РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330110916 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени евентуални
искове по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на З. Р. Т., ЕГН **********, от
с. **, общ. **, обл. ** ул.**, чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. за
прогласяване нищожността на клауза за неустойка в размер от 575,62 лв.,
обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем от ** г. поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на ** г. за сума от 1000 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-49,181%. Съдържа се
клауза за неустойка от 575,62 лв. при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената неустойка излиза извън
допустимите функции. Същата представлява допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника признава иска. Оспорва
дължимостта на разноски по делото.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
визирани в чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
1
иска срещу ответника, а именно същия е заявил изрично преди първото по
делото открито съдебно заседание, че признава иска. Искът не противоречи на
закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може
да се разпорежда, поради което и срещу него ще следва да се постанови
решение при признание на иска, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на чл.237, ал. 2 от ГПК. Ето защо иска е основателен и следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК при признание на иска
ответника дължи разноски само, ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Липсата на постигнато съгласие между страните за
игнориране на процесната клауза и включването на посочената неустойка в
погасителния план съдът намира за причина за водене на делото и съответно
наличие на поведение у ответника налагащо предявяване на иска. Ето защо
последния следва да поеме отговорност за разноските на ищеца, които са в
размер от 50 лв. за държавна такса и следва да се присъдят на ответника.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 300 лв.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 8 от
договор за паричен заем от ** г., сключен между З. Р. Т., ЕГН **********, от
с. **, общ. **, обл. ** ул.**, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София,
ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н. П. като противоречаща на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 да заплати на З. Р. Т., ЕГН **********, от с. **, общ.
2
**, обл. ** ул.**, сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.
„Славянска” №29, ет.7 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес
на дейност гр. **, ул. **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3