Решение по КНАХД №1348/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. С., подадена чрез пълномощника му адв. Е. Х., против Решение № 64/05.05.2025г., постановено по АНД № 15 по описа за 2025 година на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че районният съд не обсъдил голяма част от изложените в хода на производството оплаквания. На първо място, съдът не обсъдил възражението, че била нарушена процедурата по съставяне на АУАН. В тази връзка се сочи, че в случая първоначално била започната и приложена процедурата, предвидена в чл. 189, ал. 4 ЗДвП – за издаване на електронен фиш, а впоследствие производството продължило със съставяне на АУАН, който обаче не бил съставен при извършване и/или установяване на нарушението. Това водело до ограничаване на правото на защита на лицето да оспори констатациите на техническото средство в момента на установяване на нарушението. На второ място, съдът не обсъдил възражението, че АУАН бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В акта не били посочени свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Навеждат се и доводи, че свидетелите С. С. и Д. Т. не извършвали дейност на 26.12.2023г. по контрол на движението на МПС в [населено място], по бул. „***“, до паркинг „***“, което потвърждавало обстоятелството, че посочените свидетели не присъствали при извършване на нарушението на 26.12.2023г. На следващо място, съдът не обсъдил оплакването, че при използването на АТСС ARH-CAM S1 не били спазени разпоредбите на чл. 10, ал. 1-3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че в настоящия случай не бил попълнен протокол за използване на АТСС на 26.12.2023г. Сочи се, че всяко от горепосочените съображения представлявало самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Неправилно съдът оставил без уважение и възраженията, че АУАН не съдържа в пълнота всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗАНН, по-конкретно, че липсвало точно и ясно описание на мястото на извършване на нарушението, както и възраженията, че неправилно била определена приложимата санкционна норма, като позоваването на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП било неправилно и не съответствало на доказателствата по делото. Сочи се, че се поддържат всички оплаквания, направени пред районния съд и се препраща към тях.

По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска да се отмени Решение №64/05.05.2025г., постановено по АНД № 15 по описа за 2025 година на Районен съд – Харманли и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира се и присъждане на възнаграждение за адвокат за две инстанции в размер на 800 лв. без ДДС, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 3, предл. 2 от Закон за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал. 2, т. 1 и чл. 18, ал. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случай, че ответната страна претендира юрисконсултско или адвокатско възнаграждение над минималния размер, се прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 64/05.05.2025г. по АНД № 15/2025 г. Районен съд – Харманли е потвърдил Наказателно постановление № 24-0271-000815 от 18.06.2024г. на Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Н. Ж. С., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

За да постанови този резултат, най-напред районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт. На следващо място е приел, че с поведението си санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна стана състава на вмененото му нарушение, за което законосъобразно е санкциониран.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съображенията за това са следните:

Настоящият касационен състав намира, че районният съд е постановил своето решение при неизяснена фактическа обстановка.

От документите по преписката е видно, че в административнонаказателното производство е установено кой е бил собственик на процесния автомобил към датата, на която автомобилът е заснет с превишена скорост; предприети са действия да се установи водача на този автомобил; събрани са данни, че на процесните дата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. По делото обаче е останало неизяснено обстоятелството дали е попълнен протокол за използване на мобилно АТСС за контрол. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Сред доказателствения материал по делото такъв протокол липсва. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка между предвидената с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който, ако е редовно съставен, се ползва с присъщата му материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. В случая не е изяснено съставен ли е бил такъв протокол, ако е бил съставен - съдържа ли този протокол изискуемите реквизити. Изясняването на посочените обстоятелства е от значение за формиране на обоснован извод за надлежно използване на мобилното АТСС.

Предвид изложеното, решението на районния съд е необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са изяснени всички релевантни за спора факти. Съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което налага отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. При новото разглеждане съдът следва да събере доказателства за всички относими факти, включително за изясняване на обстоятелствата, посочени в мотивите на настоящото решение, след което, в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи материалния закон към тези факти.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при съобразяване с дадените по-горе указания.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, пр.2 и чл. 222, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 64/05.05.2025г., постановено по АНД № 15 по описа за 2025 година на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.