Р Е Ш
Е Н И Е № 202
град
С. 30.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание
на трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
С
участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 354 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Б. срещу Р.Г.Ч..
С исковата молба се твърди, че ответникът „потребител" в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен
адрес общ. Н., С.б., бл. Г., ет.З, ап.306 с абонатен № 731294. Доставените ВиК
услуги са отчитани, издадени са фактури в периода от 26.09.2016 год.
-26.09.2017год., като ответникът не е платил в срок задълженията си които
произтичат от потребени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода,
през отчетен период от 02.10.2014 год. - 05.09.2017год. Общия размер на
вземането на ищеца е 1686, 99 лв. съобразно посочените фактури, а обезщетението
за забавено плащане на главниците е в размер 303,90 лева от 27.10.2016 г. до
14.12.2018г., ищецът предявил вземането си по реда на заповедното производство,
по ч.гр.д. № 142/2019 год. на PC С. била издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е депозирал възражение. Предявява се иск с основание чл. 422 и
чл. 124 от ГПК за установяване съществуването на вземането за сумата от 1686,99
лв., по издадени фактури в периода 26.09.2016год. - 26.09.2017год., и лихва за
забава в размер от 303,90 лева от 27.10.2016 г. до 14.12.2018г., както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. От ответникът е постъпил отговор с който исковете се оспорват,
твърди се, че задължението е погасено по давност, че през 2015 г.
водоснабденият имот е иззет от НАП въз основа на съдебно решение.
С.ският районен съд, след като
обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установи се от събраните по
делото доказателства че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, като ответникът е бил „потребител" в отношенията с
експлоатационното дружество по отношение на водоснабден обект с административен
адрес общ. Н., С.б., бл. Г., ет.З, ап.306 с абонатен № 731294.
От заключението на вещото лице и
от представените по делото фактури се установи, че ищецът е начислил задължения
, както следва: Фактура № **********/26.09.2016г.-за сумата от 1319.57 лв. и Фактура
№ **********/26.09.2019г. - за сумата от 367.42 лв. от заключениет она вещото
лице се установи че по посочените фактури няма постъпили и отнесени суми по
погасяването им.
Установи се, че по фактура №
**********/26.09.2016 г. задължението за
сумата от 1319.57 лв. се отнася за периода 02.10.2014г. до 31.05.2016 г.
Съгласно приетите по делото общи
условия на ищеца, съгласно чл. 23 и чл. 24 ,
ВиК операторът осъществява отчет най-малко веднъж годишно. Следователно
задълженията по фактура № **********/26.09.2016 г., като периодични задължения,
отнасящи се за периода от 02.10.2014г. до 31.05.2016 г., без конкретизация по
пера и размери, са погасени по давност, което следва да се зачете съобразно
изричното възражение на ответника.
Задължението по фактура №
**********/26.09.2017 г. - за сумата от 367.42 лв. - за периода от 02.09.2016г.
до 05.09.2017г., не е погасено по давност с оглед датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и предвид
констатациите на вещото лице, така посочената сума е дължима.
Доказа се, че между страните по
делото е съществувало облигационно правоотношение, по което кредиторът е имал
вземане към ищеца. Вземането в размер 367.42 лв.по фактура №
**********/26.09.2017 г. е изискуемо и не е погасено по давност. Вземането по фактура
№ **********/26.09.2016 г., е погасено по давност, искът за установяване
дължимост на мораторна лихва с оглед заключението на вещото лице е основателен
до размер от 42,25 лв. в който смисъл съдът следва да постанови и решението си,
а за погасените по давност главници претенцията за акцесорно вземане се явява
неоснователна.
С оглед изхода на делото съдът
следва да установи дължимостта и на сумата от 25 лв. за държавна такса и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. разноски за държавна
такса в исковото производство и сумата от 150 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца пропорционално на отхвърлената част от иска разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Воден от гореизложеното С.ският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иска на
“Водоснабдяване и канализация”ЕАД,ЕИК *********, срещу Р.Г.Ч. с ЕГН: ********** дължимостта по
Заповед № 112 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2019г.на Районен съд - С., втори състав,
по ч.гр.дело № 142/2019г., за сумите 367.42 лв.по фактура №
**********/26.09.2017 г. и за 42,25 лв. представляваща лихва за забава за
периода от 27.10.2016год. до 14.12.2018 год. и законна лихва от 19.12.2018год.
( датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК) до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 25 лева - държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, поради погасяване по давност и неоснователност.
ОСЪЖДА Р.Г.Ч. с ЕГН: **********
да заплати на “Водоснабдяване и канализация”ЕАД,ЕИК ********* сумата от 50 лв.
разноски за държавна такса в исковото производство и сумата от 150 лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и
канализация”ЕАД,ЕИК ********* да заплати на Р.Г.Ч. с ЕГН: ********** сумата от 480
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: