№ 6581
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100509140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 5248 от 03.04.2023г. постановено по гр.д. № 48712/2021г. по описа на
СРС, 142-ри състав, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД сумата от 191,70 лв., ведно със законната лихва от 23.08.2021 г. до окончателното
й плащане-изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
4704200529000311/26.11.2020 г. за вреди по л.а. „Ауди А6“, рег.№ ********, управлявано от
собственика И.М.В., причинени при ПТП, настъпило на 23.02.2021 г. в гр.София, в района
на пътния възел с ул. „Околовръстен път“, в посока към с. Казичене, поради преминаване
през поредица от дупки на пътното платно, както и сумата от 720 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, в която са развити съображения за
неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че по делото не били
представени актуалните към датата на настъпване на застрахователното събитие и към
датата на сключване на застрахователния договор общи условия, поради което не било
доказано наличието на застрахователно покритие. Оспорва застрахователното покритие да
включва гумите на автомобила и поддържа, че по делото липсвали доказателства, че не са
налице предвидените в общите условия основания за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Поддържа, че за процесния случай не било уведомено МВР, не бил съставен
протокол за ПТП, нито двустранен констативен протокол, не бил направен снимков
материал, а представените по делото снимки били направени от застрахователя на по-късна
дата. Сочи, че уведомлението за щета представлявало частен свидетелстващ документ,
поради което било лишено от доказателствена стойност. Освен това не била установена
скоростта на движение на автомобила, както и възможността за избягване на дупката, като
1
счита същата за предвидимо препятствие на пътя. В тази връзка поддържа възражението си
за съпричиняване на вредите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно
и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканските пътища); претърпени
от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; платено
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, изискуемост на вземането
си, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
възражението си за съпричиняване.
Страните в първоинстанционното и настоящото въззивно производство не спорят, че
към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие е съществувало валидно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищец и собственика на
увредения автомобил, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за вредите
от процесното ПТП в размер на 191,70 лева.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства –
застрахователна полица № 4704200529000311 от 26.11.2020г. с период на покритие от
12.12.2020г. до 11.12.2021г., както и преводно нареждане за кредитен превод от 10.03.2021г.
Следователно наличието на валидно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил „Ауди А6“ с рег. № ******** към датата на ПТП – 23.02.2021г. се
установява по безспорен начин по делото. Релевираното от жалбоподателя възражение, че
не били представени актуалните общи условия към датата на сключване на договора,
респективно към датата на настъпване на ПТП, е неоснователно. По делото са представени
общи условия по застраховка „Каско стандарт“ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, одобрени на 05.12.2011г. и последно изменени на 17.06.2018г., като по делото не се
установява тези общи условия да са претърпели други изменения към датата на сключване
на процесния договор за имуществена застраховка. Ето защо общите условия се явяват
актуални.
Неоснователно е оплакването за липса на покрит риск с оглед систематичното
тълкуване на процесния договор, сключен при Общи условия. Съгласно представените
Общи условия при клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователни събития като ПТП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
2
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство или други материални щети. В този смисъл преминаване през дупка по време на
движение представлява покрит застрахователен риск, като по делото не се установяват
обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ. Не се установява и да е
предвидено сключване на застраховка за допълнителен риск „Гуми“.
Що се касае до доводите на ответника, че ищецът не бил ангажирал доказателства за
липса на основанията за отказ от изплащане на обезщетение, уредени в т.1.1, т. 1.1.1, т. 1.1.2,
т. 1.4 и т. 1.9 от ОУ, следва да се отбележи, че тежестта за доказване на тези обстоятелства,
обосноваващи изключение от застрахователното покритие – умишлени действия или груба
небрежност на застрахования, груби нарушаване на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, използване на МПС за обучение,
състезание, изпитания, експерименти, проби за издръжливост и др. под. – се носи от
ответника, който твърди тяхното наличие. В случая такова доказване не е проведено, поради
което тези възражения също са неоснователни. Не се установява /при доказателствена
тежест на ответника/ и че гумата на процесния автомобил е била овехтяла или изхабена
поради естествени процеси.
Относно настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, тези обстоятелства
се установяват по категоричен начин от показанията на свидетеля И.В. /водач на увреденото
МПС/, който сочи, че на 22.02.2021г. в ранните часове на деня около 08,00ч. сутринта на
входа към гр. София от гр. Пловдив, на допирателната отсечка на АМ „Тракия“ и изхода
посока север по околовръстния път, свидетелят управлявал л.а. „Ауди А6“ с рег. № ********
Платното в началото на допирателната към околовръстния път било само едно и на него
имало 3 или 4 дупки една след друга, които не били обезопасени или обозначени, както и
нямало сигнализация за наличие на дупки на пътното платно. Свидетелят не си спомня
точната форма и размери на дупките, но след преминаване през тях предната лява гума на
управляваното от него МПС била сцепена, поради което предполага наличието на остри
ръбове на дупките. Свидетелят видял дупките в последния момент и се опитал да ги избегне,
но не успял понеже били поредица. Усетил, че колата му изтропала, спрял и видял, че гумата
му е спаднала. Сменил гумата с резервна, при което видял, че гумата е сцепена. Не била
уведомявана полицията, тъй като свидетелят се свързал със застрахователя, който го
уведомил, че това не е задължително поради липса на пострадали. Вследствие на това
местопроизшествието не било посетено от служители на МВР и свидетелят не бил тестван
за алкохол и наркотици. Свидетелят се движел с разрешената скорост от около 60 км/ч. На
мястото пътят правил лек десен завой, тъй като представлявал отклонение от основния път
и видимостта била добра, но свидетелят видял дупките в последния момент, защото самите
те не се виждали. Те могли да се видят едва при започване на движението по допирателната
и не било възможно да бъдат възприети в по-ранен момент. Пред автомобила на свидетеля
се движели други автомобили и трафикът на мястото бил натоварен. Метеорологичните
условия били нормални, времето било ясно и свидетелят не помни да е валяло или да е било
заснежено. Свидетелят потвърждава подписа си върху заявлението за изплащане на
застрахователно обезщетение от 24.03.2021г. и върху декларацията за настъпване на
застрахователно събитие.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания като последователни, логични и
добросъвсетно дадени, тъй като свидетелят потвърждава напълно сведенията, които е дал
пред застрахователя в искането си за заплащане на застрахователно обезщетение, освен това
наличието на дупки на посоченото от свидетеля място се установява от представения от
застрахователя снимков материал. Разминаването по отношение на датата на настъпване на
ПТП между свидетелските показания и подаденото от свидетеля искане и декларация съдът
отдава на изминалия период от време към датата на разпита. Също така свидетелските
показания се подкрепят изцяло от експертното заключение по съдебно-автотехническата
експертиза, която по категоричен начин потвърждава, че при описания от свидетеля
механизъм на произшествието, щетите по лекия автомобил се явяват в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Относно възражението на ответника, че по делото не е представен протокол за ПТП,
съставен от служители на Пътна полиция- КАТ за реализираното ПТП съдът намира, че по
силата на законовата делегация на чл. 125а, ал.2 ЗДвП е издадена Наредба № Із-
3
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационен център към
Гаранционен фонд, в сила от 30.01.2009г., приложима към момента на настъпване на ПТП. В
чл. 6, т.4 от посочената наредба е предвидено, че не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго пътно - превозно средство, какъвто е и разглеждания случай. Не се заявени твърдения
и възражения от страните, че в резултат на пътния инцидент увреденото моторно превозно
средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Що се касае до оплакването за липса на двустранен констативен
протокол, при липса на втори водач – участник в произшествието, такъв очевидно не е
възможно да бъде съставен.
На следващо място, в постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за механизма на ПТП, което е от значение за
степента на съпричиняване и за размера на имуществената отговорност, включително и чрез
назначаване на автотехническа експертиза. В този смисъл с Решение № 85/28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, II отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
прието също, че спорът относно настъпването на ПТП не може да се реши само въз основа
на съставения от органите на МВР протокол за ПТП и отбелязванията в него за
нарушаването на правилата за движение. Следователно след като е въведено изискване, при
спор между страните, доказването на фактите с правно значение да се осъществи и с други
доказателствени средства извън ползващия се с формална доказателствена сила протокол за
ПТП, то всички доказателствени средства за механизма на настъпване на ПТП са
допустими, ако протокол за ПТП не е бил съставен, какъвто е настоящият случай. При това
положение и кредитирайки събраните по делото доказателства, в т. ч. гласните
доказателства, кореспондиращи с изслушаната авто-техническа експертиза, съдът приема, че
при управлението на застрахования автомобил са причинени вреди от навлизането в
нарушена цялост на пътното платно /дупка/. Действително, представената по делото
декларация, изходяща от водача на МПС за механизма на произшествието не доказва
твърденията на ищеца, доколкото по своя характер представлява частен свидетелстващ
документ, обективиращ свидетелски показания в писмена форма. В разглеждания случай,
обаче, в производството е разпитан свидетелят В., който е потвърдил изцяло така дадените
сведения пред застрахователя. След анализ на събраните гласни доказателства и
заключението по депозираната САТЕ, които съдът кредитира напълно, се установява по
категоричен начин механизмът на увреждащото произшествие и причинната връзка между
произшествието и вредите, за които е изплатено претендираното с иска по чл. 410 КЗ
обезщетение. Ето защо съдът приема за установен по безспорен начин механизма на
процесното ПТП и причинната връзка между произшествието и вредите, а именно – че
вредите по автомобила са настъпили вследствие попадането му в необозначена и
необезопасена дупка на пътя, в резултат на което са настъпили вреди, обезщетени от
застрахователя по застраховка "Каско".
На следващо място липсва спор между страните, че процесният пътен участък е част
от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са
републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са
свързани с републиканските пътища или с улиците. Разпоредбата на чл. 31 от ЗП предвижда,
че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, списъците на републиканските и общинските пътища
и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В
изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 236 на Министерския съвет
от 2007г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, който е общодостъпен и в
който фигурира процесният участък от АМ „Тракия“. Ето защо произшествието е настъпило
на републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с
оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът
Агенция "Пътна Инфраструктура". Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
4
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка
представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност
за движението. Според чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие
на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да
продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, доколкото от
показанията на св. В. се установява, че дупката не е била обозначена и обезопасена.
Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело
и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното
ПТП.
На последно място по своевременно релевираното и поддържано с въззивната жалба
възражение за съпричиняване съдът намира следното. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на въззивника-ответник,
поради което при приложението на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че липсва
съпричиняване на вредоносния резултат. Напротив, от показанията на св. В. се установява,
че същият е управлявал автомобила със скорост от 60 км/ч по допирателната на
автомагистралата, както и че дупките са могли да бъдат забелязани едва след навлизане в
допирателната, като не е било възможно да бъдат избегнати, тъй като се е касаело за три или
четири последователни дупки. От така събраните свидетелски показания се установява, че
водачът на увредения автомобил се е движил с допустима скорост, като с оглед на липсата
на видимост към препятствието на пътя и наличието на няколко последователни
препятствия, той не е могъл да предприеме действия по избягването му, респ. не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на републикански път, от което ПТП са настъпили
процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание 410,
ал.1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ за вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото отстраняване. В конкретния случай от заключението на
вещото лице по приетата САТЕ, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********, изчислена на база пазарни
цени към датата на ПТП /23.02.2021г./ е 279,07 лева, което надхвърля размера на платеното
застрахователно обезщетение от 191,70 лева. При това положение съдът намира, че
предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е основателен изцяло при приложение на принципа за
диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК.
Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските.
5
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Същата е
сторила разноски в размер на 480 лева с включен ДДС, платени изцяло по банков път,
поради което следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5248 от 03.04.2023г. постановено по гр.д. №
48712/2021г. по описа на СРС, 142-ри състав.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6