Решение по адм. дело №494/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Посоченото по-горе административно дело е образувано въз основа на Жалба вх. № 2998/06.11.2025г., подадена от М. Я. Я., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], срещу Заповед № Л-984 от 30.10.2025г. на Началника на Затвора [населено място], с която на същия е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 - четиринадесет денонощия. В жалбата М. Я. Я. излага, че е наказан несправедливо, поради което прави искане да бъде отменено наложеното му наказание.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съпроводителното писмо от Затвора [населено място] е посочено, че заповедта не е била обжалвана и не е отменена по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС, както и че изпълнението на наложеното с нея дисциплинарно наказание е започнало на 04.11.2025 година.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. Я. Я., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и иска отмяна на дисциплинарната заповед. Излага, че ръководството на Затвора [населено място] нарочно го обвинява несправедливо с цел да му налага незаслужено наказание, както и че преднамерено е нарочен като извършител на нарушения. Твърди, че свидетелят Х. К. С. е бил принуден от ръководството на Затвора [населено място] да напише второ обяснение, отразеното в което не е вярно. В хода на делото по същество прави искане заповедта да бъде отменена.

Ответникът – Началникът на Затвора [населено място], редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт Г. Г. във второто открито съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административната преписка в съда, е изразено становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание старши юрисконсулт Г. Г. излага аргументи за неоснователност на подадената жалба и пледира оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна.

За производството по делото е уведомена Окръжна прокуратура [населено място]. В съдебно заседание не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, аргументите на жалбоподателя Я., приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на оспорения акт. Подадена е също така и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят М. Я. Я. е бил наказан за това, че на 17.10.2025г., в 03:00 часа, в килия № 207 в Затвора [населено място], е упражнил физическо насилие спрямо друго лице при възникнал конфликт, като е съборил на земята лишеният от свобода П. А. А., с което е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, което е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС. С оспорената заповед на М. Я. Я. на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2, предл. 1-во от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия.

От приложените в административната преписка и приети като доказателства по делото Заповед № Л-984/30.10.2025г. на Началника на Затвора [населено място]; Протокол за изслушване на лишения от свобода М. Я. от 30.10.2025г.; Докладна записка изх. № ДЗ- 372/17.10.2025г., изготвена от Н. А. И. – надзирател в Затвора [населено място]; Докладна записка изх. № РД-7516/17.10.2025г., изготвена от К. В. В. – федшер при СБАЛЛС [населено място]; Обяснение от П. А. А. от 17.10.2025г.; Обяснение от М. Я. Я. от 17.10.2025г.; Обяснение от Х. К. С. от 17.10.2025г.; Известие относно сбиване между лишени от свобода рег. № 7517/17.10.2025г.; Становище рег. № 7699/23.10.2025г. от И. С. И. - ИСДВР II група; Обяснение от Х. К. С. от 22.10.2025г., както и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел Х. К. С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят М. Я. Я., свидетелят Х. К. С. и П. А. А., и тримата изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място], били настанени в килия № 207. На 17.10.2025г., през нощта, около 03:00 часа, жалбоподателят М. Я. Я. бил пуснал радио, с което пречел на другите двама лишени от свобода да спят. П. А. направил забележка на Я. за радиото, при което Я. станал от леглото и съборил на земята А., като го натискал към земята до пристигането на служителите от НОС. Младши инспектор Н. А. Н. – постови на пост № 8 чул викове от килия № 207, уведомил за това дежурния главен надзирател, който дошъл незабавно, след което двамата отключили килия № 207. Установили, че е имало конфликт между лишените от свобода П. А. и М. Я., който вече бил прекратен. На двамата лишени от свобода А. и Я. е бил извършен медицински преглед. В Докладна записка рег. № РД-7516/17.10.2025г., изготвена от К. В. В. – фелдшер в СБАЛЛС е отразено, че на лишения от свобода П. А. А. е констатирана охлузна рана около 1 см вдясно на шията, както и охлузване на вътрешна страна на ляв клепач около 0.5 см, а лишеният от свобода М. Я. Я. е без следи от физическа увреда.

Наказващият орган е приел, че с тези си действия М. Я. Я. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС и осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 7 от ЗИНЗС.

При упражняване правомощията си за цялостен контрол за законосъобразност съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, които да водят до отмяната ѝ на формално основание. Заповедта е издадена от надлежен орган, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС – старши комисар П. Х. - Началник на Затвора [населено място], видно от Заповед № ЧР-05-65/14.03.2025г. на Министъра на правосъдието и Акт за встъпване в длъжност от 17.03.2025 година. Преди издаване на заповедта е изслушано наказаното лице – лишеният от свобода М. Я. Я., съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, като са му били снети и писмени обяснения.

При издаването на оспорената заповед са спазени сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС.

Заповед № Л-984 от 30.10.2025г. е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички задължителни по закон реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването ѝ. В мотивите си наказващият орган е описал подробно обстоятелствата при извършването на нарушението със съставомерните му признаци, като се е позовал на събраните по дисциплинарната преписка писмени доказателства. Заповедта е била връчена на М. Я. Я. на 04.11.2025 година.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи. Заповедта е издадена в съответствие с приложимия материален закон.

От събраните по делото доказателства става ясно, че описаната в заповедта фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин и че жалбоподателят Я. с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а съгласно чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. В конкретният случай, от доказателствата по делото се установи, че на дата 17.10.2025г., около 03:00 часа, в килия № 207, жалбоподателят М. Я. Я. е нарушил установените правила за вътрешен ред в затвора и е упражнил физическо насилие спрямо своя съкилийник П. А. А.. Между двамата е възникнал конфликт по повод нарушаване на нощната тишина от Я., който е пуснал радио. Съдът приема за доказано, че именно Я. се е нахвърлил върху А., след направена му забележка от последния за пуснатото радио през нощта, което му пречи на спи. Това обстоятелство се доказва както от дадените писмени обяснения от П. А. А. и Х. К. С., така и от изготвените докладни записки от дежурният надзирател на пост № 8 - Н. А. И. и от фелдшера К. В. В., която е извършила преглед на двамата лишени от свобода - М. Я. Я. и П. А. А. и е констатирала телесни увреди само по П. А.. В хода на административното производство са били дадени две писмени обяснения от лишения от свобода Х. К. С., съответно от дати 17.10.2025г. и 22.10.2025 година. Отразеното в тези две писмени обяснения съдържа противоречие, като в първото такова Сечински е отразил, че първо П. А. е направил забележка на М. Я. за пуснатото радио и го е ритнал с крак, след което М. е станал от леглото си и е бутнал П., който е паднал. Посочил е, че М. е хванал П. за врата, свалил го е на земята по гръб и е седнал върху него, като е извикал надзирателите. Няколко дни след това, на дата 22.10.2025г. Х. К. С. е дал друго писмено обяснение, в което е посочил, че за сбиването между М. и П. е бил виновен М., който по цяла нощ слуша радио и им пречи да спят. Посочил е също, че в първото обяснение е написал, че П. е виновен, тъй като го е било страх от М., но отразява, че П. не е удрял никого и само е направил забележка на М. за музиката.

В съдебно заседание свидетелят Х. К. С. първо заяви, че П. е направил забележка на М. за пуснатото радио, след като го е ритнал с крак и М. го е съборил на земята. По-късно по време на разпита свидетелят Сечински заяви, че вярно е това, което е отразил във второто обяснение. Свидетелят Сечински заяви: „Беше тъмно само караници се чуха и се събудих. Не мога да кажа кой кого удари…. Второто обяснение е доброволно дадено и удостоверява истината“.

Обстоятелството, че физическа агресия е имало от страна на жалбоподателя М. Я. към лишения от свобода П. А. се доказва и от направените констатации от медицинското лице, извършило преглед на двамата лишени от свобода – фелдшера К. В.. В изготвената от нея докладна записка от дата 17.10.2025г. е отразено, че при извършеният преглед е констатирана при П. А. А. охлузна рана около 1 см вдясно на шията, както и охлузване на вътрешна страна на ляв клепач около 0.5 см, а М. Я. Я. е без следи от физическа увреда.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си, съдът счита, че заявеното от жалбоподателя М. Я. Я. не отговаря на истината и е негова защитна версия, целяща като краен резултат отмяна на обжалваната от него Заповед № Л-984/30.10.2025 г. на Началника на Затвора [населено място].

Така установените въз основата на доказателствата по делото данни изцяло кореспондират с описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, поради което заповедта се явява обоснована и постановена въз основа на пълно проучване на случая и законосъобразна преценка на доказателствата по него.

В разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадена легална дефиниция за дисциплинарно нарушение по смисъла на този закон, а именно, че това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В настоящият случай е налице именно нарушаване на установеният в Затвора [населено място] вътрешен ред, както и нарушаване на забраната лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение и отношението на лишения от свобода към него. Наложеното наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС и неговият срок се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението, личността и обществената опасност на нарушителя. Освен това лишения от свобода Я. не проявява никаква самокритичност към своето поведение и дори в съдебно заседание демонстрира неглижиране към установените правила. Правилно е дадена и цифровата квалификация на нарушенията.

Оспорената заповед съответства и на целта на закона при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото (чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода нарушения на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за тях правила и да не нарушават въведените със закона забрани.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е законосъобразна, обоснована, издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна Заповед № Л-984 от 30.10.2025г., издадена от старши комисар П. Х. - Началник на Затвора [населено място], с която на М. Я. Я., [ЕГН], на основание чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 1 и ал. 2, предл. 1-во от ЗИНЗС е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 - четиринадесет денонощия.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд гр. Ловеч.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.