РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Кюстендил, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Б.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20251500500349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 6327/02.06.2025 г.
подадена от С. Л. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул.“*******“ № **
чрез процесуалния си представител адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул.
„********“ № **, ет. *, офис ***, насочена срещу Решение № 238 от 02.05.2025 г.,
постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2558/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Дупнишкият районен съд е
отхвърлил като неоснователен иска на С. Л. Н. срещу „Сити кеш“ ООД за нищожност
на клаузи от договор за заем.
Въззивницата релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт
поради неговата незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и
необоснованост. Навежда пространни съображения в подкрепа на становището си, че
процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 21, ал. 2 ЗПК клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Твърди, че с клаузата на
чл. 11 от договора е уговорена неустойка, излизаща извън присъщите й функции, като
същата е нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК и поради противоречие на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Допълва, че чрез кумулиране на
неустойката към погасителните вноски се стига до „скрито“ оскъпяване на кредита,
водещо до неоснователно обогатяване на кредитора, извън посочените ГЛП и ГПР.
Сочи, че са допуснати от решаващия състав съществени процесуални нарушения,
1
изразяващи се в неизготвяне на доклад по делото с определяне на правилна правна
квалификация на исковете и липса на произнасяне по заявените с исковата молба
доказателствени искания, и по- конкретно за назначаване на съдебно- счетоводна
експертиза. Подчертава, че решението е постановено при нарушение на чл. 236, ал. 2
ГПК при липса на изложени мотиви. Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и
постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
С въззивната жалба се прави искане за допускане на съдебно- счетоводна
експертиза, обосновано с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна „Сити кеш“ ООД чрез процесуалния представител адв. Х. М. от
САК, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се
оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Иска се
отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноските за въззивното
производство.
Кюстендилският окръжен съд счита че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване
на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е нищожно.
Съображения:
Районен съд - Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от С. Л. Н. срещу
„Сити Кеш“ ООД, с която са предявени искове: с правно основание чл. 124 ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 от ГПК- за признаване за установено в отношенията между страните, че
Договор за потребителски кредит №016334, сключен на 10.02.2024 г. за нищожен, тъй
като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи, евентуално за признаване за
установено по отношение на „Сити кеш“ООД, че клаузата в чл.11 от Договор за
потребителски кредит №016334, сключен на 10.02.2024 г., която предвижда заплащане
на неустойка в размер на 1252.86 лв. е нищожна и за осъждане на „Сити кеш“ООД да
заплати на С. Н. сумата 728 лв., която е изплатена от нея на ответника по нищожен
договор.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил иска на С. Н. срущу „Сити
кеш“ООД за нищожност на клаузи на договор за заем като неоснователен.
Съдът следва да отбележи следното:
Процесуалният закон не съдържа норми, които да определят кога един съдебен
акт е нищожен, но такива критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че
нищожност на съдебно решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци
(напр. когато решението не е постановено в предвидената от закона форма или е
постановено от незаконен състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което
няма качеството съдия или в състав без необходимия брой членове), както и когато
съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия
орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до
нищожност на решението следователно са свързани с начина на формиране и
изразяване на волеизявлението на съда.
Следва да се посочи, че диспозитивът на съдебното решение не може да е
бланкетен и схематичен, без да възпроизвежда в нужната степен съответните данни за
2
правата, предмет на исковете, страните по тях и т. н.
В настоящия случай, съдът счита, че решението по начина, по който е
формулирано не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно
поради липсата на ясно и пълно волеизявление. Смисълът на обжалваното решение не
би могъл да се извлече дори при тълкуване, тъй като никъде в решението съдът не се е
ангажирал да посочи по отношение на кой договор и на коя конкретна клауза от него
какви основания за нищожност са наведени и какви са били предмет на разглеждане.
Така, освен посочване на страните и то не чрез пълната им индивидуализация, в
диспозитива на решението не се съдържа никаква друга конкретика и същото не е
годно да формира сила на пресъдено нещо между страните, по смисъла на чл.298, ал.1
от ГПК, тъй като не съдържа индивидуализация на искане и основание, респективно
не става ясно какъв правен спор се разрешава с него. Следва да се има предвид, че
предмет на делото са два иска за нищожност- на целия договор за потребителски
кредит и на клаузата в чл. 11 от същия. Предвид формулирания диспозитив, съдът не
може да прецени по кой от двата иска първоинстанционният съд се е произнесъл.
Отделно от посоченото липсва произнасяне по третия иск с правно основание чл. 55,
ал.1 от ЗЗД, който е обусловен от първия иск.
При тези обстоятелства въззивният съд намира, че обжалваното решение не
отговаря на изискванията за валидност на съдебното решение, доколкото изразената от
съда воля е напълно неясна, за да бъде проверена от въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК, следва да бъде
прогласена нищожността на обжалваното решение. Доколкото делото не подлежи на
прекратяване, същото следва да се върне на Районен съд Дупница за разглеждането му
от друг състав на съда.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по
направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице
произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното
решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за
разноски във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд- Дупница
при новото разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед
изхода на делото при новото му разглеждане и постановяване на решение по
съществото на спора от първоинстанционния съд, като същият съобрази и разноските,
направени при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 238 от 02.05.2025 г. на Дупнишкия
районен съд, постановено по гр. д. № 2558/2024 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4