Р Е
Ш Е Н
И Е № 169
Гр.Кнежа, 02.10.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Кнежанският Районен съд в публично съдебно заседание на 10.09.2019г./десети
септември/ през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при секретаря Ивета Ружова като разгледа докладваното от съдията АНД№52/2019г. по описа на съда и за да
се произнесе взе предвид следното :
Г.П.Д. с ЕГН********** *** е предявил въззивна
жалба против Наказателно
Постановление №5/28.02.2019г. на Началника на РУ-Кн..
Въззивникът твърди,че обжалва процесното НП е
незаконосъобразно и неправилно.Той излага мотиви в горната насока като описва
,че е собственик на куче порода Питбул –американски,женско, на цвят
светлокафяво с бяло петно на гърдите и бели петна по пръстите на четирите му
крака,със зелени очи,което отговаря на името Ира и е на една година.Същият
описва ,че повечето време живее в Кипър
като кучето му се води и там,но сега като е заминал го е оставил в
България при съседа си Г. П. Р.,живущ ***,с когото са се уговорили да го гледа
и за целта му бил дал пари ,с които да купува храна на кучето.
Въззивникът изтъква ,че на
10.02.2019г. Георги му се обадил и му казал,че кучето му е избягало,а в същото
време в страница на Фейсбук „Кн. без цензура“,Цветелин Йолов бил публикувал
снимка на неговото куче като бил записал,че го е намерил и то се намира в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№**
и бил публикувал телефон на който се обадил от Кипър и разговарял с Цв. Й. като
се разбрали по телефона той да го занесе при Г.,който живее на ул.“Стр.“№* като
за намирането на кучето ще го почерпи за благодарност.
Според въззивника на следващия ден се
обадил на Г.,за да провери дали кучето му е при него ,но последния му казал ,че
никой не е водил кучето и поради това ,че той и съпругата му са много
привързани към кучето,гледали са го от малко,купували са му добра
храна,поставяни са му всички ваксини или общо взето са се грижили за него като
за малко дете си взел билет и на 16.02.2019г. пристигнал в гр.Кн.,за да си
намери кучето,а съпругата му пристигнала на 18.02.2019г.
Въззивникът сочи ,че като отново се обадил по
телефона на Цв. Й. ,но последния постоянно го отхвърлял и той започнал да си търси
кучето из целия гр.Кн. като ходил и до турската махала,където живее майката на
Цв. Й.,но немогъл да я намери.
Предвид това на следващия 17.02.2019г.
въззивникът твърди,че заедно с Г. отишли в полицията в гр.Кн.,за да съобщи ,че
кучето го няма,но от дежурната му казали ,че полицаите още са на оперативка и
трябва да изчака.Обаче те не изчакали и си тръгнали ,за да търсят кучето.
Според въззивника на 20.02.2019г. той и чичо му отишли до полицията в гр.Кн.
около 10ч. и съобщил на дежурната част ,че кучето му го няма и подробно описал
случая като им казал,че е идвал и на 17.02.2019г.,но те са били на оперативка.
Въззивникът твърди ,че в полицията не е давал
писмени обяснения ,а само са му поискали да даде номера на Цв. Й. и той им го е
дал. Според въззивника на същата дата 20.02.2019г. след като били в полицията
,заедно с чичо си Сл. В. Д. отишли отново до турската махала и след това до
дома на Цв. Й. в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№** като там заварили само баща му и го
попитали за кучето,което неговия син е намерил и е публикувал в страницата „Кн.
без цензура“ във Фейсбук.
Въззивникът описва,че бащата на Цв. Й.
първоначално отричал синът му да е намирал кучето му,а след това му казал ,че
такова куче е било в тях,но прегризало връзката и избягало. Това породило у
въззивника подозрения,че Цв. и баща му укриват кучето му и неискат да му го върнат
и го възмутило.
Според думите на въззивника ,тъй като
неискал да се разправя повече с тези хора и знае ,че там където живее такива
ситуации се разрешават с полиция се обадил на телефон 112,който знаел,че е за
сигнали до полицията и подал сигнал за извършено престъпление по отношение на
имуществото му като наистина казал,че му
е откраднато кучето понеже следата му се губи на този адрес при тези хора.
Въз основа на изложеното въззивникът иска от
съда да отмени изцяло процесното Наказателно Постановление №5/20019г. от
28.02.2019г. на Митко П. Симеонов на длъжност началник на РУ-Кн. ,ведно с
произтичащите от закона последици.
Към въззивната жалба са приложени
следните писмени доказателства:заверено
копие от Наказателно Постановление №5/2019г. от 28.02.2019г.на Началник РУ-Кн.,заверено
копие от АУАН с бл.129479/20.02.2019г.,заверено копие от Удостоверение с
Рег.№316000-5148 от 11.02.2019г. на ОД МВР-Пл. ,заверено копие от Заповед
№8121з-433/01.09.2014г.на М-ра на МВР,заверено копие от Заповед с Рег.№8121з-952/20.07.2017г.
Бяха разпитани свидетелите на
въззиваемия –актосъставителя Д.М.,св.Г.Д.,св.В.Д.,както и свидетеля на
въззивника Г. Р..
По
делото се проведоха общо 5 бр. о.с.з. на 01.04.2019г.,14.05.2019г.,18.06.2019г.,09.07.2019г.
и на 10.09.2019г.
Въззивникът лично в първото о.с.з. поддържа жалбата си и развива
доводи за нейната основателност,а в следващите о.с.з. не се яви и не изпрати
процесуален представител.
Въззиваемият е бил редовно призован ,но
въпреки това не се яви,не изпрати представител и не взе отношение по жалбата.
От разпита на свидетелите Д.М.,Г.Д. и В.Д. се
установява ,че въззивникът е посещавал сградата на РУ Кн. по повод на
изчезналото му куче където бил информаран за необходимите за издирването на
животното документи и изисквания,а малко по-късно на посочената в АУАН дата
20.02.2019г. е подал сигнал на тел.112,че кучето му е откраднато и се намира в
гр.Кн.,ул.Д.Б.“№**,но при извършената там проверка се установило ,че сигнала е
неверен и заблуждава.
Свидетелят Г. Р. каза,че се е грижил за кучето
на въззивника,което той му оставил да гледа и храни в дома му ,но при едно от
посещенията при животното докато му почиствал и слагал храна то успяло да
излезе от стаята и да избяга като след време му се обадил по телефона
въззивника и му казал,че кучето е при човек от гр.Кн. като му дал
телефона.Свидетелят Р. разказа ,че се обадил на този телефон на съответния
човек и се разбрали той да му доведе кучето до тях,но това не станало и след
това човека му затварял телефона и отказвал да разговаря с него.Последните обстоятелства
породили необходимостта въззивника да се прибере от Кипър в гр.Кн. и да направи
необходимото за издирването на кучето като ходили до полицията и до дома на
бащата на този човек и след това въззивника подал по телефона сигнал на тел.112
до полицията ,че кучето му е там.
По
делото е безспорно ,че кучето на въззивника е избягало от дома му,но
липсват данни и доказателства за собствеността на това животно,както и то да е
било намирано и държано на адрес в гр.“Кн.,ул.“Д.Бл.“№**,за което обстоятелство
е бил подаден сигнал по телефон от въззивника на тел.112 до полицията.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
по делото свидетели,чиито показания счита за достоверни и непротиворечиви със
събраните по делото доказателства.
След като се запозна по отделно и
съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за
установена следната фактическа
обстановка :
Видно
от съдържанието на АУАН,серия АА,с
бл.№129479 от 20.02.2019г. от актосъставителя Д.П.М. е бил съставен на
въззивника АУАН в присъствието на свидетелите Хр. Д. Р. и Г.П.Д. за това,че на 20.02.2019г. около 10,48ч. в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№**
от мобилен телефон *************** е подал сигнал за извършена кражба като
заявил,че кучето му е откраднато и се намира в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№**.От
извършената проверка се установило,че сигналът е неверен и заблуждава,което е
квалифицирано като административни нарушение на чл.28 от ЗНССПЕЕН 112.
Въззивникът е отказал да подпише съставения му
на 20.02.2019г. от св.М. АУАН,за който отказ се е подписал св.В.Д..
Въз основа на описания АУАН,
административно –наказващия орган е издал на въззивника процесното Наказателно Постановление №5/2019г. от 28.02.2019г. на
Началник РУ Кн.-връчено на въззивника лично на 28.02.2019г. за това,че на 20.02.2019г.
около 10,48ч. в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№** от мобилен телефон ********* подава сигнал за извършена кражба като
заявил,че кучето му е откраднато и се намира в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№**.От
извършената проверка се установило,че сигналът заблуждава и е неверен,което е
квалифицирано като административни нарушение на чл.28 от ЗНССПЕЕН 112.
Поради
това на осн.чл.53/22/от ЗАНН вр.чл.38.,ал.1, от ЗНССПЕЕН 112 на въззивника Г.П.Д.
с ЕГН********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на
2000лв.
Видно от съдържанията на копие от
Удостоверение с Рег.№316000-5148 от 11.02.2019г. на ОД МВР-Плевен ,заверено
копие от Заповед №8121з-433/01.09.2014г.на М-ра на МВР и заверено копие от
Заповед с Рег.№8121з-952/20.07.2017г.,актосъставителя и
административно-наказващия орган имат компетенциите към 20.02.2019г. за
съставяне на АУАН и на 28.02.2019г. за издаване на процесното НП,което не се
оспорва.
Въз основа на описаната фактическа
обстановка,съдът стигна до следните правни
изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно
издадени от компетентни за това лице и административен орган,което се установи
от събраните по делото писмени доказателства на страните и не се оспорва от
въззивника.
Процесното
НП е получено от въззивника на 28.02.2019г.,а
жалбата срещу него е подадена в РУ-Кн. на 05.03.2019г. и е регистрирана при
въззивника на с вх.№285000-285 от 05.03.2019г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
основателна и доказана.
Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия
орган,който е длъжен по безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивника
на посочената в АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му
административно нарушение.
Според настоящият съдебен състав при
съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и
от административно-наказващия орган,които
нарушават правото на защита на въззивника.
Тези съществени процесуални нарушения в
съдържанието на АУАН и процесното НП се състоят в това,че в АУАН е посочено,че „От извършената проверка се
установи,че сигналът е неверен и заблуждава.“,а в процесното НП е записано ,че
„От извършената проверка се установи,че сигнала е заблуждаващ и неверен.“
Съгласно разпоредбата на чл. чл.28 от ЗНССПЕЕН 112
„Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2010
г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017г.) Забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства, с изключение на "eCall" повикванията и пускане
на предварително записани съобщения,както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
(2) При нарушаване на забраната по ал.
1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери,
определени в закона.“,а съгласно разпоредбата на
Чл.38.(1) Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на
по-тежко наказание.“, което е в насока ,че законодателят е направил изрично
разграничение на възможните административни нарушения,както и на тяхната тежест
и обществена опасност с оглед санкционирането им с глоба от 2000 до
5000лв.,ако не подлежат на по-тежко наказание.
Предвид това според настоящия съдебен състав
извършеното нарушение може да бъде осъществено по два изрично определени в
чл.38,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 /Закон за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112/начина,а именно:
1.с
подаване чрез ЕЕН112 на неверни съобщения и сигнали за помощ и
2.с
подаване чрез ЕЕН112 на заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
Отграничаването на тези две възможни
алтернативни хипотези в санкционната норма е в насока,че при санкционирането на
нарушителите следва да се конкретизира изрично коя точно от тях е налице за всеки
отделен случай при извършването на нарушение т.е. дали подава неверни или подава
заблуждаващи съобщения и сигнали.
Неверни
съобщения и сигнали
са всички,които въобще не съответстват по съдържание на заявеното на ЕЕН112 ,а заблуждаващи съобщения и сигнали
са тези,които частично съответстват по съдържание на заявеното на ЕЕН112,но
като цяло въвеждат в заблуждение компетентните държавни органи в някаква
насока.
Случаят по настоящото производство,според
настоящия съд попада във втората хипотеза ,тъй като на практика въззивника Д. е
подал заблуждаващ сигнал на ЕЕН112,че
кучето му е откраднато и се намира точно на посочения от него адрес в гр.Кн.,ул.“Д.Бл.“№**,което
частично отговаря на истината ,защото има информация ,че кучето му е изгубено
,което се потвърждава не само от неговите твърдения ,но и от свидетелските
показания,ала липсата на това куче на посочения от него адрес води до изводи,че
той е подал на ЕЕН112 заблуждаващ сигнал
за извършено престъпление кражба и местонахождението на откраднато животно.
Посочването на понятията съобщения и сигнали от законодателя
също не е самоцелно,тъй като съобщенията са за факти и обстоятелства свързани с
бита,движението по пътищата,здравето и др. примерно: станало ПТП,намерен
припаднал човек,намерени подозрителни вещи и др.,а сигналите са за факти и
обстоятелства свързани с предстояща или извършена престъпна или друга
нарушаваща обществения ред дейност.
Според
„Българският тълковен речник“ :
Съобщѐния
е съществително име, среден род,мн.число,които
имат няколко значения:
1. Това, което се съобщава; известие.
Радиото предаде съобщение за срещата.;
2. Възможност за общуване, за
осъществяване на връзка. Телеграфни съобщения. Средства за съобщения.Научно
съобщение. — Спец. Научна статия за конкретен проблем, обикн. кратка.
Сигна̀ли е съществително име, мъжки род
,мн.число,което има няколко значения:
1. Условен знак за предаване на
информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали.
2. Прен. Това, което служи като подтик
за действие. Спорът послужи като сигнал за работа.
3. Прен. Това, което предупреждава,
предизвестява опасност или нередност. Получихме сигнал за нарушенията на някои
служители.
Предвид това частично правилно административно-наказващия орган е приел в процесното
си НП ,че нарушението на въззивника е подал заблуждаващ сигнал,но в другата
си част неправилно е приел,че този сигнал е и неверен. Защото сигналът е недопустимо да бъде и
заблуждаващ и неверен,а може да е само заблуждаващ или само неверен като
следва да се преценява изрично за всеки един случай поотделно.
Дори и чисто хипотетично,съдът да приеме ,че законодателят е
допуснал да се смесват неверните и
заблуждаващите съобщения и сигнали до ЕЕН112 в нормите на чл.28 и
чл.38,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 и това отграничение да е без значение при
установяването на такива нарушения,разминаването на записаното в съдържанията
на АУАН и процесното НП относно извършеното административно нарушение от
въззивника ,а именно : в АУАН „От извършената проверка се установи,че сигналът е неверен и заблуждава“ и в НП “От
извършената проверка се установи ,че сигналът е заблуждаващ и неверен.“ е налице съществено процесуално нарушение
на чл.42,т.4 и на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН ,което води до нарушаване правото на
защита на въззивника,понеже за него не е
ясно дали е подал до ЕЕН112 сигнал,които е неверен и заблуждава или този му
сигнал е заблуждаващ и неверен,за да организира правилно защитата си.
Предвид изложеното ,съдът следва да
постанови съдебно решение,с което да отмени Наказателно Постановление №5/2019г.
от 28.02.2019г. на Началник на РУ-Кн. като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
Отменява
Наказателно Постановление №5/2019г. от 28.02.2019г. на Началник на РУ-Кн. като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл.
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия :............................
/ Пл. Тодоров /