№ 310
гр. Несебър, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150101178 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.213, ал.2 от КТ.
Ищецът Г. Г. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******, община Поморие,
твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов № 3, като работодател, е работил като
ръководител звено. От 11.09.2024г. по повод претърпян инцидент е бил в отпуск по болест, а
впоследствие е установил, че трудовият му договор е бил прекратен на 12.09.2024г. на
основание чл.328, ал.2 от КТ. Счита, че трудовото му правоотношение е прекратено
незаконосъобразно, а заповедта е издадена от лице без необходимите правомощия. Посочва,
че не е спазена изискуемата в чл.335, ал.1 от КТ писмена форма за прекратяване на трудовия
договор. Не са били налице и основанията, предвидени в чл.328, ал.2 от КТ за
прекратяването, като тази разпоредба предвижда предизвестие, а освен това не е налице
договор за управление на предприятието, като такъв договор за управление не е бил
одобряван от членовете на Съвета на директорите, договорът е бил подписан от
нелегитимен председател на съвета на директорите. Друга липсваща предпоставка за
прекратяването на соченото основание е приет и одобрен „бизнес план“ – такъв не е бил
налице нито към датата на избиране на изпълнителния директор, нито към датата на
уволнението. Ищецът не е заемал ръководна длъжност в предприятието по смисъла на § 1,
т.3 от ДР на КТ, тъй като не ръководи пряко трудовия процес. С тези твърдени обстоятелства
обосновава довода си за извършена злоупотреба с трудовите права от страна на работодателя
1
при прекратяване на трудовото правоотношение. Ищецът претендира да бъде признато за
незаконно уволнението му и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението му длъжност „Ръководител на звено“, ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 23 400 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.12.2023г. до 14.06.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. При условията на евентуалност,
ако се приеме, че не е налице уволнение, доколкото не е спазена формата на прекратяването
на трудовия договор, и че трудовото правоотношение продължава да съществува и валидно
да обвързва страните, ответникът, в качеството му на работодател, да бъде осъден да го
допусне до работа и да му заплати по 3 900 лева на месец, колкото е размерът на брутното
му трудово възнаграждение, като обезщетение за времето на незаконното недопускане до
работа.
В отговора на исковата молба, подаден от ответника „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, се изразява становище за неоснователност на исковете.
Потвърждава, че трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.328, ал.2 от КТ, че
той е заемал длъжност „Ръководител звено“ в район Несебър с код по НКПД 12196011,
подраздел 1219 „Ръководители в бизнес услугите и административните дейности, н.д.“.
Твърди, че се касае за ръководна длъжност, а уволнението на ищеца е извършено в
предвидения срок от 9 месеца от встъпване на новото ръководство на предприятието,
считано от 21.02.2024г., когато по партидата на ответното дружество в Търговския регистър
е вписан новият изпълнителен директор. На тази дата е сключен и договор за управление.
Не попада в изискването на чл.328, ал.2 от КТ наличието на бизнес план като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Моли за отхвърляне на
исковете.
С Определение № 742 от 17.07.2025г., постановено по делото, съдът е допуснал на
основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на предявения от ищеца иск за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, като вместо сумата в размер на 23 400 лева и за периода от
14.12.2023г. до 14.06.2024г. (по 3 900 лева на месец), искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ да се счита предявен за сумата в размер на 20 033,28 лева за периода от
15.10.2024г. до 15.04.2025г. (по 3 338,88 лева на месец), ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска – 15.10.2024г.
Ищецът се представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който счита,
че исковете се явяват основателни и доказани и моли като такива да бъдат уважени.
Претендира разноски. С писмено становище се отбелязва, че уволнителната заповед е
връчена на ищеца на 15.10.2024г., т.е. след предявяване на иска, от която дата следва да се
счита прекратяването на трудовото правоотношение съгласно разпоредбата на чл.335 от КТ.
Договорът, на който се позовава ищеца като основание за прекратяване на трудовия договор
с ищеца, по съществото си не представлява договор за възлагане на управление на
дружеството на изпълнителния директор, издал заповедта за уволнение, а е договор за
2
управление на член на съвета на директорите на дружеството работодател, включително и
на посоченото в него основание за сключването му – чл.244 от ТЗ. Така договорът е с член
на Съвета на директорите, съответно договор с изпълнителен член на Съвета на
директорите, според изискването на чл.244, ал.7 от КТ, липсва. Не е налице и решение
според устава на ответното дружество, за избор на изпълнителен директор, прието от
членовете на съвета на директорите, с което изпълнителният директор да е овластен да
управлява и да представлява дружеството. Поради това и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца е издадена от лице без необходимите за това
правомощия. Злоупотребата с право от страна на работодателя обосновава с
обстоятелството, че изпълнителният директор, издал уволнителната заповед, е сключил
преди това – на 01.06.2024г., от името на дружеството-работодател, допълнително
споразумение с ищеца, което предполага преценка, че ищецът е необходим и нужен, с оглед
качествата, които работникът притежава. Отбелязва също, че от датата на вписване на
изпълнителния директор по партидата на ответното дружество – 17.08.2023г., до издаването
на уволнителната заповед са изминали повече от 9 месеца.
В съдебно заседание ответникът не се представлява нито от законен, нито от
процесуален представител, с отделни писмени молби, подадени от упълномощен адвокат, се
поддържа отговора на исковата молба, включително и позицията за неоснователност на
исковете, тъй като прекратяването на трудовия договор е законосъобразно, освен това то е
извършено в срок от 9 месеца от започване изпълнението по нов договор за управление, а
ищецът е заемал ръководна длъжност. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
По силата на трудов договор № 1710091-24 от 22.02.2021г., сключен между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище град Бургас, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., от една страна в качеството му на работодател, и Г. Г.
Д., от друга страна в качеството му на работник, последният е приел и се е задължил да
изпълнява, считано от 27.02.2012г., в полза на дружеството-работодател длъжността
„Ръководител звено“ Код по НКПД 12196011, категория и персонал „Ръководни служители“,
място на работа Район-Несебър, за определен срок до 27.08.2012г., на 5-дневна работна
седмица и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
С допълнителни споразумения към трудовия договор, сключвани между страните,
трудовият договор е сключен за неопределено време, увеличаван е и размера на трудовото
възнаграждение на ищеца.
В длъжностната характеристика на длъжността „Ръководител звено“ е посочено,
че длъжността е подчинена на заместник директор на Дружество „ВиК, ръководител отдел
„Водоснабдяване и канализация“, както и че длъжността ръководи (административно и
методически) работниците и специалистите от Експлоатационен район Несебър. Като цел на
длъжността е описано осъществяване практическото ръководство и координация в процеса
3
на поддръжка на водопроводните и канализационни съоръжения, разкриване и отстраняване
на аварии по водопроводната и канална мрежа, отчитане и подмяна на водомери на
територията на Община Несебър. Измежду трудовите задачи и задължения на длъжността, в
длъжностната характеристика са включени: „ръководи, координира и контролира дейността
на работниците и служителите от експлоатационен район Несебър като осигурява нормално
и непрекъснато водоснабдяване и поддържане на водопроводната и каналната мрежа на
Община Несебър и к.к. Слънчев бряг“, „организира и контролира качественото и в срок
отстраняване на аварии, възстановяване и въвеждане в нормална експлоатация на
водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения“, „Отговаря за поддържането на
водоснабдителните и канализационните съоръжения в технически и икономически
оптимален режим на работа“, „отговаря за рационалното използване на наличните машини и
транспортните средства, утвърждава ежедневните отчети и следи за изпълнението на
производствения план-график“, „дава разрешения за включване в мрежите на нови абонати
при задължително спазване на техническите и санитарни и на нормативния регламент за
включване във водопроводната система“, „осъществява системно ръководство и контрол за
прилагане на безопасни методи на работа и създава благоприятни условия за труд на
работните места“, „утвърждава графиците на работното време, отчита присъствията и
качеството на изпълнение на възложените задачи“, „организира и контролира правилното и
редовно провеждане на встъпителните и периодичните инструктажи и обучението по
безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана“, „предлага за награждаване
и наказание работници от района в съответствие с трудовото законодателство и вътрешните
правила на дружеството“, „участва при оценяване и атестиране на работниците и
служителите от района“.
На 12.10.2022г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Български
ВиК холдинг“ ЕАД, град София, на което е взето решение за освобождаване на Г.Й.Т. като
член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК *********, както и на С.Д.Н. и Б.М.Х. като членове на Съвета на
директорите, а на място на освободените членове на Съвета на директорите на дружеството
за членове са избрани Д.П.Г., М.Г.С. и Ц.В.М, за срок до провеждане на конкурс и избор на
членове на Съвета на директорите на дружеството. С друго решение е определено
възнаграждение на новоизбраните членове на Съвета на Директорите, а с решението по т.3 е
прието на основание чл.244, ал.7 от ТЗ договорът за управление с новоизбрания
изпълнителен член (директор) на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, да
се сключи от Председателя на Съвета на директорите на дружеството, а договорът за
управление на останалите новоизбрани членове на Съвета на директорите да бъдат
сключени от изпълнителния директор от името на дружеството.
На 17.08.2023г. в Търговския регистър по партидата на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК ********* като членове на Съвета на директорите са вписани
И.П.П., Ц.В.М, М.Г.С. и Д.П.Г., като Ц.В.М е вписан като представляващ дружеството. На
21.02.2024г. е вписана промяна на членовете на Съвета на Директорите и за такива с мандат
4
от три години са посочени: Е.Ж.П., С.И.Д., Г.И.Г.., И.П.П. и Ц.В.М.
На 21.02.2024г. е сключен и Договор за управление на еднолично дружество с
държавно участие в капитала „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас № ЧР-02-
120/21.02.2024. В него е посочено, че се сключва на основание чл.244 от Търговския закон и
във връзка с Решение по Протокол № 8 от 06.02.2024г. на едноличния собственик на
капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, Бургас. Договорът е сключен между
„Български ВиК холдинг“ ЕАД, от една страна в качеството му на доверител, и Ц.В.М, в
качеството му на член на Съвета на директорите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
град Бургас, ЕИК *********, от друга страна като довереник, и за срок от 3 години.
Измежду задълженията, които довереникът е поел с договора, са, съвместно с останалите
членове на Съвета: да участва в изготвянето на производствено-организационна и
управленска структура на дружеството, която да представи за одобрение от доверителя, след
приемане от Съвета на директорите; да осъществява управлението, представителството и
стопанисва имуществото на дружеството добросъвестно и в защита интересите на
съдружниците и мажоритарния собственик на капитала; да изготви бизнес програма на
дружеството, която съдържа конкретни икономически показатели, чието изпълнение
Съветът на директорите следва да осигури и/или да актуализира съществуваща бизнес
програма, бизнес програмата се одобрява от Съвета на директорите и от доверителя.
На 01.06.2024г. между страните по трудовото правоотношение е подписано
поредното допълнително споразумение (с което е увеличен размера на трудовото
възнаграждение на работника), като дружеството работодател е било представлявано от
Ц.В.М, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР.
На 11.09.2024г. Ц.В.М, в качеството му на Изпълнителен директор на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас, е изготвил и подписал Акт за
прекратяване на трудово правоотношение № **********, с което на основание чл.328, ал.2
от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца Г. Г. Д. на длъжност „Ръководител
звено“ в Район-Несебър, считано от 12.09.2024г., поради сключване на договор за
управление №ЧР-02-120/21.02.2024г., с който на Ц.В.М е възложено управлението на „ВиК“
ЕАД, град Бургас, и поставени бизнес цели и задачи. Освен обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, работодателят е разпоредил на ищеца да се
изплати и обезщетение по чл.220 от КТ - за неспазено предизвестие. Актът за прекратяване
на трудово правоотношение е връчена на Г. Г. Д. срещу подпис на 15.10.2024г.
Брутното трудово възнаграждение за месец август 2024г. на ищеца е било
3 338,88 лева.
Ищецът Г. Г. Д. е регистриран като безработен за периода от 15.10.2024г. до
03.12.2024г., регистрирал се е като безработен и на 17.03.2025г.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.2 от КТ предполага
5
кумулативното наличие на следните предпоставки: сключен договор за управление на
предприятие по смисъла на Търговския закон; ищецът да е служител от ръководството на
предприятието е прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на
9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.
Доказването на посочените предпоставки за законосъобразност на процесното
уволнение е в тежест на ответника.
Следователно първата предпоставка за законосъобразност на уволнението по
чл.328, ал.2 от КТ е заеманата от ищеца длъжност да е имала ръководен характер.
Легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“ е дадено в
§ 1, т.3 от ДР на КТ. В обхвата на понятието „ръководство на предприятието“ са включени
ръководителят и заместниците му, както и „други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес“, т.е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране
на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в
предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и
по спазване на трудовата дисциплина.
Според константната практика на ВКС (Решение № 68/07.04.2015г. по гр.д.№
2712/2014г., III г.о., Решение № 178/07.11.2016г. по гр.д.№ 1838/2016г., III г.о., Решение №
4/07.04.2022г. по гр.д.№ 2285/2021г., IV г.о.) основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ се прилага независимо дали служителят е пряко
подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други
служители в управленската структура. Преценката за това дали длъжността е ръководна по
смисъла на чл.328, ал.2 от КТ и § 1, т.3 от ДР на КТ, когато се касае и до „други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес“, изисква да се анализират в
съвкупност задълженията на лицето, което е уволнено – по длъжностна характеристика и
другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице
и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Организацията на
работата във всяко предприятие е различна, а йерархичната подчиненост няма определящо
значение, поради което преценката винаги е конкретна.
По делото се установява, че с Акт за прекратяване № ********** от 11.09.2024г. на
Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, град Бургас е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от
12.09.2021г. Към момента на уволнението ищецът е заемал длъжността „Ръководител звено“.
Следователно преценката дали ищецът ръководи трудов процес по смисъла на § 1, т3 от ДР
на КТ следва да се извърши въз основа на възложените му трудови функции според
длъжностната характеристика.
При изброените по-горе задължения, възложени с длъжностната
характеристика за длъжността „Ръководител звено“, както и от вменените отговорности,
между които са отговорността за резултата от взетите от него решения по отношение
организацията и ръководството на извършената дейност, както и за липсата на решения и
действия по конкретни проблеми, спазване на работното време и трудовата дисциплина от
6
подчинените му работници и служители, т.е. всички те, свързани с упражняване на контрол
върху дейността на други работници и служители в предприятието и организиране на
дейности, пряко свързани ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата
дисциплина, следва да се приеме, че длъжността е ръководна по смисъла на чл.328,ал. 2 от
КТ. Обстоятелството, че ищецът е осъществявал възложените му трудови функции под
непосредственото ръководство на заместник директор на дружеството, ръководител отдел
„Водоснабдяване и канализация“, не променя извода да характера на заеманата длъжност,
доколкото поначало всяка длъжност в предприятието се явява подчинена на управителя на
дружеството, което произтича от характера на трудовото правоотношение и наличието на
йерархична, структурна и дисциплинарна подчиненост на служителите спрямо
работодателя. След като с длъжностната характеристика са възложени ръководни функции
за длъжността, то тя притежава качеството „ръководна“, тъй като естеството й предполага
възлагане на задачи за упражняване на контрол по отношение на всички работници и
служители в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика
дейности, като дори с тази цел съществува в предприятието нарочно обособено структурно
звено, ръководено именно от ищеца, на когото това структурно звено е подчинено.
Спорно обстоятелство по делото е и не дали е бил сключен договор за управление
на дружеството с Ц.В.М, а дали е сключен договор за възлагане на управлението с
изпълнителен член на Съвета на директорите.
По делото се сдържат достатъчно данни, че от 17.08.2023г. Ц.В.М е Изпълнителен
директор на „ВиК“ ЕАД, град Бургас, което означава, че той е избран и овластен да
управлява и представлява дружеството именно от Съвета на директорите, и това е станало
преди да бъде вписан за такъв, като в Търговския регистър е отбелязано, че той е вписан въз
основа на Представен протокол от заседание на Съвета на директорите за избор на лице,
който да представлява дружеството.
Съгласно чл.328, ал.2, изр. 2 от КТ, уволнението на това основание следва да се
извърши след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9
месеца.
По делото е установено, че след вписването му на 17.08.2023г. като представляващ
ответното дружество и в качеството му на Изпълнителен член (директор), Ц.В.М е поел
управлението по силата на сключения Договор за възлагане на управление на еднолично
акционерно дружество с държавно участие в капитала „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, град Бургас № ЧР-02-120/21.02.2024г. Договорът е сключен на 21.02.2024г., а
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 15.10.2024г., т.е. в 9-месечния
срок от започване изпълнението на договора. Обстоятелството, че Ц.В.М не е записан в
договора като Изпълнителен член (директор) на дружеството, а само като член на Съвета на
директорите, само по себе си не го лишава от качеството, което той е придобил въз основа
на избора му за Изпълнителен директор, направен от Съвета на директорите, и не променя
факта на вписването му именно като такъв по партидата на „ВиК“ ЕАД, град Бургас,
включително такова вписване е извършено и на 21.02.2024г., когато е сключен договора и на
7
основание договора, и не може да го лиши от правото да представлява дружеството.
Договорът за управление е вид договор за поръчка. Разпоредбите, уреждащи
съдържанието на договорите за поръчка, в това число и договорите за управление, не са с
императивен характер. Конкретното съдържание на отделния договор за управление на
предприятието зависи от интереса на принципала. Принципалът е този, който предоставя на
управителя, директора или органен представител управлението на търговското предприятие
като съвкупност от права, правни задължения и фактически отношения, като поставя пред
него изисквания и цели, в зависимост от самото управлявано предприятие и неговия
предмет на дейност, поради което страните по тези договори могат свободно да уговарят
правата и задължения, при изпълнение на които да се осигури постигането на целите на
предприятието чрез упражняване на неговата дейност.
В трайната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.328, ал.2 от
КТ се приема също, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова,
което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или
идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице
връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител.
От съдържанието на договора за възлагане на управлението се установява
(чл.5.15), че бизнес програма е приемана от предходен състав на Съвета на директорите –
преди сключване на договора за възлагане на управлението от 21.02.2024г., както и че
същата е била одобрена от принципала. По делото не се твърди и не се установява Съвета на
директорите след 21.02.2024г. да е отменял бизнес програмата, поради което заложените в
нея цели обвързват ръководството на дружеството без оглед на персоналния му състав.
Съгласно чл.5.1 от договора, изпълнителният директор е натоварен да участва в
изготвянето на производствено-организационна и управленска структура на дружеството,
което включва правото му да подбере управленския екип, с който да постигне резултатите, за
което се е задължил с договора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че уволнението на ищеца на основание
чл.328, а.2 от КТ е законно, а исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ се
явяват неоснователни.
По отношение на предявения, при условията на евентуалност, иск по чл.213, ал.2
от КТ – за заплащане на обезщетение за незаконното недопускане до работа през времето,
докато трае изпълнението на трудовото правоотношение, следва да се отбележи, че ищецът
не ангажира никакви доказателства за времето от 11.09.2024г. до 15.10.2024г. той да се е
явявал въобще на работа, при което явяване той да е бил възпрепятстват от който и да е
служител в дружеството или ръководител в предприятието да изпълнява трудовите си
задължения. Ищецът дори не твърди да се е явявал на работа след 15.10.2024г., когато обаче
нито е имал право да осъществява трудови функции в полза на ответното дружество, нито
пък ответникът е имал задължение да го допуска предвид, че оттогава страните не са били
обвързани по силата на трудов договор.
8
С оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски, поради което
претенцията му за заплащане на такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1 800 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява неоснователна.
Ответникът не е направил разноски по делото, не претендира заплащане на
такива, поради което е съдът не следва да се произнася по такива ненаправени и
непретендирани разноски.
Съобразно правилата на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на съда дължимите държавни такса в общ размер на
901,33 лв.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******,
община Поморие, искове да бъде отменено като незаконно уволнението му с Акт за
прекратяване на трудово правоотношение № ********** от 11.09.2024г., издаден от
Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир
Вазов № 3, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението му работа на длъжност
„Ръководител звено“ в Район-Несебър, както и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.М, да бъде осъден да
му заплати сумата в размер на 20 033,28 лв. (двадесет хиляди и тридесет и три лева и 28 ст.),
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за
шестмесечния период от 15.10.2024г. до 15.04.2025г. (по 3 338,88 лева месечно), ведно със
законната лихва, считано от 15.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Г. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******,
община Поморие, иск за осъждане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал
Владимир Вазов № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.М, да му заплати
сумата в размер на 3 338,88 лв. (три хиляди трита тридесет и осем лева), който е размера на
брутното трудово възнаграждение, представляваща обезщетение за незаконното
недопускане до работа с начален период 12.09.2024г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г. Г. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******,
община Поморие, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, квартал Победа, улица Генерал Владимир
Вазов № 3, представлявано от Изпълнителния директор Ц.В.М, да му заплати сумата в
9
размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
ОСЪЖДА Г. Г. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ******, община Поморие,
ДА ДАПЛАТИ по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 901,33 лв.
(деветстотин и един лева и 33 ст.), представляваща държавни такси върху предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10