№ 18545
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110104310 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца М. А. Т., ЕГН **********, срещу ответника
**************, ЕИК ********* /правоприемник на ***************, ЕИК
*********/, обективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22
от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № *******/15.11.2016 г.,
а в условията на евентуалност – искове по чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл.
10а, ал. 2 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща
заплащане на такса „експресно разглеждане“ в размер на 288,54 лв., по
Договор за паричен заем № *******/15.11.2016 г. и на клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 288,54 лв., по Договор за паричен заем №
*******/15.11.2016 г.
Ищецът М. А. Т., ЕГН **********, излага твърдения, че на 15.11.2016 г.
е сключил Договор за паричен заем № *******/15.11.2016 г. с
**************, по силата на който последният, в качеството си на
кредитодател, отпуснал сумата от 700 лв. Кредитополучателят имал
задължениетo да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения –
поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора
условия, или банкова гаранция. В случай на непредоставяне на обезпечението
била предвидена неустойка в размер на 288,54 лв. Поддържа, че процесната
клауза за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави –
същата е излязла извън присъщите си функции. Твърди, че поставените
изисквания за поръчител били на практика неизпълними. Със същите се
целяло постигането на една допълнителна печалба за кредитора в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 1, ал. 3 от процесния договор
1
кредитодателят предоставил на потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на искането за отпускане на заем срещу такса в размер
на 288,54 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски по заема.
Поддържа, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на
документи, е нищожна, доколкото е противоречие с разпоредбата на ЗПК,
забраняваща заплащането на такси и комисиони за действия, свърани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото стойността на таксата и на
неустойката, не били включени в ГПР, било налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че същата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********
/правоприемник на ***************, ЕИК *********/ подава отговор на
исковата молба, чрез адв. А. Н., с който оспорва исковете като неоснователни.
Поддържа, че процесният договор за паричен заем е действителен като
сключен в съответствие със ЗПК. Поддържа, че процесната такса за експресно
разглеждане на договора не може да се разглежда като такава по управлението
или усвояването на кредита. Оспорва с процесните клаузи да се цели
заобикаляне на закона. Поддържа, че сумите за неустойка и такса за бързо
разглеждане са начислени въз основа на валидни договорно клаузи. Оспорва,
че е следвало същите да бъдат включени в размера на ГПР. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производство
доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
Между страните е отделено за безспорно, че е сключен Договор за
паричен заем № *******/15.11.2016 г., по силата на който ***************, в
качеството си на кредитодател, е отпуснало сумата от 700 лв. Такса
„експресно разглеждане“ в размер на 288,54 лв., по Договор за паричен заем
№ *******/15.11.2016 г. и неустойка в размер на 288,54 лв., по Договор за
паричен заем № *******/15.11.2016 г. не са включени при изчисляване на ГПР
по договора за кредит. Видно от ТРРЮЛНЦ, **************, ЕИК
********* е правоприемник на ***************, ЕИК *********.
От представен договор за паричен заем № ******* от 15.11.2016 г. се
установява, че на 15.11.2016 г. страните са сключили договор, по силата на
който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на сумата
700 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.27 %, годишен
процент на разходите – 49,29 % и срок за погасяване на заема 36 седмици. В
чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 288,54
лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от
3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
2
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 288,54 лева, като уговорката е
тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 76,92 лева, а
общото задължение по договора става в размер на 1384,56 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗД са предявени в условията на евентуалност,
тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание.
Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона или
заобикалянето му, към по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на
форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените
от ищеца основания, разгледани в поредността според тежестта на порока,
отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци /в този см.
решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156 от 26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г. о., решение № 136 от
30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др. /
На първо място при съобразяване на константната съдебна практика
следва да бъде разгледан твърдяния порок, обуславящ нищожност поради
противоречието със закона. С оглед предмета на процесния договор, съдът
приема, че същият е сключен от лице, притежаващо качеството "потребител",
предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 до т.12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора.
Настоящият състав приема, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем се
явява задължително условие за кредитиране и противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Таксата е уговорена като сигурна част от
дълга, като следва да се заплаща, заедно с вноската за главница и лихва, което
3
представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Липсва
каквато и да е еквивалентност между задължението на заемополучателя и
престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде предоставен незабавно.
На следващо място, от съдържанието на клаузата за неустойка при
непредоставяне на обезпечение по чл. 4, ал. 2 от договора и съпоставянето с
естеството на сключения договор за заем се налага извод, че тя представлява
скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в
цитираната по-горе клауза от договора за вида обезпечение по избор на
заемателя: физическо лице - поръчител, отговарящо на определени изисквания
или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по
договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и
житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с
възможност да осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора
или физическо лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания
към него, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от
700 лева. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че
са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
В светлината на гореизложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от
договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл.
143 ЗЗП, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото
сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за
кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно
чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му
бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че
с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства
чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на
цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
Същевременно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е налице
нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
4
Министерския съвет. Съдът счита, че таксата и неустойката на практика
представляват скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало
да бъде включено в годишния процент на разходите, което де факто се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. В
конкретния случай, в договора е посочен ГПР в размер на 49,29 %, а при
включване на такса експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на
обезпечение, ГПР значително надхвърля предвидения в закона размер.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като таксите не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и
този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият
привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на
таксите, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно
с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен
реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на
последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на
договора за кредит поради противоречие на същия с посочените императивни
материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде
уважен на това основание. С оглед уважаването на главния иск, съдът намира,
че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане исковете за
нищожност, предявени в условията на евентуалност, поради което не дължи
произнасяне по тях.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. С определение от 15.05.2025 г. ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по делото, поради което и на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 55,40 лева. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв.По делото са
предявени искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че след
решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални разМ. на
5
адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-
нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но
преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на
ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като взе предвид
горепосочените критерии на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва
да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. А. Т., ЕГН **********, гр. ***** срещу
ответника **************, ЕИК ********* /правоприемник на
***************, ЕИК *********/ със седалище и адрес на управление : гр.
***** иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
*******/15.11.2016 г., сключен между страните, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, да заплати на *************************, БУЛСТАТ
********* сумата в размер на 300 лева / триста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на М. А. Т. в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на
55,40 лева ( петдесет и пет лева и 40 стотинки)- държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6