Решение по адм. дело №360/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ, вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г. Р. И. от [населено място], чрез адв. К., АК - Пловдив против Заповед № 10-00-825 от 14.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „полумасивна жилищна сграда № 2“, находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора по КККР на града. Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с приложения материален закон. Сочи, че тази сграда била построена преди 25-30 години при спазване на БДС за строителство и била закупена от него от предните й собственици преди 15 години. Строежът бил снабден с ток още през 2000г., попадал в кв. Лозенец и имал даден от общинската администрация административен адрес. Претендира търпимост на строежа, както и издаването на заповедта в нарушение на ЕКЗОПЧ.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заповед № 10-00-825 е издадена от Зам. Кмет „УТСБД“ при Община Стара Загора срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора, извършено на 25.03.2025г. /л.9/ и с изричното указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент. Жалбата е подадена на 01.04.2025г. /чрез Община Стара Загора/ от лице, което твърди, че е владелец на посочения строеж, както и, че го използва като основно жилище. Предвид на това съдът намира оспорването за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице и в преклузивния срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.

Административен съд Стара Загора при съобразяване на събраните доказателствата намира за установено следното:

Жалбоподателят е с регистриран с постоянен адрес и настоящ адрес в [населено място] на [улица], считано от 12.02.2006г. /вж. л. 59/. От представена справка на отдел МДТ /л.56/ е видно, че няма декларирани от него в собственост недвижимо имущество, че не е подавал документи за участие в тръжни процедури в периода от 2023-2025г. /л. 57/ и не е заявявал искане да бъде картотекиран като крайно нуждаещ се от жилище /л.58/.

Незаконният строеж, описан в жалената заповед, е установен с Констативен акт №4/13.02.2025г, съставен от специалист в отдел „Кадастър и регулация“ и от главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ при Община Стара Загора при спазване на формалния ред на чл. 225а, ал.2, вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Сградата е полумасивна, жилищна, изградена в [ПИ] по КК на [населено място], който имот е със статут на частна държавна собственост, видно от скица №15-287435/16.03.2023г от КК / л. 30/, копие от геодезическо заснемане –приложение 1 /л. 33/ и приложение 2 /л. 34/.

Сградата не е търпим строеж по см. на ЗУТ, защото съгласно представеното цветно копие – извадка от Общия устройствен план на [населено място] /л.60/ поземленият имот, в който е изграден процесният строеж, е извън строителните граници на града и за него не е изработван подробен устройствен план. Задължително условие за определяне на един строеж като „търпим“ е той да е допустим по подробния устройствен план, действал към момента на изграждането на строежа или към настоящ момент, т.е., извършеното строителство трябва да е съответно на конкретното предназначение за застрояване на поземления имот, предвидено по подробен устройствен план /вж. чл.12 ал.2 от ЗУТ/. Застрояване се допуска само, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато такава се изисква по силата на закон, а в случая и такова се изисква, защото начинът на трайно ползване на поземления имот е горска територия. Не е спорно, че строежът е извършен без строителни книжа. Неговото премахване е правно основано на чл.225а, вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Според КР поземленият имот, върху който е изграден незаконния строеж е с площ от 794 671кв.м. и представлява широколистна гора, според начина на трайно ползване и попада в горска територия. Имотът е частна държавна собственост, за което е съставен Акт №14236/29.04.2024г. /л.28-29/ и е предоставен за управление на ЮИДП, [населено място], ДГС –Стара Загора. За извършено незаконно строителство в имота, който се стопанисва от ТП Държавно горско стопанство, Стара Загора е подаден сигнал на 11.08.2022г. /л.24/ от Директора на стопанството до Областния управител за предприемане на производство по принудително изземване на завзетите реални части от държавния имот. Според извадка от ОУП на [населено място] територията е означена като горска. За имота няма одобрявани подробни устройствени планове и не е бил предназначен за застрояване, нито е попадал по силата на ОУП в територии за застрояване, което означава, че неговото предназначение не е било за жилищно застрояване. При това фактическо положение не е налице първото и основно условие от всеки един фактически състав на „търпимост“ по §16 от ПР на ЗУТ, съответно §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ / в сила от 26.11.2012г./ - допустимост на строежа, т.е. предвидено застрояване по силата на подробен устройствен план към момента на извършването му или към настоящия момент. При отсъствие на първата и безусловна правна предпоставка за допустимост на застрояването на един поземлен имот, то не подлежат и на обследване останалите елементи от състава на търпимостта, които са различни спрямо периодите на изграждането му. В жалбата се навежда от името на жалбоподателя твърдение, че строежът е извършен преди 25-30 години, т.е. към 1995 - 000г. и че това е направено от други лица, от които жалбоподателят закупил сградата. Тези твърдения не са удостоверени по делото, но дори и да се приемат, то е безспорно е, че към1995г.- 2000г., няма действащ подробен устройствен план, който да допуска застрояване на горската територия. Към настоящият момент и ОУП на [населено място] не е променил предназначението на територията и тя е горска.

Относно наведеното оплакване за засягане на основни човешки права, съдът намира следното: правото на неприкосновеност на жилището не отменя задължението за спазване на разрешителния режим за изграждане на строеж и не е довод за изключване на неговото прилагане. Правото на неприкосновеност на жилището не се състои в това да не се премахват незаконните строежи, които не са допустими по действащите актове за устройство на територията, а изисква да се предостави възможност за жилищно настаняване на лицата, които поради своето лично положение ще останат без дом. Разпореденият за премахване строеж дори не е основно жилище за жалбоподателя /предвид данните за адресна регистрация на друг административен адрес/. Дори и да се използва като жилище, то жалбоподателят не е използвал предоставени му от законовия ред възможности да придобие собственост върху земя, съответно да бъде настанен в общинско жилище под наем. Изграждането на дом не следва да се въздига в безусловно /абсолютно/ и неприкосновено право, което да се упражнява вън от закон. Заповедта е мотивирана, съгласно изискванията на чл.225а ал.2 от ЗУТ – с фактите, установени от констативния акт и представляващи правни основание по чл.225 от същия закон за премахване на незаконно строителство. Условието е изпълнено, защото са посочени изрично местоположението, вида, материалите, предназначението на строежа, както и отсъствието на строителни книжа. Заповедта е издадена от компетентен орган, въз основа на Заповед № 10-00-391/01.03.2024г. /л.20/ на Кмета на община Стара Загора за оправомощаване на Заместник кмета по устройство на територията, строителство и безопасност на движението да издава заповеди по чл.225а от ЗУТ.

Фактите, които определят конкретния строеж като незаконен, са констатирани от компетентни служители при община Стара Загора – специалист в отдел Кадастър и регулация и главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“. Съобщен е на мястото на строежа, с което е дадена възможност на всички, които го ползват да се защитят в хода на производството. Допустимо е да се издават заповеди за премахване и срещу неизвестен извършител, защото установяването му има значение за понасяне на разходите, а предмет на мярката е самият строеж, чието съществуване не е допустимо по действащите устройствени планове. Предвид на горното оспорването е неоснователно и следва да се отхвърли.

По разноските – такива се дължат на ответната страна, която заявява своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Р. И. от [населено място], против Заповед № 10-00-825 от 14.03.2025г. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „полумасивна жилищна сграда № 2“, находящ се в ПИ идент. 68850.308.828 по КК на [населено място], държавна частна собственост, вид територия – горска, НТП – широколистна гора.

ОСЪЖДА Г. Р. И., [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв. /сто/ по адм.д.№360/25г. по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.