№ 160
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20241800900269 по описа за 2024 година
Ищецът – А. И. И. с ЕГН ********** от гр.С., чрез пълномощника си адв.С. от САК
е предявил против Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с ЕИК ********* иск по чл.124, ал.1
от ГПК за установяване съществуването на членственото му правоотношение с ответното
сдружение. При условията на еветуалност ищецът е предявил иск, с който претендира да
бъде установено по делото, че отказът на сдружението за възстановяване на членствените
му права е незаконосъобразен. Ищецът моли съда и да възстанови членствените му права в
ответното сдружение.
Претендира и за направените по делото разноски.
С определение на съда от 27.02.2025г. съдебното производство по делото е
прекратено в ЧАСТТА МУ, с която се претендира от А. И. И. да бъде признато за
установено по отношение на Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с ЕИК *********, че
отказът на сдружението за възстановяване на членствените му права е незаконосъобразен и
за задължаване на ответника да възстанови членствените му права в сдружението.
Определението е влязло в законна сила.
В исковата молба ищецът твърди, че със съдебно решение влязло в законна сила е
прогласено за нищожно решението по т.5 от проведеното на 06.06.2021 год. общо събрание
на Сдружение на ловците и риболовците ,Ловно-рибарско дружество „С.”, ЕИК ********* -
за изключването на ищеца като член на сдружението.
Ищецът сочи още в исковата си молба, че отправил писмо до ответника с искане да
му бъде възстановено членството и да му бъде издадена членска карта. Излага, че получил
писмо от ответника с изх. №36/24г., с което фактически му се отказвало възстановяването на
1
членствените права.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с ЕИК ********* с указанията по чл. 131 от ГПК, като в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК същия е депозирал писмен отговор, чрез пълномощник – адв.С.
– А. от САК.
В депозирания по делото писмен отговор на исковата молба се излагат съображения
за недопустимост на предявените искове, както и доводи за неоснователност.
Твърди се от ответника, че ищецът не е член на ответното сдружение, считано от
25.03.2021г., тъй като е бил изключен с решение на УС на сдружението от 23.02.2021г.
Моли се за прекратяване на делото, а при условията на евентуалност за отхвърляне на
предявените искове.
Претендират се и направените по делото разноски.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, а и същото се установява от представените
решения на Управителния съвет на сдружението от 28.10.2020 год. и от 23.02.2021год., че
ищецът е бил член на Ловна дружина „И.” към ответното сдружение към 06.06.2021г.
С посочените две решения на УС ищецът последователно е бил изключен два пъти
като член на сдружението на осн. чл.23, ал.4 от устава му, като ответникът не представя
доказателства същите да са му били връчени. Видно от представения протокол № 1 от
заседанието на УС на сдружението, проведено на 23.02.2021 год., на което е било взето
второто по ред решение за изключване на А. И. И. като член на „Ловно-рибарско дружество
„С.” по предложение на Ловна дружина „И.”, в същото е отразено, че ищецът е присъствал
на началото на заседанието, поканен е да вземе думата във връзка с негово заявление,
изслушан е от членовете на УС, след което е напуснал заседанието. След напускането му УС
е взело решението за неговото изключване.
Видно от представеното с исковата молба съдебно решение № 6 от 10.01.2024г.,
постановено по т.д. № 46/2023г. по описа на СОС, влязло в законна сила на 16.08.2024г.
/последното е установено след служебно извършена то съда справка в ЕИСС/ е прогласена
нищожността на решението по т.5 от проведеното на 06.06.2021 год. общо събрание на
Сдружение на ловците и риболовците „Ловно-рибарско дружество „С.”, ЕИК ********* - за
изключването на ищеца като член на сдружението.
След служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ проверка в регистъра по
партидата на ответника за съдържанието на обявения му устав в редакцията му към датата
на проведеното на 06.06.2021 год. ОС, съдът констатира, че съгласно чл.23, ал.4 от същия в
правомощията единствено на управителния съвет на сдружението е изключването на
членове на същото; решението може да бъде взето по инициатива на УС или по
предложение на ловната дружина, член на която е изключваният. Решението на УС подлежи
2
на отмяна от ОС на сдружението поради незаконосъобразност или противоречие с устава -
чл.30, т.11 от същия.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл с определение от
27.02.2025г. и го е приел за допустим.
В случая съдът следва да посочи, че в изготвения доклад по делото, с който е
разпределена доказателствената тежест за подлежащите на установяване от страните факти,
неправилно е указал, че ищецът не сочи доказателства, че е член на ответното сдружение
към датата на предявяване на настоящия иск.
На заседанието на УС на ответника от 23.02.2021 год. /последното заседание на УС
на ответника, на което се твърди от последния, че ищецът е изключен от сдружението/
ищецът е присъствал, но е напуснал същото преди вземането на решението за изключването
му, видно от протокола, поради което в тежест на ответника е да установи, че е съобщил
надлежно решението на изключения член, което не бе сторено; същият с отговора на и.м.
твърди, че го е уведомил за решението с писмо с обратна разписка, но не ги представя.
От изложеното е видно, че доколкото към датата на предявяване на настоящия иск не
е удостоверено, че някое от двете решения на УС за изключване на ищеца е влязло в сила, то
следва да се приеме, че към тази дата същият е бил член на сдружението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна
претенция на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в общ
размер на 1280 лева – 80 лева държавна такса и 1200 лева адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по предявеният
от А. И. И. с ЕГН ********** от гр.С., чрез пълномощника му адв.С. от САК против
Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с ЕИК ********* иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
съществуването на членственото правоотношение на А. И. И. с ЕГН ********** със
Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с ЕИК ********* .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Сдружение „С.Л.Р.Л.-Р.Д.С.” – гр.И. с
ЕИК ********* да заплати на А. И. И. с ЕГН ********** сумата в размер на 1280 лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
3