Решение по адм. дело №503/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б. Р. Х., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Г. З. от АК Враца, с адрес [населено място], [улица], ет. 4, офис 14 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0246-000231 от 22.09.2025 година, издадена от П. И. И. – младши автоконтрольор в РУ Ботевград при ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 24.11.2025 година жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 24.11.2025 година ответникът по жалбата П. И. И. – младши автоконтрольор в РУ Ботевград при ОДМВР София редовно призована не се явява и не се представлява. С молба вх. № 2 752/06.11.2025 година моли съда да даде ход на делото и да отхвърли жалбата.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2025 година младши автоконтрольор П. И. И. в РУ Ботевград към ОДМВР София в присъствието на свидетеля А. С. И. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 1438683 на Б. Р. Х., за това, че на 22.09.2025 година, около 18:04 часа в община Ботевград, по главен път 1-1, в посока на движението от [населено място] към [населено място] управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] /лична собственост/ след отчетен положителен резултат за наркотични вещества или техните аналози – „Амфетамин“, видно от направена проба с технически средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARPK – 0002. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 260554 и 7 броя стикери за ФСМП [населено място]. Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: СУМПС [номер]. В тази връзка е представена докладна записка, от която се установява, че настоящия жалбоподател е дал кръв и урина за анализ.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0246-000231 от 22.09.2025 година, издадена от П. И. И. – младши автоконтрольор в РУ Ботевград при ОДМВР София по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като управлява МПС след отчетен положителен резултат за наркотични вещества или техните аналози – „Амфетамин“, видно от направена проба с технически средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARPK – 0002, установено по надлежния ред, представляващо нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на наркотици. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено че лицето /жалбоподателя/ управлява МПС след употреба на наркотици, установена след проверка с техническо средство. На настоящия жалбоподател е издаден талон за медицинско изследване, като последния е извършил указаното медицинско изследване. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства.

С изменението на ЗДвП /в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. /, е въведена защита на регулираните обществени отношения със засилен интензитет. Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително условие /в тази насока е Решение № 4450/2019 година по описа на Върховния административен съд/. По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото не водят до извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на заповедта не са разколебани или опровергани – резултатът от съдебната токсикохимична експертиза. В допълнение се отбелязва, че в ЗДвП изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване, компетентният административен орган за издаване на ЗПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР, както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/ - чл. 27 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/. Способът за опровергаване на фактическото основание за издаване на заповедта – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози при направен полеви тест, е провеждане на медицинско и химико – токсикологично лабораторно изследване, резултатът от което да е отсъствие на наркотични вещества или техни аналози, при издаден талон за изследване. Способът цели проверка с резултат, поради което явяването в медицинско заведение в изпълнение на указанията в издаден талон не е отрицателна предпоставка за издаване на ПАМ. Възможността да бъде опровергано основанието за издаване на заповедта е отрицателен резултат от изследването на кръвна проба, тъй като при осъществена предпоставка – положителна проба при проверка с техническо средство – в полеви тест, административният орган е длъжен да издаде заповед при условията на обвързана компетентност. Както бе посочено, според чл. 171, т. 1 б. „б" ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни мерки“ – при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение серия GА № 1438683 от 22.09.2025 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. Р. Х., с [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат Г. З. от АК Враца, с адрес [населено място], [улица], ет. 4, офис 14 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0246-000231 от 22.09.2025 година, издадена от П. И. И. – младши автоконтрольор в РУ Ботевград при ОДМВР София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.