Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен,17.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 8086
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от “Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ***6 против И.Т.Н. ***, с която се твърди, че между ответника и
„***”, бил сключен договор за мобилни услуги за срок от 24 месеца с абонаментен план Нон Стоп 29,99 с
неограничени национални минути със стандартен месечен абонаментен план 29,99
лева и 40% промоотстъпка за 24 месеца. Твърди, че ответницата не изпълнява
задълженията си по договора общо в размер на 42,89 лева. Ищецът твърди, че на
същата дата между страните бил сключен договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за ползване устройство с обща лизингова цена в
размер на 183,77 лева, платима чрез внасяне на 23 месечни вноски в размер на по
7,99 лева всяка. Твърди, че по договора за лизинг,у ответницата не е заплатила
и дължи сумата от 121,46 лева.
Твърди,
че за дължимите от ответницата суми били издадени фактури, както следва: по фактура
от 25.06.2017г. за отчетен период 25.05.2017г. – 24.06.2017г. със срок на
плащане 10.07.2017г. за сумата от 25,98 лева, която сума представлява 17,99
лева абонаментна такса в размер на 17,99 лева и лизингова вноска за
устройството в размер на 7,99 лева; по фактура от 25.07.2017г. за отчетен
период 25.06.2017г. – 24.07.2017г. със срок на плащане 09.08.2017г. за сумата
от 24.90 лева абонаментна такса и използвани услуги и 7,99 лева лизингова
вноска за устройството; по фактура от 25.08.2017г. за отчетен период
25.07.2017г. – 24.08.2017г. за сумата от 1,61 лева представляваща неплатен
остатък от лизингова вноска , след приспадане на предплатени суми при сключване
на договора за мобилни услуги; по фактура от 25.09.2017г. за отчетен период
25.08.2017г. – 24.09.2017г. за сумата от 103,87 лева начислени накуп лизингови
вноски за устройството. По последната фактура ищецът сочи, че има начислена
неустойка в размер на 359,81 лева, която не претендира с настоящата молба.
Ищецът твърди, че за процесните суми има подадено заявление и образувано
ч.гр.дело, по което има издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен
на адрес за връчване на заповедта, поради което за същата е залепено
уведомление. След като съдът е указал на ищеца, че може да предяви исковете си
в срок, е подадена и настоящата искова молба.
Ответникът
чрез назначения особен представител не представя отговор.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Представено е писмено
становище и списък с разноски.
Ответницата
се представлява от назначения особен представител, който не оспорва
задължението за ползвани мобилни услуги на стойност 42,89 лева, но оспорва
претенцията за заплащане на дължими суми по договор за лизинг за устройството в
размер на 121,46 лева, като твърди, че договорът не отговаря на изискванията на
ЗПК, който следва да се прилага по аналогия, тъй като договорът за лизинг е вид
договор за стоков кредит.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.дело № 5072/2019г., по което
съдът издал заповед за изпълнение №2902/30.07.2019г. За заповедта длъжникът е
уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя
е указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за
вземанията си. Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В
тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже вземането си по
основание и размер, да докаже качеството
си на кредитор, както и размер и изискуемост на вземанията.
В
тази връзка по делото са представени Договор за
мобилни услуги от 20.10.2016г. и Договор за лизинг от същата дата. Установява се от
договора, че на ответника са предоставени мобилен телефонен номер ********** и
мобилно устройство.
Установява се, че предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 183,77 лв. с вкл. ДДС,
като за ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължил да внесе двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 7,99 лв. с вкл. ДДС всяка,
като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
При
така представените доказателства, а именно представените договор за
предоставяне на мобилни услуги и договор за лизинг се прилагат условията,
договорени в същите договори.
Съдът
не споделя становището на особения представител на ответника, че договорът за
лизинг е договор за стоков кредит и следва да отговаря на изискванията на ЗПК,
тъй като договорът за лизинг е различен от договор за кредит, има специални
правила за същия в ТЗ и по отношение на него няма изискванията, които са регламентирани
в ЗПК.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на обща сума от 121,46 лева, формирана от лизингови
вноски за период от 25.05.2017г. до 24.09.2017г.
За
тази сума, по делото са приложени фактури, от които се установява, че на
ответника е начислена сумата от 7,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.05.2017г. - 24.06.2017г., начислена във фактура №
**********/25.06.2017г.; сумата от 7,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер
за отчетен период 25.06.2017г. - 24.07.2017г., начислена във фактура №
**********/25.07.2017г.; сумата от 1,61 лв. - лизингова вноска в непълен
размер, след извършване на частично плащане за отчетен период 25.07.2017г. -
24.08.2017г., начислена във фактура № ********** /25.08.2017г. и сумата от
-
103,87 лв. - сбор от 12 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и
1 лизингова вноска в пълен размер, начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора
за лизинг, за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09.2017г начислени във фактура №
**********/25.09.2017г.
Установява
се от приложения по делото договор, че в чл.2 от Договора за лизинг страните са
уговорили лизингополучателят ще придобие собствеността върху устройството след
заплащане на всички вноски по договора за лизинг, като може да заяви в същия
срок, че желае да върне устройството. Съгласно чл.12 ал.1 от Договора за
лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията за заплащане на лизинговите
вноски в съответствие с разпоредбите в
договора, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми. Установява се, че поради неплащане, ищцовото дружество се е
възползвало от това право и е обявило останалите неплатени вноски за предсрочно
изискуеми. За тази претенция по договора за лизинг е издадена фактура №
**********/25.09.2017г. за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09.2017г.. срок за
плащане - 10.10.2017г. издадена за сумата от 463.68 лв.. представляваща
неплатени неустойка и начислени накуп лизингови вноски, както следва: 359,81
лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********; 103,87 лв. начислени накуп
лизингови вноски, от която фактура, ищецът претендира 103,87 лв.,
представляваща начислени накуп лизингови вноски.
При
така изложеното, съдът приема за установено, че страните са били в облигационни
отношения, възникнали от сключените между тях договори за мобилни услуги и
Договор за лизинг.
Безспорно
между страните е, че е ответникът е ползвал мобилни услуги, които не е заплатил
и за които претенцията в размер на 42,89 лева се явява доказана по основание и
размер.
По
отношение на претенцията за заплащане на полученото мобилно устройство по
сключения между страните договор за лизинг, от правна страна се установи, че
ответникът е имал възможност в срока на договора за лизинг да върне
устройството, което безспорно не е направено. Ищецът в качеството си на
лизингодател е имал възможност да обяви за предсрочно изискуеми месечните
вноски по договора за лизинг, което е направил във фактура № **********/25.09.2017г.
за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09.2017г. срок за плащане - 10.10.2017г. ,
с която по договора за лизинг, претенцията е в размер на 103,87 лева. В случая
ищецът е изправна страна по договора, като е предоставил устройството на
ответника. Ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане на лизинговите
вноски, поради което съдът приема, че след предсрочното прекратяване на
договора за лизинг, ответникът следва да заплати изцяло стойността на получената
вещ.
При така изложеното, съдът приема, че
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло до
предявения размер, като бъде признато за установено, че И.Т.Н., с ЕИК **********,***, дължи кредитора “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, р***, сума в р-р на 164.35лв. – главница, включваща сумата от 42,89 лева дължима сума
за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 25.05.2017г. –
24.07.2017г. и сумата от 121,46 лева лизингови вноски за отчетен период
25.05.2017г. – 24.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г.
По делото е представен списък с разноски, от
който е видно, че разноските на ищеца са в размер на 385 лева за заповедното
производство, включващи държавна такса 25 лева и 360 лева адвокатско
възнаграждение, за които разноски са представени писмени доказателства, поради
което съдът приема, че се дължат изцяло. За исковото производство, ищецът
претендира 25 лева държавна такса, 100 лева адвокатско възнаграждение и 300
лева възнаграждение за особен представител. Съдът счита, че и тези разноски се
дължат изцяло, тъй като исковете са уважени изцяло до предявените размери и са
представени доказателства, че същите са заплатени.
По
тези съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Т.Н., с ЕИК **********,***,
че дължи на кредитора “Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, р***, сума в размер на 164.35 лв.
– главница; включваща сумата от 42,89 лева дължима сума за неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 25.05.2017г. – 24.07.2017г. и
сумата от 121,46 лева лизингови вноски за отчетен период 25.05.2017г. –
24.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2902/30.07.2019г. по
ч.гр.дело № 5072/2019г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА
И.Т.Н., с ЕИК **********,*** ЗАПЛАТИ на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4, ***6 разноски по делото
в размер на 425 лева за държавна такса, адвокатски възнаграждение и депозит за
особен представител, както и разноски по ч.гр.дело №5072/2019г. по описа на РС
Плевен в размер на 385 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: