РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. гр.Мадан, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20255430100176 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против КРЕДИ
ЙЕС ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за нищожен договор за кредит №*, като
противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2024 г. ищецът сключил с
ответното дружество договор за кредит, по силата на който са му
предоставени заемни средства в размер на 400 лева, при годишен процент на
разходите - 64,442%. Съгласно чл.6 от договора, договорът за заем следва да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на
чл.10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
1
документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение
от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора,
респ. на чч. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи
неустойка визирана в чл.6, ал.2 на кредитора в размер на 198,22 лева, която
той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която
се кумулира месечна вноска за неустойка.
В исковата молба се сочи, че за да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем,
фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите
за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения
чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да
удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за
осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат
задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за
неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване
на фирми -гаранти, небанковите финансови институции осигурили
допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената
възнаградителна лихва, то същевременно преодолели законовото изискване за
таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Ищецът се позовава на т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Сочи, че
неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в
размер на 198,22 лева била загубила присъщите за неустойката обезщетителна
функция, доколко то тя е 50 % от заетата сума в размер на 400,00 лева, без да
зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв
начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поради
невключването на неустойката в посоченият в потребителския договор размер
на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора
в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря
на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
2
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентносг между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. При заем с кратък срок на ползване /5
месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна
лихва на близо 100 % по-висок от стойността на заема не било обяснимо нито
с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с
размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока
възнаградителна лихва била типична за дългосрочни кредити /над 15 години/,
когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни
процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишавал близо
трикратно размера на предоставения заем. Сочи, че е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща
неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти
размера па законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Посочва, че аргумент за недействителност па договора може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със
ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва -
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изпяло недействителен.
Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора
за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от
същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение
нищожно.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИ ЙЕС
ООД, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, на
09.12.2024г. в гр. Първомай между страните - Е. Х. У., в качеството й на
Заемател и Креди Йес ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен
Договор за паричен заем № *. Към момента на сключване на договора ищцата
е издала в полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е предоставила гарант,
който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към
договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че
заемателят не предостави договореното по чл. б обезпечение в тридневен срок
от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане,
подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем.
Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с
посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените
обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под
същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от
договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с
3
които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства
положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях -
чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план,
по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под
същия и собственоръчно изписаните имена.
Ответникът счита, че процесния договор за заем е валидно сключен.
След така сключените каузални правоотношения Е. Х. У., като заемател е
предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване
на исковата молба е заплатила за погасяване на задължението по процесния
договор сума в общ размер на 320,00 лева, разнесена и осчетоводена по
следния начин: Главница- 160.08 лева, Договорна лихва - 41.00 лева,
Неустойка по чл.8 от договора - 118.92 лева. Съгласно чл. 3, т. 5 от договора
ГПР по заема бил в размер на 64,442%. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът
на неустойката, която по своята същност представлява разход, който
потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по договора за заем. Още повече, че в
разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се
изчислява ГПР, предвид което твърденията на ищецът в тази връзка са
неоснователни, а ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно
определената законодателна рамка. Сочи, че клаузата на чл. 8 от договора за
заем е индивидуално уговорена и това е станало с прякото влияние на
потребителя Е. Х. У., особено имайки в предвид и факта, че е можел да
предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след
сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на
неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8,
потребителя Е. Х. У. е преценил икономическите последици за себе си, ако се
наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел
действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от
процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Така описаната неустойка се дължи в нейния пълен
размер още от момента на настъпване на основанието за нейното начисляване.
Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между
страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за
наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на
плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че
има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи
поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното
начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с
обезщетение за забава. Безспорното неизпълнение на задължението на ищецът
предложеното и обещано от нея надлежно обезпечение, са обстоятелства,
които в своята съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е
неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не. Сочи, че
клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъборазна,
действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като излага
4
подробни съображения в тази насока. Сочи, че в договора за заем и в ОУ има
изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за
заем в 14-дневен срок. Това е възможност, предоставена му по силата на чл.
29 ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, Законодателят е
предвидил тази възможност, от която ищецът не се е възползвал
своевременно. Вместо това е продължил да ползва предоставената му по
силата на сключения договор сума.
След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *, при
следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 400 лева; Месечен лихвен
процент: 4,200%; ГПР: 64,442%; Брой вноски: 5; Дата на последно плащане:
09.05.2025 г; Обща сума за плащане: 650 лева. Липсва спор между страните,
че заемната сума в размер на 500 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно
чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен
с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия
към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по
избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.1, т.1 от
Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1,
т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите
условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1
от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на
дружеството- ответник/ в зависимост от изразеното от Заемателя в искането за
заем желание, Договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и,
отговарящ/и на посочените по-долу в т.5 условия и едно или повече от
следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата
сума за плащане по Договора за заем, включващо отпуснатата главница и
договорената лихва; Банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до
изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по Договора за
заем, включващо договорената главница и лихва; Ценна книга издадена в
полза на Заемодателя; Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия – едно
или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен
доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е Заемател по Договор за заем, сключен със
Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора в случай, че заемателят не предостави
договореното в чл. 6, ал. 1 договора обезпечение в дължи на заемодателя
неустойка в размер на 198,22 лева, с начин на разсрочено плащане описан в
5
Погасителен план към договора за заем.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.
4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо
сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В
исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената
договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да
се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Прочитът на съдържанието на оспорената клауза на чл. 6, ал. 2 от
Договора, предвиждаща заплащането на неустойка от заемополучателя в
размер на 198,22 лева при непредставяне на обезпечение и съпоставянето й с
естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по
своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така
въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи от договора за броя и
вида обезпечения (двама поръчители и обезпечение по избор на заемателя:
ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество,
6
банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя) и срока за
представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният кандидатства за паричен кредит в нисък размер от 400 лева.
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, ипотека
върху недвижим имот, залог върху движима вещ на стойност два пъти общата
сума за плащане или поне две лица- поръчители, които да отговарят на
многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно,
кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва към
кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет. Посочено е че месечният
лихвен процент е 4.20% (или 50,4% годишен лихвен процент), както и че
размерът на погасителната вноска е 90,36 лева месечно, което прави обща
дължима сума от потребителя 451,80 лева, включваща главница и договорна
лихва при посочения в договора месечен лихвен процент от 4.2%. При
служебно изчисляване посредством онлайн калкулатор при следните
параметри: размер на договора 400 лева, погасителна вноска 90,36 лева,
включваща главница и договорна лихва, платими на 5 месечни вноски, то ГПР
по договора възлиза на 63.87%, който е близък до посочения в договора ГПР
от 64,442%. С включване на вземането за неустойка обаче в размер от 198,22
лева, платима разсрочено на 5 месечни вноски в размер на 39,64 лева всяка,
погасителната вноска по договора се увеличава от 90.36 лева на 130 лева. При
служебно изчисляване посредством онлайн калкулатор при следните
параметри: размер на договора 400 лева, погасителна вноска 130 лева,
включваща главница, договорна лихва и неустойка, платими на 5 месечни
вноски, то ГПР по договора възлиза на 683.86%, което надхвърля законовото
ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самия кредитор посочва, че неустойката
се заплаща разсрочено по начин описан към погасителен план към договора.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика
се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено в лихвения процент по
договора и годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не
7
отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 от ЗПК, тъй като
посочените в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално
прилаганият между страните, което води до недействителността на договора
съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите
при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е
нищожен поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗПК, без да е необходимо да се
обсъждат останалите аргументи на ищеца, поради което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50 лева.
В производството ищцата е била представлявана от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, поради което на Еднолично адвокатско дружество Е.
И. БУЛСТАТ *, следва да се присъди сумата от 360 лева с вкл. ДДС, доколкото
делото е с ниска фактическа и правна сложност, събраните доказателства и
извършените от страните процесуални действия са в малък обем, делото е с
нисък материален интерес, а основния подлежащ на доказване факт по делото
е обявен за безспорен. С оглед изложеното, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем № *, сключен
между Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес: * и КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление: *, представлявано от В. М. И. на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
*, представлявано от В. М. И. да заплати на Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес:
* сумата от 50 лева (петдесет лева) – направени по делото разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление:
*, представлявано от В. М. И. да заплати на Еднолично адвокатско дружество
Е. И. БУЛСТАТ * с адрес: *, представлявано от Е. Г. И., сумата от 360 лева
(триста и шестдесет лева) с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана
8
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9