№ 16
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110103507 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от К. А. М., гражданин на
Сaуаитска Aрабия с ЛНЧ ***, с адрес: гр. Г.О., ул. „**“ № 1, вх. А, ет. 1,
срещу „Н. 2010“ ЕООД, ЕИК **, с актуално седалище и адрес на
управление: гр. Варна, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „**” № 8, вх. А, ет. 2, ап. 6,
представлявано от управителя Г.Д.Д., осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 23 000 лв.,
представляваща подлежащо на връщане, като получено на отпаднало
основание, възнаграждение по договор за изработка от 23.03.2018 г., сключен
между ищеца К. А. М., като възложител, и ответника „Н. 2010“ ЕООД, като
изпълнител, който договор е развален от възложителя, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2022
г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.03.2018 г. между него, в
качеството му на възложител, и ответника, като изпълнител, е сключен
договор за изработка и монтаж на дървена къща в с. Др., обл. Велико Търново
при параметри на сградата и технология на изпълнението й, подробно
описани в договора, срещу уговорено възнаграждение в размер на 78 500лв.,
включващо труд и материали на изпълнителя. Твърди, че уговореното
възнаграждението е платимо на вноски, съобразно отделните етапи на
изпълнението, като авансово дължимите вноски за първите два етапа възлизат
на 26 500 лв., а следващата, трета вноска, е платима при доставка на
монтажна конструкция. Излага, че в изпълнение на задълженията си по
договора той е заплатил в полза на ответника сумата от общо 31 700 лв.,
както следва: на 22.03.2018г. – 6000 лв., на 27.03.2018г. – 2000 лв., на
30.03.2018г. - 14 000 лв., на 08.05.2018г. – 2450 лв., на 28.05.2018г. - 6 500 лв.
1
и на 20.07.2018г. – 750 лв. Поддържа, че така заплатената обща сума включва
уговорените в договора авансови плащания в размер на 26500 лв., както и
такси и „хонорар“ за управителя на ответното дружество в размер на 5200 лв.,
като последното плащане не е било уговорено в договора, но ищецът не го
оспорва и няма претенции за връщане на тази сума. Твърди, че впоследствие
управителят на ответното дружество го уведомил, че за изграждане на
фундамент от къщата ще се наложи да плати приблизително още 20 000 лв.
Поддържа, че тези условия били изненадващи и непълно неприемливи за
него, понеже в процеса на преговорите ответникът изрично му разяснил, че
изготвянето на фундамента е включено в крайната договорена цена.
Сочи, че поради несъгласието му с тези нови условия изпълнението на
строежа е спряно. Твърди, че през 2019 г. той многократно е разговарял с
управителя на ответното дружество с цел постигане на съгласие по въпроса с
фундамента и продължаване на строежа, но този въпрос така и не бил решен,
поради което в края на 2019 г. и началото на 2020 г. започнал да води
разговори за прекратяване на договора и изчистване на сметките по него.
Твърди, че в хода на тези разговори ответникът така и не му дал информация
за количеството и стойността на закупените от него материали,
предназначени за влагане в строителството на къщата, нито за тяхното
местонахождение. Излага, че в крайна сметка ответникът му върнал част от
закупения материал, като разтоварил в гаража му в гр. Г.О., до който е имал
достъп, дървени панели на стойност около 3500 лв., определена от ангажиран
впоследствие за целта независим експерт. Твърди, че изискал обяснение от
ответника във връзка със значителната разлика между тази стойност на
върнатия материал и заплатеното авансово възнаграждение по договора, при
което ответникът му излагал последователно различни версии, докато през
2021 г. изобщо спрял да отговаря на телефонните обаждания.
Твърди още, че при многократно провежданите разговори той е
уведомил ответника, че изпълнението на договора вече е безполезно за него,
поради което се отказва от поръчката. Сочи, че е изпратил до ответника и
изрично писмено уведомление за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал.
2 ЗЗД, което е получено лично от управителя на дружеството.
Счита, че ответникът е останал задължен към него за сумата от 23000
лв., формирана като разлика между заплатеното възнаграждение по договора
за изработка в размер на 26 500 лв. и стойността на върнатия дървен материал
в размер на 3500 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено ответника по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК и в указания едномесечен срок по делото не е депозиран
писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на
12.12.2022 г., като редовно призованият ответник не е изпратил представител.
С предварително депозирана писмена молба от 09.12.2022 г.
процесуалният представител на ищеца адв. Й. П. е формулирал искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
2
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е
представляван в първото заседание по делото, нито е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на
страната двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока
за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно
заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК).
Въпреки това ответникът не е взел участие в процеса, вкл. не е оспорил
изложените в исковата молба фактически твърдения.
Отделно от това, тези твърдения се подкрепят от представените от
ищеца писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения
материал. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод
за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 2140 лв., от които 920
лв. за внесена държавна такса и 1220 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за реалното заплащане на което са приложени по делото –
договор за правна защита и съдействие № ЕЛ17/17.04.2022 г., съдържащ
разписка за получено плащане в брой (л. 50).
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. 2010“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „**” № 8, вх. А, ет. 2, ап. 6,
представлявано от управителя Г.Д.Д., да заплати на К. А. М., гражданин на
Сaуаитска Aрабия с ЛНЧ ***, с адрес: гр. Г.О., ул. „**“ № 1, вх. А, ет. 1,
сумата от 23 000 лв. (двадесет и три хиляди лева), представляваща
подлежащо на връщане, като получено на отпаднало основание,
възнаграждение по договор за изработка от 23.03.2018 г., сключен между
ищеца К. А. М., като възложител, и ответника „Н. 2010“ ЕООД, като
3
изпълнител, който договор е развален от възложителя, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2022
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н. 2010“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, гр. Варна, р-н Одесос, ул. „**” № 8, вх. А, ет. 2, ап. 6,
представлявано от управителя Г.Д.Д., да заплати на К. А. М., гражданин на
Сaуаитска Aрабия с ЛНЧ ***, с адрес: гр. Г.О., ул. „**“ № 1, вх. А, ет. 1,
сумата от 2140 лв. (две хиляди сто и четиридесет лева) за сторените по
делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца К. А. М. може да бъдат
заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN: **, открита в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
НЕПРИСТЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4