№ 1631
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Петя Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20254430100454 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „Енерго-про продажби“ АД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК **********, против Й. К. П., ЕГН **********, оот ***, с кл.
№**********, аб.№**********. В молбата се твърди, че страните са били в правоотношения
по повод доставка на ел.енергия до имот в с.***, като за периода 06,10,2023 г. – 05,01,2024 г.
ищецът е доставил такава на стойност 369,62 лева, за което са издадени съответни фактури в
периода 15,11,2023 г. – 16,01,2024 г., но ответникът не е изпълнил задължението си да
заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №4117/2024 г. по описа на РС Плевен, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищеца
претендира и лихви за забава върху посочените задължения в общ размер на 22,72 лева за
периода 06,12,2023 г. – 28,06,2024 г. В заключение моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът дължи на „Енерго-про продажби“ АД посочените
суми, като се претендира и присъждане на законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата и разноски в исковото производство и заповедното
производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. Преди с.з. – на 24.09.2025 г., депозира
писмена молба, в която посочва, че ответникът е платил задълженията си за главница и
лихва, като непогасени са останали разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител, в който сочи, че искът е допустим и вероятно основателен. В с.з. особения
представител на ответника сочи, че предметът на делото е решен с плащането на сумите,
1
като счита, че разноски не се дължат.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК с предмет признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца
„Енерго-про продажби“ АД. В производството в съответствие с правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът е клиент на ел.енергия,
че му е доставил твърдяното количество ел.енергия, както и вземането си по основание и
размер. От приложеното ч.гр.д. №4117/2024 г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се
е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за
процесните суми.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в
настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало
вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по
надлежния ред, като ищеца е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
С молба от 24.09.2025 г. ищецът сочи, че ответникът е заплатил изцяло дължимите суми за
главница и лихва, остават дължими само разноските.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл.422
от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на разноските – доколкото ответника е платил своето задължение след
подаване на ИМ, то същия дължи и сторените по делото разноски. Ето защо на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца разноски в исковото производство, които са в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за депозит за
особен представител.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му
заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-про продажби“ АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК **********, против Й. К. П., ЕГН **********, от ***, /с кл.
№**********, аб.№**********/, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.107 от ЗЕ
за признаване за установено вземането на „Енерго-про продажби“ АД против ответника в
размер на 369,62 лева главница за използвана, но незаплатена ел.енергия за периода
06,10,2023 г. – 05,01,2024 г. и сумата от 22,72 лева лихва за забава за периода 06,12,2023 г. –
2
28,06,2024 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 01,07,2024
г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№4117/2024 г. на РС Плевен, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. К. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
**********, направените разноски в исковото производство в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лева за държавна такса и 300,00 лева за депозит за
особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. К. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-про продажби“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
**********, направените разноски в заповедното производство в размер на 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева за държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3