РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Павликени, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря МагдаленаПанова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100083 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д. от ВТАК като пълномощник на М. Ц. Д. от
гр. П. по предявен облигационен иск против *** гр. С.. В исковата молба е посочено, че
между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№1***от **г от разстояние, по силата на който й е предоставена сума в размер на 1500лв. ,
с лихва от 345лв при лихвен процент 23%,ГПР 49.11%, за връщане на 12 вноски с първа
падежна дата ***г и обща сума за връщане 1845лв. Ищцата твърди, че общата реално
погасена от нея сума е 1901лв. Посочва, че съгласно чл.5 от договора, последният се
обезпечава с поръчителство от M. B.и длъжникът заплаща възнаграждение от
1425лв.съгласно част 3 т.4.3 от преддоговорна информация.
На ***г между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №*** от разстояние, по силата на който й е предоставена главница от
1000лв с лихва от 230лв при лихвен процент 23%,ГПР 49.11%, за връщане на 12 вноски с
първа падежна дата ***г и обща сума за връщане 1230лв. Ищцата твърди, че общата реално
погасена от нея сума е 1219лв. Посочва, че съгласно чл.5 от договора, последният се
обезпечава с поръчителство от M. B. и длъжникът заплаща възнаграждение от 980лв. част 3
т.4.3 от преддоговорна информация.
На ***г между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №*** от разстояние, по силата на който й е предоставена главница от
5000лв с лихва от 1750лв при лихвен процент 23,33%,ГПР 49.66%, за връщане на 18 вноски
с първа падежна дата ****г и обща сума за връщане 6750лв. Ищцата твърди, че общата
реално погасена от нея сума е 5278лв. Посочва, че съгласно чл.5 от договора, последният се
обезпечава с поръчителство от M. B. и длъжникът заплаща възнаграждение от 5300лв. част 3
т.4.3 от преддоговорна информация.
На ***г между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит №*** от разстояние, по силата на който й е предоставена главница
1
от 4000лв с лихва от 1750лв при лихвен процент 23,33%,ГПР 49.66%, за връщане на 18
вноски с първа падежна дата ***г и обща сума за връщане 5400лв. Ищцата твърди, че
общата реално погасена от нея сума е 7012лв. Посочва, че съгласно чл.5 от договора,
последният се обезпечава с поръчителство от M. B. и длъжникът заплаща възнаграждение от
4240лв. част 3 т.4.3 от преддоговорна информация.
Сочи,че задълженията по тези договори са погасени предсрочно, за което ищцата е
заплатила обезщетение на кредитора 0.5% от сумата на предсрочно погасения кредит при
оставащ срок на кредита под 1 година съгласно част 4 т.3 на преддоговорна информация.
Твърди,че тези договори противоречат на закона и морала,сключени са при неравноправни
условия, клаузите в тях не са индивидуално договорени, а са сключени при ОУ-
предварително определени от ответника. Счита, че не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20,чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, нарушено е изискването за посочване
на общата дължима сума, като в нея не са включени допълнителните плащания по
договорите за поръчителство, възнаграждението на гаранта не е включено в ГПР и е
заобиколена разпоредбата на 19.ал.1 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл.5 от договорите за
обезпечение на задължение е нищожна като противоречаща на добрите нрави и е
неравноправна.Посочените в т.4.3 от преддоговорната информация привидно създават
възможност за избор у длъжника, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е
предварително посочен от кредитора. Ищцата не е подписвала отделни договори за
поръчителство, а в чл. 5 от договорите се установява, че такива договори са сключени и по
тях се дължат възнаграждения.Липсва посочена методика на изчисляване на формирането
на ГПР, ГПР с включени разходи за поръчителство надвишават императивната разпоредба
на чл.19 ал.4 от ЗПК. Кредитите са предсрочно погасени, но не е ясно дали са приспаднати
разходите по тях съгласно чл.32 ал.1 изр 2 от ЗПК. Счита, че горепосочените кредити са
недействителни на основание чл.22 вр ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК и липсва основание за
договорите за поръчителство като потребителят дължи на кредитора само главницата по
договора, а всичко над тази сума следва да се върне тъй като кредиторът го е получил без
основание.Моли съдът да постанови решение и да осъди ответника да му върне недължимо
платени суми както следва: по договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от
***-401лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, като в съдебно заседание е допуснато увеличение на иска на 676.75лв, по
договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г – 219лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, по договор
за предоставяне на потребителски кредит №*** от ***г -278лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, по договор за предоставяне
на потребителски кредит №*** от ***г- 3012лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира за направени разноски по
делото.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че
исковете са недопустими, респективно неоснователни. Сочи, че страна по договора за
гаранция е М. Б., а не ответника, договорите за гаранция са отделни облигационни
отношения, по които ответникът не е страна. Посочва, че ищцата сама е избрала М. Б. като
поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана за дължимите такси, е
подала заявление за кредит, получила е преддоговорна информация по имейл ши е
потвърдила чрез SMS желанието си да сключи договорите.на всеки етап ищцата е
информирана за последствията от избора си и за сумите, дължими на поръчителя, ако го
избере. В СЕФ и договора за гаранция подробно са описани условията за обезпечението,
които ищцата е приела доброволно.Обезпечението е резултат от оценка на
кредитоспособността , а ищцата не се е възползвала от 14дневния срок да се откаже от
договорите.Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира за направени разноски.
Съдът намира, че са предявени 4бр обективно съединени облигационни искове по
2
чл.55 ал.1 от ЗЗД, вр чл.22,вр чл.11 ал1, т10 ,т.11 от ЗПК, вр чл. 23 от ЗПК, вр чл.8 от ЗПФУР.
Ответникът по делото е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, който може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства и има качеството на кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от
ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своя професионална дейност и се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗПК.
По делото безспорно е установено, че между страните са сключени 4бр договори за
потребителски кредити от разстояние.
- потребителски кредит №***от ***г от разстояние, по силата на който й е
предоставена сума в размер на 1500лв., лихва от 345лв при лихвен процент 23%,ГПР
49.11%, за връщане на 12 вноски с първа падежна дата *** и обща сума за връщане 1845лв.,
- потребителски кредит №*** от ***г от разстояние, по силата на който й е
предоставена главница от 1000лв с лихва от 230лв при лихвен процент 23%,ГПР 49.11%, за
връщане на 12 вноски с първа падежна дата ***г и обща сума за връщане 1230лв ,
-потребителски кредит №*** от *** от разстояние, по силата на който й е
предоставена главница от 5000лв с лихва от 1750лв при лихвен процент 23,33%,ГПР
49.66%, за връщане на 18 вноски с първа падежна дата *** и обща сума за връщане 6750лв.,
- потребителски кредит №*** от *** от разстояние, по силата на който й е
предоставена главница от 4000лв с лихва от 1750лв при лихвен процент 23,33%,ГПР
49.66%, за връщане на 18 вноски с първа падежна дата *** и обща сума за връщане 5400лв.
Ответникът не спори тези обстоятелства. Спорно е дали договорите съдържат
неравноправни клаузи, водещи до недействителността им и дали се дължат претендираните
от ищцата суми. Сключените договори по своята правна характеристика и съдържание
представляват договори за потребителски кредит, поради което за тях важат разпоредбите на
ЗПК.
И четирите договора са обезпечени с поръчителство от M. B. и длъжникът заплаща
възнаграждение , посочено в преддоговорна информация.това е неотменна уговорка в
тежест за длъжника по договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен като липсата
на всяка една от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22
от ЗПК-изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване
на договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по кредита,
без да връща лихва и други разходи.
Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит като се вземат предвид допускания, използвани при изчисляването му по
определения в Приложение 1 начин. В общата сума по кредита не е включено
допълнителното плащане по договорите за поръчителство. Въпреки, че по тези договори е
налице трета страна –гарант, различен от кредитодателя, то заплащането по тези договори
са свързани пряко с договорите за кредит и тези възнаграждения би следвало да се включат
в ГПР. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и
бъдещи: лихви,други преки или косвени разходи,комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация
на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо дължимата сума по кредита.В
посочената величина на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.Налице е нарушение на тази разпоредба, тъй като и в четирите договора за
3
кредит, посочени по-горе кредиторът се е задоволил единствено с посочване на общата като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана
методика на формиране ГПР-кои компоненти включва и как се формират посочените в
договорите ГПР, няма яснота и как е формиран фиксирания годишен лихвен процент по
тези договори: как точно се съдържа и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР,
не са включени възнагражденията по догововорите за поръчитество.По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползваните от него потребителски кредити . Целта на тази разпоредба е на потребителя
да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват
избор дали да сключи договора. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договорите по см на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването на договорите за потребителски
кредит. Същевременно посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна клауза
за общия размер на сумата,която следва да плати потребителя по смисъла на чл.4 параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
Горепосочените договори са типови/еднообразни/ като потребителят не е имал
възможност да влияе в тяхното съдържание, в клаузите им, т е да има възможност за
индивидуално уговаряне на клаузите по договорите, което води до неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По четирите договора е предвидена клауза за възнаграждение за поръчителство. Тези
клаузи са нищожни, тъй като за неравноправни и противоречат на добрите нрави. Съгласно
чл.16 от ЗПК кредиторът определя кредитоспособността на потребителя към момента на
сключване на договора за кредит. Посочените алтернативи в преддоговорната информация
привидно представляват избор на потребителя, принципната възможност за избор на
физическо лице, вместо предложеното юридическо лице е ограничена от оценката и
одобрението на кредитодателя, т.е не е налице реална алтернатива за потребителя, а
възможността за ползване на професионален поръчител е свързана с допълнителни разходи
и се явява обременителна за потребителя, гарантът е предварително посочен от
кредитора.Макар и отделни договори за поръчителство, те са пряко свързани с основните
договори за потребителски кредит, а и задължително условие за сключване на договорите за
кредит е било избор на поръчител. Разпоредбата на параграф 1 т.1 от ДР на ЗПК не
изключва възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от други
договори, които са пряко свързани с договора за кредит, какъвто е и настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът намира, че сключените договори за потребителски
кредити се явяват нищожни, съдържащи неравноправни клаузи, водещи до начална
недействителност и следва потребителят да дължи единствено чистата сума по съответните
кредити.
Ищцата е погасила предсрочно чрез плащане процесните договори.
По делото е допусната ССчЕ и вещото лице дава заключение, че ищцата е погасила
задължения както следва: по договор №***г: 1500лв. главница, 146.21лв. лихва, 523.04лв.
такса поръчител, 7.50лв. такса предсрочно погасяване или общо по този договор за
потребителски кредит е погасила 2176.75лв. и е надвнесла 0.25лв., по договор №***г:
1000лв главница, 45.30лв. лихва, 168.64лв такса поръчител, 5.00лв. такса предсрочно
погасяване или общо по този договор за потребителски кредит е погасила 1218.94лв. и е
надвнесла 0.06лв, по договор №****г : 5000лв. главница, 61.68лв. лихва, 165.65лв. такса
поръчител, 50лв. такса предсрочно погасяване или общо по този договор за потребителски
кредит е погасила 5277.33лв. и е надвнесла 0.67лв, по договор №***г: 4000лв. главница,
786.52лв. лихва, 2206.85лв такса поръчител, 17.63лв. такса предсрочно погасяване или общо
4
по този договор за потребителски кредит е погасила 7011лв.и е надвнесла 0.01лв. Ищцата е
заплатила лихвите и таксата гаранция по четирите кредита до датата на предсрочното им
погасване, а не в посочения пълен размер до последната дата на падеж на договорите за
потребителски кредит.съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно,
обосновано и безпристрастно.
Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД урежда връщане на даденото при отпаднало
основание.Ищцата е погасила задълженията си по действащите към момента на плащане
договорни условия. Но след обявяване от съда на нищожни клаузи в тях, то отпада правното
основание за част от вече заплатените суми- те се явяват недължимо платени и подлежат на
връщане. Така по договор №***г ищцата е платила без правно основание сумата от 677лв./
разлика между платената от ищцата по кредита сума от 2177лв. и главницата 1500лв./, по
договор №*** ищцата е платила без правно основание сумата от 219лв / разлика между
платената от ищцата по кредита сума от 1219лв. и главницата 1000лв./, по договор №***г
ищцата е платила без правно основание сумата от 278лв. / разлика между платената от
ищцата по кредита сума от 5278лв. и главницата 5000лв./, по договор №***: ищцата е
платила без правно основание сумата от 3011.01лв. / разлика между платената от ищцата по
кредита сума от 7011.01лв. и главницата 4000лв./.Предявените искове се явяват основателни
и доказани до тези суми, които следва да се дължат на ищцата ведно със законната лихва от
предявяване на исковите претенции- ***г до окончателното изплащане. Тъй като по първия
обективно съединен иск ищцата е претендирала сумата от 676.75лв., което е по-малко от
недължимо платената от ищцата сума от 677лв съгласно заключението на вещото лице, то
следва искът да бъде уважен до предявената сума.По втория и третия обективно съединени
искове претенцията на ищцата съвпада с изчисленията на вещото лице и следва тези искове
да се уважат изцяло. По четвъртия обективно съединен иск предвид заключението на вещото
лице основателна се явява претенцията на ищцата за сумата от 3011.01лв., а за разликата до
3012лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се присъдят
разноските на ищеца съразмерно уважената част на исковата претенция. Ищцата е
направила разноски за платена ДТ в размер на 270.48лв. и 400лв. за възнаграждение за вещо
лице и съобразно уважената част от исковата претенция следва ответникът да заплати на
ищцата 670.32лв. направени разноски съразмерно уважената част на исковата претенция по
посочената от ищцата банкова сметка.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно
без да е посочена уговорена или заплатена сума и списък за разноски по чл.80 от ГПК за
претендирано адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА. Съгласно тази
разпоредба ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер за един иск
съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска
работа би следвало да е 718.48лв. Въпреки, че са предявени 4 обективно съединени иска,
защитата на ищцата е представена общо като за един, тъй като исковете са с идентичен
предмет, на едно и също правно основание. Съдът взе предвид и материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, качеството на предоставената услуга, броя на
проведените съдебни заседания, участието на адвоката в делото: предявяване на искова
молба, участие в 2 съдебни заседания, представяне на писмено становище, не голям брой на
писмените доказателства. Съдът се съобрази с практиката в решение от 05.12.2006г по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно която делегирането на
частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на правомощия по определяне на
минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата на
свободна конкуренция съгласно чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото
на съда да съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на направените
разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015г на СЕС, при което
5
се допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта
на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони
по изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на адвокатско
възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004г за възнагражденията за
адвокатска работа минимални възнаграждения и определя адвокатско възнаграждение при
отчитане на реалната фактическа и правна сложност на делото, броя на исковете с
идентичен предмет, определя адвокатско възнаграждение за участието на адвоката по
настоящото дело в размер на 500лв. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата тази сума по посочената от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано управителите Д. В. Н. и И. В. Венева ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. П. ул.“*** сумата 676.75лв./ шестстотин седемдесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки/, получена без основание по договор №***г, ведно със законната
лихва от***г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ****,
представлявано управителите Д. В. Н. и И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. Павликени ул.“Хаджи Димитър“ №56 сумата 219лв./ двеста и
деветнадесет лева / , получена без основание по договор №***г, ведно със законната лихва
от ***г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „*** с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано управителите Д. В. Н. и И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. П. ул.“***сумата 278лв./ двеста седемдесет и осем лева / , получена без
основание по договор №***ведно със законната лихва от ***г до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „***с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано управителите Д. В. Н. и И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. П. ул.*** сумата 3011.01лв./ три хиляди и единадесет лева и една
стотинки/, получена без основание по договор №***г, ведно със законната лихва от ***г до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до 3012лв. като
неоснователна и неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „*** с ЕИК*** със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано управителите Д. В. Н.и И. В. В.ДА ЗАПЛАТИ
на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. П. ул.“*** сумата 670.32лв./ шестстотин и седемдесет
лева и тридесет и две стотинки/ направени разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от*** с ЕИК*** със седалище
и адрес на управление гр. ***, представлявано управителите Д. В. Н. и И. В. ДА ЗАПЛАТИ
на адв Ц. С. Д. от ВТАК със служебен адрес гр. В. Т. ул.***, личен № *** сумата 500лв./
петстотин лева/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата М.
Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. П. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6