№ 119
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Елена К. Туйкова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20255200900062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, срещу К. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес: с. К. Д., ул. ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 74 576.20
лева главница по договор за кредит № РА-МР10395 от 22.07.2022 г., ведно със
законната лихва от 02.10.2024 г. до изплащане на вземането, 4 002.55 лева –
договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 10.09.2024 г. вкл., 1 455.86 лева
– лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 10.09.2024 г. вкл., 367.06 лева–
лихва за забава за периода от 18.09.2024 г. до 29.09.2024 г. вкл., както и 612.88
лева – вземане за направени разноски, от които: 240 лв. – такса за уведомяване
на длъжниците за предсрочната изискуемост и 372.88 лв. – такса управление
по т. 14 от договора за кредит, за което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 2505 от 17.10.2024 г. по ч. гр. д. № 4142/2024 г. на РС –
Пазарджик. Претендират се и разноските, направени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД по силата на
договор за кредит № РА-МР10395 от 22.07.2022 г. е предоставила в заем на
„ИВАНОВ ИК“ ЕООД, ЕИК *********, като кредитополучател и ответникът
като съдлъжник, сумата от 100 000 лева за срок на погасяване 22.07.2027 г.
Годишната лихва била определяема, като към референтния лихвен процент
1М EURIBOR се добавя надбавка от 2.5 %. Твърди се, че поради забава в
1
плащанията на месечните погасителни вноски, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 18.09.2024 г. Подробно в табличен вид се посочват и
конкретните неплатени месечни вноски. По подадено заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в полза на ищеца срещу
солидарните длъжници била издадена заповед № 2505 от 17.10.2024 г. по ч. гр.
д. № 4142/2024 г. на РС – Пазарджик, както и изпълнителен лист. Подаденото
от ответника възражение по чл. 414 от ГПК мотивира ищеца да предяви и
настоящия иск. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, въпреки че е лично
уведомен на 30.06.2025 г., не е подал отговор на исковата молба.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В
конкретния случай правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от
длъжника в заповедното производство в срок надлежно възражение. При
обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено
процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ
установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването
му пред съда по заповедното производство, като преценката на съда в
заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по
чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (така
т.10а от ТР № 4/2013 г.).
От приложеното заверено копие на ч. гр. д. № 4142/2024 г. на РС –
Пазарджик по образуваното заповедно производство се установява, че
заповедта за незабавно изпълнение № 2505 е издадена на 17.10.2024 г., същата
е връчена на ответника на 04.12.2024 г. по образувано изпълнително дело №
696/2024 г. на ЧСИ Мария Ангелова, рег. № 884 от КЧСИ. Ето защо
подаденото от ответника на 03.01.2025 г. възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК
следва да се приеме, че е в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 10.02.2025 г., като искът е
предявен на 13.03.2025 г. (пощ. клеймо – 10.03.2025 г.), т. е. същият е в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 вр. чл. 62, ал. 2 от ГПК и е допустим.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
2
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Ответникът е бил предупреден за възможността от постановяване на
неприсъствено решение с връчване на съобщението за отговор на исковата
молба на 30.06.2025 г. – лично, а след това с призовката за откритото
заседание, връчено на 16.09.2025 г. на пълнолетно лице на адреса – неговия
син К. Н. (справка НБД). Налице са всички предвидени в ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, доколкото ответникът не е подал
отговор на исковата молба, бил е предупреден, че при неподаване на отговор и
неявяване в съдебно заседание ищецът може да поиска неприсъствено
решение. Ответникът не се е явил в първото по делото открито съдебно
заседание на 03.10.2025 г., не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение с
молба вх. № 10166 от 01.10.2025 г., като може да се направи извод за
вероятната основателност на иска.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Същото се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК както за заповедното производство, така и в настоящото исково
производство, като в представения списък по чл. 80 от ГПК е посочил
юрисконслутско възнаграждение от 150 лева и държавна такса от 1 620.29
лева.
Искането е основателно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. И. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. К. Д., ул. ***, дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от
3
74 576.20 лева (седемдесет и четири хиляди петстотин седемдесет и шест
лева и двайсет стотинки), представляваща главница по договор за кредит №
РА-МР10395 от 22.07.2022 г., ведно със законната лихва от 02.10.2024 г. до
изплащане на вземането, 4 002.55 лева (четири хиляди и два лева и петдесет и
пет стотинки) – договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 10.09.2024 г.
вкл., 1 455.86 лева (хиляда четиристотин петдесет и пет лева и осемдесет и
шест стотинки) – лихва за забава за периода от 11.12.2023 г. до 10.09.2024 г.
вкл., 367.06 лева (триста шейсет и седем лева и шест стотинки) – лихва за
забава за периода от 18.09.2024 г. до 29.09.2024 г. вкл., както и 612.88 лева
(шестстотин и дванайсет лева и осемдесет и осем стотинки) – вземане за
направени разноски, от които: 240 лв. такса за уведомяване за предсрочната
изискуемост и 372.88 лв. такса управление по т. 14 от договора за кредит, за
които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2505 от 17.10.2024 г. по
ч. гр. д. № 4142/2024 г. на РС – Пазарджик, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. К. Д., ул. ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумите от 1 620.29 лева
(хиляда шестстотин и двайсет лева и двайсет и девет стотинки) – държавна
такса и 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение –
разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. К. Д., ул. ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумите от 1 620.29 лева
(хиляда шестстотин и двайсет лева и двайсет и девет стотинки) – държавна
такса и 150 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение –
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 от ГПК/.
Препис да се връчи на страните /арг. чл. 240, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4