№ 37
гр. КърджА., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА. в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело №
20245100900094 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 5054/27.11.2024г. /п.кл. от
26.11.2024г./, подадена от О. А. А. и Н. А. Н., против ЗК „Л. И.“ АД, гр.С..
Ищците твърдят, че на 20.03.2024 г., около 00:10 часа в град Сегед,
Република У., настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“, с ДК № ******, с прикачено полуремарке марка „Бергер“, с
ДКН № ******, управляван от румънския гражданин Д. К. и микробус марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № *****, управляван от водача, за
когото се твърди, че е виновен за случилото се събитие - Д. Ц. К.. В пряка
причинно- следствена връзка с ПТП, майката на ищците - Ф. А. А., в
качеството си на пасажер в микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с
ДК № *****, загинала на място.
Видно било от официалните свидетелстващи документи, с които се
констатирало процесното ПТП, че отговорността за настъпване на процесното
ПТП била на водача на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК
№ *****, който поради непредпазливост и занижено внимание по отношение
на пътната обстановка, реА.зирал удар с правомерно движещия се товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № ******, с прикачено
полуремарке марка „Бергер“, с ДКН № ******, и с тези си действия виновно
допуснал настъпването на произшествието, относно което било образувано
ДП № 06000/98/2024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг
Чонград- Чанад.
В исковата молба се сочи още, че от данните на нормативно уредения
Информационен център към Г. ф., към 20.03.2024г. МПС с ДК № *******
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗК Л. И.“ АД, с
начална дата 14.08.2023 г., 00:00:00 и крайна дата 13.08.2024 г., 23:59:00, които
данни на основание чл. 574, ал. 12 от КЗ, до доказване на противното,
1
удостоверявА. застрахователя, а именно „ЗК Л. И.“ АД, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и
номер на рамата, както и, че към датата на събитието - 20.03.2024г., е било
нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищците намират настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновността на дееца за безспорно доказани, както намират за доказано и
нА.чието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1,
във връзка с чл. 477, ал. 1 от КЗ. В качеството си на увредени лица по смисъла
на чл.478, ал. 2 от КЗ, ищците считат, че имат право по смисъла на чл.478,
ал.2 от КЗ и чл.432, ал.1 от КЗ да претендират пряко от ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания по повод смъртта на тяхната майка, настъпила вследствие на
процесното ПТП, при спазване изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ.
Ищците сочат, че са изпълнили изискванията на чл. 380 от КЗ, чрез
депозирана писмена застрахователна претенция с вх. № 3622/10.04.2024г. В
отговор на заведената претенция, получили от ЗК „Л. И.“ АД писмо с изх. №
3332/15.04.2024 г., с което се изисквало предоставяне на документи.
С допълнителна молба от 30.05.2024г. представили на ответната страна
всички официално преведени документи, изготвени по воденото досъдебно
производство.
Независимо от това, до изтичане на тримесечния срок за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496,
ал. 1 от КЗ, ЗК „Л. И.“ АД не определила справедлив размер на обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди. По тази причина те
приравнили полученото писмо, както и липсата на произнасяне по
претенцията им след представянето на необходимите документи за това, на
необоснован отказ от страна на застрахователя. В тази насока сочат практика
на ВКС - Определение № 224/15.05.2019г. по ч. т. д № 805/2019г. по описа на
ВКС, 1 -во т.о., Определение № 352/26.06.2018г., по ч. т. д. № 1027/2018г., по
описа на ВКС, 2-ро т.о., Определение № 332/19.07.2018г. по ч. т. д. №
1614/2018г. по описа на ВКС, 1-во т.о., Определение № 179/15.04.2019г. по ч.
т. д. № 859/2019г. по описа на ВКС, 1 - во т.о., Определение от 26.10.2018г. по
ч. т. д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2 -ро т.о.
Ищците считат, че в разрез с приложимия закон ответникът отказал да
разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно
обезщетение на увредените лица, поради което и на основание чл. 429, ал 3 от
КЗ дължал законна лихва за претърпените от тях неимуществени вреди от
датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 10.04.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата. По отношение дължимостта на
законната лихва и началния период, от който същата се дължи, посочват
Решение №167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на ВКС, 2 - ро т.о.
2
Поради изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за ищците се
явявал правен интерес да предявят настоящата съдебна претенция за
изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпян шок и ужас от настъпилото
събитие, при което загубили своята майка. Вредите, които претърпяли, търпят
и щели да продължават да търпят, били в пряка причинно -следствена връзка с
настъпилото ПТП, поради което сезират съда с претенцията за присъждане на
обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
емоционални и психически травми, неудобства, притеснения и
психологически травми.
Загубата на майка съставлявала едно от най-тежките житейски събития,
така че дори и интензивността на страданието на ищците да намалее във
времето, мъката им нямала да се преживее до края на живота им и вредата в
това отношение била непоправима и материално неизмерима.
Вследствие на смъртта на майка им, ищците първоначално изпаднА. в
състояние на отрицание и стрес, които постепенно били изместени от огромна
и нестихваща мъка и скръб. За тях приживе Ф. била не просто майка, но и
емоционална и духовна опора, съветник и приятел. Винаги била насреща за
своите деца, помагала им с каквото може, както във финансов и материален
аспект, така и в осигуряването на подкрепа и грижи. Ищците я възприемА.
като морален стожер и модел за подражание. Връзката между ищците и
тяхната майка била особено силна и здрава, тъй като Ф. родила децата си едва
на 18 и 21-годишна възраст, когато още самата тя била млада и неопитна.
Въпреки това, Ф. А. отгледала двете си деца с много любов и винаги се
стараела никога да не им липсва нищо. В резултат успяла да изгради между
себе си и децата си трайна и силна емоционална връзка.
Дори след като О. и Н. навършили пълнолетие, когато Ф. останала
вдовица, ищците започнА. още по-усилено да полагат грижи и любов за
своята майка, останала сама след смъртта на баща им.
След настъпилата смърт на майка им животът на ищците коренно се
променил. Към настоящия момент те се опитвА. да се учат да живеят без
майка си, мъчели се да се приспособят с липсата й, да приемат факта, че
повече никога няма да имат възможността да я видят, да я прегърнат. Преди
инцидента те били активни хора, радващи се на спокоен живот и срещи с
близки и приятели. След инцидента и загубата на майка им при тях се
наблюдавало нА.чие на негативни психологически последици - уязвимост,
неувереност, несигурност. Психологическите последици се проявявА. не само
във вътрешния им свят, но давА. отражение и в поведението им - станА. са
избухливи, сприхави, самовглъбени, така обичайния за всеки човек стремеж
към положителни емоционални преживявания им били чужди.
Ищците считат, че размерът на претендираните неимуществени вреди
бил изцяло съобразен с действащата към настоящия момент съдебна и
застрахователна практика, както и с нарастващата инфлация в страната. Молят
съда при определяне размера на дължимото обезщетение да вземе предвид
финансовата обстановка в страната през последните години и същият да бъде
3
съобразен с инфлационните, съответно дефлационните процеси в страната.
Вземайки предвид последователната съдебна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото
лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, дължащото се обезщетение за
компенсиране на неимуществените вреди, които ищците претърпяли, търпят
и щели да продължават да търпят до края на живота си, във връзка с
реА.зираното ПТП, те оценяват на по 250 000 Л.а за всеки един от тях.
Претендира се от всеки един от ищците и мораторна лихва за забава, считано
от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция -
10.04.2024г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
В същия, така предявените обективно съединени искове - главен и акцесорен,
се оспорват по основание и размер. Сочи се, че ищците не доказвА., че са
увредени лица; не представяли Констативен протокол с пострадА. лица,
влязла в сила присъда, влязъл в сила заключителен документ, издаден от
официален, оторизиран орган, удостоверяващ твърденията в исковата молба и
основателността на претенцията спрямо ответника. Не било посочено с каква
цел и при какви условия Ф. пътувала в л.а. „Мерцедес Спринтер”, с peг. №
*******, на коя позиция се е возила, как е била обезопасена; превозното
средство било ли е пригодено за превоз на пътници. Не представяли билет,
удостоверяващ пътуването на Ф. А. с обществен превоз. Описано било
попътно произшествие с ниска скорост, което ответникът счита, че не би
причинило на Ф. наранявания, несъвместими с живота. Възниквал въпрос от
какви заболявания е страдала Ф. преди събитието и дА. имало друга причина,
освен посочената, за леталния й изход. Сочи, че по случая е образувано ДП №
06000/982024 по описа на Окръжно полицейско управление на окръг Чонград-
Чанад, което не било приключило и нямало данни за повдигнато обвинение
срещу застрахован при ответника водач, поради което ответникът оспорва
вината на застрахован при него водач.
Навежда доводи, че Ф. А. А. е съпричинила настъпването на
травматични увреждания, от които е последвал летален изход за нея, тъй като
се е возила в МПС без да постави обезопасителен предпазен колан, в
нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
Оспорва всички направени твърдения за търпени от двамата ищци
неимуществени вреди - болки, страдания, емоционални и психически травми,
неудобства и притеснения, които да са свързани със застрахователно събитие.
Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между ПТП от дата
20.03.2024 г. и леталния изход, настъпил за Ф. А. А..
Счита предявените по настоящото дело претенции за завишени, с оглед
високата степен на съпричиняване и обществените критерии за
справедливост.
Оспорва акцесорните искове за мораторна лихва по основание, с оглед
неоснователността на главния иск. Алтернативно моли законна лихва да бъде
начислена след дата на установяване на вземането по основание, като сочи, че
4
към датата на уведомяване на застрахователя за конкретно събитие -
10.04.2024 г., вредите нямат характер на ликвидно и изискуемо задължение,
тъй като не са установени по основание и размер. Сочи още, че
застрахователят е в невъзможност да изпълни, а кредиторът е в забава до дата
на представяне на банкова сметка на пострадА.я, съгласно чл. 380, ал. 3 от
ГПК, а с исковата молба не били представени банкови сметки. Претендира
присъждане на разноски.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищците
поддържат исковите си претенции по изложените аргументи.
С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, ответникът поддържа направените оспорвания и възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са син и дъщеря на починалата в процесното ПТП Ф. А. А..
Установява се от влязлата в сила присъда по дело № 2.В.13/2025 г. по
описа на Районен съд Мако, У., че водачът Д. Ц. К. е признат за виновен за
причиняване на смърт на две лица по непредпазливост при пътнотранспортно
произшествие, и му е наложено наказание 1 година и 10 месеца лишаване от
свобода и 4 години лишаване от правото да шофира по обществени пътища,
като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
отложено с изпитателен срок 4 години. В мотивите на присъдата подробно е
посочена фактическата обстановка при реА.зиране на процесното ПТП, а
именно - на 20.03.2024г., около 00:10 часа в град Сегед, Република У., между
товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с ДК № ******, с
прикачено полуремарке марка „Бергер“, с ДКН № ******, управляван от
румънския гражданин Д. К. и микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
с ДК № *****, управляван от водача Д. Ц. К., е настъпило ПТП, виновно
причинено от последния. Конкретно касателно починалата Ф. А. А. е описано
следното: „По време на инцидента, А. Ф. А. е изпаднала от пострадА.я
автомобил на пътното платно близо до дясната му задна част и е получила
следните наранявания : разкъсване на коремната стена в пълната й дебелина,
като червата са се изплъзнА. през отвора в директен контакт с външния свят;
фрактура на първи шиен прешлен, в чиято проекция гръбначният мозък е бил
прекъснат в пълната си дебелина; нарушена непрекъснатост на главната
артерия; пълно разкъсване на подковообразното черво, множество разкъсани
наранявания на черния дроб; руптура на пикочния мехур, контузия па сърцето,
серийни фрактури на ребрата от двете страни, като счупените краища на
ребрата и проекцията на фрактурите са причинили псевдо - прободно
нараняване па белодробната тъкан, достигащо дълбочина 2-3 см и множество
кръвоизливи; наред с масивния кръвоизлив в бъбречната капсула се е развил
шоков бъбрек; диафрагмалният купол е разкъсан от двете страни; разкъсани са
хипофизните артерии; в областта на малкия мозък са възникнА. субдурални и
мекотъканни кръвоизливи; в коремната и гръдната кухина се е образувало
малко количество свободна кръв; фрактура на дясната горна част на ръката,
5
фрактура на дясната китка и фрактури, простиращи се до всички тазови кости
от двете страни.
Пострадалата А. Ф. А. е починала на място поради травматичен шок,
причинен от вътрешни наранявания, несъвместими с живота, като основната
причина за смъртта е прекъсване на гръбначния мозък. Може да се установи
пряка причинно-следствена връзка между инцидента и смъртта на жертвата А.
Ф. А.. Фаталният изход щеше да настъпи дори, ако предпазният колан на
пострадалата А. Ф. А. беше поставен, като се има предвид, че пътникът се е
намирал в центъра на сблъсъка“.
Не се спори, а и с доклада си по делото съдът е счел за безспорно в
производството, че към датата на процесното ПТП задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за процесното
МПС - микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с ДК № ***** е била
сключена в ЗК „Л. И.“ АД.
Не се оспорва от ответника, че ищците са депозирА. писмена
застрахователна претенция с вх. № 3622 от 10.04.2024г., ведно с пълномощни
и всички документи от образуваното досъдебно производство, с които
разполагА.; че в отговор на заведената претенция получили от ЗК „Л. И.“ АД
писмо с изх. № 3332/15.04.2024г., с което от тях бил изискан официален
превод на констативен протокол за ПТП с пострадА. лица и аутопсионен
протокол на Ф. А. А., както и че с допълнителна молба от 30.05.2024г.
документите били представени на ответното дружество, ведно с всички
официално преведени документи, изготвени по воденото досъдебно
производство. Не се оспорва и твърдението на ищците, че до изтичане на
тримесечния срок, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ за
окончателно произнасяне, от страна на застрахователя ответната ЗК „Л. И.“
АД не било определено обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 496, ал. 2, т.2, б. „а“. В тази
връзка е нА.це константна практика на ВКС - Определение № 224/15.05.2019г.
по ч.т.д № 805/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение №
352/26.06.2018г., по ч.т.д. 1027/2018г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО,
Определение № 332/19.07,2018г. по ч.т.д. 1614/2018г. по описа на ВКС, 1 -во
ТО, Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -
во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г. по описа на ВКС, 2
-ро ТО, съгласно която липсата на произнасяне по претенцията след
представянето на необходимите за това документи, се приравнява на отказ от
страна на застрахователя, който по своята същност е необоснован.
От заключението по възложената съдебна автотехническа експертиза
се установява, че микробус „Мерцедес“, ******* с прикачено към него
ремарке за превоз на автомобили, ******, управляван от Д. К., се е движил във
външната лента на път М43 (У.), в посока от Сегед към Румъния. При км
55+733 07 пътя се блъснал с предната дясна и дясната странични части на
микробуса, в лявата задна и странична части на спрялата във външната лента
(поради задръстване на границата) автомобилна композиция, управлявана от
Д. К., състояща се от т.а. „Мерцедес“, ****** и прикачено към него
полуремарке, ******* (румънска регистрация). В резултат на удара предната
6
дясна и странични части на микробуса са се деформирА. и той е останал
заклинен между ремаркето и еластичната ограда (от страната на зелената
площ). Спрял е в положението, в което е открит след ПТП (фиксирано на сн.
31). Влаченото от него ремарке се е завъртяло под ъгъл спрямо теглещия го
автомобил и се е обърнало на дясната си страна.
Причината за ПТП е загуба на контрол над пътната обстановка пред
автомобила от страна на К., довело до попадането му в габаритите на спрялата
композиция от влекач /полуремарке. На мястото на ПТП не са констатирани
спирачни следи, оставени от лекия автомобил с платформата.
От заключението на вещите лица инж. Д. и д-р М. по възложената
комплексна експертиза се установява, че пострадалата Ф. А. А. е получила
несъвместими с живота травматични увреждания при пътно-транспортно
произшествие, станало на 20.03.2024г., като пътник в автомобил.
Непосредствената причина за смъртта й е пълното прекъсване на гръбначния
мозък в областта на първия шиен прешлен.
НА.це е пряка причинно-следствена връзка между получените телесни
увреждания на починалата Ф. А. А. при процесното ПТП на 20.03.2024г. и
настъпилия летален изход.
Автомагистрала М43 на мястото на произшествието е права, разделена
на две платна с по две ленти за движение във всяка посока. Лентите за
движение на дясното платно са с ширина 3,80м, аварийна лента до тях, е
широка 3,00м. От двете страни на платното има банкети с ширина 0,50м, до
които има стоманена пътна мантинела.
Между лентите за движение в една посока е маркирана прекъсната
линия, тип M3. Аварийната лента е отделена от останА.те с плътна
непрекъсната линия, тип М1. Няма данни за положена щриховка на части от
платното за движение. Няма друга маркировка.
В участъка на ПТП с пътен знак В26 е наложено ограничение върху
максималната скорост на движение от 80км/ч. Няма други пътни знаци.
Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес Спринтер“, ******* към
момента на ПТП е била около 85км/ч.
Максимално разрешената скорост на движение в участъка от
магистрала М43 на ПТП е била 80км/ч.
Траекторията на движение на л.а. „Мерцедес Спринтер“, ******* от
праволинейна, към момента на ПТП е преминала в криволинейна с център на
кривата вляво от него.
По данни на свидетелите З. И. ХА.л и Д. Ц. К., пострадалата Ф. А. А. е
пътувала в автомобил „Мерцедес Спринтер“, *******, като е седяла на втория
ред седалки (тези зад водача) от дясната страна.
Правилно поставеният предпазен колан би възпрепятствал изпадането
на пострадалата от автомобила, както и от ударите й върху части от интериора
му и вероятно би предпазил Ф. А. А. от несъвместими с живота травматични
увреждания.
В съдебно заседание, проведено на 10.07.2025г., по основния въпрос, по
7
който страните спорят – а именно : нА.це ли е съпричиняване на
смъртоносното увреждане, при установяването на обстоятелството била ли е с
поставен предпазен колан починалата Ф. А. А., в. л. д-р М. отговаря следното :
„При правилно поставен предпазен колан вероятно щеше да се съхрани
живота на пострадалата. Казвам вероятно, предвид това, че аз слушах
въпросите Ви към инж. Д.. Пострадалата е седяла на втория ред седалки, зад
водача от дясната страна, а всички тези деформирани елементи от купето на
автомобила трудно е да се каже дА. биха достигнА. при своята деформация до
тялото на пострадалата. Ако тя е била с правилно поставен обезопасителен
колан, по - скоро не би настъпил смъртния изход, по-вероятно е да не настъпи
смърт. Смятам така, предвид непосредствената причина за смъртта й и
другите тежки увреждания, защото след аутопсията на трупа
непосредствената причина за смъртта е посочена и тя действително е такава, и
прекъсването на гръбначния мозък е на нивото на първи шиен прешлен, при
това прекъсване смъртта настъпва мигновено и безусловно. Това е изходът от
това увреждане. Освен това обаче, тя има и други увреждания, които са
безусловно смъртоносни, но в един по-късен етап от порядъка на секунди или
няколко минути, например бих посочил пълното разкъсване на стената на
аортата. От това също се умира и то за минута-две максимум. Аортата е
главният кръвоносен съд, тя изхожда от сърцето, но продължава почти до таза.
Ако е била с поставен предпазен колан, тези увреждания по-скоро не биха
могли да възникнат. По принцип каквито и да е други телесни увреждания,
при равни други условия, с поставен предпазен колан, на същото място, биха
могли да причинят смъртта й, но това е много хипотетично.
Несъвместими с живота са категорично две от уврежданията, които
цитирах, а именно - прекъсване на гръбначния мозък на нивото на първия
шиен прешлен и разкъсването на стената на аортата в областта на дъгата.
Сърцето се намира най-образно казано зад гръдната кост. От лявата камера на
сърцето изхожда аортата, като тя е с ход нагоре, оформя над сърцето дъга и
следва низходящата част на аортата, която до диафрагмата се нарича гръдна
аорта. Под диафрагмата е вече коремната част на аортата. В началната част на
дъгата на аортата е разкъсана стената й напълно. Това е в гръдния кош. Казвам
безусловно смъртоносни са тези увреждания, а това, че ако те не
съществуваха, нямаше ли да настъпи на един малко по-късен етап смъртния
изход, няма защо да го коментираме. Това увреждане, което виждам на
снимката, която ми показвате, е една голяма разкъсно - контузна рана на
предната коремна стена с пролапс на чревни бримки извън тялото, което ще
рече изпадане на червата извън коремната кухина.
Въпрос на адв. А.: При какъв механизъм са причинени фаталните
животоопасни наранявания на пострадалата? Вещото лице д-р Н. Д. М.: При
силен удар и/или притискане на предната гръдна стена се получава
разкъсването на аортата, а прекъсването на гръбначния мозък на нивото на
първия шиен прешлен, е вследствие на екстремно отвеждане на главата в
предна или задна посока, свръхмерно движение, което при физиологични
обстоятелства е невъзможно, именно затова се получава разкъсване на
връзките, разместване на черепа към гръбначния стълб и от там идва
8
разкъсването.
Въпрос на адв. А.: Това счупване на първия прешлен може ли да се
получи с правилно поставен предпазен колан и как той ограничава
движението на главата напред и назад? Вещото лице д-р Н. Д. М.: Малко е
вероятно да се получи това счупване при правилно поставен колан. При
правилно поставен предпазен колан се ограничава движението на главата
донякъде и при възпиране на тялото от колана, главата е възможно да извърши
движение, което не се възпрепятства от нищо, защото тя няма колан и в такъв
случай е възможно да възникне и това увреждане, но е малко вероятно,
предвид на това, че все пак шията и гръбнака задържат главата до голяма
степен, и мускулатурата и самия гръбнак като костна структура, за да не може
да се получи това точно по този начин, но не може и да се изключи и този
механизъм.
Въпрос на адв. А.: При положение, че ударът е с 85 км/ч, тези
кинетични сили, които действат, ако тялото е фиксирано с колан, през гърдите,
през таза, през кръста, възможно ли е да се получи силен камшичен удар, т.е.
главата да продължи силното си движение напред от шията нагоре
естествено? Вещото лице д-р Н. Д. М.: Възможно е, възможно е и да се
прекъсне този шиен прешлен, да се прекъснат връзките е възможно, но е
малко вероятно, защото такива удари сме виждА. много в практиката, но
такова прекъсване на гръбнака е изключение. Това движение го е причинило,
вследствие на удар и притискане в други предмети или при изпадане на тялото
на пътното платно. Ние не знаем в каква поза тя се е ударила във
вътрешността на микробуса и след това върху кои части на тялото си тя е
паднала върху пътното платно, където е намерена.
Въпрос на адв. А.: Възможно ли е с правилно поставен предпазен колан
да въздействат толкова силни кинетични енергии при удар с 85 км/ч, че да се
прекъсне този шиен прешлен? Вещото лице д-р Н. Д. М.: Възможно е, но е
малко вероятно.
Въпрос на адв. А.: Възможно ли е с правилно поставен предпазен колан
главата на пострадалата, намираща се на втори ред седалки вдясно, при
действащи странични центробежни кинетични сили вдясно, да достигне до
детайли в купето, които също с в нейно дясно? Вещото лице д-р Н. Д. М.: Ако
има някакви детайли в купето, при действащи странични центробежни
кинетични сили в дясно, е възможно главата да достигне до дясната страна.
Всеки автомобил има такива вътрешни детайли и е възможно да достигне в
дясно по време на този удар, дори с правилно поставен колан. Възможно е,
защото в този автомобил е имало и други неприсъщи на самия автомобил
предмети, в смисъл багаж, включително и велосипед, и там още някакви вещи,
някой от тези твърди тъпи предмети, аз казах твърд тъп предмет, околността
изобилства от такива предмети и затова е възможно.
Самото купе се е деформирало, деформирала се е предната дясна
колона, деформирала се е средната колона преди дясната странична врата,
седалката се е прибрала към задния ред. Силно притискане между облегалката
на предните седалки и самата пострадала не може да е имало, защото тогава
9
тялото й щеше да остане в колата. Записаното в заключението на осми въпрос
трети ред, „вероятно би предпазил“, е защото правилно поставения колан,
вероятно би предпазил пострадалата от смъртоносни увреждания, ако
деформациите на колата са били такива, че те са я притиснА. и с правилно
поставен колан тя би останала на мястото си, и от притискането на
деформираните части би могла да получи съответно смъртоносно увреждане,
но по-вероятно би я предпазил от несъвместими с живота увреждания. Ако не
е ударена и силно притисната в областта на гърдите от деформирани части на
автомобила, седалки или други части от автомобила, не би се получило
увреждането на аортата. Няма данни по преписката къде пострадалата е
ударила главата си. Механизмът на настъпване на това увреждане е именно от
това свръхмерно движение на главата към шията, към гръбначния стълб,
казано по-конкретно черепа към гръбначния стълб, главата назад или напред,
а също така и при много силна ротация на главата спрямо тялото, странично.
Би могло да се получи прекъсване и при правилно поставен колан, но е по-
малко вероятно това да е станало при поставен колан, отколкото при други
обстоятелства при настъпването на ПТП. Пак казвам, уповавайки се на
практиката и на специА.зираната литература, такива случаи са изключителна
рядкост. Предпазният колан нанася други увреждания, които са характерни и
типични и ги има по принцип, но прекъсване на гръбначния мозък на това
ниво при ПТП на пътник с поставен колан, е казуистика, много малко
вероятно.“.
Поради оспорване заключението на вещото лице д-р Н. М., съдът
назначи допълнителна съдебномедицИ.ка експертиза с вещо лице д-р Е. Б., от
заключението на която се установява следното : „Във връзка с ПТП на
20.3.2024 г. Ф. А. А. е пострадала в качеството й на пътник в микробус.
Починала на място.
Получила е следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма - голяма разкъсно-контузна рана тип „скалп“
в челно-теменната област; кръвна колекция под меките черепни обвивки
теменно-челно; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, мозъчен оток;
разкъсване на базиларна артерия;
Лицева травма - охлузвания и кръвонасядания на лицето;
Шийна травма - счупване на 1-ви шиен прешлен с навлизане в черепа
през големия тилен отвор; разкъсване на продълговатия мозък с кръвоизлив;
Гръдна травма - разкъсване на аортата; счупване на гръдната кост;
многофрагменто счупване с разместване на множество ребра двустранно;
контузия, компресия и разкъсване на белия дроб; кръвоизлив и свободен
въздух в гръдната кухина; контузия на сърцето; разкъсване на диафрагмата;
множество охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош отпред с
размачкване на подкожна тъкан;
Коремна травма - обширно разкъсване на коремната стена с излизане на
вътрешни органи; разкъсване и размачкване на черния дроб; размачкване на
меки тъкани на коремната стена; кръвни колекции в задкоремното
пространство; контузия на десния бъбрек;
10
Травма на опорно-двигателния апарат - многофрагментно разчленяване
и счупване с разместване на таза; счупване на дясната мишнична кост;
счупване на костите на дясната предмишница; множествени охлузвания,
кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по крайниците.
Основната причина за смъртта са несъвместимите с живота груби
анатомични нарушения. Непосредствената причина за смъртта е гръбначно-
мозъчната травма, защото в сравнение с другите увреждания причинява
спиране на жизнените дейности в рамките на секунди.
Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и
тъпо-ръбести предмети, условие за каквото има в купето на автомобил при
ПТП.
Автомобилът е микробус с три реда седалки. Вратите отпред са две,
отварящи се настрани. Вдясно достъпът до пътническия салон е през
плъзгаща се врата. Пострадалата е пътувала на втория ред седалки вдясно,
което е видно от показанията на разпитаните свидетели. На снимка 2 се вижда
седалката, на която е пътувала Ф.. Има деформация, която е придвижила
седалката пред нейното място в посока към краката й, без да има стеснение на
пространството на пътника с изключение на краката й. На сн. 1,3,4 със
стрелки е показана деформация на тавана в посока навътре над и пред мястото
на пътничката. Вратите са деформирани и са извън рамките си. Колонката
между предна дясна врата и плъзгащата врата вдясно е деформирана назад.
Ударът е в многократно по-тежко превозно средство. Зоната на удара за
микробуса е предната дясна част в лявата задна част на товарния автомобил.
Според автотехническия анА.з при този удар са генерирани две инерционни
сили, едната насочена напред (резултат на рязката промяна на скоростта на
движение), другата - центробежна (от завъртането на автомобила). Двете сили
дават обща резултантна сила насочена напред и Н.сно. Тялото на
пострадалата се е стрЕ.о да запази посоката и скоростта си на движение в
купето на микробуса такива, каквито са били преди удара. Тя е пътувала без
поставен предпазен колан. След удара тялото й се е ускорило с голяма сила
напред, нагоре и Н.сно. В първия момент е контактувало с деформирания над
главата и таван (сн.4). Така е получена черепно-мозъчната и шийна травма.
Доказателство за това е масивната колекция кръв под меките черепни
обвивки, голямата разкъсно-контузна рана тип „скалп“ в челно-теменната
област и вбиването на разрушените шийни структури в големия тилен отвор.
Това е и конкретната причина за смъртта. В същия момент е контактувала и с
облегалката на седалката пред нея, където е получила травми в гръдния кош.
Предвид на обстоятелството, че облегалката е направена от пластични
материА. и не е абсолютно неподвижно препятствие, травмите могат да се
сведат от счупени ребра, евентуално контузия на бял дроб. В следващия
момент тялото е изпаднало от автомобила през отвора на разрушената
плъзгаща врата. Това се дължи на ротацията на автомобила по посока на
часовниковата стрелка около зоната на удара - предна дясна част. Масивното и
множествено разрушаване на телесна кухина, на вътрешни органи и костни
структури сочи за действието на твърди тъпи предмети с голяма сила по
механизма на удар и натиск между тях. Такова условие може да се реА.зира
11
при натиск между двете превозни средства в етапа на приплъзващ удар.
Изпадането на тялото е доказателство, че пътничката е пътувала без
поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан в
конкретните условия на ПТП тялото би било фиксирано в областта на таза
срещу придвижване във всички посоки. В областта на гръдния кош
фиксирането е само в предно-задна посока. Главата и крайниците не е
възможно да се фиксират от предпазния колан. При поставен предпазен колан
пътничката не би осъществила контакт с главата си в деформирания таван над
и пред нейното място. Контактът между нея и плъзгащата врата би причинил
десностранни увреждания, сходни с тези на пътника зад нея.
На конкретно поставения въпрос следва да се отговори така: ако
пътникът Ф. А. А. е пътувала с правилно поставен предпазен колан е било
възможно да се получат счупвания на десните крайници, както и черепно-
мозъчна и гръдна травма, но в значително по-малък обем, а не такива, които са
несъвместими с живота разрушения на продълговат мозък, аорта и вътрешни
органи. Невъзможно е да се аргументира извод дА. би настъпил смъртен
изход, защото такъв се наблюдава и при по- леки черепно-мозъчни травми.“.
По делото, за установяване на вида и интензитета на търпените от
ищците вреди, са разпитани свидетелите М. Ю. А. – чичо на ищците, и А.о.
Ю. Н. - свекър на ищцата Н. А. Н.. От показанията им се установява, че
бащата на ищците починал преди 20 години. Преди процесното ПТП
починалата Ф. А. А. живеела през годината в Белгия при сина си; в ранна
пролет се прибирала в България, за да засее в градината; а през лятото ищецът
О. също си идвал в България за един месец, където живеели заедно с майка си
в махала Трепетлика, към село Ч.. След инцидента ищецът О. А. изкарал
около 3 месеца в България, за да бъдат спазени религиозните обичаи при
настъпила смърт; съответно – свидетелите сочат, че ищцата Н. Н. престояла в
България около 20 дена, след което се прибрала в Белгия. О. се променил –
станал „психически“ затворен, не работел, тъй като нямал сили и желание.
Едва след около година и половина започнал да се съвзема. Н. имала две деца,
като малкото се родило недоносено. То било освидетелствано със 100 %
телково решение, с парА.за, и се нуждаело от специални грижи. По тази
причина Ф. помагала много на Н., въпреки че живеела с О.. Като майка и
дъщеря били много близко свързани. След инцидента Н. продължавала още да
е физически и психически недобре. Често се обаждала по телефона на свекър
си, плачела и се обвинявала, че заради тях се случил този инцидент, тъй като
Ф. отивала да им помага. Откакто починала майка й, Н. много страдала. Ф.
живеела в Белгия, за да помага на децата си. Н. и О. живеели в един и същи
град в Белгия, но в отделни къщи. Ф. при необходимост помагала и на единия,
и на другия.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само, ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да
12
плати обезщетение или, ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, като
на никой от ищците не е изплатено обезщетение. Следователно, процедурата
за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
ищците резултат, което прави преките искове по чл. 432 КЗ, предявени от
двамата ищци, допустими.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Както се каза по-горе, няма спор за нА.чието към момента на
произшествието, при което е настъпила смъртта на наследодателката на
ищците, по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с
ДК № *****, и по силата на който договор застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е нА.це вА.дно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание. Съответно, трети
ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните
доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина
на прекия причинител.
В тази връзка съдът съобрази приетото по делото заверено копие на
влязлата в сила присъда по дело № 2.В.13/2025 г. по описа на Районен съд
Мако, У..
Тук следва да се посочи, че когато в съд от държава-членка на ЕС е
внесен обвинителен акт за извършено престъпно деяние, от което, по
твърдение на ищеца в гражданското производство, е настъпил заявеният в
исковата молба вредоносен резултат (в необходимата причинно-следствена
връзка), влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от престъпното деяние – относно всички
негови съставомерни признаци. По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
13
последици от престъпното деяние.
С решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г., с предмет
преюдициално запитване, е дадено задължително тълкуване на рамково
решение 2008/675/ПВР на Съвета в смисъл, че не допуска вземането предвид в
държава-членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава-
членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална
процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на
първата държава- членка. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК е транспонирано
рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета, като целта е да се утвърди
принципът държавите-членки да приемат, че присъда, постановена в друга
държава-членка поражда същите правни последствия като присъда,
постановена от собствените им съдилища според националното
законодателство, независимо дА. тези последици се разглеждат от
националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или
материално право.
Следователно, присъдата на унгарския съд има обвързващо значение за
българския граждански съд, разглеждащ последиците от престъпното деяние
(причиняването на смърт по непредпазливост при управление на МПС е
общественоопасно деяние, което е признато за престъпно в чл. 343, ал. 1, б.
„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от българския НК) относно всички негови
съставомерни елементи, вкл. и относно оспорените в отговора на искова
молба по настоящото исково производство от ответния застраховател
механизъм на процесното ПТП и виновността на водача на лекия автомобил,
който според твърденията на ищците е причинил реЛ.антния вредоносен
резултат. В този смисъл - Определение № 2027 от 30.06.2025 г. на ВКС по ч. т.
д. № 995/2025 г., II т. о., ТК.
Съгласно т. III. 2. от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга.
Ищците са син и дъщеря на починалото при ПТП лице Ф. А. А., поради
което са от кръга на лицата, които са легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди. (чл. 493а, ал. 3 от КЗ, както и
Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г., Постановление №
2/1984 г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС). При така установените по делото факти следва,
че обективните предпоставки на предявените от тях искове по чл. 432 КЗ са
нА.це в конкретната хипотеза и така предявените искове се явяват доказани по
своето основание. Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Безспорно смъртта на родител е една от най-тежката за всеки човек загуба и е
основание за настъпване на неимуществени вреди – душевни болки и
страдание. НА.це е причинна връзка между противоправното поведение и
причинените неимуществени вреди по отношение на ищците.
За да прецени размерите на обезщетенията за причинените вреди,
14
съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и от обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка,
поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имА. за своя притежател. Поради това и не може да
се определи една обща рамка, или размер на обезщетение за конкретно
увреждане. Съдът преценя съобразно събраните доказателства по делото и
конкретните особености на всеки случай и с оглед компенсиране на
претърпените вреди в най-пълна степен. С оглед спецификата на
отговорността по чл. 45 ЗЗД, такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му
положение, а при настъпила смърт - връзката между пострадА.я и
претендиращия обезщетението. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личния характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а свързано с преценка
на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение размера
на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко
дело. Според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, за
определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от
съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като
се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
В казуса, при определяне на размера на дължимото обезщетение следва
да се вземе предвид обстоятелството, че между ищците и починА.я техен
родител Ф. А. А. са доказани установени близки, трайни емоционални връзки,
основани на обич, доверие, взаимопомощ, които се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Смъртта й е причинила на
ищците тежко негативно емоционално преживяване, дълбока скръб и мъка.
ДА. тези страдания са намалели или отшумели във времето, и ако да – към кой
момент, по делото не се установява категорично. Не се сочат писмени
доказателства в този смисъл, а събраните гласни такива са неконкретни и
много общи. Несъмнено следва да се вземе предвид и, че ищците, макар на
възраст, в която вече са създА. собствени семейства, са били лишени
внезапно, неочаквано и твърде рано от своята майка, която е била само на 67
години, и която им е помагала в живота зад граница, особено пък на дъщеря
си, която има дете с увреждания. Загубата им е невъзвратима и травмата ще
остане до края на живота им; още повече, че двамата ищци са изгубили
едИ.твения си жив родите, поради което загубата им е непрежА.ма.
Преживяното от ищците страдание не може да бъде оценено в пари, но
с оглед обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен
начин за обезщетяване на неимуществените вреди, то следва да бъде
определено обезщетение при спазване на установените в практиката критерии
15
за справедливост. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди на всеки един от ищците е в размер
на по 180 000 Л.а, което е съобразено както със събраните по делото
доказателства за тежестта на преживяното от тях страдание, трайността на
вредните последици, така и с икономическата обстановка в страната към
датата на настъпване на ПТП – месец март 2024 г. С редица служебно
известни на настоящия съдебен състав решения на ВКС /решение по т.д. №
795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ
т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І
т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др./ се приема, че
застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен
критерий при определянето на самото обезщетение за неимуществени вреди, а
са само ориентир, от значение за преценката на обективния икономически
критерий.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът
намира за основателно. Основна причина за настъпване на ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил, който е управлявал в нарушение на правилата
за движение по пътищата, със скорост над разрешената за конкретното място,
като се е ударил в паркираната пред него товарна композиция от товарен
автомобил и прикачено към него товарно ремарке, подробно описана по-горе.
Тук следва да се добави и, че наведеното от ответника възражение, че
наследодателката на ищците може да е страдала от заболявания преди
събитието, които да представляват друга причина, освен посочената, за
леталния й изход, не се подкрепиха с доказателства, поради което това
възражение се явява напълно неоснователно.
Съгласно задължителното за настоящата И.танция Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен
съд, ОСТК, допринасянето за настъпването на вредите изисква нА.чие на
пряка причинна връзка между поведението на пострадА.я и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие,
но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен – допринася за
възникване на самото пътно - транспортно произшествие, или за настъпване
на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, каквото е и възражението в настоящото производство.
Такова рисково поведение /в случая - пътуването в моторно превозно
средство без поставен предпазен колан/ се изразява се в поемането на
предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, и
това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реА.зираното
пътно - транспортно произшествие. Тежестта за доказване носи страната,
реЛ.ирала възражението, като тя следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства твърдението си, че пострадалата пътничка Ф. А. е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат поради непоставяне на
16
предпазен колан.
В конкретния случай заключенията на вещите лица д-р Н. М. и д-р Б.
еднопосочно са в смисъл, че ако пътникът Ф. А. А. е пътувала с правилно
поставен предпазен колан, е било възможно да се получат счупвания на
десните крайници, както и черепно-мозъчна и гръдна травма, но в значително
по-малък обем, а не такива, които са несъвместими с живота разрушения на
продълговат мозък, аорта и вътрешни органи.
При това положение следва да се направи извод, че ищцата е
допринесла за настъпване на този конкретно резултат – смърт, който не би се
случил, ако беше поставила предпазен колан при пътуването си в процесния
микробус, като настоящият съдебен състав приема, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е в размер
на 50 %, съответно приносът на делинквента е 50 %.
При така приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, намереното за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от по 180 000 Л.а за всеки един от ищците, доколкото
същите биха могли да бъдат репарирани с пари, следва да бъде намалено с
размера на приетото съпричиняване, т.е. с 50 %. Следователно, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците за
причинените им неимуществени вреди сумата от по 90 000лв., до който
размер исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани, а в
останалата част, до пълния претендиран размер от по 250 000 лв., следва да
бъдат отхвърлени като недоказани.
По претенцията за лихви:
Съгласно чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал. 1 се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3 от същия текст. В ал. 3 е
казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ,
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега
действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не
от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати, като по
делото има данни за датата на предявяване на претенциите от ищците, за което
са приложени писмени доказателства – 10.04.2024г. Поради изложеното
следва да бъде уважена изцяло, като основателна, и претенцията за заплащане
на обезщетение за забава от застрахователя върху определеното обезщетение,
от посочената дата – 10.04.2024г.
При този изход на спора и с оглед направените от двете главни страни
искания, всяка от тях има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК.
Ищците са освободени от такси и разноски, и такива те не са сторили в
производството.
От пълномощника на ищците своевременно, с представен списък на
17
разноските по чл.80 ГПК /л.288/, е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ, като са представени пълномощни, ведно с
договор за правна защита и съдействие от 28.04.2025 г., в който е уговорено
безплатно процесуално представителство и защита по настоящото дело от
адвокат Н. Н. Д., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т. е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лица, които са в материално
затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна
адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски,
както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което съдът
определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА
и осъжда другата страна да му го заплати.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено при ориентир по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, към действащата към
датата на сключване на договорите за правна помощ редакция, или по 7 850
лв. за всеки един от предявените искове, общо - в размер на 15 700 Л.а.
Ответникът е направил разноски за заплащане на възнаграждения на
вещи лица в размер на 1 076,92 лв. и за съд. удостоверение в размер на 15 лв.,
както и се претендира присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство на осн. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ
в размер на 540лв. - общо 1 631,92 лв., които следва да му бъдат възстановени,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, или в размер на 587,49 лв.
Други доказателства за извършени разноски не са представени.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Ищците са освободени от заплащане на държавна
такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което по силата на чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ОС - КърджА., в
полза бюджета на съдебната власт сумата 7 200 лв. - държавна такса в размер
4 % върху присъдените суми /2 х 90 000лв./; както и сторените от бюджетните
средства на съда разходи за възнаграждение за вещо лице /л.293/ в размер на
1 200лв. Или, общо по сметка на ОС - КърджА. следва ответникът да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 8 400лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, да заплати на О. А.
А., с ЕГН **********, и на Н. А. Н., с ЕГН **********, сума от по 90 000 лв.
(деветдесет хиляди Л.а) на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществените вреди, причинени от смъртта на тяхната майка
18
Ф. А. А., настъпила в резултат на ПТП на 20.03.2024 г., в град Сегед,
Република У., по вина на водача Д. Ц. К. на микробус марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с ДК № *****, за който е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 10.04.2024 г., до окончателното им изплащане, на осн. чл. 429, ал. 3
КЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди за
разликата над присъдените обезщетения от по 90 000 лв. до пълния
претендиран от всеки един от ищците размер от по 250 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, да заплати на
адвокат Н. Н. Д. от ШАК, с личен номер ********, сумата от 15 700 Л.а
(петнадесет хиляди и седемстотин Л.а), представляващи възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на ищците
О. А. А. и Н. А. Н., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА О. А. А., с ЕГН **********, и Н. А. Н., с ЕГН **********,
да заплатят на Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК ********, сумата
от 587,49 лв (петстотин осемдесет и седем Л.а и четиредесет и девет
стотинки), представляващи направени разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л. И.“ АД, ЕИК ********, със
седА.ще и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № 67А, да заплати по
сметка на Окръжен съд - КърджА., в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 8 400 лв. (осем хиляди и четиристотин Л.а), представляващи
дължима държавна такса и разноски за в.л., платени от бюджетните средства
на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – КърджА.: _______________________
19