Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти брачен състав, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Р.Г. и в
присъствието на прокурор Антон Стефанов от СГП, като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 5175 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правна квалификация чл. 5 от ЗЛС.
Ищеца Х.И.Д., като баща на ответницата
Р.Х.И. е предявил иск за поставянето на
последната под запрещение. В исковата
молба се твърди, че ответницата страда от психическо заболяване „Параноидна шизофрения“.
Ответницата се е отчуждила от близките си, не излиза от жилището си, не
контактува с други хора. В ежедневието си е зависима от грижите и присъствието
на родителите си и без тяхната постоянна помощ не може да организира
ежедневието си, безпомощна е. Ответницата е некритична към заболяването си и отказва да се лекува. Счита, че ответницата
с това си поведение представлява опасност за себе си, застрашава собственото си
здраве и живот. Моли съда да я постави под запрещение.
Ответницата не е изразила становище по допустимостта и основателността на
иска.
Представителят на СГП изразява становище, че искът е основателен и ответницата
следва да бъде поставена под запрещение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено
следното:
Ищеца е баща на ответницата – удостоверение
за раждане на ответницата, приложено по делото.
Ответницата пет пъти е настанявана на задължително лечение в Държавна
психиатрична болница „Св. Ив. Рилски“- гр. Нови Искър- видно от съдебни решения
и удостоверения по делото.
В доказателствения материал са включени четири броя епикризи на ответницата,
от които се установява, че същата е с диагноза: „Параноидна шизофрения“.
Съдът, след като разпита лично ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК,
констатира, че последната е ориентирана за собствената си личност. Не е ориентирана за време и
пространство. Не признава, че има психично заболяване и не е критична към него.
Съдът разпита по делото в качеството й на свидетел М.Д.- съпруга на ищеца и майка на ответницата, показанията
на която кредитира, тъй като същата установява обстоятелства, за които има преки и
непосредствени наблюдения, тъй като показанията й са дадени под страх от
наказателна отговорност и не й не се опровергават от останалите, събрани по
делото доказателства. Свидетелката установява, че ответницата неосъзнато прави
неща, които са против нейната сигурност, против нейното здраве- в момент на
криза отказва да се храни, отказва да поддържа личната си хигиена, заключва се,
усамотява се. От лекари е установено, че има заболяване – параноидна
шизафрения. Ответницата не може да се грижи
за себе си- зависима е от родителите си. Поради това е застрашено
нейното здраве и всичко, свързано с бита и с околните. Тя не осъзнава
необходимостта от лечение- казва, че е здрава и няма да се лекува, поради което
се налага принудителното й лечение. Оказва съпротива, когато някой иска нещо от
нея, дори и да иска да й помогне.
От заключението на приетата съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че ответницата е с диагноза Параноидна
шизофрения; Начална личностова промяна; Хроничен ход на протичане. Не е в
състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си. Ответницата не разполага
със запазена психична годност да защитава
интересите си. Перспективи за подобряване на нейното състояние има, ако взема
медикаменти и е под контрол на психиатър, но при нея няма критичност към
заболяването й. Експертът е установил медицинските основания за поставянето на
ответницата под пълно запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е
дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или
слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на страдащият от такава болест
или слабоумие да се грижи за своите работи (юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата страда от Параноидна
шизофрения; Начална личностова промяна; Хроничен ход на протичане и в резултат
на посоченото заболяване не може да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си. При направените констатации, съдът
намира, че ответницата не може да се грижи сам за себе си и да защитава своите
интереси, което обосновава и извода, че е напълно недееспособна. Това налага
поставянето й под пълно запрещение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Р.Х.И., с ЕГН ********** *** по иска на нейния баща Х.И.Д., с ЕГН ********** от гр. *******, кв. „*******“, ул. „***“ № *.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на органа по
настойничество и по попечителство по местоживеене на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: