№ 6516
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20241100112808 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от О. Л. Т., ЕГН **********, София, ж.к. ********, против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша” № 2, с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ, за сумата 30 000 лв.,, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и
приключване в разумен срок на воденото срещу нея наказателно производство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на определението за неговото
прекратяване спрямо нея, до окончателното изплащане и сторените разноски, в т.ч.
възнаграждение за един адвокат.
В исковата молба се твърди, че ищецът О. Л. Т. с Постановление от 06.04.2013 г. бил
привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1019/2013 г. по описа на 9-то РУП на СДВР, пр. пр.
15033/2013 г. по описа на СРП/, за престъпление от общ характер по чл. 149, ал. 1 НК, за
това, че през м. октомври 2012 г. в София, ж.к. "******** в апартамент № 24 извършил
блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст. Определена
му била мярка за неотклонение "Парична гаранция", която на 21.01.2015 г. била отменена,
поради изтичане на предвидения в на основание чл. 234, ал. 8 НПК максимален срок - една
година и шест месеца.
С Постановление от 17.12.2015 г. на СРП бил привлечен като обвиняем по същото ДП № ЗМ
1019/2013 г. по описа на 9 РУП на СДВР, пр. пр. 15033/2013 г. по описа на СРП, за
престъпления по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 151, ал. 1 НК ; по чл. 339, ал. 1 НК,
1
както и по чл. 159, ал. 6 НК.
Ищецът заявява, че на 05.04.2013 г. била издадена полицейска запО., рег.№ 960/05.04.2013 г.,
за задържането му за 24 часа, а на 06.04.2013 г. бил съставен и Протокол за извършен личен
обиск на ищеца.
В хода на досъдебното производство, освен посочените по - горе процесуално - следствени
действия, били назначени медицинска, психиатрични, биологична, сексологична,
балистична, компютърнотехнически и комплексна аудиовизуална художествена експертизи.
Досъдебното производство завършило на 14.03.2016 г., когато срещу него бил издаден
обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ап. 1 НК, чл.
151, ал. 1 НК, чл. 339, ал. 1 НК и чл. 159, ал. 6 НК. Застъпва тезата, че воденото срещу него
досъдебно производство продължило общо две години, единадесет месеца и двадесет и един
дни и това се дължало най-вече на допуснати при провеждането му съществени
процесуални нарушения, за които излага примери.
По внесения в СРС обвинителен акт било образувано НОХД № 4941/2016 г. по описа на 22-
ри наказателен с-в на СРС. В прО.еното на 30.03.2017 г. открито съдебно заседание по
делото било одобрено Споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу
Т. по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1 НК и в тази му част наказателното
производство било прекратено. С протоколно определение от същата дата съдебният състав
се самоотвел, а НОХД № 4941/2016 г. било преразпределено на 134ти с-в на СРС, който го
насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2017 г., като всички
извършени до този момент съдопроизводствените действия, били прО.ени повторно.
По – нататък в исковата молба е отразено, че с протоколно определение постановено по
посоченото НОХД, на 20.07.2020 г. в с.з. наказателното производство по повдигнатото му
обвинение по чл. 159, ал. 6 НК било прекратено на основание чл. 249, ал. 1 НПК, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона давност.
Първоинстанционното дело приключило на 16.02.2021 г., т.е. след около пет години и четири
месеца и прО.ени общо 20 открити съдебни заседания, с произнасяне на оправдателна
присъда, с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати му
обвинения, а мотивите към присъдата били изготвени едва на 10.08.2021 г., т.е. шест месеца
след обявяването на присъдата.
На 18.02.2021 г. Прокуратурата на РБ, чрез Софийска районна прокуратура, подала протест
срещу оправдателната присъда на Т. с искане за нейната отмяна. Въз основа на протеста
било образувано ВНОХД № 3746/2021 г. по описа на СГС, НО, X-ти въз. нак. с-в, който
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. След
провеждането му, въззивният съд обявил делото за решаване, но към датата на подаване на
исковата молба /05.11.2024 г./, т.е. почти година след последното съдебно заседание, все още
не бил постановен съдебен акт.
Обобщава, че наказателното производство срещу него, считано от датата на образуването му
на 05.04.2013 г. до датата на предявяване на настоящия иск, продължило общо 11 години и 7
2
месеца и все още е висящо.
В резултат на продължителното наказателно производство, ищецът претърпял и продължава
да търпи всички страдания от неимуществен характер, изразяващи се в силни притеснения и
безпокойство, постоянен дистрес за развитието на наказателния процес по повдигнатите му
обвинения за осъществени състави на тежки престъпления. Продължава да изпитва
постоянно чувство на безпокойство и психо - емоционален дискомфорт от евентуално
възможен неблагоприятен за него изход от процеса, особено пред вид напредналата му
възраст, както и силно влошеното му общо здравословно състояние. Изпитвал болезнен
страх и отчаяние за бъдещето си, страдал от безсъние, затворил се в себе си и станал нервен,
сприхав, избухлив. Най - близките му роднини и приятели го отбягвали. Хроничните му
заболявания - хипертония и инсулинозависим диабет се влошили на фона на претърпени в
миналото няколко мозъчни инсулта, в резултат на което освен психически, преживял и чисто
физически болки и страдания.
Всички изложени обстоятелства формират правния му интерес от предявяването на
настоящия иск. Причинените му неимуществени вреди ищецът оценява на 120 000 лв.
В тази връзка е предявил настоящата претенция срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на обезщетение в посочения размер - 120 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия
иск.
Представил е и е изискал прилагане на писмени доказателства. Поискал е допускане на
гласни такива и на НОХД № 4941/2016 г. по описа на СРС, НО, 22-ри с-в.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск със законната лихва. Претендира
разноски – д.т. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявения иск
изцяло – по основание и размер, включително и досежно претендираната лихва.
На първо място прави възражение за недопустимост. Счита предявените искове за
недопустими по отношение на претендираните вреди в резултат на продължителност на
наказателното производство по повдигнатите обвинения по чл. 339, ал. 1 НК и чл. 159, ал. 6
НК, поради липса на данни за прО.ена административна процедура по реда на Глава IIIa ЗСВ
след приключването им, което се установявало от писмо, изх. № А-24-901/10.12.2024 г. на
Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Застъпва тезата, че ищецът не е уточнил дали претендира обезщетение за вреди и в резултат
на продължителност на производството по повдигнатите му обвинения по чл. 339, ал. 1 НК,
приключило със Споразумение от 30.03.2017 г., и по чл. 159, ал. 6 НК, което производство
било прекратено в съдебно заседание на 20.07.2020 г., поради изтичане на давност.
Излага възражение за погасяване по давност на правото на иск относно претенцията за
вреди от обвинението по чл. 339, ал. 1 НК с аргумента, че производството по делото относно
3
това обвинение е приключило със Споразумение на 30.03.2017 г., а исковата молба е
депозирана в съда на 05.11.2024 г. и петгодишният давностен срок за предявяването му е
изтекъл на 30.03.2022 г.
Прави възражение за погасяване по давност и на правото на иск на ищеца срещу
Прокуратурата на РБ за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на продължителност
на производството и по обвиненията по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 151, ал. 1
НК, като твърди, че досъдебната фаза на наказателното производство е приключила с
внасянето на обвинителен акт в съда на 14.03.2016 г., а исковата молба е депозирана на
05.11.2024 г., поради което петгодишният давностен срок за предявяването на претенцията
срещу Прокуратурата на РБ е изтекъл.
Навежда доводи за неоснователност на предявените искове с аргумента, че в исковата молба
липсват твърдения, както и доказателства, забавянето да се дължи на действия или
бездействия на ответника. Счита, пред вид обстоятелството, че ищецът е ангажирал
отговорността на държавата само спрямо Прокуратурата на РБ, че от значение в случая е
общата продължителност на наказателното производство само в досъдебната фаза, която,
както сам е посочил ищецът, е с продължителност 2 години, 11 месеца и 1 ден.
Счита за недоказано ищецът да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, както и те да са в пряката причинно - следствена връзка с релевирано нарушено право
на ищеца за разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок.
Излага доводи за неоснователност на иска и оспорва претенцията по размер като
прекомерна, несъобразена с икономическия жизнен стандарт в страната и в разрез с
принципа на справедлива обезвреда по смисъла на закона.
Оспорва като неоснователна акцесорната искова претенция за присъждане на законна лихва.
По същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Възразил е срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото бе приложено и прието като доказателство НОХД № 4941/2016 г. по описа на
СРС, НО, 22-ри с-в.
Не се спори в настоящото производство, че с Постановление от 06.04.2013 г. ищецът О. Л. Т.
е бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1019/2013 г. по описа на 9-то РУП на СДВР, пр.
пр. 15033/2013 г. по описа на СРП/, за престъпление от общ характер по чл. 149, ал. 1 НК, за
това, че през м. октомври 2012 г. в София, ж.к. "******** в апартамент № 24 извършил
блудствени действия по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст. На 05.04.2013
г. с полицейска запО., рег.№ 960/05.04.2013 г., той бел задържан за 24 часа, а на 06.04.2013 г.
му бил извършен личен обиск.
Не се спори и за определената му мярка за неотклонение "Парична гаранция", впоследствие
отменена на 21.01.2015 г., поради изтичане на предвидения на основание чл. 234, ал. 8 НПК.
4
Не се спори и, че с Постановление от 17.12.2015 г. на СРП бил привлечен като обвиняем по
същото ДП № ЗМ 1019/2013 г. по описа на 9 РУП на СДВР, пр. пр. 15033/2013 г. по описа на
СРП, за престъпления по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 151, ал. 1 НК ; по чл. 339,
ал. 1 НК, както и по чл. 159, ал. 6 НК.
След приключване на Досъдебното производство на 14.03.2016 г., срещу него бил издаден
обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 149, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ап. 1 НК, чл.
151, ал. 1 НК, чл. 339, ал. 1 НК и чл. 159, ал. 6 НК, който бил внесен в СРС.
Въз основа на него било образувано НОХД № 4941/2016 г. по описа на 22-ри наказателен с-в
на СРС, по което в съдебно заседание, прО.ено на 30.03.2017 г. съдът одобрил
Споразумение за прекратяване на наказателното производство срещу Т. по повдигнатото му
обвинение по чл. 339, ал. 1 НК и в тази му част наказателното производство било
прекратено.
След отвода на съдията - докладчик, НОХД № 4941/2016 г. било преразпределено на 134-ти
с-в на СРС, който го насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2017 г.,
като всички извършени до този момент съдопроизводствените действия, били прО.ени
повторно.
С определение от 20.07.2020 г. в с.з. наказателното производство по обвинението срещу
ищеца с правно основание чл. 159, ал. 6 НК било прекратено на основание чл. 249, ал. 1
НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, поради изтичане на предвидената в закона давност.
От приложените доказателства се установява, че първоинстанционното дело е приключило
на 16.02.2021 г. - след около пет години и четири месеца с оправдателна присъда срещу Т.
по всички обвинения, мотивите към която били изготвени шест месеца след обявяването й -
на 10.08.2021 г.
По подадения на 18.02.2021 г. протест от страна на Прокуратурата на РБ, чрез Софийска
районна прокуратура, срещу оправдателната присъда било образувано ВНОХД № 3746/2021
г. по описа на СГС, НО, X-ти въз. наказателен с-в, по което с решение от 16.12.2024 . влязло
в сила на същата дата, присъдата на районния съд била потвърдена.
След всичко изложено, по делото се доказа, че наказателното производство срещу ищеца е
продължило общо 11 години и 8 месеца, приключвайки с оправдателна присъда срещу него.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита като свидетел С.С.Ч., негова съседка.
В съдебно заседание тя заяви, че познава ищеца от 25 години, тъй като през м. ноември 2000
г. е започнала работа като технически сътрудник в неговата фирма за строителни машини и
съоръжения. Знае за образуваното през. м. март – април 2013 г. наказателно производство
срещу него. През този период тя не се водел на трудов договор, а била сключила граждански
дейности и изпълнявала функциите на технически сътрудник и секретар, занимавала се с
продажбите и с отделните институции. Обвинението срещу него било за педофилия и
блудство. Знае, че Т. е бил задържан, правен му е обиск, бил е следствен. Това разбрала от
техни колеги. Делото, според показанията й, е започнало през 2013 г., а през 2024 г. той е бил
обявен аз невинен и оправдан. Из фирмата се носели слухове, имало публикации в пресата.
5
В резултат на повдигнатото му обвинение и отзвука му сред колеги и бизнеса, ищецът
станал напрегнат и агресивен, Затворил се в себе си, чувствал срам от това какво говорели
хората. Въпреки че има семейство, децата му – дъщеря и двама сина, не желаят да го видят
заради получените обвинения Съпругата му починала през 2024 г.. От притеснения получил
инсулт, а, след излизане от болницата, бил настанен в хоспис в гр. Банкя, тъй като децата му
не желаели да общуват с него и да го гледат.
По – нататък в показанията си св. Ч. каза, че съконтрахентите му също се отдръпнали от
него и това се отразило и на състоянието на дружеството. В резултат, ищецът не бил в
състояние качествено да върши работата си. Публикациите в пресата също му се отразили
много зле – наричали го мръсен евреин и педофил. И сега, след приключване на
наказателното производство, ищецът продължава да води дела, за да докаже правотата си.
Понастоящем – от три години – Т. е под грижите на св. Ч., която му е съседка.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е иск за сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу ищеца наказателно
производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, на основание чл. 2б ЗОДОВ за забавено правосъдие и – 100 000 лв. за причинени
неимуществени вреди по чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претенциите,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното му изплащане, ведно със
сторените разноски.
Съгласно посочената норма, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
като обвиняем през 2013 г. и протеклото срещу него наказателно производство – досъдебна
и съдебна фаза, което през 2024 г. е приключило с окончателното му оправдаване по
повдигнатите обвинения, като през 2017 г., след споразумение, наказателното производство
е било прекратено по обвинението за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и в тази му част
наказателното производство било прекратено, а през 2020 г. е било прекратено и по
обвинението с правно основание чл. 159, ал. 6 НК, поради изтичане на предвидената в
закона давност.
Следователно, за един период от 11 години и 8 месеца – от момента на образуване на
наказателното производство до окончателното му приключване по отношение на него, той е
бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
6
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу
него, ищецът О. Л. Т. е понесъл – болки и страдания, уронване на престижа и доброто си
име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес, психически и
физически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат
на действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него
наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в
извършване на престъпление.
Съдът следва безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на съдебното
производство делото е много забавено, мотивите към присъдата също са били забавени,
включително е налице и отвод на съдия, разглеждащ делото и преразпределянето му на друг
съдия.
Предявените искове са с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство, по което той е
пострадал, ведно със законните последици – лихва и разноски.
Посочената разпоредба предвижда отговорност за действията на органите на съдебната
власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.
Според чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
При разглеждане на исковете съдът взема пред вид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, пО.ението на страните и на
техните процесуални или законни представители, пО.ението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора.
Разпоредбата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи предпоставя право на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок,
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Както бе посочено по – горе, всички представени по делото доказателства се установи
безспорно от фактическа страна, че наказателното производство срещу ищеца е продължило
почти 12 години и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Съдът намира, че не може да бъде прието, че забавянето в произнасянето, респ.
продължителността на съдебния процес, е само и единствено поради процесуалните
действия на Прокуратурата, респ. да бъде направен изводът, че тя трябва да поеме изцяло
7
негативите от това, като, в тази връзка, следва да се вземе пред вид възражението на
ответника за намаляване размера на присъденото обезщетение за претърпени вреди.
Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав приема, че е налице изключителна
продължителност на наказателния процес, която доказано е причинила на ищеца дискомфот,
емоционални, психически и физически страдания – неимуществени вреди, която следва да
бъде репарирана и която, в голяма своя част е причинена и от действията на органите на
прокуратурата – ответник, които са повдигнали и поддържали незаконно обвинение срещу
него през този така дълъг период.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на О. Л. Т. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на
повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се
явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ,
пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Т. и воденето срещу него на
наказателно производство, което след почти 12 години и половина е завършило с
оправдателна присъда.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички обстоятелства по делото, времето, през което срещу Т. се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и, съобразявайки
показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, както и финансово –
икономическите условия в страната, съдът намира, че претърпените от последния
неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер
60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на делото до
окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 120 000 лв. искът се
явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
8
Законната лихва върху уважената част от иска следва да се присъди така, както е поискана –
считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Пред вид изхода на спора, на ищеца се следват разноски – д.т. в размер 10 лв. и адв.
възнаграждение 2 500 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати О. Л. Т., ЕГН **********, София, ж.к. ********, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, сумата 60 000 лв.,, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и приключване в разумен срок на
воденото срещу нея наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила
присъда, на основание чл. 2б ЗОДОВ ведно със законната лихва, считано от 05.11.2024 г. до
окончателното изплащане и сторените разноски, съобразно уважената част от иска, в размер,
съответно: 10 лв. д.т. и 2 500 лв. адв. възнаграждение..
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до сумата 120 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9