РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Сандански, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря В.а Евг. Томова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20241250100201 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. А. Д., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.Б., ул.“А.К.“, № *, Н. А. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б.,
ж.к.“Е.“, бл.*“*“, ет.*, ап.** и Г. А. Д., с ЕГН-**********,с адрес-с.И., община С.,
ул.“Ц.И.Ш.“, № **, чрез адвокат С. М. от гр.С., ул.“К.Б.“, № **, ет.*, срещу К. А. К., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.“П.Б.“, № *, с която е предявен иск за установяване по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на гараж със застроена площ от
25,42кв.м., построен в УПИ ХІІ-59 в кв.25 по плана на с.И., община С., с площ от 597кв.м.,
при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69, УПИ ХІ-59 и УПИ ІV-62 и за осъждането й да им предаде
владението върху него, както и за отмяна на нотариален акт № 4,т.І, рег.№29, д.№4/2023г. на
нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 197 и с район на
действие-района на Районен съд-Сандански.
Правно основание-чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ищците са наследници на А.Н. Д., а ответницата-на А.Б.Т..
Твърди се, че наследодателите на страните са били собственици съответно на парцел ІІІ в
кв.25 и на УПИ ХІІ-59 в кв.25 по регулационния план на с.И.. Твърди се, че на 16.01.2008г.
между ищеца Г. А. Д. и наследодателя на ответницата е сключено споразумение-декларация,
съгласно което А.Б.Т. декларира, че е съгласен Г. А. Д. да построи гараж на границата между
парцелите УПИ ХІІ и УПИ ХІІІ, както и че може да го построи и върху част от собствения
му парцел. Твърди се, че въз основа на подписаното споразумение-декларация община С. е
издала разрешение за строеж № 14/22.12.2000г., заверено на 23.05.2008г., съгласно което на
Г. А. Д. се разрешава да построи гараж със застроена площ от 25кв.м. по одобрени
архитектурни проекти от 22.12.2000г. в собствения му парцел УПИ ХІІІ-69. Твърди се, че въз
основа на издаденото разрешение за строеж и одобрени архитектурни проекти ищецът Г. А.
Д. през 2008г. е построил гаража. Твърди се, че ищците ползват, владеят и своят гаража като
собствен от 2008г. до 07.01.2023г. Твърди се, че от 07.01.2023г. ответницата възпрепятства
ползването на гаража от ищците, като е монтирала собствена врата на гаража и го е
заключила. Твърди се, че на 09.01.2023г. на ответницата е издаден, чрез извършване на
обстоятелствена проверка, нотариален акт № 4,т.І, рег.№29, д.№4/2023г. на нотариус С.П.,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 197 и с район на действие-района на
1
Районен съд-Сандански, с който й е признато правото на собственост върху гараж със
застроена площ от 25,42кв.м., съгласно удостоверение за търпимост № 77/07.11.2022г.,
издадено от главния архитект на община С., който гараж е построен в УПИ ХІІ в кв.25 по
плана на с.И., община С., с площ от 597кв.м., при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69, УПИ ХІ-59 и
УПИ ІV-62. По изложените съображения ищците искат да бъде признато по отношение на
ответницата, че те са собственици на гаража, на основание давностно владение, осъществено
в периода от 2008г. до 07.01.2023г. от тях и техния наследодател, и на основание
приращение, и за осъждане на ответницата да им предаде владението върху гаража, както и
да се отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт по дело
№4/2023г. по описа на нотариус С.П.. В подкрепа на иска си ищците представят писмени
доказателства и сочат гласни такива.
Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че издаденото разрешение за строеж е изгубило действието си,
както и одобрените проекти, тъй като не е започнало строителството, респ.не е изграден
грубия строеж в определения в ЗУТ срок. Твърди се, че изграденият гараж е незаконен, тъй
като е извършено строителство в чужд имот без отстъпено право на строеж в съответната
форма, както и че за гаража липсват строителни книжа. Твърди, че гаражът, за който се е
снабдила с документ за собственост, е построен в нейния имот преди 2001г. Изтъква, че след
като е направила геодезическо заснемане на своя имот и е установила, че гаражът попада в
него, както и че за гаража няма строителни книжа, е предприела действия да се снабди с
документ за собственост. Ответницата счита, че след като за гаража не е учредено право на
строеж върху нейния имот, то се прилага чл.92 от ЗС- собственикът на земята е собственик и
на постройките върху нея. В подкрепа на становището си ответницата сочи гласни
доказателства.
По делото е приложено заверено копие на нотариално дело № 4/2023г. по описа на
нотариус С.П., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 197.
По делото са назначени две съдебно-технически експертизи и са приети заключения на
вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищците по делото са деца и наследници на А.Н. Д., починал на 03.05.2021г.
(представеното удостоверение за наследници), който с нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 57 по дело 172/1975г. на Районен съд-Сандански е бил признат за
собственик, на основание давностно владение, на парцел 3 в кв.25 по регулационния план на
с.И., с площ от 550кв.м., при съседи:улица, собствено, Л.Й.М. и А.И.Н., ведно с жилищната
сграда построена в парцела, както и на парцел 13 в същия квартал, на площ от 504кв.м., при
съседи: улица, собствено, Б.А.Т. и К.Г..
УПИ ХІІІ-69 в кв.25 по КРП на с.И., с площ от 504кв.м., е при съседи: улица, УПИ Х
ІV-310, УПИ ІІІ-69 и УПИ ХІІ-59 (представената скица изх.№27/08.02.2023г. на община С.).
Собственик на УПИ ХІІ в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., одобрен със
заповед № 573 от 1973г., с площ по документ-320кв.м., а по скица-597кв.м.,при граници и
съседи:улица, УПИ ХІІІ, УПИ ХІ, УПИ ІV, е бил А.Б.Т., видно от нотариален акт за
констатиране право на собственост на недвижим имот № 74, т.ІІ, рег.№2732, д.№243 от
2007г. на нотариус Д. Г.ева, който нотариален акт е издаден въз основа на договор за
доброволна делба № 126 от 01.12.1997г. (приложен по делото). А.Б.Т. е подписал декларация
изх.№24/16.01.2008г. на общинска администрация с.С., в която е декларирал, че като
собственик на УПИ ХІІ, пл.№59, в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., е
съгласен Г. А. Д.-ЕГН **********, да построи гараж на границата между парцелите им
УПИ ХІІ и ХІІІ, като също така може да го построи и върху част от собствения му парцел.
УПИ ХІІ в кв.25 по регулационния план на с.И., община С., е дарен на К. А. К. от
А.Б.Т. и О. Б. Т. (нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, т.І, рег.№1989, д.
№173 от 2020г. на нотариус Д. Г.ева, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №
498, който нотариален акт се съдържа в приложеното по делото нотариално дело № 4 от
2023г. по описа на нотариус С.П.).
Община С. е издала, на основание пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, по заявление на
К. А. К. и приложени към него документи, удостоверение за търпимост № 77/07.11.2022г. на
строеж: едноетажна масивна постройка с конкретно предназначение „гараж“, със застроена
площ-25,42кв.м., находящ се в УПИ ХІІ-59, кв.25 по КРП на с.И., община С. (съдържащо се
2
в приложеното по делото нотариално дело № 4 от 2023г. по описа на нотариус С.П.). Въз
основа на това удостоверение за търпимост и на горепосочения нотариален акт за дарение
на недвижим имот е съставен нотариален акт за констатиране право на собственост на
недвижим имот № 4, т. І, рег.№ 29, дело № 4 от 2023г. по описа на нотариус С.П., вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 197, с който К. А. К. е призната за собственик на
гаража построен в УПИ ХІІ-59, кв.25 по КРП на с.И., община С.. За този гараж няма
одобрени проекти за строителство, няма издадено строително разрешение за изграждане на
гараж, както и няма данни в Техническа служба при община С. за дадена строителна линия,
както и протокол съставен от компетентно лице (заключението на вещото лице К.). Вещото
лице К. заключава, че няма данни за датата на извършване на строителството на гаража,
поради липса на кадастрална карта и извършено заснемане и летене над с.И., като само в
ортофотокартата на с.И. към 2019г. и към 2022г. изграденият гараж е заснет. От
заключението на вещото лице С. (извършило справка в информационната система на АГКК-
С., в която са достъпни ортофото карти на територията на РБългария от 2011г., 2019г. и
2022г., както и справка в картографски услуги на Google - Гугъл карти /Google Maps/ и Гугьл
Земя /Google Earth/, в която за РБългария, респективно за с.И. са налични сателитни
изображения и на 19.08.2003г., 18.09.2003г., 22.04.2012г. и 16.07.2012г.) е видно, че към дата
19.08.2003г., на границата между УПИ №ХII-59 и УПИ№ХIII-69 в кв.25 няма
постройка/строеж/, а към дата 16.07.2012г. на границата между УПИ №ХII-59 и
УПИ№ХIII-69 в кв.25 е налична постройка/строеж/. Това вещо лице заключава, че строежът
на процесния гараж е започнал след дата 19.08.2003г. и е приключил преди м. март 2012г.
По делото е представен препис на разрешение за строеж № 14 от 22.12.2000г. на
община С., издадено на Г. А. Д. от с.И., за строеж на гараж в парцел *** в кв.25 по плана на
с.И., община С., съгласно одобрените (съгласувани) проекти на 22.12.2000г. от главния
архитект, който документ е с печат на община С., Дирекция „ОСБ“ от 23.05.2008г.
От представената скица изх.№ 66/01.03.2024г. на община С. е видно, че на
регулационната граница между УПИ ХII-59 и УПИ ХIII-69 в кв.25 по КРП на с.И. има само
един масивен строеж, попадащ в УПИ ХII.
Разпитаният по делото свидетел Б.И. /който е израснал в с.И. и е бил кмет на селото/
сочи, че е помагал на Г. Д. при строежа на гаража през 2006-2007г., тъй като е имал техника,
с която е извозвал материалите и че след построяването на гаража през 2007г. същият се е
ползвал от него до 2023г. Този свидетел сочи, че владението на гаража от Д.и не е било
оспорвано; че в периода от 2007г. до 2015г., когато е бил кмет на с.И., при него не е
постъпвала жалба от А.Б.Т. относно гаража, както и че не е виждал ответницата и нейния
баща да ползват гаража.
Разпитаният по делото свидетел Н. Д. /който е от с.И. и се занимава с камъни/ сочи, че
Г. е строил гаража след 2000г., че му е помагал при строежа като му е носил камъни; че след
като Г. е построил гаража, той си го е ползвал до преди 2-3 години, когато на гаража е била
сложена врата и по този начин е затворен; че от Г. знае, че вратата на гаража е сложена от К.
К.; че комшията А.Б.Т.-баща на ответницата, не е ползвал гаража, нито е оспорвал
владението му от Д.и.
Разпитаният по делото свидетел И.П. /първи братовчед на ответницата, посещавал
селото от събор на събор/ сочи, че А. и Б.Т. са имали намерение да построят гараж в имота
си; че преди 2000г. е построен гараж в долния край на парцела-до съседа Г.; че гаражът е бил
построен от А.Т. в рамките на една година /строежът е започнал преди събора на селото и е
била бита плоча преди следващия събор на селото/; че когато е ходил на село при А.Т. си е
паркирал колата в гаража и че „когато няма никой в селото, гаражът се ползваше от Г.”, като
му е било разрешено от А.Т./вуйчо на свидетеля/.
3
Разпитаният свидетел А. А.ов /съсед на ответницата, живущ в гр.С. и зъболекар на с.И.
в периода 1994-1997г./ сочи, че през 1997г. Б.Т. му е споделял, че има намерение да строи
гараж със сина си; че при гостуване за събора на селото-2003г. или 2004г., гаражът е бил
направен на границата със съседния имот; че не се е интересувал кой ползва гаража, но
знаел, че е на Т., както и че до преди няколко месеца не е знаел, че има спорове за този
гараж.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим:
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. С оглед твърденията в исковата молба, че
ищците са собственици на гараж, който се владее от ответницата и за който тя се е снабдила
с констативен нотариален акт за собственост, който се оспорва от тях, съдът намира, че е
налице активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на
иска.
По основателността на предявения иск:
За да бъде уважен предявения ревандикационен иск е необходимо да се установи, че
ищците са собственици на процесния гараж на твърдяното придобивно основание, че
ответницата упражнява върху гаража фактическа власт и че владението й е без основание.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че ответницата по делото
упражнява фактическа власт върху процесния гараж-построен в УПИ ХІІ от кв.25 по плана
на с.И., община С., на границата с УПИ ХІІІ от същия квартал. Спорно е дали ищците са
собственици на гаража, респ. дали ответницата има права върху него.
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини определени в закона (чл.77 от ЗС).
Ищците твърдят, че са собственици на процесния гараж на основание давностно
владение, осъществено в периода от 2008г. до 07.01.2023г. от тях и техния наследодател, и
на основание приращение.
Заявените от ищците основания за собственост съдът ги разглежда при условията на
евентуалност, тъй като ако правото на собственост върху един имот е придобито на валидно
правно основание, то собственикът му не може да го придобие на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Следователно, за да се придобие
собствеността на това основание е необходимо да се установи, че ищците са владели
процесния гараж като свой- явно, спокойно и непрекъснато в продължение на 10 години, т.е.
кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл.68 от ЗС- корпус /обективен
елемент/ и анимус /субективен елемент/. Тъй като субективният елемент /намерението за
своене, възприеман като психическо състояние на едно лице/ е трудно доказуем,
законодателят е установил в разпоредбата на чл.69 от ЗС законово оборима презумпция-
предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
4
другиго.
Съдът намира, че в хода на делото се установи, че в периода от 2008г. до 2023г. ищците
са упражнявали непрекъсната фактическа власт върху процесния гараж явно и спокойно.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. и Д., които сочат, че след като Г. Д. е
изградил процесния гараж през 2006-2007г., само ищците са го ползвали необезпокоявано до
преди две години /2023г./. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са
обективни (дадени от трети незаинтересовани от изхода на делото лица и основани на
непосредствените им възприятия /и двамата свидетели са помагали на ищеца Г. Д. при
строежа на гаража, и двамата свидетели са от с.И., като свидетелят И. е бил и кмет на селото
в периода 2007г.-2015г.), хармонични /точни и последователни/ и не противоречат на
заключението на вещото лице С. относно началото на строежа- след 19.08.2003г.
Съдът не кредитира показанията на другата група свидетели-свидетелите И.П. и А.
А.ов, по следните съображения:
Показанията на св.П., че процесният гараж е бил изграден преди 2000г. не съответстват
на заключението на вещото лице С. /което съдът кредитира като обективно и обосновано
дадено/, че строежът е започнал след дата 19.08.2003г. Показанията на този свидетел относно
факта кой е строил гаража са вътрешно противоречиви /първоначално казва- „не съм бил
очевидец на самия строеж на гаража”, а след това-„виждал съм А.Т. как строи гаража”/ и
противоречащи на показанията на другата група свидетели, които са помагали на строежа.
При преценка на показанията на св.П. относно това кой е ползвал гаража след построяването
му, съдът отчете от една страна, че този свидетел е близък роднина на ответницата, което
обуславя неговата пристрастност, а от друга страна, че е посещавал имота веднъж годишно
за един ден /на събора на селото/.
При преценка на показанията на св. А. А.ов съдът отчете, че същите са бегли
/свидетелят е напуснал селото в края на 1997г., бил на събора на селото през 2003-2004г.,
както и преди две години, освен това сочи, че „като видях гаража не съм се интересувал кой
го ползва. Знаех, че си е техен гаража”, т.е. този свидетел няма възприятия относно
упражняваната фактическа власт върху гаража/ и също несъответстващи на заключението на
вещото лице С. относно началната дата на строежа на гаража, както и на показанията на
другата група свидетели-помагали при строежа на гаража.
Предвид изложеното съдът намира, че ищците са собственици на процесния гараж на
основание давностно владение.
Възражението на ответницата, че след като гаражът е незаконен и е построен в нейния
имот без учредено по надлежния ред право на строеж, то тя е негов собственик по
приращение, е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. В настоящия
случай се установи друго-придобиване на гаража от ищците чрез давностно владение по
изложените по-горе съображения. Право на собственост върху сграда /в случая гараж/ може
да се придобие и ако за нейния строеж няма издадени съответните строителни книжа, т.е.
сградата съставлява незаконен строеж.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения
ревандикационен иск.
Следва да се уважи и искането на ищците за отмяна на констативен нотариален акт №
4,т.І, рег.№29, д.№4/2023г. на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 197 и с район на действие-района на Районен съд-Сандански, на основание чл.537, ал.2 от
ГПК, тъй като този иск е обусловен от изхода на спора за собствеността върху процесния
гараж (отмяната на констативен нотариален акт е последица от уважаване на иска срещу
лицето, което се ползва от акта), а се установи по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на гаража, описан в този нотариален акт, на основание давностно владение.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищците направените по делото разноски в размер общо на 3880,20 лева (50лв.-
държавна такса, 980,20лева-възнаграждение на вещото лице К., 850лева-възнаграждение на
вещото лице С. и 2000лв. -за адвокатско възнаграждение). Съдът намира, че възражението на
ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците
5
е неоснователно- съдът отчете вида на предявения иск /вещен/ и направените възражения
срещу него; фактическата сложност на делото /предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и два броя експертизи/; извършената от пълномощника на
ищците работа, изразяваща се в изготвяне на исковата молба и осъществяване на
процесуално представителство по делото, явявайки се в четири съдебни заседания и
изготвяне на писмена защита по делото.
Водим от горното и на основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. К., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.“П.Б.“, №*, че В. А. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., ул.“А.К.“, № *, Н. А.
Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., ж.к.“Е.“, бл.***““, ет.*, ап.** и Г. А. Д., с ЕГН-
**********,с адрес-с.И., община С., ул.“Ц.И.Ш.“, № **, са собственици, на основание
давностно владение, на гараж със застроена площ от 25,42кв.м. /двадесет и пет квадратни
метра и четиридесет и два квадратни сантиметра/, построен в УПИ ХІІ-59 /дванадесети-
петдесет и девет/ в кв.25 /двадесет и пет/ по плана на с.И., община С., с площ от 597кв.м.
/петстотин деветдесет и седем кв.м./, при съседи-улица, УПИ ХІІІ-69 /тринадесети-
шестдесет и девет/, УПИ ХІ-59 /единадесети-петдесет и девет/ и УПИ ІV-62 /четвърти-
шестдесет и две/ и ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“П.Б.“, №* ДА
ПРЕДАДЕ на В. А. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., ул.“А.К.“, № *, Н. А. Д., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.Б., ж.к.“Е.“, бл.***“, ет.*, ап.** и Г. А. Д., с ЕГН-**********,с адрес-
с.И., община С., ул.“Ц.И.Ш.“, № **, владението на гореописания гараж.
ОТМЕНЯ нотариален акт за констатиране право на собственост на недвижим имот №
4,т.І, рег.№**, д.№4/20**г. по описа на нотариус С.П., вписан в регистъра на Нотариалната
камара под № 197 и с район на действие-района на Районен съд-Сандански.
ОСЪЖДА К. А. К., с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.“П.Б.“, № * ДА ЗАПЛАТИ
на В. А. Д., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Б., ул.“А.К.“, № *, Н. А. Д., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.Б., ж.к.“Е.“, бл.***““, ет.*, ап.** и Г. А. Д., с ЕГН-**********,с адрес-с.И., община
С., ул.“Ц.И.Ш.“, № **, сумата от 3880,20 лева /три хиляди осемстотин и осемдесет лева и
двадесет стотинки/ за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок
от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6