Решение по адм. дело №431/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на С. М. М., чрез пълномощник - адвокат А. Е. от АК – Русе, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202Зг., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, съответно: М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – Варна, възложител на ревизията, и Р. М. М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията. Претендира се само обявяване на нищожност на РА, тъй като съставените като електронни документи актове в ревизионното производство, не били подписани с надлежен ел.подпис.

В жалбата и в представената писмена защита са развити подробни съображения в тази насока.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи обжалвания акт за нищожен. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП“ Варна, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, намира за установено следното:

С настоящата жалба е оспорено авторството на съставените като електронни документи актове в ревизионното производство, а именно: на заповедта за възлагане на ревизия, на заповедта за нейното изменение, на ревизионния акт, на ревизионния акт за поправка му и на ревизионния доклад към него.

В Определение № 6581 от 20.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2023 г. , І отд. и Определение № 7548 от 4.06.2013 г. на ВАС, по адм. д. № 5448/2013 г. VII отд., изрично е постановено, че нищожният ревизионен акт не поражда правни последици и на нищожността му може да се претендира без ограничение във времето, включително и при обжалването му по административен ред, което е задължително. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване на посоченото основание, акт, от активно легитимирано лице и при липса на отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Ревизионен акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202З г., на оспорващия С. М. М. са установени задължения за довнасяне, за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2021 г., в размер общо на 51 356,13 лв. – главница и лихви за просрочие към тях в размер общо на 18 884,93 лв, относно: осигурителни вноски за ЗО /за самоосигуряващи се/ – главница и лихви; за ДОО /за самоосигуряващи се/ - главница и лихви; за ДЗПО – УПФ /за самоосигуряващи се/ - главница и лихви, както и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за същия период.

На 05.06.2023 г. РЛ, чрез адвокат А. Е., депозирало жалба срещу РА № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., с искане за отмяната му като незаконосъобразен, като постановен при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С Уведомление № 590-1/28.07.2023 г. директорът на Дирекция ОДОП – Варна, във връзка с констатирана нередовност на подадената жалба – липса на легитимация на процесуалния представител, чрез когото е подадена жалбата в административното производство /представено адвокатско пълномощно, без включено упълномощаване да се реализира правото на жалба срещу РА/, е указал на страната отстраняването й. Уведомлението е получено от адресата на 17.08.2023 г. по пощата с известие за доставяне – препоръчана пратка, но до изтичане на определения 7 дневен срок - 24.08.2023 г., нередовността не била отстранена.

Последвало е издаване на Решение за оставяне на жалба без разглеждане № 151/26.09.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП – Варна, с което е прекратено производството по жалба вх. № 11361-2/05.06.2023 г. по описа на ТД на НАП-Варна срещу Ревизионен акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202З г. /л.1142 от преписката/.

При оспорване по съдебен ред на горепосоченото решение на решаващия орган, с Определение № 1131 от 01.11.2023 г. по адм.дело № 586/2023 г. на АС-Русе, постановено по реда на чл.147, ал.1-3 от ДОПК, съдът отхвърлил жалбата на С. М.. Определението на съда е влязло в сила на 01.11.2023 г.

След така приключилото производство по адм.дело № 586/2023 г. на АС – Русе, С. М., действащ чрез пълномощник адвокат А. Е., депозирал жалба вх. № Ж-03-21/18.02.2025 г. чрез Дирекция ОДОП – Варна до АС – Русе, срещу Ревизионен акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202Зг., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, с искане единствено за обявяване на неговата нищожност. Жалбата е адресира до АС-Русе и по нея е образувано адм. д.№ 119/2025 г.

С Определение №999/28.03.2025 г. по адм. д.№ 119/2025 г. е оставена без разглеждане жалбата с вх. № Ж-03-21/18.02.2025 г. по описа на Дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, подадена от С. М. М., срещу Ревизионен акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202З г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с искане за обявяване на нищожността му, прекратено е производството по адм. д. № 119/2025 г. по описа на Административен съд – Русе и делото като преписка е изпратена на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП за произнасяне по жалбата с вх. № Ж-03-21/18.02.2025 г. по описа на Дирекция ОДОП-Варна, подадена от С. М. М. срещу Ревизионен акт № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202З г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, с искане за обявяване на нищожността му. Т. О. е влязло в сила на 10.04.2025 г.

С Решение по жалба срещу ревизионен акт №86/30.05.2025 г. е отхвърлена жалба вх. № Ж-ОЗ-21/18.02.2025 г. по описа на ТД на НАП Варна, заведена с вх. № Ф-86/15.04.2025 г. по регистъра на отдел “Обжалване" на дирекция ОДОП Варна, подадена от С. М. М. с регистрация като ЕТ „С. Мехмедов-ДЕЯ".

Ревизионното производство е образувано с издаването на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001822005588-020-001/24.10.2022 г. от М. Г. А.-Д., издадена на основание чл. 112, ал. 1 от ДОПК. С т.5 от заповед № Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, М. Г. А.-Д., в качеството на началник на сектор„Ревизии“ в ТД на НАП Варна, била оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК и да упражнява правомощия като орган, възложил ревизията съгласно същия кодекс. Заповедта за възлагане на ревизията е връчена на жалбоподателя по електронен път на 24.10.2022г. чрез активиране на последната дата на електронната препратка към съобщението, изпратено на 24.10.2022г г. на посочената от него електронната поща, съгласно чл.28, ал.2 от ДОПК, с адрес ******@***.**. Със ЗВР е определен ревизиращият екип : Р. М. М. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. И. Б. - главен инспектор по приходите, органи от ТД на НАП Варна.

Съгласно чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със заповедта за възлагане се определят ревизиращите органи по приходите и ръководителят на ревизията.

С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-03001822005588-020-002/23.01.2023 г., на основание чл.112, ал.2, т.1,чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е продължен с два месеца – до 24.03.2023 г. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на 26.01.2023 г.

Според чл.117, ал.1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Както беше посочено, срокът за нейното приключване е до 24.03.2023 г., а ревизионният доклад е съставен на 07.04.2023 г., т.е. в предвидения в закона инструктивен срок. Ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя по електронен път на 20.04.2023 г. В 14-дневния срок по чл.117, ал.5 от ДОПК срещу него е подадено възражение на 04.05.2023 г.

Оспореният ревизионен акт № 0З001822005588-091-001/18.05.202З г. е издаден на посочената в него дата, т.е. в 14 –дневния срок по чл.119, ал.2 от ДОПК от подаване на възражение. Той е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК – от М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Варна, възложител на ревизията, и Р. М. М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, чиято длъжност е сред посочените в чл.113, ал.6 от ДОПК вр. чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП.

Оспореният РА е издаден в предвидената от закона форма и е подписан от определените органи, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Връчен е на жалбоподателя на по електронен път на 19.05.2023 г., а ревизионния акт за поправката му на 13.06.2023 г.

Актовете в хода на ревизионното производство са съставени чрез информационна система „Контрол“ на НАП като електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и представляват текстов запис, съхраняван в електронна форма.

По съществото на спора, с оглед твърденията на страните и предметът на служебна проверка съдът съобрази:

Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Според нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съгласно субсидиарно приложимият чл. 168, ал. 3 от АПК, във вр. пар. 2 от ДР на ДОПК, нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3 от АПК.

При тази нормативна уредба, в процесния случай, съдът, по реда на ДОПК, във вр. АПК, както и въз основа на събраните доказателства по делото, следва да прецени дали е налице нищожност на оспорения Ревизионен акт, без да преценява законосъобразността му на др. основания, поради преклузия.

Нищожността в административното право е институт, приложим по отношение на административните актове, чието наличие може да бъде обявено от съда, в следните хипотези: Когато административен акт е издаден от некомпетентен орган, винаги е налице нищожност, доколкото този порок не може да се санира и компетентността, като правосубектност на органа, предопределя и правните последици от некомпетентността. /по чл. 146, т. 1 от АПК/; Неспазването на установената по закон форма-каквато в процесния случай е писмената за РА, води до нищожност на същия /по чл. 146, т. 2 от АПК/. Самостоятелно основание за обявяването на административен акт за нищожност е нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, какъвто не е настоящият случай. Налице би била нищожност на издадения РА и в хипотезата на недопустимо образувано и проведено ревизионно производство, в хипотезата на чл. 109 от ДОПК. Нормата на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години, от годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подаде декларация.

В процесния случай, съществен за преценката за нищожност на оспорения акт, е компетентността на административния орган, издател на акта.

Безспорно ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, РАПРА са били връчени на жалбоподателя чрез изпращане по ел. път на ******@***.**.

Тогава, когато ЗВР, ЗИЗВР РД, РА, РАПРА са били издадени и съобщени като електронни документи /като в случая/, те следва да са подписани с електронен подпис, т. е. най-общо - чрез добавянето на информация в електронна форма, която дава възможност да бъде еднозначно установено авторството на електронното изявление.

Изисквания за наличие на валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис, на лицата, имащи право да правят електронни изявления от името на администрациите /а от там и изискванията за квалифициран електронен подпис в самите електронни документи/, са въведени и с разпоредбите на чл. 2 – чл. 7 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите, съобразно делегацията по чл. 37 от Закона за електронното управление. В специалния закон – ДОПК не се установява отклонение от тези изисквания, обратно – задължението за използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите при връчване на съобщения и други документи, е изрично посочено в някои тектове от кодекса – напр. чл. 29, ал. 4 и чл. 30, ал. 6 от ДОПК, отнасящи се и за ЗВР, РД и РА /арг. от чл. 33 от ДОПК/, чл. 54, ал. 1, т.2, чл. 54а от ДОПК и други.

Когато ЗВР, ЗИЗВР РД, РА, РАПРА, са били издадени и съобщени като електронни документи, за установяване на надлежното им подписване, а от там и на несъмненото им авторство, следва да се изясни дали издателите на актовете са притежавали квалифициран електронен подпис и дали този подпис е използван надлежно при издаването на конкретния акт.

Относими към отговорите на тези въпроси са разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, и Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, от 23.07.2014 г., относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар /Регламента/.

Според дефиницията на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, ал. 35 от Регламента, "електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис". "

Електронен подпис" /чл. 3, т. 10 от Регламента/ е дефиниран като "данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва". Усъвършенстван електронен подпис /чл. 3, т. 11 от Регламента/ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 26 - свързан е по уникален начин с титуляра на подписа; може да идентифицира и титуляра на подписа; създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярът на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Квалифициран електронен подпис /чл. 3, т. 12 от Регламента/ означава "усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи/. Видно е, че понятието за "квалифициран електронен подпис" съдържа в състава си елементите на "електронен подпис" и "усъвършенстван електронен подпис".

От друга страна, нормата на чл. 33, ал. 1 от Регламента постановява, че "услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който: а) извършва валидиране в съответствие с член 32, параграф 1; и б) дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране". Или относно конкретния случай, изпълнението на цитираното по-горе изискване на чл. 3, т. 12 от Регламента, означава да съществуват безспорни данни за свързаност между съответните електронни подписи и електронните документи / ЗВР, ЗИЗВР РД, РА, РАПРА /, за които се твърди, че са подписани с тези подписи, да се установява свързаност по уникален начин с автора на подписа и използването му под негов контрол, както и да е била извършена услугата квалифицирано валидиране на квалифицираните електронни подписи, при условията на чл. 33, ал. 1 от Регламента.

Съгласно чл. 3, т. 15 от Регламент № 910/2014 "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" е удостоверение за електронен подпис, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в Приложение 1. Съгласно въпросните изисквания квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат: а) указание най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка, че удостоверението е издадено като квалифицирано удостоверение за електронен подпис; б) набор от данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва най-малко държавата членка по установяване на доставчика и: -за юридическо лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационния номер според официалните регистри, - за физическо лице: името на лицето; в) най-малко името на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва ясно; г) данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис; д) информация за началото и края на срока на валидност на удостоверението; е) идентификационен код на удостоверението, който е уникален за доставчика на квалифицирани удостоверителни услуги; ж) усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на издаващия доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги; з) място, където удостоверението, което поддържа усъвършенствания електронен подпис или усъвършенствания електронен печат, посочени в буква ж), е на разположение безплатно; и) място на услугите, до което се отправят искания за проверка на валидността на квалифицираното удостоверение; й) когато данните за създаване на електронен подпис, свързани с данните за валидиране на електронен подпис, се намират в устройство за създаване на квалифициран електронен подпис, това съответно се указва най-малко във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

В своето решение 20 октомври 2022 година по дело С-362/21, "Екофрукт" ЕООД, ECLI: EU: C: 2022: 815, Съдът в Люксенбург е имал възможност да подчертае, че: т. 49 първо, следва да се припомни, че както следва от точка 43 от настоящото решение, член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 предвижда три кумулативни изисквания, за да може даден електронен подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис", едно от които е да е налице "квалифицирано удостоверение за електронен подпис". Сред другите изисквания е по-специално условието към момента на полагането на подписа да са изпълнени предвидените в член 26 от този регламент изисквания и условието електронният подпис да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис. "

Видно от данните по делото това условие е установено.

Спазено е и изискването по т. 51, а именно дори изпълнението на всички изисквания на Регламент № 910/2014, приложими към доставчиците на квалифицирани услуги, към квалифицирания електронен подпис и към квалифицираното удостоверение, да е било вече проверено както от акредитиран орган за оценяване на съответствието по член 3, точка 18 от посочения регламент, в рамките на извършвания одит, така и от определения в съответствие с член 17 от същия регламент надзорен орган, националният съд все пак трябва да провери дали са изпълнени предвидените в член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 три изисквания, когато страна в национално производство оспорва факта, че даден електронен подпис представлява "квалифициран електронен подпис" по смисъла на последната разпоредба.

В подкрепа на тези свои изводи съдът счита за необходимо да изложи:

В рамките на производството и по искане на жалбоподателя е допусната съдебна експертиза целяща да отговори на въпроса за съответствието на положените подписи с изискванията на Регламента от техническа страна в т. ч. и проверка на самите подписи, валидиране подписването, естеството на самите подписи/представляват ли те усъвършенствани, квалифицирани такива, свързани ли са по уникален начин с титуляра, налице ли са данни позволяващи еднозначно определяне физическите лица подписали като техни автори, въз основа на какви данни и прочее имат ли валиден времеви печат и съответства ли той на датата на издаване на оспорените документи /.

От заключението на вещото лице проф. д-р Г. В. Х. е видно, че всички изследвани електронни документи са подписани с квалифициран електронен подпис от органите, посочени в тях като техни издатели, всички подписи са валидни към датата на подписване на съответните документи и всеки от подписите отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Приложение I към него, включително досежно изискването титулярите на КЕП да са еднозначно идентифицирани. В случая това е сторено, чрез присвоен им от доставчика на удостоверителната услуга сериен номер на сертификата и посочена персонална служебна електронна поща в НАП. Освен това при извършения от съда преглед на квалифицираните удостоверения за КЕП, с които е подписан всеки от оспорените документи се установява, че на всяко от длъжностните лица, подписали електронните документи, доставчикът на удостоверителната услуга е присвоил и персонален сериен номер, с който всяко от тях се идентифицира еднозначно.

Следователно електронните документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, отговарящи и на трите кумулативни изисквания по чл.3, т.12 от Регламент № 910/2014. Първо, електронният подпис отговаря на изискванията за „усъвършенстван електронен подпис“, който съгласно чл.3, т.11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът е създаден от „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно чл.3, т.23 същия регламент отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към регламента. И трето, подписът се основава на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на чл.3, т.15 от Регламент № 910/2014, т.е. удостоверение, издадено от „доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги“ и отговарящо на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент (вж. решение на Съда на ЕС по дело C‑362/21, Екофрукт, т.43 и решение на Съда на ЕС по дело C‑466/22, В.Б. Трейд, т.33).

Според чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. На следващо място, макар такова изискване в ДОПК да липсва, всеки от квалифицираните електронни подписи, с които са подписани електронните документи от органите по приходите, е и с вграден времеви печат (time stamp), чрез който, в допълнение на присъщата на официалните документи материална доказателствена сила относно датата на тяхното издаване, се удостоверява датата и точния час на подписване на всеки от документите. Според легалната дефиниция по чл.3, т.34 от Регламент (ЕС) № 910/2014 понятието „квалифициран електронен времеви печат" означава електронен времеви печат, който отговаря на изискванията, предвидени в член 42, а според чл.3, т.33 от същия регламент „електронен времеви печат" означава данни в електронна форма, които свързват други данни в електронна форма с конкретен момент във времето и представляват доказателство, че последните данни са съществували в съответния момент. В който смисъл е и заключението на назначената по делото експертиза.

Следва да се приеме, че всички актове – заповедта за възлагане на ревизията, заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад, ревизионният акт, ревизионния акт за поправка му, съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден и в чл.117, ал.1, т.10 от ДОПК и чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК. По тези съображения съдът намира, че ревизионният акт, както и останалите актове в хода на ревизионното производство, са издадени от компетентни органи по приходите, в кръга на техните правомощия и са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, поради което не съществуват основания за обявяване на тяхната нищожност (по арг. от противното на т.1 от диспозитива на решението на Съда на ЕС по дело C‑362/21, Екофрукт).

Извън това при постановяване на процесните РА и РАПРА не се установи нарушение обосноваващо възможен извод за нищожност, като ЗВР и ЗИЗВР са постановени от М. Г. А.-Д., надлежно упълномощена по т. 5 от № Д-150/01.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Варна. Те са постановени в съответствие с правилата на местната, перносалната и времева компетентност. РД е изготвен от определените със ЗВР лица-органи по приходите. РА и РАПРА са издадени от възложилият ревизията и ръководителя на ревизионния екип, като срещу него е упражнено надлежно право на жалба. Правото на участието на лицето в производството е обезпечено и гарантирано чрез използване надлежни законови средства, като видно от данните по преписката жалбоподателят не просто е узнал, но е и взел участие в производството например, подавайки възражение срещу РД и прочее.

В случая съдът не констатира пороци допуснати при издаване акта, които да водят до неговата нищожност.Ревизионният акт и останалите актове в хода на ревизионното производство са издадени като електронни документи, поради което писмената форма се счита спазена съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ и РА акт има задължителното съдържание, регламентирано в чл.120 от ДОПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всички документи, са връчвани на ревизирания субект, а не на адв. Е.. Същата е депозирала Възражение вх. №11361-1/04.05.2023 г., подадено по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, към което е приложено пълномощно, според което процесуалният представител представлява жалбоподателя пред Административен съд Русе при обжалване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, и за възражения по съставения ревизионен доклад. Посоченото пълномощното е изрично като предоставя конкретни права на посочения процесуален представител и както е прието и в Определение № 1131 от 01.11.2023 г. по адм.дело № 586/2023 г. на АС-Русе.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски е основателна. Делото не разкрива значителна фактическа и правна сложност, тъй като по него е назначена една експертиза и то по искане на жалбоподателя. От страна на ответника не са ангажирани допълнително доказателства извън служебно указаните от съда. Налице са ясни нормативни ориентири и практика на ВАС в материята позволяващи разрешение на спора. Извън това следва да се посочи, че делото не предполага пълен съдебен контрол, а същото има за предмет единствено анализ на оспореният акт през призмата на основанията за неговата нищожност. Ето защо и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 24 изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 450 лв. към които при отчитане материалният интерес на спора съобразно вр. чл. 25, ал. 2 да се прибави максимално допустимото увеличение от 225 лв. или общо 675 лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, пр. четвърто от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. М., чрез пълномощник - адвокат А. Е. от АК – Русе, за прогласяване на нищожност на Ревизионен акт (РА) № Р-0З001822005588-091-001/18.05.202З г., поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-0З00182З105030-003-001/09.06.202Зг., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, съответно: М. Г. А.-Д., на длъжност началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП – Варна, възложител на ревизията, и Р. М. М., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията.

ОСЪЖДА С. М. М., [ЕГН] от [населено място], община Две могили, обл. Русе да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 675 лв.- разноски за производството.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.