Решение по дело №777/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1167
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20222100100777
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1167
гр. Бургас, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Й.а
като разгледа докладваното от Диляна Н. Й.а Гражданско дело №
20222100100777 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 365 и следващите от ГПК „Търговски спорове“.
Образувано е по искова молба от С. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
Радомир, чрез адв. Иван Танев - АК Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул.„Македония”
№ 61-63, партер, офис 1, против: Свети Йоан Ризорт ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 58, вх. С, ет. 2, ап. 10,
представлявано от управителя му Николай Детелинов Ламбуров , с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 25 200 евро, представляваща заплатена цена по развален
предварителен договор, сключен на 06.11.2018 г, както и сумата от 5000 евро
неустойка за разваляне на договора, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяването на исковата молба – 23.05.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 06.11.2018 г. с ответника са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда (апартамент) № А202,
находящ се на ет. 2 във вход А, кота +2,80 м, със застроена площ от 30,10 кв.м в апарт-
хотел „Свети Йоан Ризорт”, предвиден за изграждане в поземлен имот с
идентификатор 67800.10.726 в м. Ачмалъци, гр. Созопол. Посочва, че продавачът
„Свети Йоан Ризорт” ЕООД е носител на правото на строеж върху този обект по
силата на учредена в негова полза суперфиция с нотариален акт № 56, дело № 612/2014
г. на нотариус Бинка Кирова с per. № 290 на НК — т. 1.5 на стр. 3 от нотариалния акт.
Излага, че с предварителния договор, който включва в себе си и договор за
строителство, освен прехвърляне на правото на собственост ответникът поел
задължение съгласно т. 1 от раздел III от договора за проектирането, цялостното
строителство и въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира продавания
самостоятелен обект. Според ищеца срокът за извършване на всички довършителни
работи в сградата с изготвяне на акт обр. 15 е уговорен до 28.12.2020 г. съгласно p. III,
т. 1.2 от предварителния договор, съответно внасянето на документите пред
компетентния орган за въвеждане на сградата в експлоатация — в четиримесечен срок
1
от изготвяне на акт обр. 15. Намира, че с оглед действалото в страната извънредно
положение и спиране течението на всички законови и договорни срокове срокът по т.
1.2 от p. III от предварителния договор за цялостното довършване на сградата с акт
обр. 15 следва да се счита автоматично удължен до 28.02.2021 г. Допълва, че цената за
продажбата на самостоятелния обект, уговорена в p. II, т. 1 от предварителния договор,
възлизаща на 28 000 евро, е следвало да бъде заплатена на 5 вноски по сметка на
посредника по сделката „Е-Куити” ЕООД, като страните се съгласили плащанията по
сметката на посредника да се считат за валидно извършени плащания по
предварителния договор в полза на кредитора Свети Йоан Ризорт ЕООД. Твърди, че в
погашение на задълженията си по договора е извършил следните плащания: на
02.11.2018 г. внесен депозит в размер на 3921 лв., представляващ равностойността на 2
000 евро и отразени в предварителния договор като получени; на 26.11.2018 г. —
вноска в размер на 12 000 евро, на 24.04.2019 г. - вноска в размер на 2 800 евро, на
22.11.2019 г. - вноска в размер на 8 400 евро. Въпреки надлежното изпълнение на
всички мои задължения до момента, изразяващи се в заплащане своевременно на
дължимите вноски по предварителния договор, ответникът не изпълни задължението
си, свързано със строителството на сградата. Изнася данни, че ответникът е поел
задължение да снабди сградата с акт-образец 15 до 28.02.2021г., като към момента
сградата е изградена единствено в груб вид, без покрив и без ограждащи стени, не е
завършена до етап „груб строеж” по см. на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Посочва, че това
състояние продължава повече от една година, без по обекта реално да се извършват
строително-монтажни работи. Заявява, че на 25.12.2021 надлежно упражнил правото
си на разваляне на предварителния договор. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор
от ответника, редовно уведомен по реда на чл.50, ал.4 ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В с.з. пред БОС, ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща
представител, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не взема
становище по иска.
Процесуалният представител на ищеца поддържа исковете в съдебно заседание,
като моли по делото да бъде постановено неприсъствено решение.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените с исковата молба писмени доказателства – предварителен договор
от 06.11.2018 г. ведно с приложение № 1 към него, нотариален акт за учредяване на право на
строеж № 56, том IV, per. № 8349, дело № 612/2014 г. на нотариус Бинка Кирова,
операционна бележка за плащане от 02.11.2018 г. на Банка „ДСК” ЕАД, 3 броя преводни
нареждания от 26.11.2018 г., 24.04.2019г. и 22.11.2019г. на Банка „ДСК” ЕАД, както и
водената между страните електронна кореспонденция, съдът намира, че с оглед възложената
доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на правоотношение по
предварителен договор за покупко-продажба и изпълнение на задълженията си по същото за
заплащане на продажната цена, може да се направи извод за вероятната основателност на
твърденията му, че е изправна страна по предварителния договор, която надлежно е
упражнила правото си на разваляне, както и че с престираната от ищеца сума в общ размер
2
на 25 200 евро ответникът неоснователно се е обогатил. Вероятно основателен е и
обективно кумулативно съединеният иск за неустойка при разваляне на договора, с оглед
представения предварителен договор, в който страните в чл.V.2 са предвидили ответникът
да дължи неустойка в размер на 5 000 евро при едностранно разваляне на договорната
връзка при негова забава, продължила повече от 6 месеца. При условията на непълно
доказване, от приложените операционна бележка и преводни нареждания, както и
извлечения от водена кореспонденция по електронните пощи на страните, може да се
приеме, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, както и че е развалил същия по
реда на чл. 87, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД, поради което съдът намира предявеният иск за връщане
на даденото по предварителния договор също за вероятно основателен.
Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, предвидени в разпоредбата на чл.239 ал.1 от ГПК, която е приложима на
общо основание и в производствата за разглеждане на търговски спорове съгласно
препращането на чл.377 към общите правила. В тази връзка съобрази, че на ответника
са разяснени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването му в съдебно заседание с разпореждане от 08.06.2022г. на БОС по делото.
С оглед вероятната основателност на исковете и тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е
надлежно уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяване по
делото, съдът намира, че са налице всички материалноправни и процесуално-правни
предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като предявените искове следва да бъдат уважени, без
решението да се мотивира по същество.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които
възлизат на общ размер на 4664,65 лева.
Мотивиран от горното, на осн. чл. 239 вр. чл.337 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Свети Йоан Ризорт ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 58, вх. С, ет. 2, ап. 10, представлявано от
управителя му Николай Детелинов Ламбуров, да заплати на С. Й. И., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Радомир, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.„Македония” № 61-
63, партер, офис 1 – адв. Иван Танев, сумата от 25 200 евро, представляваща заплатена
цена по развален предварителен договор, сключен на 06.11.2018 г, както и сумата от
5000 евро неустойка за разваляне на договора, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на исковата молба – 23.05.2022г. до
3
окончателното плащане, както и сумата от 4 664,65 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4