РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. *, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Г. Ал. К.
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20251600500299 по описа за 2025 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на
Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор от РП * срещу решение на РС * №
176/03.05.2025г. постановено по гр.дело № 3238/2024г. по описа му, с което на основание
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е осъден жалбоподателя да заплати на М. Я. сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по 316 вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26 НК
и за престъпление по чл. 316 НК вр. чл. 309, ал. 1 НК по ДП № 40/2017 г., пр. № 327/2017 г.
по описа на РП - *, което е било прекратено, ведно със законната лихва считано от 23.12.2021
г. до окончателното плащане, както и да й заплати сумата 810 лева деловодни разноски.
С въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и необосновано.
Изложени са твърдения, че съдът при постановяване на решението не е съобразил
изложените от ответника доводи и не е обсъдил същите . Размерът на обезщетението не е
съобразен с принципа на справедливост, като не са обсъдени обстоятелствата, имащи
значение за определянето му. Не е отчетено, че по отношение ищеца е била взета най-леката
мярка за неотклонение, с което не е било ограничено правото на свобода на ищеца,
възможността за свободно придвижване и социални контакти, както и правото на труд,
предвид факта, че ищцата вече е била пенсионер. Случаят не е бил медийно разгласен от
1
органите на Прокуратурата, като не е нарушена презумпцията за невиновност. Не са
нарушавани процесуалните права на обвиняемия, като след проведено задълбочено
разследване наказателното производство е прекратено без предаване на съд. От значение за
размера на обезщетението следва да се имат предвид и мотивите за прекратяване
наказателното производство като вид репарация на вредите от незаконно обвинение. Твърди
се недоказаност на търпени негативни вреди от незаконното обвинение. Иска се отмяна на
решението, евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение.
С подаден в срок писмен отговор жалбата се оспорва като неоснователна от
въззиваемата страна чрез пълномощника й адвокат К. А.-Г. с подробно изложени в тази
насока доводи с искане за потвърждаване решението като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство с приложен договор за правна защита и съдействие и
пълномощно.
В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат, така както са подадени.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение в осъдителните му части е
подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен правен
интерес и е допустима за разглеждане.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ по предявен от М. Я. иск за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на
престъпления, повдигнато и предявено по досъдебно производство № 40/2017г. по описа на
РУ на МВР *, приключило с постановление за прекратяване от 11.12.2019г. поради
недоказаност на обвинението.
Ищецът е сезирал първоинстанционния съд с искова молба с ответник прокуратурата
на РБ с твърдения, че срещу него неоснователно е повдигнато и поддържано от РП * по ДП
№ 40 /2017г. на РУ на МВР * обвинение за извършени престъпления по чл.316 във връзка с
чл.308 и чл. 26,ал.1 НК и по чл. 316 във връзка с чл. 309 и чл. 26,ал.1 НК, като наказателното
производство е приключило с постановление от 11.12.2019г., с което е прекратено поради
недоказаност на обвинението. В резултат на незаконосъобразните действия на
прокуратурата по воденото срещу него наказателно производство е претърпял
неимуществени вреди , изразяващи се в преживян стрес, несигурност за бъдещото му ,
уронване честта и доброто му име, които оценява на сумата 5 000 лева , които вреди
претендира за заплащане , ведно със законна лихва от 23.12.2021г. .
С постановеното по делото решение съдът е приел иска за доказан по основание и
размер, поради което и го е уважил изцяло и е присъдил обезщетение от 5000 лева, ведно със
законна лихва от 23.12.2021г. . Присъдени са за плащане и разноски 810 лева.
2
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответната страна, като предмет на
въззивен контрол е изцяло постановения от РС * по съществото на спора съдебен акт .
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установена следната
фактическа обстановка:
На 26.06.2017г. е образувано досъдебно производство № 40/2017г. по описа на РУП *
срещу М. Я. за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 НК. На 29.11.2019г. на ищеца е
повдигнато и предявено обвинение по досъдебното производство за това, че в периода
26.12.2016г.-20.01.2017г. в гр. *при условията на продължавано престъпление , пред ТП на
НОИ *съзнателно се ползвала от неистински официални документи, на които е придаден
вид, че са издадени от Общински народен съвет *при подаване на заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като от нея за самото съставяне не може да се
търси отговорност –престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308,ал.1 и чл. 26,ал.1 НК, както
и за това, че на 27.12.2016г. пред ТП на НОИ *съзнателно се ползвала от неистински частни
документи при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като от нея за самото съставяне не може да се търси отговорност –престъпление по
чл. 316 във връзка с чл. 309,ал.1 НК. Престъплението по чл. 308,ал.1 НК е наказуемо с
лишаване от свобода до 3 години, а по чл. 309,ал.1 Нк с лишаване от свобода до 2 години. На
25.09.2019г. обвинението е прецизирано относно целта във връзка, с която са представени
инкриминираните документи – не са отпускане на пенсия, а за изменение размера й.
В хода на досъдебното производство ищецът е разпитан като обвиняем при повдигане
на обвинението на 29.11.2018г. , на 08.01.2019 г и на 14.01.2019г. , при които разпити е
представила писмени доказателства, както и при прецизиране на обвинението с
постановление от 25.09.2019г. Другите процесуални действия, извършени с нейно участие са
предявяване на материалите по разследването на дати 21.08.2019г. и 25.09.2019г.. При
предявяване на обвинението на 28.11.2018г. на Я. е взета мярка за неотклонение „подписка“,
отменена с постановление от 26.07.2019г. на основание чл. 234,ал. 8 НПК. На 25.09.2019г.
при ново предявяване на прецизираното обвинение отново е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
С постановление от 11.12.2019г. прокурор от РП * е прекратил наказателното
производство, водено срещу Я. поради недоказаност на повдигнатите обвинения, като е
отменена и взетата по отношение на нея на 25.09.2019г. мярка за неотклонение„подписка“.
Постановлението е влязло в сила на 27.12.2019г. .
Към момента на повдигане на обвинението март 2018г. ищцата е била на 69 години,
пенсионер от 2010г. , като е безспорно, че преди пенсионирането си е работила като
директор на ЦДГ в гр. *.
По делото като свидетели са разпитани Б.К., син на ищцата , както и Г.В..
Св. К. установява, че майка му изпитвала срам и неудобство пред близките си по
повод повдигнатите срещу нея обвинения. Станала затворена и ограничила контактите си.
Преди това била общественичка, ползвала се с добри име сред обществеността в града, тъй
3
като дълги години била директор на детската градина. Влошило се здравословното й
състояние. И след прекратяване на наказателното производство чувството на накърнена чест
и достойнство останало. Станала нервна, подтисната, наранена, че името, което е градила
цял живот е накърнено. Срамувала се, че обвинението срещу нея е използвано срещу сина й
във връзка с политическата му кариера. Мярката за неотклонение според свидетеля бил
пречка майка му да пътува в чужбина на семейни ваканции. Св. В. познава ищцата от
времето, когато е била директор на детската градина, където е работила и самата свидетелка
като медицинска сестра. След пенсионирането на ищцата двете се срещали в града като
разхождали внуците си, понякога ищцата й идвала на гости. През 2017 г. -2018г. Я. се
променила, станала затворена, спряла да излиза по центъра, с приятели или да посещава
пенсионерския клуб. Не е споделяла със свидетелката проблемите си, но се виждало, че не
се чувства добре, а преди била общителна , усмихната, мила жена. Видимо здравословното й
състояние било влошено, казвала , че не може да спи, вдига кръвно, имала сериозен
проблем. В града се говорело, че имала някакъв проблем с полицията, с властите. Все още
ищцата не излиза в града и не се среща с приятели.
При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, от правна
страна съдът приема следното :
Безспорно е, че за времето от 29.11.2018г.- 27.12.2019г. за период от 1 година и един
месец ищцата е имала качеството на обвиняем по наказателно производство - ДП №
40/2017г. с повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 316 във връзка с чл.
308,ал.1 и чл. 309,ал.1 НК, като наказателното производство е приключило с влизане в сила
на 27.12.2019г. постановление на РП * за прекратяване поради недоказаност на обвиненията.
Прекратяването на наказателното производство на това основание обосновава основание за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 2,ал.1,т. 3 от ЗОДОВ за вреди , причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. В тази насока е тълкуването на разпоредбата, дадено в т. 7 на ТР № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС, поради което и поддържаните от прокуратурата доводи във възивната жалба
за липса на предпоставките на чл. 2,ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността й са
неоснователни.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в случая
от незаконното обвинение в извършване на две престъпления по чл. 316 във връзка с чл.
308,ал.1 и чл. 309,ал.1 НК, които предвид предвидените в НК наказания до 3 години,
съответно до 2 години лишаване от свобода не са тежки по смисъла на чл. 93,т.7 НК.
Безспорно е установено по делото , че в резултат на качеството си на обвиняем в
извършване на инкриминираните престъпления , с взета мярка за неотклонение „подписка „
за период една година и един месец, ищцата е преживяла негативни емоции, свързани със
страх от налагане на наказание за нещо, което не е извършила , като се е чувствала унизена
и засрамена пред близките и познатите си. Променило се е отношението й към близките,
4
семейството и познатите си , като е станала нервна, подтисната, престанала да се радва на
внуците си, не можела да спи , изпитвала притеснения, че доброто й име и авторитет, които
имала след съгражданите си, предвид дългогодишната й трудова дейност като директор на
детска градина в града са опетнени от незаконните обвинения. Предвид възрастта й,
притесненията от незаконните обвинения довели до влошаване здравословното й състояние,
а срама, че има качеството на обвиняема в извършване на престъпление довел до
ограничаване социалните й контакти.
От доказателствата по делото е видно, че в продължение на една година и един
месец ищцата като обвиняема е изпитвал ноторните за несправедливо обвинен човек
усещания за накърнена справедливост, несигурност, времеви ангажименти за явяване пред
разследващите органи, неудобства, страх и срам.
Тези обстоятелства обосновават отрицателни психологически изживявания в
причинна връзка с незаконното обвинение, които подлежат на обезвреда от ответника ,
повдигнал в хода на наказателното производство обвинения в извършване на умишлени
престъпления. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Според практиката на ВС, изразена в т. II на ППВС № 4/68 г.,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретните обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
производство, данните за психичното състояние, негативни последици в обществен план и
други. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на
обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността
на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия - доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата, семейното му положение , в т. ч. върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на
случая.
Качеството на обвиняем ищцата е имала за сравнително кратък период от време - 1
годни и един месец. До повдигане на обвинението и привличането й в това качество в
наказателното производство спрямо нея не са извършвани процесуално-следствени
действия, като няма данни от приложеното ДП ищцата да е известена за образуваното срещу
нея на 26.06.2017г. наказателно производство. Наказателното производство е приключило в
сравнително кратък срок. Мярката за неотклонение, която е взета по наказателното
производство, е най-леката, предвидена в закона –подписка, като не се установява да е
довела до ограничаване правото на ищеца за свободно придвижване. Ограничението при
тази мярка е единствено до задължително явяване пред разследващите при призоваване,
както и съобщаване промяната на адреса по местоживеене. Забрана за напускане пределите
на страната като мярка за процесуална принуда не й е налагана. В професионален план
5
обвинението не е причинило негативни последици, предвид обстоятелството, че в периода
на воденото наказателно производство ищцата е била пенсионер. Не се установява
наличието на обвинение да е имало широка медийна разгласа, което обстоятелство да се
цени като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет. Наличието на
обвинения обаче е станало достояние на обществеността в града, предвид обстоятелството,
че като свидетели по досъдебното производство са разпитвани служители на Община *и
други лица, живеещи в града, познати на ищцата, съответно в града се е разчуло за воденото
срещу нея наказателно производство, с което доброто й име и авторитет като дългогодишен
директор на детската градина в града са накърнени, което от своя страна води до чувство на
срам и унижение, рефлектирало върху социалните й контакти. Не се установява пряка
причинна връзка между обвинението и невъзможността на ищцата да пътува в чужбина,
доколкото ограничения в тази насока не са й налагани. Не се установява пряка причина
връзка между обвинението и влошеното здравословно състояние на ищцата, споделено от
свидетелите, доколкото липсват писмени доказателства в подкрепа на свидетелските
показания, както и такива за здравословното й състояние преди воденото срещу нея
наказателно производство.
Предвид всички горепосочени обстоятелства , възрастта на ищцата -69 години към
2018г., тежестта на обвиненията , продължителността на наказателното производство,
накърнените добро име, авторитет , чест и достойнство, обичайните негативни последици
върху психиката и семейния й живот,съобразявайки икономическия растеж и стандарта на
живот в страната към датата на увреждането / 2019г. / , съдът намира, че справедлив размер
на обезщетение за причинените морални вреди вследствие незаконните обвинения е сумата
от 3000 лева , поради което и предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан и
основателен до този размер . Над сумата 3000 лева до предявения размер от 5000 лева искът
е неоснователен .
Върху вземането за обезщетение за вреди се дължи законна лихва, считано от
23.12.2021г. – така както е поискано с исковата молба при съобразяване погасяването по
давност с изтичане на три години вземането за забава за периода от влизане в сила
постановлението за прекратяване наказателното производство до предявяване на иска на
23.12.2024г. .
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд
относно размера на дължимото обезщетение, поради което и обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата 3000 лева, а в останалата
част се потвърди като правилно.
При този изход на въззивното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която на ищеца са присъдени за плащане разноски за адвокатско възнаграждение над сумата
480 лева до присъдените такива от 800 лева при съобразяване разпоредбата на чл. 10,ал.3
ЗОДОВ и уважената част от иска.
За въззивното производство, предвид частичната неоснователност на въззивната
жалба на въззиваемата са дължими разноски в размер на 480 лева платено адвокатско
6
възнаграждение.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280,ал.3,т.1
ГПК като поставено по иск с цена 5000 лева.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 176/03.05.2025г. на Районен съд * постановено по гр.дело №
3238/2024г. по описа му В ЧАСТТА , с която на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. Я. обезщетение за вреди над сумата 3000
лева до присъдения размер от 5000 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на М.Я. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане обезщетение за вреди от незаконно обвинение по ДП № 40/2017г. , пр. преписка
№ 327/2017г. по описа на РП * над сумата 3000 лева до претендирания размер от 5000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 176 от 03.05.2025г. на Районен съд * , постановено по
гр.дело № 3238/2024г. по описа на същия съд в останалата обжалвана част, с която на
основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на М. Я.
обезщетение за вреди в размер на 3000 лева, ведно със законна лихва от 23.12.2021г. , като
ПРАВИЛНО.
ОТМЕНЯ решение № 176 от 03.05.2025г. на Районен съд * , постановено по гр.дело
№ 3238/2024г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да
заплати на М. Я. разноски по делото за адвокатско възнаграждение над сумата 480 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на М. Я. разноски за въззивното
производство в размер на 480 лева, платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7