Решение по НАХД №169/2020 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 260011
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20204510200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260011  

гр. Бяла, 28.09.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията АНД №169 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Й.П., ЕГН **********,***-0000631 от 15.06.2020г. на Директора на РД „АА“ - Русе, с което за нарушение на чл. 8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр,  на основание чл. 93б, ал.7, т.3 ЗАвтП му е наложена глоба в размер на 1500 лв. В жалбата се твърди, че нарушението не е доказано, а НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения. Искането е  НП да бъде отменено изцяло.

  Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована, не изпраща представител.

 

 

 

 

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка:

 

            На 20.05.2020г., около 12,40ч. в гр.Б., обл.Р., по ул.“С. С.“, св.А.К.-на длъжност старши инспектор към РД „АА“-Русе, спрял за проверка  товарен автомобил марка „Скания“, категория N3, с рег.№………. с прикачено към него полуремарке „Стас“, категория О4, който извършвал обществен превоз на товар от с.С. за гр.Р., съгласно Пътен лист №323167 от дата 19.05.2020г. и товарителница №000477 от дата 20.05.2020г. Автомобилът бил управляван от жалб.П., който работел на трудов договор в „З. х.-ДМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д. М., ул.С. К.“ №., на длъжност шофьор. Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф. Чрез използване на лицензиран софтуер за визуализиране на данните, съхранени в паметта на дигиталната карта на жалбоподателя, било установено, че на дата 13.05.2020г. от 04,46часа до 04,46часа на дата 14.05.2020г. водачът не е ползвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа от предходната дневна или седмична почивка, която е приключила в 04,46часа на 13.05.2020г., като закъснението на дневната почивка е с 8часа и 1 минута. Дневната почивка е трябвало да започне не по-късно от 19,46часа на 13.05.2020г. и да приключи в 04,46часа на 14.05.2020г. Анализ на тази информация бил извършен на база компютърна разпечатка от картата на водача, която карта била разчетена с помощта на специализиран софтуер. Св.К. приел, че така е осъществено административно нарушение по чл. 8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, за което съставил АУАН № 274081 от 20.05.2020г. Актът бил предявен и  подписан лично от страна на жалбоподателя. На място, при проверката, жалбоподателят обяснил, че автомобилът е бил в покой в базата в гр.Долна Митрополия, където не са извършвани никакви дейности, но поради грешка не е натиснал бутона „почивка. Въз основа на акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя, на 24.06.2020г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на  св.А.К., АУАН, НП, извлечение на хартиен носител на данните от дигиталния тахограф, пътен лист, товарителница, трудов договор, свидетелство за регистрация на автомоли-част първа, заповед, както и останалите доказателства, приложени към преписката.                                                                  

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че не е налице посоченото в жалбата нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като ясно е дефинирана нарушената разпоредба както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП. Съгласно чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр При извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на  Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006".. Съгласно визираната като нарушена разпоредба на чл. 8 §. 2 изр. 2 от Реглам. № 561/06, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка, а ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Разпоредбата на чл. 4 б. "ж" второ тире от същия Регламент дава дефиниция на понятието "намалена дневна почивка", което означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа. Допустимо е наличието на съкращения при посочване на нарушените разпоредби по такъв начин, че да не съществува неяснота относно акта, който е посочен със съкращение. В случая съкращението Реглам. 561 / 06 в НП не създава неяснота за кой конкретен акт става въпрос, поради това, че пълното му наименование се съдържа в текста на чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а и не е налице друг акт с подобно съкращение, което да затруднява преценката на жалбоподателя да разбере за кой акт става въпрос. Ясна е и взаимовръзката на чл. 4 б. "ж" второ тире именно с Регламента, изводимо от последователността на цитираните в нарушената разпоредба норми, поради което и тази твърдяна в жалбата неяснота не е налице. 

Основателно е обаче възражението, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението, в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които нарушават правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно обвинение му се вменява във вина.  При описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е посочено, че водачът не е спазил изискването за намалена дневна почивка, като закъснението на дневната почивка е с 8часа и 1 минута. От това описание на нарушението не става ясно колко точно е намалението на почивката, не е посочен периодът на почивка, който е ползвал водачът, както и периодът на почивка, който е следвало да ползва. Жалбоподателят е санкциониран за това, че е закъснял да ползва дневна почивка, което не кореспондира с приложената санкционна норма, която предвижда санкция за намаляване на времето за намалена дневна почивка. От показанията на актосъставителя също не се установява по несъмнен начин ползвана ли е почивка от водача в периода от 24 часа и в какъв размер, тъй като същият първоначално твърди, че водача няма никаква повика в този период, а след това сочи, че  има почивка, но е закъснял водачът с 8часа и една минута, но отново не сочи каква почивка е ползвана и в какъв период. В разпечатката на дигиталната карта е налице отбелязване, че само първите 57минути от периода на почивка за отчетени. Данните от извлечението сочат и на отразена почивка на 14.05.2020г. от 03,49ч. за период от  20,11минути. Такива обстоятелства в АУАН и НП не са отразени. Обективно, формулираното обвинение е неясно, непълно, ограничава правата на жалбоподателя, представлява съществен порок на НП, който не може да бъде саниран от съда и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

По същество нарушението се явява недоказано по несъмнен и категоричен начин. В показанията си св.К. твърди, че за периода, за който водачът е следвало да почива, разпечатката от дигиталната карта на тахографа сочи, че е бил на разположение. Заявява, че е възможно при неправилно боравене с тахографа водачът да е натиснал ръчно вместо бутон „почивка“ бутон „на разположение“, в каквато насока са били устните обяснения на жалбоподателя още към момента на съставяне на акта за грешка при ръчно натискане на бутона. От друга страна от представената разпечатка от GPS записите за движението на автомобила е видно, че за периода от 18,14часа на 13.05.2020г. до 05,44часа на 14.05.2020г. същият е бил в престой в базата на фирмата собственик на автомобила „З. х.-ДМ“ ЕООД, в гр.Д. М., ул.С. К.“ №.. Т.е. за твърдения от актосъставителя период,  в който водачът е следвало да ползва дневна почивка- от 19,46часа на 13.05.2020г. до 04,46часа на 14.05.2020г., автомобилът  е бил в покой, а водачът е почивал 11часа и 29минути, съгласно GPS данните, които данни  съдът няма основание да не отчете като достоверни. В тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението по безспорен начин. С оглед събраните противоречиви доказателства в съдебното производство, се поставя под съмнение тезата на наказващият орган, че жалбоподателят не е ползвал намалена дневна почивка, в нарушение на чл. 8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Това води до необоснованост на НП и е отделно основание за отмяна на НП.

Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение и с оглед крайния изход на спора, АНО следва да бъде осъден, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя разноски за производството в размер на 300 лева, който размер е съобразен с размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от  Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

По изложените съображения и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯВА  НП № 38-0000631 от 15.06.2020г. на Директора на РД „АА“ - Русе, с което за нарушение на чл. 8, §.2, изр.2 от Реглам. 561 / 06 във вр. с чл. 4, буква "ж", второ тире и във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр,  на основание чл. 93б, ал.7, т.3 ЗАвтП е наложена глоба в размер на 1500 лв., на В.Й.П., ЕГН **********,***.

 

ОСЪЖДА  РД „АА“ - Русе, ул.“К.“ №., ет..  да заплати на В.Й.П., ЕГН **********,***,  разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок  съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/