Р Е Ш Е Н И Е
№ 346
гр. Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 29.09.2020 г. /двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕРАСИМОВА КАН дело № 219 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури против Решение № 102 от 08.03.2020
г., постановено по АНД № 1135/2019 г. по описа на Районен съд - Враца. С
оспореното решение е отменено като незаконосъобразно НП № 19/27.09.2019
г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“ гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
с което на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/
на Е.В.Б. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500,00 лева за нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата 1 бр. риболовен уред – въдица, червена и черна на цвят, марка GUANGZNAO 240 и 1 бр. макара, черна на цвят,
марка HAIBA.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго
по същество, с което да се потвърди обжалваното НП.
Ответникът - Е.В.Б., чрез процесуалния представител * Д.Н. ***,
оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на съдебния
акт.
Представителят
на ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Враца е НП № 19/27.09.2019
г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Западна България“ гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
с което на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите
/ЗРА/ на Е.В.Б. ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500,00 лева за нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на
държавата 1 бр. риболовен уред – въдица, червена и черна на цвят, марка GUANGZNAO 240 и 1 бр. макара, черна на цвят,
марка HAIBA.
В
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е приел за
установено, че на 26.04.2019г. в 19:45 часа на *** в землището на ***, ответникът
е извършвал
любителски риболов с 1 бр. риболовен уред – въдица, поставена във водата в
работно положение и под негов контрол по време на проверката, с монтирани на
нея макара, жилка, плувка и кука, в периода на забраната за улов на риба и
други водни организми през размножителния период, наложена със Заповед № РД
09-376/12.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите. Установен е
улов на 2 бр. риба от вида „**“ с общо тегло 0,200 кг.
За да отмени издаденото НП като
незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при реализиране на
административно - наказателната отговорност е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. Констатирано е, че в АУАН и НП липсва
посочване в коя хипотеза на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА попада водоемът,
както и в коя хипотеза на забрана за риболов по Приложение № 1 към чл. 32, ал.
1 от ЗРА попада извършеното деяние. Обоснован е извод за неяснота на
административнонаказателното обвинение и ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Изложени са мотиви за наличието на предпоставките за
квалифициране на нарушението като маловажен случай.
Решението на Районен
съд – Враца е правилно.
Наказателното
постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила, което с оглед неговия
характер, се явява съществено, защото засяга правото на защита на наказаното
лице, а така също се отразява и върху възможността на съда да провери доколко
отразените по АУАН и наказателното постановление факти могат да се квалифицират
под нормата на посочената като нарушена разпоредба.
В наказателното постановление е посочено,
че ответникът лови риба в периода на забраната през размножителен период, наложена със Заповед № РД 09-376/12.04.2019г. на
Министъра на земеделието, храните и горите, в нарушение на нормата на чл. 32, ал. 1 във вр. с
Приложение № 1 от ЗРА, без да е уточнено в коя от хипотезите на Приложение № 1
към чл. 32, ал. 1 от ЗРА попада конкретния случай. Във въпросното приложение,
към което препраща нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, са посочени различни
периоди, съобразно вида на рибата, както и на конкретния обект, където се
извършва риболов и съответно надморската му височина. Във водни обекти,
намиращи се до 500 м надморска височина, определеният период на забраната е от
15 април до 31 май, а в рибностопански обекти, намиращи се от 500 до 1500 м
надморска височина – от 1 май до 15 юни. Посочването на нарушената хипотеза е
от съществено значение, за да бъде направена преценка дали деянието е извършено
в периода на забраната. В конкретния случай, нито в АУАН, нито в наказателното
постановление е отразено на каква надморска височина е водният обект, поради
което и не става ясно кой точно от различните периоди на забрана, включени в
приложението, се вменява на нарушителя. Неоснователно в тази насока е
възражението на касатора, че надморската височина на *** е общоизвестен факт,
доколкото същата като съставомерен признак на нарушението следва да бъде
посочена изрично в наказателното постановление. Липсата на уточняване в
наказателното постановление коя от хипотезите по Приложение 1 от ЗРА е имал
предвид наказващия орган, което е сред фактите подлежащи на доказване и не може
да се предполага от съда, ограничава правото на защита на нарушителя, както и
възможността на съда да прецени дали установените факти са подведени под
правилната правна квалификация.
По изложените съображения, като е приел, че
при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, районният съд правилно е отменил НП.
При извършената на
основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно приложение на закона, поради което
следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
102 от 08.03.2020 г., постановено по АНД № 1135/2019 г. по описа на Районен съд
– Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.