№ 465
гр. Горна Оряховица, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120100580 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ЮБЦ“ ЕООД срещу Г. С. Г. иск за
заплащане на сумата 91,84 лева- потребени далекосъобщителни услуги за периода от
22.08.2017г-21.11.2017г., сключен между „БТК“ ЕАД и ответника и сумата от 27, 81 лева –
мораторна лихва за забава за периода 08.12.2017г.-30.11.2020г.Направени са доказателствени
искания за приемане на приложените към исковата молба писмени доказателства.
Ответникът, не е депозирал отговор на исковата молба.С писмена молба, депозирана
преди датата на съдебно заседание се оспорва предявената искова претенция по основание и
размер, оспорват се твърденията, изложени в исковата молба, че ответникът е уведомен за
извършените цесии, както и се прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че БТК ЕАД сключил с ответника Г. С. Г. Договор за
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер №**** от 15.04.2015г.Издадени са
фактури.Абонатът не е заплатил ползвани мобилни услуги, договорът е удължен до
26.01.2018г.Датата на деактивация- 06.12.2017г.
По силата на договор за цесия БТК ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп‘ООД, с който
вземането е прехвърлено, впоследствие прехвърлено от „С.Г.Груп‘ООД на ЮБЦ“ ЕООД.
Претендират се разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените Договори за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
1
№**** от 15.04.2015г.и Общи условия на за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги се установява, че „ БТК“ ЕАД и ответникът са сключили договори, по
силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника за срок от 24 месеца
електронни съобщителни услуги.
По делото липсват доказателства, че „С.Г.Груп“ ЕАД е продало същото вземане на
ищеца. Съгласно договор за цесия това дружество е прехвърлило на ищеца вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, от датата на подписването му (чл.1,
ал.1 и чл.2, ал.1 от договора). Приложение № 1 не е представено, а страните описали
вземанията са на обща стойност, от което не е възможно да се установи кои са длъжниците,
какво е основанието и какъв е размера на всяко от вземанията, в т.ч. и дали вземането срещу
ответника е прехвърлено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество извлечение, че вземане срещу
ответника, произтичащо от „договори за мобилни услуги, е включено в приложение № 1 към
договора за цесия. Това е частен документ, съдържащ изгодни за издателя му факти
(възпроизвеждане на неговите твърдения от исковата молба), не се ползва с материална
доказателствена сила, не е противопоставим на трети лица и липсват други доказателства за
същия факт, поради което съдът не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия
ищец е осъществено. На следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането срещу
ответника не е надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението
да се приложи, не става ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички
посочени основания. Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не
може да бъде определено. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия, ако
то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане срещу
ответника от „С.Г.Груп“ ЕАД– частен правоприемник на „ БТК“ ЕАД, поради което
обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите не се налага. Доколкото
ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация именно от договор за цесия
с „С.Г.Груп“ ЕАД, а не се установи предметът на този договор и в частност дали той
включва вземането на „„ БТК“ ЕАД срещу ответника, не се установи и ищецът да е
кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на предявените искове и
предпоставя тяхното отхвърляне.
Договорът за цесия, от който ищецът черпи права е нищожен поради липса на
предмет, вземането следва да бъде описано по основание, размер и начало на възникването.
В настоящия случай има представено извлечение, съставено от ищеца, за да услужи
исковата молба, но в представените договори за цесия не е описано вземането с посочените
признаци.
С оглед гореизложеното исковата претенция следва да се отхвърли, без да се
обсъждат правопогасяващи възражения на ответника за изтекла давност.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът не претендира разноски, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма
основание да му бъдат присъдени разноски.
Не следва да се присъждат и разноски по заповедното производство ч.гр.дело №
66/2021г. по описа на ГОРС.
2
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“, етаж 8,
представлявано от управителя Ю.Б.Ц. срещу Г. С. Г. , ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Г.О., ул. *** за сумата от 91,84 лв. (деветдесет и един лева и осемдесет
и четири стотинки), представляващи неизплатени суми по фактури №
**********/22.09.2017 г., **********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г. за периода от
22.08.2017 г. до 21.11.2017 г. издадени въз основа на договор/и за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **** от 15.04.2015 г., 19.12.2015г., 26.01.2016г., 26.01.2016г.
сключен/и между длъжника Г. С. Г., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК:*******, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК
******** с договор за цесия от 16.10.2018 г., а „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК ******** го е
прехвърлило на „ЮБЦ"ЕООД, ЕИК ****** с договор за цесия от 01.10.2019 г.; 27,81 лв.
(двадесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляващи мораторна лихва за
забава за периода от 08.12.2017 г. до 30.11.2020 г., начислена върху фактура №
**********/22.11.2017 г., по издадена заповед за изпълнение №26/11.01.2021г. по ч.гр.дело
№ 66/2021Г. по описа на ГОРС, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
3