Определение по в. ч. гр. дело №1031/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №895

                                                                                                                  гр.Пловдив 18.06.2020 г.

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                      

Председател: РУМЯНА АНДРЕЕВА

Членове:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ     

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                    

 

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело № 1031/2020 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* гр.София, чрез юрисконсулт П.П. срещу определение № 1171/24.01.2020г., по гр.д. № 3553/2019г. на РС Пловдив, ІV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „А1 България“ ЕАД, в която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение № 4497/25.11.2019г. в частта за разноските.

Твърди се че определението е неправилно. Сочи се, че на основание чл.78 ал.2 ГПК жалбоподателят не е дал повод за завеждане на исковото дело, като воденото срещу ответника изпълнително дело е било прекратено по право, поради настъпила перемпция и ищецът не е искал извършване на принудителни действия срещу ответника в това изпълнително дело.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от М.К., с който жалбата се намира за неоснователна. Претендират се разноски по делото.

РС Пловдив е приел, наличие на предпоставките за присъждане на спорните разноски, като е установил наличие на факти пораждащи необходимост от предявяване на иска, произтичаща от наличието на висящо изпълнително дело и годно изпълнително основание. Изводите на РС Пловдив са правилни. Да изпълнителното производство може и да е било прекратено по право поради перемпция, но в рамките на него и в рамките на течене на давностния срок на вземането /по искова молба от 12.09.2014г. до 12.09.2017г./ на 03.10.2016г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него неясно кога, в която същият се приканва да си плати задължението като съдебния изпълнител го предупреждава, че ако не плати в дадения му срок, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК /л.6 от първоинстанционното дело/. Ето защо в казуса не може еднозначно да се приеме, че ищецът не е дал никакъв повод за завеждане на делото, а давностния срок е текъл при пълна пасивност на кредитора. Ето защо нормата на чл.78 ал.2 от ГПК е неприложима в казуса и разноски се дължат. Ето защо определението е правилно и следва да се потвърди.

По искането за разноски направено от въззиваемата страната съдът съобрази следното. Разноски по делото не следва да се присъждат, защото в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство /чл.248 от ГПК/, разноски не се дължат – така определение № 345/21.05.2015г. по ч.гр.д. №2664/2015г. на ВКС, ІV г.о.

 Водим от горното, съдът:

 

                          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1171/24.01.2020г., по гр.д. № 3553/2019г. на РС Пловдив, ІV гр.с.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.