Решение по адм. дело №279/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Посоченото по-горе административно дело е образувано въз основа на Жалба вх. № 1832/20.06.2025г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от Д. Д. Д., [ЕГН] от гр. Тетевен, [улица], чрез адв. Л. Л. от САК, с адрес за призоваване: гр. София, [улица], ет. 4, ап. 11, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0356-000011/01.03.2025г., издадена от И. М. Н. - Началник на РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч.

С подадената жалба се иска отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0356-000011/01.03.2025г., с която на Д. Д. Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца и са отнети документи: 2 бр. рег. № [рег. номер].

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Д. Д., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от упълномощеният адв. Л. Л. от САК, който поддържа жалбата и по същество излага подробни аргументи за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждането на разноски по делото в общ размер 1010.00 лева, от които 10.00 лева за заплатена държавна такса по делото и 1000.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по делото - издателят на оспорената заповед И. М. Н. - Началник на РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Представил е писмено становище, в което е направил искане в случай, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния размер определен за този вид дела.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 01.03.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 650555 от Ц. П. Р. – полицай при РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, в присъствието на свидетеля С. И. С., посочен като очевидец на нарушението, срещу Д. Д. Д. за това, че като водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], в гр. Тетевен, [улица], пред дом 36 от [улица], в посока към [улица], управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, като отказва да бъде извършена проверка за наличието на алкохол в единици издишан въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер /0027 наличен в патрулен автомобил. Посочено е, че Д. Д. Д. не изпълнява точно дадените от контролните органи по ЗДвП разположения и указания съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества. Посочено е също, че е бил издаден Талон за медицинско изследване № 142884. В съставеният АУАН е посочено, че с горното Д. е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като с акта е иззето СУМПС [номер].

На същата дата, на която е съставен АУАН с бланков № 650555, а именно 01.03.2025г. е издадена обжалваната по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0356-000011/01.03.2025г., с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Със заповедта са отнети 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че АУАН с бланков № 650555 е съставен срещу Д. Д. Д.. Посочено е, че Д. Д. Д., като водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], на 01.03.2025г. в 23:00 часа, в гр. Тетевен, [улица], пред дом 36 от [улица], в посока към [улица], управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, като отказва да бъде извършена проверка за наличието на алкохол в единици издишан въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер /0027 наличен в патрулен автомобил. Посочено е също, че Д. не изпълнява точно дадените от контролните органи по ЗДвП разположения и указания съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, с което е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Заповедта му е връчена лично на 16.06.2025 година.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок, пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл. 146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки /ПАМ/ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приложение пред общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

С приетата като доказателство по делото Заповед № 295з-293/30.01.2025г. на ВПД Директора на ОДМВР гр. Ловеч, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, т. 1.5., е оправомощил началниците на Районни управления при Областна дирекция на МВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“, „е“ и „ж“, т. 2, б. „а“, „в“, „е“, „л“ и т. 2а от ЗДвП за нарушения по ЗДвП, извършени на територията обслужвана от съответното Районно управление при ОДМВР гр. Ловеч. Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Предвид изложеното съдът приема, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от водача Д. Д., който е и негов собственик, регистрационния номер на МПС-то, както и е описано извършеното нарушение. Посоченото в ЗППАМ нарушение, което е довело до прилагането на процесната мярка, е посочено ясно и непротиворечиво и се отнася за водач, който е отказал проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и даване на биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Не е налице и отменителното основание по чр. 146, т. 2 от АПК.

Съдът счита, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0356-000011/01.03.2025г., издадена от И. М. Н. - Началник на РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията по ППС за срок от 6 месеца до 1 година“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предпоставките за правилното прилагане на ПАМ в тази хипотеза са заповедта да има за адресат водач на моторно превозно средство, да бъде доказано управлението на посочената в ЗППАМ дата, място и време и да е установено, че управлението се осъществява при наличие на някоя от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП.

В приетият като доказателство по делото, без оспорване от страните, АУАН е посочено, че жалбоподателят Д. Д. Д. на 01.03.2025г. в 23:00 часа, в гр. Тетевен, [улица], пред дом 36 от [улица], в посока към [улица], е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, като отказва да бъде извършена проверка за наличието на алкохол в единици издишан въздух с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер/0027 наличен в патрулен автомобил. В АУАН е извършена поправка, че датата и часа на нарушението е 28.02.2025г. около 23:43 часа, без да се посочва кой е извършил поправката. Дали се касае за очевидна фактическа грешка може да е само обект на предположения, предвид, че до приключване на съдебното производство не са представени доказателства да е проведена процедурата по чл. 62, ал. 2 от АПК. Въпреки извършената поправка в АУАН на датата и часа на нарушението, в оспорената и издадена въз основа на акта Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0356-000011/01.03.2025г., е отразено, че нарушението е извършено на 01.03.2025г., около 23:00 часа.

В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на 01.03.2025г., в гр. Тетевен, [улица], пред дом 36 от [улица], в посока към [улица], оспорващият е бил водач на описаното моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер], като е отказал да бъде проверен с техническо средство и изследван с доказателствен анализатор и да даде биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.

Съставеният АУАН, по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП (редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за доказване на противното) се ползва с официална доказателствена сила. Официалният документ има формална доказателствена сила - удостоверява по посока на всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените данни и място на издаване, авторството на посоченото като лице на издател, както и че последното е действало в посоченото в документа с длъжностно качество. Но жалбоподателят може да представи пред съда твърдения, оборващи съставянето на АУАН.

В този смисъл са наведените твърдения в жалбата, че на посочените дата и час на нарушението - 01.03.2025г., около 23:00 часа, актосъставителят не е действал в работно време и в рамките на служебните си задължения. От представените по делото месечен график за дежурства в РУ гр. Тетевен за периодите от: 01.02.2025г. - 28.02.2025г., както и от ежедневна ведомост за 28.02.2025г. и 01.03.2025г. от 08:30 часа до 08:30 часа и за 01.03.2025г. и 02.03.2025г. от 08:30 часа до 08:30 часа, се установява, че актосъставителят Ц. П. Р. и свидетелят по акта С. И. С., за времето от 20:30 часа на 28.02.2025г. до 08:30 часа на 01.03.2025г. са осъществявали патрулно–постова дейност и през този период са осъществявали служебните си задължения, включително и съставяне на АУАН. Видно от представеният по делото месечен график за дежурства в РУ гр. Тетевен за периода от 01.03.2025г. - 31.03.2025г., актосъставителят е бил в почивка от 08:30 часа на 01.03.2025г. и 02.03.2025г., от което следва, че на датата и в часът, в които е посочено, че е съставен АУАН с № 650555 - 01.03.2025г. около 23:00 часа, Р. не е бил на работа и ако е съставил тогава посоченият АУАН е действал извън работното си време за дежурство, съгласно утвърден график за това. От горното следва извод, че установеното нарушение, за което е съставен акта, е констатирано от некомпетентно лице, тъй което това лице е осъществило свои законови задължения, но извън времето, през което са му били възложени същите.

Същевременно в Талона за медицинско изследване е посочено, че същият е връчен на жалбоподателя на 01.03.2025г. в 00:45 часа. В сведение, изготвено от Х. С. В., участник в ПТП-то заедно с жалбоподателя Д., В. сочи като дата на ПТП - 28.02.2025г., без да посочва час. В представените по делото докладни записки, изготвени от актосъставителят и свидетелят по акта, и двамата сочат, че са била на работа за времето от 20:30 часа на 28.02.2025г. до 08:30 часа на 01.03.2025г., и като час на проверката посочват 23:43 часа, без да посочват дата - т.е. връчването на документа, момента на ПТП в дадените сведения и извършването на проверката отразена в двете докладни записки, предхождат времето на установяване и извършване на нарушението посочено в АУАН.

Предвид това, че в приобщените по преписката и приети по делото документи се съдържат противоречиви сведения относно датата и часа на осъществяване на управлението на автомобила от жалбоподателя, не може да се установи, че това е станало именно на датата и в часът, посочени в обжалваната заповед, което води до извода, че не е доказано по несъмнен начин, че на дата 01.03.2025г. около 23:00 часа, жалбоподателят Д. Д. Д. е имал качеството на водач на МПС и е извършил вмененото му нарушение. Съществуващите противоречия и неясноти относно датата и часа на нарушението, за което е съставен АУАН, вследствие на което е приложена ПАМ, безспорно нарушават правото на защита на жалбоподателя и препятстват извършването на адекватен съдебен контрол и на практика са довели след себе си до постановяване на материално незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административният орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването на което е приложена принудителната административна мярка. В този смисъл е и указаната доказателствена тежест от съда с Определение № 1069 от 02.07.2025 година. Предвид непредставянето на такива доказателства, съдът счита, че фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от закона ред.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП целта на принудителните административни мерки е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Съдът приема, с оглед събраните по делото доказателства, че към момента на издаване на Заповедта не е налице доказано административно нарушение, извършено от жалбоподателя Д. Д. Д., за преустановяването на което да е необходимо прилагане на ПАМ. В този смисъл Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0356-000011/01.03.2025г., е незаконосъобразен административен акт и като такъв следва да се отмени.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената ЗППАМ, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с §1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, ОДМВР гр. Ловеч дължи заплащане на жалбоподателя на сторените от него съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 1 010.00 лева, от които: 10.00 лева за внесена държавна такса (л. 30) и 1 000.00 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения Договор за правна защита и съдействие на л. 31-33 от делото. Размерът на адвокатското възнаграждение е в минимално предвиденият размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0356-000011/01.03.2025г., издадена от издадена от И. М. Н. - Началник на РУ гр. Тетевен при ОДМВР гр. Ловеч, с която на Д. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Тетевен, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията по ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 /шест/ месеца и са отнети документи: 2 бр. рег. № [рег. номер].

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на Д. Д. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Тетевен, [улица], общо сумата 1010.00 – хиляда и десет лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от Закона за движение по пътищата.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.