Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260571 11.12.2020 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав
На първи декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от
съдията Стефанова НАХД № 4710 по описа на БРС за 2020г, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е по повод жалбата на П.З.Б. с ЕГН ********** *** против наказателно
постановление № 251а-159 от 25.09.2020г издадено от директора на ОД МВР-Бургас,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1 от Закона
за здравето (ЗЗ) вр. точка І подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 (триста) лева.
С жалбата се моли
да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неправилно
определена правна квалификация на нарушението и съответно нарушени нормите на
чл.42 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН. Алтернативно се моли за обявяване на нарушението
за маловажен случай.
Жалбоподателят
редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Не се представлява. Не се
сочат нови доказателства. Поддържа се
жалбата.
Наказващият
орган редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител. Изпраща становище по жалбата. Претендират се
разноски за ЮК възнаграждение.
По допустимостта
на жалбата, съдът констатира следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице, видно от датата
на връчването на препис от НП - 28.10.2020 г. и датата на входирането на
жалбата в БРС на 29.10.2020 г. Същата е за подлежащ на обжалване, съдържа
изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и териториално
компетентен съд. Образуваното по повод
тази жалба производство пред БРС е редовно.
Съдът, като
взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Производство е започнало със съставяне на
акта за установяване на административно нарушение (лист №7 от делото) и съгласно
теста на обстоятелствената част в него на 10.04.2020 г., в 17,40 часа, в град Б.,
в парк на ж.к.“С.“, жалбоподателката седяла на пейка, с което е нарушила
въведената в точка І подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63 ал.1 от ЗЗ, а именно
да се преустановят посещенията на паркове, градски градини и др.
Правната
квалификация на нарушението актосъстъвителят е определил по чл.209а ал.1 вр.
чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. точка І подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Актът е съставен в присъствието на нарушителя,
като последният го е подписал с възражения. Актът е подписан от актосъставителя
и от свидетел по неговото съставяне. Екземпляр от акта е връчен срещу подпис на
нарушителя.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не са били направени писмен възражения по акта.
Като е взел предвид акта
административнонаказаващият орган –директора на ОДМВР-Бургас издал атакуваното
наказателно постановление №251а -159 от 25.09.2020 г. (лист №6 от делото). В НП
е описана същата фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация.
На основание чл.209а ал.4 предложение второ вр. ал.1 от Закана за здравето на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер от 300 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен
и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства. Жалбоподателят се съгласи да
не бъдат разпитвани свидетелите по акта като не оспори изложената в него и в НП
фактическа обстановка.
С оглед горната фактология съдът на приви
следните правни изводи:
На първо място
НП е издадено от компетентен орган –директор на ОДМВР-Бургас, който попада в
кръга на лицата, притежаващи право да издават НП по чл.209а от ЗЗ и в сроковете
на чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗ при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл.61 ал.1 ЗЗ, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите
се обявява извънредна епидемична обстановка.
В ал.3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Алинея 4 предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор на територията на страната или за отделна област при
обявяване на епидемична обстановка по ал.1.
Със Заповед №РД-01-124
от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването изменяна многократно и
отменена със Заповед №РД-01-263 от 14.05.2020г в сила от 15.05.2020 г са
въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до
13.05.2020г във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението
на COVID 19 на територията на страната и обявена с Решение
от 13.05.2020 г. на Народното събрание на РБ извънредно положение и препоръка
на Националния щаб.
В конкретния
казус жалбоподателя е наказана заради неспазване на противоепидемичните мерки
по чл.63 ал.4 от ЗЗ, като една от тях е забраната за посещение на градски
градини и паркове отразена в точка І подточка 1 от Заповед № РД-01-143 от
20.03.2020г .
Административнонаказателната
разпоредба на чл.209а ал.1 от ЗЗ препраща именно към чл.63 ал.4 и 7 или чл.63а
ал.1 и 2, освен ако деянието не представлява престъпление. В настоящия казус е
посочена като нарушена нормата на чл.63 ал.1 от ЗЗ, в която законодателят дава
право на изпълнителната власт да обяви извънредна епидемична обстановка. Този
текст няма касание и не осъществява изписаното словом нарушение понеже то е за
неспазване на една от епидемичните мерки. В този смисъл жалбоподателят
основателно възразява за неправилно
определена правна квалификация на нарушението, която е довела да накърняване
правото му на защита още от съставянето на акта. Вместо тази нередност да бъде
преодоляна административнонаказващият орган е допуснал тя да бъде пренесена и в
обжалваното наказателно постановление където отново е посочена като нарушена.
Въззивната инстанция не може да санира този пропуск, поради което наказателното
постановление следва безусловно да бъде отменено.
Съдът не следва да се произнася по чл.63 ал.3 ЗАНН за разноски, тъй като жалбоподателят не е претендирал такива и не е
представил писмени доказателства за направени разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,
ал.1,предложение трето от ЗАНН, Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
251а-159 от 25.09.2020 г., издадено от директора на ОД МВР-Бургас, с което на П.З.Б.
с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1 от Закона за
здравето (ЗЗ) вр. точка І подточка 1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г на
министъра на здравеопазването е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 (триста) лева
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Административния съд в гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.