РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000351 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК, образувано въз основа на две
въззивни жалби:
По въззивна жалба на ГАЛАКТИК ТУР ЕООД, Варна, подадена чрез пълномощника на
дружеството адв.Б. Р., против решение №220/27.05.2025г., постановено по т.дело
№541/2024г. по описа на ВОС, в осъдителната му част, в която са уважени исковете,
предявени от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“- София,
срещу въззивното дружество, като последното е осъдено да заплати сумите: 52 588.80 лева,
сбор от неплатена индексирана цена по прекратен с изтичане на срока договор за наем № Н-
2/01.07.2014г.; сумата от 25 960.99 лева, сбор на неплатена индексирана цена по прекратен
с изтичане на срока договор за наем №Н-2/01.07.2014г. върху главницата по споразумение
изх.№14986/15.11.2022г. както и за сумата от 1 304.10 лева, неплатена индексирана цена по
прекратен наемен договор №Н-25/16.12.2019г. поради неизпълнение задълженията на
наемодателя както и за сумата от 18.26 лева, с правно основание по чл.92 ЗЗД, неустойка
по чл.23 от договор за наем №Н-25/16.12.2019г., дължима за забавено изпълнение на
задължението за плащане на актуализирана цена по договора съгл. допълнително
споразумение от 17.02.2023г. и допълнително споразумение от 07.02.2024г.
В жалбата се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Въззивникът твърди, че съдът е направил погрешни изводи въз основа тълкуване
1
разпоредбите на договорите за наем с идентично съдържание №№Н-2/01.07.2014г. и №Н-
25/16.12.2019г., конкретно чл.4 от същите, като приел, че наемната цена се счита
актуализирана автоматично и едностранно с подписване на договора съгласно индекса на
потребителските цени за страната, обявени от НС съобр.чл.4. Страната се позовава на
аргументация по приложението на чл.20 ЗЗД. /цитирана съдебна практика в допълващата
въззивна жалба/ Счита, че като последица от изводите си съдът неправилно приел, че
ответникът Галактик тур ЕООД дължи и неустойка за забавено изпълнение по чл.23 от
договора за наем №Н-25/16.12.2019г. /съотв.чл.27 от предходния договор за наем. В тази
връзка, въззивникът твърди, че по време действието на договора страните са изменяли
наемната цена по силата на двустранно подписани споразумения, съблюдавайки клаузата на
чл.4 от договорите, т.е. са договаряли цената двустранно – Агенцията е издавала фактура за
дължимата актуализирана цена едва след подписване на двустранното споразумение. Това
поведение на страните въззивникът сочи като обективиращо волята им за договаряне на
актуализираната наемна цена, до какъвто логичен извод не бил стигнал съдът. В този смисъл
е и клаузата на чл.4, ал.2 от договорите за наем, в която клауза изрично страните са
договорили подписването на допълнително споразумение относно наемната цена.
Въззивникът излага, че изцяло в този смисъл са били и твърденията на Агенцията в исковата
и допълнителната искова молба. Такива са били и издаваните от нея фактури до края на
действието на договорите за наем. Въз основа на това въззивникът твърди, че волята на
страните е била изменението на цената да не настъпва автоматично и едностранно. Това
непогасено парично задължение не е намерило отражение в счетоводството на ищеца. Освен
това, аргумент за действителните уговорки между страните е и обстоятелството, че
Агенцията е развалила договора за наем от 2019г. именно поради неизпълнение
задължението на насрещната страна за договаряне на наема. Освен това, ищецът изтъква
като довод, че наемодателят е приемал плащанията на месечната наемна цена в размер на
48 666.73 лева до края на договорения период, с което е изразил съгласие за дължимото
именно в този размер. По отношение на първия договор за наем от 2014г. се твърди, че
ищецът е предпочел да получава непроменената цена вместо да упражни преобразуващото
си право да прекрати договора за наем поради неизпълнение задължението на наемателя да
подписва допълнително споразумение съгл.чл.13 и чл.32 от договорите.
На следващо място, въззивникът твърди, че правораздавателната воля на съда е неясна и
противоречива. Изводите на съда, че лихва върху увеличената наемна цена се дължи от
датата на получаване на допълнителното споразумение с упоменатата нова наемна цена, при
публичност на индекса на потребителските цени, обявен в НСИ, съобразно приетото
автоматично индексиране на наема, е неправилен и в противоречие с останалите изводи.
Твърди се, че съдът неправилно е приложил принципа на диспозитивното начало
съгл.чл.6 ГПК. Никъде ищецът не е твърдял автоматичното действие в индексирането на
наемната цена. Нещо повече, ищецът сам твърдял, че изменението на цената се извършвало
съгласно чл.4 от договорите. При положение, че Агенцията не е въвеждала твърдения за
автоматично изменение на наемната цена, а дори напротив, съдът е формирал недопустимо
такъв извод. Въз основа на изложените оплаквания въззивникът претендира отмяна на
решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново решение за
отхвърляне исковете на ИА“Военни клубове и военно-почивно дело“, София. Претендира и
сторените разноски.
По делото е постъпила и допълнителна въззивна жалба вх.№18241/24.06.2025г., чрез
адв.М Р., с която се поддържат направените с жалбата от 13.06.2025г. оплаквания като се
излага, че същата представлява допълнение към основната жалба. /в този смисъл молба вх.
№19393/03.07.2025г., л.28/
С постъпили отговор на въззивната жалба ищецът Изпълнителна агенция “Военни
клубове и военно-почивно дело“-гр.София оспорва основателността на същата като моли за
2
отхвърлянето й. Претендира заплащането на разноски за въззивното производство в размер
на 540 лева, ю.к. възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Становището по жалбата е
подадено от страната чрез процесуалния й представител ю.к.М.Г..
По същество в отговора се излага, че при съвкупно тълкуване на двата договора и
споразуменията, съдът е достигнал до обоснован извод, че страните са се съгласили
наемното възнаграждение да бъде актуализирано всяка година съобразно индекса на
потребителските цени, обявени от НСИ, като това се извършва служебно от наемодателя.
Поддържа, че подписването на допълнителните споразумения/анекси/ досежно
актуализираните цени, се извършва единствено с декларативна цел и няма конститутивно
значение. Твърди се, че наемателят не се е възползвал от възможността да иска промяна на
тези клаузи от договора или да преустанови договорната връзка поради несъгласието си с
този начин на индексиране. Твърди, че наемателят се опитва чрез изявленията си да черпи
ползи от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение принципа,
заложен в чл.63 от ЗЗД. Страната счита, че следва да се направи разлика между изводите на
съда, че наемната цена се актуализира ежегодно въз основа промяна в индекса на
потребителските цени и изводите, че това става автоматично. Поради изложеното,
оплакванията в жалбата срещу това, че съдът е счел за основателен иска за лихва върху
актуализираните цени, са неправилни. Твърди се, че волята на Агенцията при двата договора
за наем е била наемателят да спазва договорите както и да подписва изготвените
допълнителни споразумения за актуализиране на наемната цена. Поддържа се, че ответникът
Галактик тур ЕООД не е изпълнил това си задължение, считано от 2022г., което е послужило
като основание за прекратяване на договора за наем от 2019г. Твърдят се като погрешни
доводите във въззивната жалба на насрещната страна, че Агенцията се била съгласила с
неподписване на допълнителните споразумения, тъй като издавала фактури с
актуализираната цена по договорите. /като доказателство за това се цитира разменена между
страните кореспонденция/ Счита, че от това поведение на страните не може да се черпи
довод, че Агенцията се е съгласила с наемната цена по двата договора за наем. Твърди се, че
актуализирането на наемната цена съгласно чл.3 и чл.4 от договорите, се извършва по
следния начин: процентът, с който се актуализира наемната цена по чл.3 от договора е
съгласно индекс на потребителските цени за страната, обявен в НСИ. Този индекс се
умножава с последната договорена месечна наемна цена като получената сума се прибавя
към завареното месечно задължение.
Въззиваемата страна счита твърденията в т.2 от жалбата за неправилни. Изтъква като
основание за основателността на исковете факта, че ответникът не е оспорвал размера на
предявените претенции. Поради изложеното съдът правилно е стигнал до извод за
основателност на претендираната неустойка за забавено изпълнение плащането на
актуализирана наемна цена – съгласно чл.27 от договора за наем от 2014г., съотв.
неустойката, уговорена в чл.23 от втория договор за наем от 2019г. В обобщение, страната
твърди, че съдът не е излязъл от фактическите твърдения и петитума на исковата молба,
очертани от ищеца, поради което и твърденията в тази насока, направени с двете въззивни
жалби/основна и допълваща/ на Галактик тур ЕООД, са неоснователни.
Предмет на производството е и постъпила въззивна жалба, подадена от
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“, чрез
ю.к.М. Г.. Същата е насочена срещу решение рег.№220/27.05.2025г., постановено по т.дело
№541/2024г. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е отхвърлил част от предявените
претенции, а именно: за горницата над 25 960.99 лева до претендираните 37 945.18 лева,
сбор от неустойки за забава по чл.27 от договор за наем от 2014г., изчислена върху главница
от 22 265.42 лева с ДДС по допълнително споразумение от 15.11.2022г. към договора, за
периода 16.08.2022г. до 22.12.22г. и неустойка за забава съгл.чл.27 от договора за наем от
2014г. върху главница от 30 323.38 лева с ДДС по споразумението от 30.08.2023г., за периода
от 16.08.22г. до 27.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на
3
10.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата; за горницата над присъдените 18.26
лева до претендирани 641.51 лева, сбор от неустойки, начислени за периода от 16.06.23г.
до 11.08.2024г. съгл.чл.23 от договора за наем от 2019г., върху главница от 840.25 лева с
ДДС, дължима по споразумение от 17.02.2023г. и върху главница от 463.85 лева с ДДС по
споразумение от 07.02.24г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 10.10.24г.
до окончателното изплащане на цената, на основание чл.92 вр.чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че в тази обжалвана част решението на ВОС се явява неправилно и
необосновано.
На първо място страната излага, че е налице нарушение на договора за наем от страна на
наемателя, което води до пропуснати ползи за наемодателя в размера на актуализираната
наемна цена. Размерът на това обедняване за наемодателя е определяем съгл.чл.4 от
договора за наем. Твърди се, че Агенцията се явява изправна страна на договора, като поради
виновното му неизпълнение от насрещната страна, търпи вреди в размер на пропуснатата
полза и дължимата лихва за забава. Считат, че изложените от съда мотиви в решението не
съответстват на решаващите изводи за неоснователност на част от заявените претенции, тъй
като съдът е приел, че задължителното индексиране на наемната цена се извършва служебно
от наемодателя. Приел е също така, че размерът на предявените искове не е бил спорен
между страните. Поради това съдът неоснователно е намалил размера на две от
претенциите. Твърди се, че в допълнителните споразумения било посочено, че те са
неразделна част от договорите за наем като влизат в сила от датата на актуализация на
месечната наемна цена, посочена в тях, т.е. за договора за наем от 2014г. – от 01.07 на
съответната година, а по договора за наем от 2019г. – от 16.12 на съответната година.
На следващо място, въззивникът счита за неправилно извършеното от първата
инстанция редуциране на ю.к. възнаграждение на ищеца с повече от 50%, а това на
насрещната страна – от 25%. Изтъква довод, че съгласно чл.9 ГПК, такова разпределение на
разноските е несправедливо. То е такова и с оглед даденото тълкуване в решение на СЕС по
дело №С-438/22, че съдът не е обвързан от посочените в Наредбата за МРАВ размери. Въз
основа на изложеното се претендира, при уважаване въззивната жалба на Агенцията, съдът
да й присъди ю.к. възнаграждение в пълен размер а именно сумата от 540 лева,
алтернативно – ако жалбата бъде отхвърлена, съдът да определи справедливо процентно
възнаграждение за осъщественото за ищеца процесуално представителство. Претендират се
сторените в производството разноски в размер на 1094.68 лева, от които 264.68 лева
държавна такса за въззивното производство и 540 лева -ю.к. възнаграждение, ведно с 290
лева, явяващо се разлика между претендираното ю.к. възнаграждение и присъденото в
размер на 250 лева.
В срока за отговор по тази въззивна жалба не е постъпило становище на ответника
Галактик тур ЕООД.
В открито заседание въззивникът -ищец Изпълнителна агенция Военни клубове и
военно почивно дело, ю.к.Г., поддържа депозираните въззивна жалба и отговор по
насрещната въззивна жалба.
Въззивникът Галактик тур ЕООД, представляван от адв.М.Р. и адв.Б.Р., оспорват
жалбата и поддържат своята въззивна жалба, като внасят уточнения относно обжалваемия
предмет досежно сумата от 25 960.99 лева и посочват, че сумата представлява сбор от
неустойки за забавено изпълнение по чл.27 от договора за наем №2/01.07.2014г.
За да се произнесе по жалбите въззивният съд констатира, че производството е
образувано по искова молба на Изпълнителна агенция Военни клубове и военно почивно
дело, с която се претендира осъждане на ответното дружество Галактик тур ЕООД да
заплати на ищеца суми, представляващи натрупани неизплатени задължения по
неподписани допълнителни споразумения по два договора за наем: №Н-2/01.07.2014г. –
съотв. допълнителни споразумения от 15.11.22г. и от 30.08.2023г. и по договор за наем №Н-
4
25/16.12.2019г. – споразумения от 17.02.2023г. и от 07.02.24г., ведно със законните лихви
върху главниците, считано от предявяване на исковете до окончателното заплащане; други
суми, основани на същите договори, представляващи неустойки за забавено плащане върху
главницата, ведно със законните лихви. В исковата молба се твърди, че страните по делото са
били обвързани от облигационно отношение по договор за наем №Н -2/01.07.2014 год. и №
Н-25/16.12.2019 год., по силата на които ищецът има качеството наемодател, а ответникът -
наемател по отношение на обекти – морска база Китен, представляващ частна държавна
собственост, находяща се в гр.Китен, общ.Приморско, м.Урдовиза, включващ различни по
предназначение сгради както и яхтено пристанище в същата база, с идентификатор
№37023.501.707, с площ от 1420 кв.м./по втория договор за наем/. Първият договор е бил
сключен за срок от 10 години, за сезонно ползване за периода от 15 май до 15 септември на
съответната година, считано от 25.07.2014 год. Договорено било, че дължимата за имотите
наемна цена /чл.4 от договора/ ще подлежи на ежегодна актуализация чрез умножение на
първоначално договорената по чл.3, ал.1 наемна цена с индекса на потребителските цени за
страната, обявен от НСИ, като получената сума се прибавя към последната договорена
месечна наемна цена, за което страните да подписват допълнително споразумение. Твърди
се, че такива споразумения са били подписвани от страните за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021
години, като за 2022 и 2023 години наемателят отказал да подпише изпратените му два броя
споразумения изх.№14986/15.11.2022год. и изх.№10199/30.08.2023 год., в резултат на което
били натрупани задължения в размер на 22 265.42 лева с ДДС по допълнително
споразумение от 15.11.2022 год., съставляваща сбора от разликата в наемната цена за
м.07.2022 год., м.08.2022 год., 01.09 - 15.09.2022г., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023 год. и
сумата от 30 323.38 лева с ДДС по допълнително споразумение от 30.08.2023 год.,
съставляваща сбор от разликата в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.-
15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год., съгласно приложена на л.146 от
делото справка, които суми са останали дължими поради прекратяване на договора с
изтичане на срока му. Ищецът твърди, че съгласно чл.27 от договора за наема при неплащане
на наемна цена в срок била уговорена неустойка в размер на 0,2% за всеки ден закъснение,
начислена за периода 16.08.2022- 27.07.2024 год., съгласно справка на л.147 от делото,
възлизаща на сумата от 37 945,18 лева по договор Н-2/01.07.2014 год.
Твърди се, че въз основа на втория договор Н-25/16.12.2019 год. бил нает друг обект от
морска база „Китен“ – яхтено пристанище, като договорът бил сключен за срок от 5 години,
за сезонно ползване за периода от 15 май до 15 септември на съответната година, считано от
16.12.2019г. Договорено между страните било дължимата за имотите наемна цена да
подлежи на ежегодна актуализация по посочения по-горе начин /в предходния договор/ -
чрез умножение на първоначалната цена по чл.3, ал.1 от договора с индекса на
потребителските цени за страната, обявен от НСИ, която се прибавя към последната
договорена месечна наемна цена, за което следвало страните да подпишат споразумение.
Ищецът твърди, че такива допълнителни споразумения били сключвани между страните за
2020 и 2021 години, като ответникът отказал да подпише споразуменията за 2022 и 2023
година, съотв. споразумения с изх.№2109/17.02.2023г. и изх.№1909/07.02.2024г. Твърди че в
резултат на това били натрупани задължения в размер на 840.25 лева с ДДС по
допълнително споразумение от 17.02.2023 год., представляващо сбор от разликата в
наемната цена за периода 15-05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023
год. и периода 01.09-15.09.2023 год. и сумата от 463.85 лева с ДДС по допълнително
споразумение от 07.02.2024 год., съставляващи сбор от разликата в наемната цена за
периода 15-05.-31.05.2024г., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.08 -18.08.2024
година /съгл. приложена на л.148 от делото справка/, които суми са останали дължими
поради прекратяване на договора от страна на наемодателя поради неизпълнение на
задълженията на наемателя да подпише споразуменията за актуализация на цената -
получено от ответника на 12.08.2024 год. Твърди също така, че съгласно чл. 23 от договора
5
за наема при неплащане на наемната цена в срок се дължи неустойка в размер на 0,2 % за
всеки ден закъснение, начислена за периода 16.06.2023- 18.08.2024 год. /справка на л.149 по
делото/, възлизаща на 642,51 лева. Претендират се посочените суми ведно със законните
лихви от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В допълнителния си отговор ищецът поддържа направените твърдения като сочи, че
ответникът е депозирал на 28.06.2023 год. и 09.07.2024 год. искания за прекратяване на
наемния договор в последната година на правоотношението, при започнал летен сезон,
което искане не е прието от ищеца поради неблагоприятните последици. Оспорва
възраженията на ответника – че ищецът бил съгласен с неподписване на допълнителните
споразумения предвид издаваните от него фактури; че договорните клаузи давали
възможност за запазване на договорната връзка без подписване на допълнително
споразумение, като се позовава на чл.4, чл.10, чл.13 както и на чл.8 и чл.11, ал.1 от договора,
от които е видно, че наемодателят е длъжен да актуализира цената. Счита, че неподписване
на допълнителното споразумение от страна на наемателя е основание за прекратяване на
договора.
В срока по чл.367 ГПК ответникът „ГАЛАКТИК ТУР“ЕООД е депозирал писмен
отговор, в който оспорва основателността на исковата молба. Не оспорва наличието на
наемно правоотношение по силата на двата договора за наем, но твърди, че е изправна
страна по тях. Не оспорва предвидената в чл.4 от договорите възможност за индексиране на
наемната цена, каквото изменение в правоотношението е извършвано до 2021 год. Сочи
обаче, че в чл.32 от договорите е предвидена възможност за наемодателя, при отказ на
наемателя да подпише допълнително споразумение за актуализация, да развали договора
поради неизпълнение задължението на наемателя по чл.13, което не е сторено от ищеца. По
този начин страната излага, че наемодателят очевидно е избрал да запази облигационната
връзка и да получава договорената с последно споразумение месечна наемна цена. Твърди
се, че именно сумата по последното подписано споразумение е тази, която е фактурирана
ежемесечно на ответното дружество; че ищецът е е одобрил и приел плащания в този размер
до прекратяване на договора. Същевременно, договорите предвиждат изменението в
наемната цена да се извършва с допълнително писмено споразумение, което изключва
автоматичното му изменение в тази му част, което тълкувано с възможността по чл.32 от
договора сочи, че договорните клаузи дават възможност на страните да запазят действието
на облигационната връзка без да се подписва допълнително споразумение и без да се изменя
цената. Страната счита, че по силата на договорните клаузи липсва възможност за
автоматична актуализация на наемната цена, че е необходимо писмено съгласие на страните,
каквото не е налице, поради което липсва и основание за дължимост на неустойка за забава
върху увеличения размер на наемната цена. Освен това, договор № Н-25 е прекратен поради
неизпълнение, което лишава ищеца от право да претендира неустойка за забава, а само
такава за пълно неизпълнение, когато е уговорена. Моли за отхвърляне на предявените
искове, ведно с присъждане на разноски. В допълнителния си отговор ответникът поддържа
релевираните възражения. Сочи, че ищецът е приел запазване на договорната връзка без
изменение на наемната цена, за което свидетелства, че при изпадане в забава за заплащане на
една от издадените фактури ищецът е издал фактура за забава именно въз основа на
непроменената наемна цена.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, в предмета на въззивно
обжалване, който обхваща изцяло постановеното първоинстанционно решение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираните две въззивни жалби са редовни – подадени от легитимирани страни, чрез
редовно упълномощени за производството процесуални представители, в преклузивния
срок. Същите са надлежно администрирани.
Страните не правят нови доказателствени искания и не въвеждат нови твърдения и
6
доводи. Не е налице основание за служебно указване на страните възможността да
ангажират доказателствени искания във връзка с приложението на императивни правни
норми.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от направените с жалбата оплаквания.
Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо и валидно, а съобразно
очертания с двете въззивни жалби предмет, ангажира изцяло произнасяне по всички правни
въпроси.
Производството е образувано по искове на държавно учреждение, в качеството му на
наемодател по договори за наем на имоти – частна държавна собственост, представляващи
части от морска база Китен, за осъждане на наемателя да заплати суми, представляващи
индексирани наемни цени по договорите и дължимите върху главниците неустойки за
забавено изпълнение на парично задължение ведно със законните лихви върху главниците.
Съобразно въведените твърдения и двата обекта, предмет на договорите за наем, са
предоставени за дългосрочно ползване от ищеца държавно предприятие /ДП/ на ответното
дружество Галактик тур ООД, като първият договор №2/2014г. е прекратен поради изтичане
на срока на 25.07.2024г. /10 години/, а вторият №Н-25/2019г. е развален с изявление на
наемодателя поради неизпълнението му – поради неподписване на споразуменията за
актуализиране на наемната цена за 2022 и 2023г.
Страните не спорят относно обвързаността си от валидни договори за наем и
обстоятелствата по преустановяване действието им. Според приложените към исковата
молба справки /нал.146 и сл./, предявените претенции са съставени от сборовете единствено
на увеличенията в наемната цена съобразно приетия от страните инфлационен индекс, както
следва: за всеки от месеците м.07.2022г. до м.06.2024г. - по първия договор, и за периода до
м.08.2024г. – по втория договор, като върху всяка наемна вноска е начислена договорената
мораторна неустойка от 0.2% на ден закъснение, върху дължимата сума. Не се спори
относно периода на тази претенция: по първия договор от 16.06.2023г. до 18.08.2024г. и по
втория договор – от 16.08.22г. до 27.07.2024г. В тези периоди главницата /изменението в
наемната цена/ е променяно двукратно, съответно за 2022 и за 2023 година и по двете
наемни правоотношения. Страните не спорят относно размера на предявените претенции.
Съобразно определение рег.№421/20.03.2025г. по т.дело №541/2024г. по описа на ВОС,
налице са приети безспорни обстоятелства: страните са били валидно обвързани от договори
за наем рег.№Н-2/01.07.2014г. и рег.№Н -25/16.12.2019г.; наемателят Галактик тур ООД не е
подписал изготвени от наемодателя споразумения за актуализация на наемната цена и по
двата договора за 2022 и 2023г.; наемателят Галактик тур ООД не е заплащал
актуализираните с тези споразумения /спрямо 2021г./ наемни цени за ползваните обекти. Не
се спори също, че наемодателят е издавал фактури в този период върху неактуализираната
наемна цена, която е била заплащана от ответника Галактик тур ООД. /открито заседание от
29.05.2025г., л.256/ Не се спори, че до 2022г. наемателят е подписвал изготвените
допълнителни споразумения за изменение на наемната цена и по двата договора за наем – по
първия договор, съответно за всяка година в периода 2017 – 2021г., а по втория договор са
подписани две споразумения, съотв. за 2020г. и 2021г.
Страните не спорят относно размера на предявените претенции – както по отношение на
претендираните главници, така и по акцесорните искове за неустойка за забавено
изпълнение на парично задължение, по отношение актуализацията на наема. Не спорят
относно фактите по делото, като спорът им пред настоящата инстанция е идентичен с
основния правен въпрос, поставен пред първата инстанция – дали ежегодната промяна в
наемната цена, заложена в чл.4 от договорите за наем /тъждествена клауза/, се извършва
автоматично, служебно от наемодателя съобразно посочените в клаузата параметри, или за
7
актуализацията/индексирането на наема е необходимо подписване на допълнително
споразумение между страните по договора.
Съгласно цит. чл.4 от договорите /идентичен в двата договора/, наемната цена по чл.3 се
актуализира ежегодно към датата на сключване на договора, като се има предвид индекса на
потребителските цени за страната, обявен от НСИ. Този индекс се умножава с първоначално
договорената месечна наемна цена, като получената сума се прибавя към последната
месечна наемна цена. Съгласно ал.2 на чл.4, актуализацията в наема се оформя с двустранно
подписано допълнително споразумение към договора.
Съгласно чл.10 от договорите, наемодателят извършва актуализация на наемната цена
съгл.чл.4 от договора, а наемателят е задължен да подпише допълнително споразумение
съгл. чл.4 от договора относно промяната на наемната цена с годишния процент на
инфлация по данни на НСИ.
Последната договорена в писмени споразумения цена, съобразно приложените писмени
доказателства по делото е: по първия договор – месечна цена от 48 666.73 лева, без ДДС
/съгл. двустранно подписано ДП от 01.07.2021г., л.67 по делото/ и по втория договор – 1
139.53 лева /съгл. ДП от 03.02.22г., без ДДС, л.79 по делото/.
Допълнителното споразумение от 15.11.22г. за актуализация на наемната цена по първия
договор за наем №Н-2 /договор от 2014г./ за 2022г. /на л.68/ не е подписано от наемателя
както и следващото споразумение от август 2023г., касателно изменението на наемната цена
за 2023г.
По втория договор за наем №Н-25 от 2019г., видно от приложените допълнителни
споразумения за 2022 и 2023г. /на л.80 и л.81/, те също не са били подписани от ответника -
наемател Галактик тур ЕООД.
Съгласно двата договора за наем, доколкото месечният наем се дължи за периода на
ползване на обектите, съдът следва да съобрази обстоятелството, че в чл.2 е договорено
сезонното ползване както на хотелската база, така и на яхтеното пристанище – в периода
15.05 до 15.09 за съответната година. Това съглашение е съществено и по отношение на
претендираната неустойка, която съгласно чл.27 /съотв. чл.23 от договорите, се изчислява в
размер на 0.2% от дължимата сума за всеки просрочен ден от закъснението в плащане на
наемната цена.
Страните не спорят, че първият договор е прекратен поради изтичане срока му на
действие, а вторият, сключеният през 2019г., е прекратен с изявление за развалянето му
поради неизпълнение задължението на наемателя да подпише допълнително споразумение
за изменение на наемната цена. /чл.11 от договора на л.73/ Аналогично, макар да не се
съдържа в клаузата на чл.13 от договора от 2014г., такова основание за прекратяване
действието на договора, е предвидено в чл.33 от същия, обхващащи други неизпълнения на
наемателя по раздел V от договора. /л.56-58/ Не се спори, че действието и на двата договора
за наем е преустановено към настоящия момент, което не е пречка наемодателят да
претендира изменението в наемната цена за времето на действието им. Задължението на
наемателя за заплащане на месечен наем е с периодично изпълнение, поради което
развалянето на договора има действие за в бъдеще и при него е допустима претенция за
дължимия наем в пълен размер до момента на преустановяване действието на договора
както и за присъждане на неустойка за забава върху разликата в наемната цена.
Настоящият състав съобразява също, че никоя от страните не е спорила относно
изготвения от първата инстанция доклад на спора – включително по отношение периодите
на претенциите, поради което съдът възприема същите като част от петитума на исковете.
/макар да не следват пряко от исковата и допълнителната искова молба/
Според легалната дефиниция на чл.8 ЗЗД, договорът е съглашение между правни
субекти, насочено към създаване, уреждане или унищожаване на правна връзка между тях. В
8
чл.9 от ЗЗД е закрепен основен принцип за свобода на договарянето, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду си и
същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до
която е допустимо разпростирането на автономията на волята. Сключеният в границите на
чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон, съгл. чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Такава
обвързаност следва и от измененията на договора, за които страните са постигнали общо
съгласие в съответствие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД. Както първоначално
сключеният договор, така и измененията /допълнителни споразумения/, изискват всяка от
страните да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно, без да пречи на другата
страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на
произтичащите от договора и от измененията към него задължения съставлява основание за
носене на договорна отговорност по чл.79 и сл. от ЗЗД от неизправната страна. Посочените
правила важат и за търговските сделки, предвид препращащата норма на чл.287 и чл.288 от
ТЗ.
Между страните са установени трайни отношения по два договора за наем на обекти -
частна държавна собственост.
Не противоречи на добрите нрави уговорката в договора за ежегодно изменение на
наемната цена, което съгласно представените допълнителни споразумения е извършвано за
минал период – ДС от 15.11.2022г., за изменение, считано от 01.07.22г. и от 30.08.2023г. за
изменение на наема, считано от 01.07.2023г. /на л.68-69/ както и ДС от 17.02.23г. за
изменение, считано от 16.12.2022г. и споразумение от 07.02.2024г. за изменение на цената на
ползване от 16.12.2023г. /на л.80-81/, още повече, че такова е постигнатото общо съгласие в
чл.4 от договорите и поведението на страните и при подписване на предходните
допълнителни споразумения.
Спорът пред въззивната инстанция е тъждествен с поставен пред първата инстанция и
касае действието на уговорена инфлационна клауза за изменение на наемната цена по двата
договора за наем.
Съгласно практика на ВКС (решение № 60079/19.01.2022 г. по т. д. № 105/2020 г. по
описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. по описа на ВКС,
ТК, I т.о., решение № 52/10.06.2020 г. по т. д. № 920/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.;
решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение
№ 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, ТК, решение №35/30.03.2020г. по т.дело
№118/2020г. на ВКС, Второ т.о. и др.), при спор относно точния смисъл на договорни клаузи
съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл.20 от
ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните
уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. При всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на
страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание. Поначало
на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и
разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните. Критериите
регламентирани в чл.20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по
договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към
обективираната воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му,
тъй като неизявената воля е правно ирелевантна. Не може по пътя на тълкуването на бъде
изменено поето с договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не
са уговаряли, или отнети договорени такива, защото това би представлявало изменение на
договора, което по силата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД може да бъде извършено само от страните
по него. /извън хипотезите на чл.307 ТЗ/
Съдържанието на релевантните клаузи от двата договора за наем налагат съдът да
9
извърши тълкуване на действителната воля на страните относно уговорката за изменение на
наемната цена. От една страна е налице отнапред посочена методика и обективен критерий
за изменението/инфлационна клауза, характерна за дългосрочните договори/, но от друга
страна е налице изискване за подписване на допълнително споразумение за същото
изменение. Спорът между страните касае именно постигнатата договорка за изменение на
цената, поради което налага тълкуване от съда, въпреки ясните и точни клаузи на договора.
Настоящият състав, като съобрази уговорките в чл.4, ал.1 и ал.2 от двата договора
/идентични/ заедно с тези на чл.10, чл.13, чл.31, ал.2, чл.32, чл.37 от първия договор и тези
по втория договор – чл.8, чл.10, чл.11, чл.27, изявлението на самия ищец в искова молба и
допълнителна искова молба, поведението на страните по време действието на договора,
намира че не е налице уговорка за автоматично актуализиране на наемната цена.
Противното би означавало съдът да не се съобрази с изявената изрична воля на страните,
намерила израз в чл.4, ал.2 от двата договора, за подписване на допълнително споразумение
за актуализация на наемната цена, и от друга страна с поведението на страните. В подкрепа
на извода за необходимостта от обща воля на страните за изменение на наема е
обстоятелството, че страните са подписвали за всяка от предходните години на ползване,
анекси към договорите, с които са уговаряли размера на изменената наемна цена. В тази
насока следва да бъде тълкувано и изготвянето на анексите за 2022 и 2023г. от страна на
наемодателя, в изпълнение на чл.10, съотв.чл.8, и предлагането им за подпис на наемателя.
В тази насока съдът тълкува и писмото на л.92 по делото, отправено от Галактик тур ООД
до наемодателя за изменението на цената чрез подписване на споразумение, във връзка с
което е поискана информация за приложимия процент завишение на цената съобразно
индекса на потребителските цени. Самият ищец не се позовава на автоматичното действие
на клаузата на чл.4 от договорите. Поради това съдът не може да приеме, че страните са
постигнали съгласие за автоматичното ежегодно индексиране на цената с приетия в чл.4
индекс./ИПЦ/ Аргумент за това е и фактът, че в съгласие с такова разбиране би било
издаването на фактури от страна на наемодателя за актуализираната цена по договора /по
неподписаните допълнителни споразумения/, а в случая страните не спорят, че наемодателят
е фактурирал дължим наем по последната договорена писмено между страните наемна цена,
съобразно подписаните и приложени по делото допълнителни споразумения. /до 2021г./
На първо място, не е предвидено такова действие на инфлационната клауза съгласно
съдържанието на чл.4 от договорите – за автоматично изменение на наема за всяка поредна
година от действието на договорите, въпреки приетия обективен критерий съобразно
индекса на потребителските цени, обявен от НСИ. В клаузата действително са посочени
точните аритметични операции, водещи до актуализиране на наемната цена – ИПЦ /индекс
на потребителски цени/ се умножава с последната/първоначалната/ договорена месечна
наемна цена /съгласно последно подписаното споразумение/, като получената сума се
прибавя към последната договорена месечна наемна цена. В клаузата обаче не е посочено
дали се взема предвид средногодишният ИПЦ /за текущата година от наема/ или индексът
към датата на подписване на договора – 01.07 на съответната година, по договор Н-2/2014г.
или 16.12 – по договор Н-25/2019г. Волята на страните да зачитат индекс към съответния
месец е видна от подписани допълнителни споразумения и писмото на ищеца до Галактик
тур ООД от 10.01.2023г. /л.93 по делото/, съпоставени със статистиката на НСИ. В тази
връзка съдът отчита и различната база за индексиране по двата договора – в единия случай
върху първоначалната цена, а по втория договор – при капитализиране на ИПЦ върху
последната договорена цена.
Най-голяма тежест във формиране изводите на съда произтичат от изричната договорка
за оформяне на актуализацията на наемния договор в двустранно подписано допълнително
споразумение към договора, ведно с поведението на страните преди предявяване на иска. По
договора от 2014г. са представени пет подписани от страните споразумения за изменение на
цената, а по договора от 2019г. – две споразумения със същото съдържание. Ищецът никъде
10
не се позовава на автоматично действие на уговорката. С исковата молба са представени и
подписаните към двата договора за наем допълнителни споразумения за изменение на наема
съобразно избрания критерий – ИПЦ. Не може да промени този извод уговорката в чл.10 от
договор Н-25/2014г., съотв. чл.8 от договор №Н-2/2019г., че наемодателят извършва
актуализация на наемната цена съгласно чл.4 от договора. Действително, доколкото
последният е заинтересован от индексирането на цената на ползваните обекти, нему е
възложена инициативата за изготвяне на допълнителните споразумения и отправяне на
покана до наемателя за съгласуване и подписване на същите. В тази насока е и приложената
кореспонденция между ищеца и наемателя Галактик тур ЕООД. /л.л.92 и сл./Въведеното с
клаузите на чл.11/съотв. чл.13 задължение на наемателя до подпише допълнително
споразумение за изменение на цената е симетрично на предвидените основания за
прекратяване на договора, вкл. при неизпълнение на което и да е от задълженията по раздел
V от договорите. Така, в чл.11 от договора Н-2/2019г. е предвидено, че неизпълнението на
това задължение на наемателя е основание за прекратяване на договора без предизвестие
съгл.чл.27 от същия. В конкретния случай наемодателят Изпълнителната агенция /ИА/ е
прекратила този договор предсрочно именно на това основание.
В договор Н-25/2014г. на задължението в чл.13 от договора кореспондира
потестативното право на наемодателя в чл.31 да прекрати договора без предизвестие при
закъснение в плащането на наемната цена с един месец, както и право, предвидено в чл.32
от договора, с тримесечно предизвестие да прекрати договора, когато наемателят не е
изпълнил друго свое задължение по раздел V. /вкл.чл.13 от същия договор/
При предвидено в договора изрично подписване на допълнително споразумение за
изменение в наема, и липса на съгласие на наемателя с предложената цена, макар по приетия
в чл.4 обективен критерий, не може да се приеме, че е налице постигнато съгласие за
изменение на наемната цена занапред съгласно чл.20 ЗЗД. Страните не са уговорили
ежегодна автоматична индексация на наемната цена. Поради изложеното, независимо от
правомощието на наемодателя съгл.чл.88 ЗЗД да претендира реалното изпълнение по
прекратените договори с доплащане пълния размер на наемната цена, не е налице
основанието за това, тъй като такова изменение не е постигнато по предвидения в договора
начин.
Не е спорно, че наемателят е отказал да подпише изпратените му от наемодателя
допълнителни споразумения: съответно ДС от 15.11.2022г. за изменение на наемната цена,
считано от 01.07.2022г. и ДС от 30.08.2023г. за изменение на наемната цена, считано от
01.07.2023г. – по договор Н-25/2014г.; и по ДС от 17.02.2023г. за изменение на наемната цена
за 2022г. и ДС от 07.02.2024г. за изменение на наемната цена за 2023г. по договор за наем Н-
2/2019г. Поради това, дължимата наемна цена по договорите е останала в размера на
договорената съответно по договора от 2014г. – по ДС от 11.10.2021г./л.67/ и ДС от
03.02.2022г. за изменение в наемната цена за 2021г. по договор Н-25/2019г. /л.79/ В тази
насока съдът съобразява и постановена от ВКС практика, обективирана в р.№35/30.03.2020г.
по т.дело №118/2020г. на второ т.о.; опр. На ВКС, Второ т.о. по т.дело №1229/2011г.;
решение №14/18.01.2002г. по т.дело №842/2001г. и др.
Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция, че на предвиденото
допълнително споразумение в чл.4, ал.2 от договорите, е придадено единствено
декларативно действие. Такъв извод противоречи на поведението на страните до този
момент както и на изричната уговорка в чл.4, ал.2 от договорите. Несъгласието на наемателя
да подпише допълнително споразумение за изменение на наемната цена за 2022 и 2023г.
води до липса на изменението й занапред. Тя остава в размера на дължимото по
споразуменията за 2021г., доколкото в тях е била съгласувана волята на двете страни в
правоотношението. Аргументът в обжалваното решение, че наемателят е могъл да не
сключва такъв договор като съзнателно е поел риска от ежегодно нарастване на цената, не
11
съответства на поведението на страните и свободата на договаряне. До момента на
предложените изменения за 2022 и съответно за 2023г., наемателят се е съгласявал с
предложената индексация и повишение на наемната цена, като е заплащал същата.
Настоящият състав намира, че напротив, сложилите се отношения между страните в
продължение на действието на договорите сочат, че същите са разчитали на своята
добросъвестност и съвпадаща воля. Наемателят не е злоупотребил с изпълнението на
договора, тъй като е заплащал в пълен размер издадените му от наемодателя фактури и
изрично е заявил, че не е съгласен с изменението в наемната цена на 2022 и 2023 години
като е отказал да подпише анексите. Доколкото изменението в наема не е станало елемент от
наемното правоотношение, в полза на наемодателя е възникнало правото да прекрати
договорите и да търси обезщетение за понесените вреди, но не и реално изпълнение на
задължение, каквото не е било поето с договора. Въвеждането на задължение наемателят да
подпише допълнително споразумение за изменение на цената на ползване /вж. договора на
л.56, чл.13, аналогично и в другия договор/ по чл.4 от договора, също насочва към извод за
липса на съгласие на страните за автоматичното действие на клаузата. Негово огледално
правомощие е правото на наемодателя да прекрати икономически неизгоден за него договор,
без предизвестие.
Страните не спорят, че последно договорените в допълнителни споразумения изменения
в наема, са били надлежно и в срок заплатени от наемателя, поради което не може да се
приеме, че същият е бил недобросъвестен. Същите, вкл. обезщетенията за забавеното им
плащане, не са предмет на предявения иск.
Вярно е, че спрямо търговците изискванията за изпълнение на договорните задължения
са завишени като изискват полагане на квалифицирана грижа на добрия търговец
съгл.чл.302 ТЗ. Тази изходна постановка не противоречи на направените по-горе изводи,
доколкото като равнопоставена страна по договора наемателят може да откаже промяната в
наемната цена като съществено условие по договора за наем. Съответно, наемодателят може
да преустанови действието на договора занапред или да се позове на стопанска
непоносимост и изменение на договора, каквито доводи не се съдържат в исковата молба.
Претендира се реално изпълнение чрез заплащане от наемателя на разликата в наемната
цена. Същевременно, наемодателят е фактурирал договорената между страните в предходни
споразумения наемна цена за двата обекта. Поведението му, макар да не може да се
дефинира като съгласие, е също аргумент в подкрепа на направеното от настоящия съд
тълкуване на договорите за наем и конкретно относно изменението на наема. При
автоматично действие на клаузата, каквото съдът не установява да е придадено от страните,
исковете биха били основателни. При липса на такава уговорка обаче съдът достига до извод
за неоснователност на предявените искове за заплащане на разликата в наемната цена
съгласно чл.79 ЗЗД. Поради неоснователност на главните искове, на отхвърляне подлежат и
акцесорните искове за неустойка за забавено плащане на пълната наемна цена, съответно
законните лихви върху главниците от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Поради достигане до различни правни изводи, решението на първата инстанция,
обжалвано изцяло, следва да бъде отменено в осъдителната му част.
Съобразно този краен резултат, съотв. основателност на жалбата на Галактик тур ООД и
неоснователност на жалбата на Изпълнителна агенция ВКВПД, разноски се следват на
ответника за две инстанции в установените в списъци по чл.80 ГПК размери, на основание
чл.78, ал.3 ГПК. За първа инстанция страната претендира адв.възнаграждение в размер на
9 600 лева с ДДС, срещу който размер ищецът е релевирал възражение за прекомерност
съгл.чл.78, ал.5 ГПК. Във въззивна инстанция ответникът претендира адв.възнаграждение в
размер на 6 000 лева с ДДС и заплатената държавна такса по въззивната жалба в размер на
1 622.08 лева. Насрещната страна е обективирала изявление за прекомерност над размера от
3 000 лева за адв.хонорар.
12
Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. д.
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка за съотношение цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора като съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, което е различно по сложност във всеки отделен случай. След тази
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар като не е обвързан от посочените в чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. минимални
размери. Задължително на основание чл.633 ГПК за съдилищата в Република България е
решение от 25.01.2024г. по дело С–438/2022г. на Съда на Европейския съюз, с което по
поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа относно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нарушава забраната на чл.101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, включително когато не е подписан договор. Не е изключено
извършването на съпоставка с посочените в Наредбата минимални размери, но съдът не е
обвързан от същите. Съдът преценява, че спорът не разкрива висока фактическа и правна
сложност, доколкото по делото не са събирани допълнителни доказателства, освен
разменените между страните книжа; страните не спорят относно фактите по делото и
относно размера на претенциите, като предмет на правораздавателната дейност на съда е
разрешаването на един правен въпрос; идентична дейност и от страна на въззивния съд.
Поради това, съдът намира, че претендираните възнаграждения са прекомерни спрямо
фактическата и правна сложност на спора, като в полза на страната следва да бъдат
присъдени за първа инстанция възнаграждение в размер на 5 000 лева и за въззивна
инстанция – 3 000 лева за осъществената процесуална защита. В полза на Галактик тур ООД
следва да бъдат присъдени и заплатените държавни такси по въззивната жалба, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, или общо сума от 9 622.08 лева разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №220/27.05.2025г., постановено по т.дело №541/2024г. по описа на
Окръжен съд -Варна в обжалваната осъдителна част, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7 срещу
„Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Драгоман“ № 47, ет. 2, ап.3, осъдителни искове до размерите от: 52 588.80 лв.,
представляваща неплатена индексирана наемна цена по прекратен с изтичане на срока
договор за наем с №Н -2/01.07.2014 год., съставляваща сбор от разликата в наемната цена за
м.07.2022 год., м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023 год.
по допълнително споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. и сбор от разлика в наемната
цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.- 15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и
м.06.2024 год. по допълнително споразумение № 10199/30.08.2023 г. по договор, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
10.10.2024 год. до окончателното заплащане на сумата на основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД и
чл.86, ал. 1 ЗЗД; 1 304.10 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по
прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на задълженията на наемателя с
13
предизвестие изх.№9812/08.08.2024 год., получено от ответника на 12.08.2024 год. договор
за наем № Н-25/16.12.2019 год. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода
15.05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023 год. и периода 01.09-
15.09.2023 год. по допълнително споразумение с изх. № 2109 от 17.02.2023 г. и сбор от
разлика в наемната цена за периода 15.05.-31.05.2024 год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и
периода 01.08- 18.08.2024 год. по допълнително споразумение изх. № 1909/07.02.2024 год.
по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 10.10.2024год., до окончателното заплащане на сумата, на основание
чл.79 вр. чл.228 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 25 960.99 лв., представляваща начислена за периода
23.12.2022 год. - 27.07.2024 год. неустойка за забава по чл. 27 от договор за наем с № Н-
2/01.07.2014 год., начислена върху главницата по споразумение с изх. № 14986/15.11.2022
год. към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 10.10.2024 год., до окончателното й заплащане, на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД; 18.26 лв., представляваща начислена за периода 12.08.2024 год. – 18.08.2024 год.
неустойка за забава по чл.23 от договор за наем № Н-25/16.12.2019 год. върху главницата от
840.25 лв. с ДДС, дължима по споразумение с изх. № 2109/17.02.2023 год. към договора, и
върху главницата от 463.85 лв. с ДДС по споразумение с 1909/07.02.2024 год. към договора,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024
год. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и в
частта за разноските.
ПОТВЪРЖДАВА решение №220/27.05.2025г., постановено по т.дело №541/2024г. по
описа на Окръжен съд -Варна в обжалваната отхвърлителна част по исковете на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ *********,
гр.София срещу „Галактик Тур“ЕООД, ЕИК103829167.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр.София, бул.„Цар Освободител“№7 да заплати на „Галактик
Тур“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Драгоман“№47, ет.2, сторените в двете инстанции разноски, както следва: 5 000 лева-
адв.възнаграждение за първа инстанция; сумата от 3 000 лева, адв.възнаграждение за
въззивната инстанция и заплатената държавна такса по въззивната жалба в размер на 1
622.08 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14