Решение по адм. дело №157/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 и сл. ЗУТ.

Образувано е по жалба на А. М. Х., подадена чрез упълномощения от нея адвокат С. В., против Заповед № 271/ 12.05.2025 г., издадена от С. Р.- заместник- кмет на Община Самуил, с която е разпоредено да се премахне преместваем обект, разположен в поземлем имот (ПИ) с идентификатор 11449.73.948 по кадастралната карта на с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган и незаконосъобразен, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това се иска от съда да го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Претендира се и заплащане на деловодните разноски.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката. Претендира и за присъждане на разноски по производството.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

С нея се оспорва Заповед № 271/ 12.05.2025 г., с която е разпоредено да се премахне преместваем обект, разположен в поземлен имот с идентификатор 11449.73.948 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Владимировци, общ. Самуил, собственост на жалбоподателката. В заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се оспори. С оглед на това и на основание чл. 140, ал. 1 АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 ЗУТ предвиденият срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Жалбата е подадена на 04.06.2025 г. (видно от поставения на нея регистрационен печат), поради което съдът приема, че е депозирана в срока по чл. 140, ал. 1 АПК във вр. чл. 219, ал. 3 ЗУТ. Наред с това в нея се съдържат и твърдения за нищожност на тази заповед, а съгласно нормата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните по делото писмени доказателства установяват, че на 06.08.2010 г., въз основа на Постановление за възлагане на движима вещ (л.11) А. Х. е станала собственик на преместваем обект - ламаринена постройка (бивш детски фонд), с площ от 60 кв.м., находяща се в имот с идентификатор 11449.73.948 по КККР на с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград.

Със Заповед № 248/ 02.05.2025 г. (л.36), издадена от С. Р.- заместник- кмет на Община Самуил е назначена комисия и разпоредено тя да извърши проверка на състоянието на този обект. В изпълнение на възложените задължения комисията е извършила оглед, при който е констатирала, че за обекта няма издадени разрешения за поставяне съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба № 6/ 01.03.2021 г. за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и рекламно – информационните и монументално–декоративните елементи на територията на Община Самуил, приета от Общински съвет Самуил (Наредба № 6 на ОбС- Самуил). Той е изоставен и не се ползва от около 30 години, като до него няма изградена връзка с електрическа и водопроводна мрежа. Профилите на металната конструкция са деформирани и корозирали, с пропаднал ламаринен покрив и има опасност от падащи метални части. Този обект се намира в непосредствена близост до Народно читалище „Иван Вазов“, с. Владимировци, което ежедневно се посещава от деца и ученици. В това състояние обектът създава предпоставки за злополука и застрашава живота и здравето на преминаващите хора, както и деца играещи в близост и вътре в него. Тези факти и обстоятелства са отразени в съставения Констативен акт № 1 от 02.05.2025 г. (л.34 –л.35).

Въз основа на тях е издадена Заповед № 271/ 12.05.2025 г., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, във връзка с чл. 225а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ и във връзка с Наредба № 6 на ОбС – Самуил е наредено да се премахне процесният обект, представляващ метална конструкция с площ от 50 кв. м., с деформирани и корозирали профили на металната конструкция и пропаднал ламаринен покрив, разположен върху терен общинска собственост в близост до Народно читалище „Иван Вазов“ с. Владимировци, поставен без разрешение в поземлен имот с идентификатор 11449.73.948 с начин на трайно ползване за второстепенна улица по КККР на с. Владимировци, общ. Самуил, собственост на А. М. Х.

С нея е разпоредено в случай на неизпълнение на основание чл. 73 от Наредба № 6/ 01.03.2021г. на ОбС - Самуил този обект да се премахне от Общинско предприятие „Самуил 2011“, като разходите остават задължение от страна на собственика. Мястото да се почисти от отпадъци и да се предаде с протокол за приемане и предаване. Към настоящия момент заповедта е изпълнена от общинското предприятие и теренът е освободен и почистен.

Тази заповед е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Съдът намира, че тя се явява нищожен административен акт, като издадена от ненадлежно оправомощен административен орган.

Според правилата на ЗУТ кметът на общината е компетентен да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти (чл. 57а, ал. 3 ЗУТ), на опасни строежи (ч. 195, ал. 6 ЗУТ) или на незаконни строежи от четвърта до шеста категория (чл. 225а, ал. 1 ЗУТ). Безспорно, с разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е предвидена възможността той да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Това може да стане с писмен акт, в който ясно, точно и конкретно се посочат кои функции и правомощия по ЗУТ се делегират от кмета на общината на съответното лице.

Приложената Заповед № 183/ 03.04.2025 г. на кмета на Община Самуил (л. 39) не отговаря на тези изисквания. Тя не е издадена на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, а и от съдържанието ѝ не може да се направи извод, че с нея се предоставят някакви функции/правомощия по ЗУТ и конкретно какви на С. Р.- заместник- кмет на Община Самуил. С тази заповед на лицето са делегирани различни правомощия, свързани с управлението и разпореждането с общинска собственост, в следните направления:

1. Организиране и провеждане на търгове и конкурси за отдаване под наем, аренда, продажба и концесии на имоти общинска собственост;

2. Организиране и провеждане на процедури за предоставяне на концесии върху имоти общинска собственост съгласно Закона за концесиите;

3. Подписване на документи и договори, свързани с управление и разпореждане с имоти общинска собственост съгласно ЗОС, ЗК, Наредба №2 и Наредба №10 на ОбС- Самуил, концесии и други актове по управление на общинската собственост след решение на Общинския съвет;

4. Контрол по изпълнението на сключените договори за концесии и търгове.

Посочено е, че цитираната заповед дава право на заместник-кмета да извършва всички необходими действия за организиране и провеждане на процедури за концесии и търгове, в съответствие с действащото законодателство и нормативните актове на Общинския съвет.

Въпреки указанията на съда, ответникът не представи заповед, с която са делегирани правомощия на лицето на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. В съдебно заседание неговият процесуален представител заяви, че няма такава заповед и процесният акт не е издаден при условията на заместване.

С оглед на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че обжалваната заповед следва да се обяви за нищожна, като издадена от некомпетентен административен орган. Заместник-кметът на Община Самуил няма правомощие да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по силата на закона, а в случая липсва и изрично овластяване по реда и при условията на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски, които са своевременно предявени и доказани в размер от 1310 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 1 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по реда и при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът намира възражението за допустимо и основателно.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото.

Според разпоредбата на § 1а, ал. 2, т. 2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) преценката за фактическа и правна сложност на всеки конкретен случай в хода на съдебното производство следва да се извърши като се отчитат съответните коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

В случая казусът се характеризира с относително ниска фактическа и правна сложност. По делото е проведено само едно съдебно заседание, в което не са извършени съществени по своето естество и обем процесуални действия, а и производството е приключило без отклонения и усложнения. С оглед на това съдът намира, че заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение от 1 300 лв., макар и около минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, се явява прекомерно и необосновано, поради което следва да се намали и присъди в размер от 900 лв.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 271/ 12.05.2025 г., издадена от С. Р.- заместник- кмет на Община Самуил, с която е разпоредено да се премахне преместваем обект, собственост на А. М. Х., разположен в поземлем имот с идентификатор 11449.73.948 по кадастралната карта на с. Владимировци, общ. Самуил, обл. Разград.

ОСЪЖДА Община Самуил да заплати на А. М. Х. от с. В., обл. Р. сумата от 910 (деветстотин и десет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.