първостепенният съд е отчел наличие на предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК относно отложено изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода с определен изпитателен срок. Основателно е обаче искането на
прокурора за увеличаване на размера на изпитателния срок от три години на
четири години. Следва да се отбележи, че изпитателният срок има своето
обективно въздействие спрямо постигане целите на чл.36 от НК, като оказва
значителен ефект при избора на съответно поведение, по който начин
значително способства превъзпитанието на осъденото лице. При преценка на
описаните обстоятелства относно степента на вината на подсъдимия искането
за увеличаване на изпитателния срок, направено с протеста на прокуратурата,
се явява основателно. Същото е съобразено и с разпоредбата на чл.66, ал.2 от
НК.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав намира изводите на
първостепенния съд относно фактическата и правна страна на престъплението
за правилни и законосъобразни, поради което въззивната жалба се явява
неоснователна. Основателни са направените искания от страна на
прокуратурата за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от
свобода и за увеличаване размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК,
16
поради което атакуваният първостепенен съдебен акт следва да бъде изменен
до размерите поискани от прокурора. Ето защо, на основание чл.337, ал.2, т.1
от НПК, присъдата следва да бъде изменена в частта на наложеното спрямо
подсъдимия наказание, а в останала част, на основание чл.338 от НПК, същата
следва да бъде потвърдена.
По тези съображения, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 59 от 11.03.2025г., на Районен съд – Пловдив,
постановена по НОХД № 2289/2023г. по описа на същия съд, в частта на
наложеното наказание, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подсъдимия М. С. К. наказание
лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
УВЕЛИЧАВА размера на изпитателния срок за изтърпяване на
наказанието ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода от
ТРИ ГОДИНИ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17