Решение по в. гр. дело №729/2017 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 13.04.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: И. Г.ЕВ

                                                                                               ВАНЯ И.А

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И.а гр. д. № 729 по описа на съда за 2017 г.,  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 157 от 20.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1254/2016 г. на Районен съд – Б., е разпределено ползването на недвижим имот, находящ се в гр. Б., бул. „Т. м.” № 51, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.305.299, с площ 507 кв.м., с номер по предходен план 1606, кв. 121, парцел Х, при съседи: № 05815.305.1037, № 05815.305.1047, № 05815.305.298 и № 05815.305.300, по вариант № 2, даден по проекто-скица № 3 към заключението на вещото лице П.П. с вх. № 6057/12.09.2017 г., която скица, приподписана от съдебния състав, е неразделна част от решението, както следва: на И. И. Х. се предоставя за ползване дял І –ви с площ 47.65 кв.м., колориран в син цвят по горепосочената проекто-скица; на К. И.а К. се предоставя за ползване дял ІІ-ри с площ 47,65 кв.м., колориран в червен цвят по горепосочената проекто-скица; на Г. И. Х. се предоставя за ползване дял ІІІ –ти с площ 47.65 кв.м., колориран в кафяв цвят на горепосочената проекто-скица; на Г. С. Х. се предоставя за ползване дял ІV-ти с площ 47,65 кв.м., колориран в жълт цвят на горепосочената проекто-скица; на ЕТ „С. Х. – К.” се предоставя за ползване тротоар от 1,20 м., отразен на горепосочената проекто-скица; на И. И. Х., К. И.а К., Г. И. Х. и Г. С. Х. се предоставя за общо ползване бетонова пътека по горепосочената проекто-скица.

            Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство И. И. Х. и К. И.а К., като неправилно, необосновано и непарвилно. В жалбата се излага оплакване, че необосновано първоинстанционният съд е определил прилежащата площ по отношение на сградата в имота – фризьорски салон, собственост на трето лице. Сочи се, че определянето на пътека за обслужване около сградата с ширина 1,20 м., разпределена на третото лице, е неправилно, тъй като съгласно приетото в съебно заседание на 10.07.2017 г. заключение на СТЕ, необходимата пътека за обслужване на сградата е 0,8 м. съобразно височината и характера на сградата. Излага се довод, че неправилно районният съд е приел за приложими разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според която широчината за тротоар за пешеходци е минимум 1,20 м. Твърди се в тази връзка, че пътеката за обслужване на сградата не е тротоар за пешеходци, а съгласно чл. 64 от ЗС, необходимата площ за ползване на земята е колкото е необходимо за ползване на посторйката, т.е. това е ивицата земя, необходима при евентуални ремонти и поддръжка на сградата, поради което определената от вещото лице по горепосоченото заключение на СТЕ ширина от 0,8 м. е достатъчна за това. Излага се оплакване, че необосновано останалите съсобственици на земята са лишени от възможността да я ползват в пълен обем. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ползването на процесния имот бъде разпределено между страните съобразно заключението на вещото лице по СТЕ от 06.07.2017 г., прието от районния съд в съдебно заседание на 10.07.2017 г.

            Ответниците по въззивната жалба Г. И. Х., Г. С. Х., С. Г. Х. и ЕТ „С. Х. – К.” спорват жалбата с искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред Районен съд - Б. е образувано по предявени от И. И. Х. и К. И.а К. срещу Г. И. Х. и Г. С. Х. искове за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 05815.305.299 по кадастралната карта на гр. Б., с адрес бул. „Т. м.” № 51. Твърди се в исковата молба, че в имота са застроени общо шест сгради и навеси с различно предназначение, които са собственост на съсобствениците. Твърди се, че страните са разпределили помежду си ползването на сградите, но не могат да постигнат съгласие относно ползването на земята. С уточнителна молба пред районния съд ищците са заявили, че съсобствеността върху имота, чието ползване се иска да бъде разпределено, е възникнала в резултат на сделки и наследяване, като квотите на всички съсобственици са равни – по ¼ ид. част. Посочени са построените в имота сгради с идентификаторите им по кадастралната карта.

С отговора на исковата молба ответниците Г. И. Х. и Г. С. Х. оспорват иска. Излагат доводи за неговата недопустимост поради липса на правен интерес от водене на делото, обусловена от това, че в исковата молба не се съдържа искане по какъв начин следва да бъде разпределено ползването на имота, както и поради това, че ищците не излагат обстоятелства, че не могат да формират мнозинство и да вземат решение за ползването на общата вещ. Твърди се, че страните фактически са разпределили ползването на имота преди повече от 20 години съобразно придобитото от всяка от тях право на собственост върху него и това фактическо положение не е променяно и към момента на предявяване на иска, поради което не  е налице основание за промяна на установеното съществуващо положение относно ползването на имота. Твърдят, че в процесния имот има изградена сграда с идентификатор № 05815.305.299.6 с предназначение „фризьорски салон”, която е изградена от ЕТ „С. Х. – К.” въз основа на учредено право на строеж, който към настоящия момент не ползва прилежащ към сградата терен. В тази връзка се сочи, че в полза на суперфициарния собственик следва да се разпредели за ползване прилежаща площ към собствената му сграда и е направено искане за конституиране на посочения едноличен търговец като страна по делото.

С определение на районния съд от 17.01.2017 г. като ответник по делото е конституиран ЕТ „С. Х. – К.”. В срока по чл. 131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор, в който твърди, че е собственик на масивна сграда с идентификатор – 05815.305.299.6 по силата на учредено и реализирано право на строеж и че същият не ползва прилежащ терен към сградата. Отправено е искане за определяне от съда на съответния прилежащ терен към сградата, необходим за използването и поддръжката й.

Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното първоинстанционно решение чрез описание на относимите към предмета на спора доказателства, поради което не е необходимо същата повторно да се възпроизвежда в настоящото решение и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

            От така възприетото от фактическа страна правните изводи на съда са следните:

  Предявени са искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС - за разпределяне на ползването на описания в исковата молба недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор № 058185.305.299 по кадастралната карта на гр. Б..

 Исковете са допустими с оглед твърденията на ищците в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на описания имот на конкретно основание и че между тях липсва съгласие относно използването на тези имоти.

 С иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС се осъществява съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне на ползването на общия имот. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникването на спора и предназначението на имота.

            Разпределянето на ползването по чл. 32, ал. 2 от ЗС е предпоставено от безспорното установяване на съсобствеността между страните върху процесния имот.  В случая по делото няма спор, я се установява и от представените писмени доказателства, че ищците И. И. Х. и К. И.а К., и ответниците Г. И. Х. и Г. С. Х. са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот на основание дарение и наследяване, при равни квоти – по ¼ ид.ч. Няма спор, че в имота има изградени шест сгради, които се ползват фактически от съсобствениците, както е посочено в уточнителна молба на ищците пред първоинстанционния съд от 06.12.2016 г. Установено е също, че в имота има изградена сграда със застроена площ 60 кв.м. с търговско предназначение, която е собственост на ЕТ „С. Х. – К.“ на основание реализирано право на строеж. Същият като суперфициарен собственик на построеното участва в разпределянето на ползването на имота, тъй като има право да ползва земята с оглед необходимостта от използване на постройката / чл. 64 от ЗС/.

            Съдът намира, че най-целесъобразният вариант за разпределяне на ползването на процесния имот е предложения от вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза вариант 2, обозначен на приложената към заключението проекто-скица № 3, по който вариант първоинстанционният съд е разпределил ползването на имота. Този вариант, освен че съответства на квотите на страните и е съобразен е с досегашното фактическо ползване на построените в него сгради, в най-голяма степен осигурява възможност на собственика на построената пи силата на суперфиция сграда с търговско предназначение да ползва земята съобразно чл. 64 от ЗС. Площта от земята, необходима за обслужване  и използване по предназначение на построената в чужд имот сграда, се определя по правилата на ЗУТ и Наредба  №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая с приетия от първоинстанционния съд вариант на разпределяне на ползването на процесния имот е предвидена пътека /пешеходен тротоар/ с ширина 1,20 м., която е минималната допустима по Наредба № 7/2003 г. ширина за пешеходен тротоар.

            Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция жалбоподателите следва да заплатят на ответника по жалбата ЕТ „С. Х.- К.“ направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения договор за правна защита  и съдействие. Останалите ответници по жалба не са представили доказателства за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, поради което не следва да им се присъждат такива разноски.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/21.12.2017 г. на Районен съд – Б..

ОСЪЖДА И. И. Х. и К. И.а К. да заплатят на ЕТ „С. Х. – К.“ сумата 300 лева за разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.