ПРОТОКОЛ
№ 325
гр. Перник, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
СъдебниР. Г. Д.
заседатели:В. Д. С.
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Дилян Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20251700200181 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Деянов.
Подсъдимият И. О. И. - редовно призован, се явява лично и с адв. С. Д.
от САК.
Подсъдимата И. М. Н. - редовно призована, се явява лично. Явява се
нейния защитник адв. Н. А. от САК, който представя пълномощно.
Адв. А. – Подсъдимата И. Н. ще бъде представлявана само и единствено
от мен, като оттегля пълномощните си от другите защитници.
Подсъдимата И. М. Н. – Потвърждавам казаното от адв. А..
Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и 275 НПК.
Страните /поотделно/ - Отводи, искания и възражения не правим.
Прокурорът – Връчено ми е съобщението по чл.247в НПК преди повече
от 7 дни.
Подсъдимият И. И. – Връчено ми е съобщение по чл.247в НПК и препис
от обвинителният акт преди повече от 7 дни.
Подсъдимата И. Н. – Връчено ми е съобщение по чл.247в НПК и препис
от обвинителният акт преди повече от 7 дни.
Страните /поотделно/ – Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за разпоредителното заседание по реда на
чл.247б и следващите от НПК.
Сне се самоличността на подсъдимите по предоставените лични карти и
по данни на лицата, както следва:
И. О. И. - роден на *** в ***, постоянен и настоящ адрес: ***, българин,
с българско гражданство, женен, *** образование, пенсионер, неосъждан, с
ЕГН:**********.
И. М. Н. - родена на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес ***,
българка, с българско гражданство, *** образование, работи в *** като
експерт ***, омъжена, неосъждана, с ЕГН:**********.
Съдът върна личните карти на лицата.
Съдът докладва, че по делото е депозиран отговор по въпросите по
чл.248 НПК от адв. С. Д. в качеството на защитник на подсъдимият И. И.,
входиран с №4589/28.07.2025 г.
Страните/поотделно/ – Запознати сме с писмения отговор.
Съдът прикани страните да изразят становище по въпросите, посочени
в чл.248, ал.1 от НПК.
Прокурорът - Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни
заседатели, делото подсъдно на ОС - Перник. Не са налице основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство. Не са допуснати на
досъдебна фаза отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
които да са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила. Разглеждането на делото не следва да бъде при закрити врати, няма
нужда от привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Няма взета
мярка за неотклонение по отношение и на двамата подсъдими, няма искане за
събиране на доказателства, и длето да бъде насрочено по общия ред с
призоваване на всички свидетели и вещи лица.
Адв. С. Д. като защитник на подсъдимия И. И.- Поддържам всичко,
което е написано в отговора. По въпросите на чл. 248 НПК: Делото е подсъдно
на ПОС. Считам, че има основания за прекратяване и ще го слея с т. 3 за
допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място в
Постановление № 7 от 1986 г., когато се повдигат и поддържат обвинения по
чл.219 НК, всяко едно от деянията се посочва с отделната сума, тъй като всяко
деяние следва да има 5 елемента, вкл. и вредата. Посочил съм в отговора, че
прокуратурата е посочила анблок сумата от 260 456.60 лв., която сума е
включена в посочената фактура на стойност 430 010.00 лв. Датата на
фактурата е 13.10.2014 г., т.е. сумата като вреда е възникнала преди
инкриминирания период посочен в обвинителния акт. Поддържам, че липсва
съставомерност при така посоченото обвинение. Вреда по смисъла на
Постановление № 7 от 1986 г. не е причинено. Петият елемент - вредата я
няма в периода, за което се твърди, че е извършено престъплението. Това
2
нарушение на правото на защита и на правото на справедлив процес,
нарушение на чл. 6 ЕСПЧ. Нещо повече, в самата фактура се пише, че тази
сума от 260 000 лв., не е възникнала през октомври месец, а в месец август
2014 г. Във фактурата е записано приемо - приемателен протокол от август
2014 г. Инкриминираният период, посочен обвинителният акт е 31.10.2014 г.
до 09.12.2014 г., следователно има основание за прекратяване на основание
чл.24 НПК. Липсва съставомерност на престъплението по чл. 219 НК, което е
резултатно престъпление, за периода няма вреда. Първо се извършва вредата,
а след това се извършва престъплението. Абсолютно е несъставомерно и няма
ние как да отговорим, защото чл.102, т.1 НПК казва, че всеки елемент от
състава на престъплението подлежи на доказване. В този период, в който се
твърди, че тази сума е възникнала, няма извършено деяние. Как за тази вреда е
съставен протокол от други лица, той не е бил на длъжностно място, за да
състави фактура. Той не е длъжностно лице за периода на фактурата. Август
месец, когато се приема приемо-предавателен протокол, когато се приема
фактурата, той не е бил длъжностно лице, така че липсва и специалното
качество длъжностно лице за периода август до 31 октомври, когато е
причинена вредата. Липсва специалното качество длъжностно лице. Ето
защото, след 8 години се изтъква обвинение, което е несъставомерно. Ако има
обективност в разследването, това подлежи на прекратяване. Имаме два
елемента – специално качество субект и елемент от фактическия състав, които
са извършени извън инкриминирания период и правото на защита поставя
въпроса за какво ще се защитаваме. Самия обвинителен акт определя
предмета и направлението на делото. Периодът, които е определила
прокуратурата, няма извършен вредоносен резултат. На стр.34 и стр.35 стр.,
прокуратурата е написала две деяния за периода 31.10.2014 г. и 9.12.2014 г. И
за двете деяния няма вредоносен резултат. Инкриминира се вредоносен
резултат преди този период. Но, и двете деяния съобразно правилата на чл.219
НК, би трябвало да се изпише какъв вредоносен резултат, а не да се изпише
обща сума 260 000 лв., защото всяко деяние причинява, по теория и съдебна
практика, причинява вредоносен резултат, а не анблок. Обвинителният акт е
пълна каша, така както е внесен, съдът има единствената възможност да
прекрати делото поради липса на съставомерност. Няма как в периода
инкриминиран, да няма извършена вреда по чл.219 НК и да се повдига
обвинение. Имаме, вредата е преди периода и във връзка с приемо-
предавателен протокол през август 2014 г., с който е приета работата. Вижте в
графа едно на фактурата от 13.10.2014 г., предмета на фактурата е по
извършена работа от месец август. Нито е бил длъжностно лице, нито е
включен в периода. Моля съдът да прекрати поради състъвомерност, моля
също да приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. По отношение на особените правила, считам че не са налице, няма
основания за назначаване на резервен защитник, съдия, преводач и т.н. моля да
си остане мярката за неотклонение. По искането за събирането на
доказателства, ще взема отношение в последствие, като поддържам
3
направените в отговор, в. т. 7. Поддържам направените доказателствени
искания, всички по чл.248 НПК. Що се касае за насрочване на съдебно
заседание, моля за Вашето произнасяне за прекратяване на делото спрямо
подсъдимият И., доколкото за периода липсва както вреда,така и за вредата за
периода липсва специално качество. Моля запознайте се с фактурата преди да
вземете Вашето решение.
Подсъдимият И. И. – поддържам казаното от моя защитник, не желая
нищо да добавя.
Адв. Н. А. защитник на подсъдимата Н. – Обвинителният акт е
необходимо да съдържа точно, ясно, разбираемо и по възможност
хронологично изложено описание на всички действия. Всяка правна
квалификация е длъжна да бъде обоснована съгласно чл.246 НПК и
постулатите на ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Считам, че настоящият
обвинителен акт, считам че не отговаря на тези изисквания. На стр. 26 и сл.
обстоятелства, които би трябвало да съдържат описание на инкриминираното
поведение на поздащитната ми, считам че обуславят прекратяване на делото и
връщане на делото на прокурора, защото препятстват осъществяването на
защита. Те пречат г-жа Н. да разбере в какво престъпление е обвинена.
Направено е твърдение, че от обективна страна престъплението повдигнато на
г-жа Н., че от 08.09.2014 г. до 30.10.2014 г. тя умишлено не е положила
достатъчно грижи за управлението, ръководенето и запазването на повереното
й имущество , което трябвало да бъде финансови средства по смисъла на чл.44
ЗМНСА, и от което възникнали щети за Община- ***. По отношение на
периода, той е от 08.09.2014 г. -30.10.2014 г. В същото време описани са две
конкретни деяния, едно извършено на 08.09.2014 г. и едното на 30.10.2014 г.
Никаква обосновка за съдържанието на инкиминирания период. Ако се твърди
наличието на постоянно извършване на престъпление, трябва да имаме
конкретно действие или конкретно бездействие, за да определи въпросния
инкиминиран период. Не се съдържат причините, поради което
инкриминирания период завършва на 30.10.2014 г., а не на 08.09.2014 г.
Изброени са алтернативите на чл.219 НК – не положила достатъчно грижи за
ръководеното на повереното й им. Нито една дума няма в обвинението, която
да сочи с кои действия или бездействия, в каква форма на изпълнителното
деяние, които да са действията от г-жа Н., кои конкриминирани действия са
довели до констатацията, че тя не е положила достатъчно грижи. Няма
фактическо основание за останалите две алтернативи. Защо са само тези 3, а
не всичките 4та на чл.219, ал. 1 НК, остава загадка? Няма никаква фактическа
обоснованост, която да сочи на това. Тези хипотези не са кумулативни, а
алтернативни и всяка трябва собствено фактическо основание. Основният
състав на престъплението безстопанственост предвижда, че то е
непредпазливо деяние. Обвиненията са за умишлено деяние
безстопанственост. Отново никакви факти не съществуват в обвинителният
акт. Не се сочи кои са анализираните от прокуратурата обстоятелства, които да
сочат на субективната страна и да водят на извършване на умишлено
4
престъпление. Това не могат да бъдат обстоятелствата, които ще бъдат
тепърва открити, те трябва да са изложени в обвинителният. Никой не може да
бъде осъден за престъпление по факти, които ги няма. След всички
разминавания на стр. 19-21 от обвинителният, за това колко некомпетентен и
несубектен е органът Кризисен щаб, как всички решения взети от него не били
правно валидни и не пораждали правно действие. Първото действие на Н. е
участие в съвещание, което участие е станало основание крайното вземане на
решение. Имат ли правно значение решенията на този орган? Обратно, ако
твърди прокуратурата, че Кризистният щаб не може да взема решения, защо
тя е обвързана във връзка с решение на този орган. Известно е, че нормата на
чл. 219 НК е бланкетна, тя не съдържа конкретно правило за поведение, всяко
едно престъпление е необходимо да бъде допълнено с точни, конкретни,
императивни разпоредби от други закони, които да очертават дължимото
поведение на дееца, да предвижда за него конкретно задължение за действие
или бездействие. В този обвинителен акт няма такива норми. Твърденията,
свързани с участие в Кризисен щаб, както и вземането на решения от щаба, не
е обвързано с последваща правна норма, няма твърдение какво задължение не
е изпълнила, участвайки в този Кризисен щаб, независимо дали е постановено
решене от него или не. Твърди се, че г-жа Н. е издала конкретна заповед, с
което неизпълнила и нарушила свои конкретни задължения, от които се
твърди, че са настъпили щети за Общината, но няма конкретно кои
задължения не е изпълнила и как тези нарушения са свързани с вменената й
щета. След описание на тези конкретни две действия, на стр. 30 е поместено
твърдение, че всички описани щети за Общината за 1 200 000 лв. са резултат
от бездействие на г-жа Н.. Не са посочени конкретни факти, които да сочат на
бездействие , както и правното основани е за тях, няма акт, който да посочва
тя да действа. В стр. 11 -13 е цитиран договор № 18 от 09.2014 г. Такъв няма
приложен по делото. Той не е описан в обвинението, не става ясно какво е
неговото съдържание и към обвинението изобщо. Разбира се, не може да е
така. Липсват твърдения за конкретни действия или бездействия, които да
сочат на чл. 219, ал.3 НК. Това се отнася за обективната и субективната
страна на деянието. Това съдържание на обвинителният води до
невъзможност да бъде разбрано обвинението и правото на защита на г-жа Н.,
което е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
прокурора. По останалите точки, присъединявам се към становището на
колегите. Заявявам желание делото да бъде разгледано делото по общия ред с
разпит на всички свидетели и вещи лица.
Подсъдимата И. Н. – Поддържам казаното от моя адв, няма какво да
добавя.
Адв. С. Д. – Моля да ми бъде дадена възможност да допълня, това което
касае подзащитният ми. В практиката и в теорията на чл. 219 НК, доколкото е
бланкетен състава, норми които имат декларативен характер не могат да бъдат
състав по чл.219 НК, това личи от три Постановления - № 7 от 1976 г.,
Постановление № 2 от 1980 г., и в отговора съм се постарал за улеснение на
5
съда, за да види какво има предвид защитата, че е нарушена, и съм посочил
всеки текст и каква е връзката с фактическият състав, дори с един елемент да
няма връзка, те не могат да бъдат състав. Това исках да допълня, поради
искането за прекратяване на делото спрямо подзащитният ми. Във фактурата,
която е процесна, е написано основание Заповед №1363 от 09.09.2014 г. и е
свързана с протокол за приемане на работа, а в него пише датата 13.10.2014 г.
и пише, че приема работата, която е извършена. Работата е приета. Моля да се
прекрати делото на основание чл. 250 НПК.
Съдът предостави възможност на прокурорът, ако желае, да вземе
отношение по становището на защитниците.
Прокурорът – считам, че не следва да бъде прекратено делото. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което считам, че
следва да бъде даден ход по същество.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за постановяване на определение
във връзка със становището на страните по въпросите на чл 248 НПК.
В хода на тайното съвещание, съдът установи следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд-Перник като първа инстанция,
предвид предявеното обвинение на всеки един от подсъдимите за
престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК и разпоредбите на чл.35, ал.2 от
НПК и чл.36, ал.1 от НПК.
Настоящият състав на съда счита, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, като доводите
изложени от адв.Д. – защитник на подсъдимия И. О. И. И., относно
съставомерността на деянието са относими при решаване на делото по
същество.
Съдът прие за основателни част от съображенията, наведени в
писмения отговор по чл.248 от НПК от адв. Д. и изложените такива от него и
от адв. А.- защитник на подсъдимата И. М. Н., в хода на разпоредителното
заседание за допуснати от прокурора съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с изготвянето на обвинителния акт, по който
е образувано настоящото дело, които са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимите.
Не е спорно, че съдържанието на обвинителния акт задължително
следва да съответства на изискванията на чл.246 от НПК и на дадените
указания с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Главното му предназначение е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна
6
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по
този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Непосочването в обстоятелствената част на акта на
начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите
съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза,
когато става въпрос за елементи на престъпния състав, като преценката винаги
е конкретна и се извежда от обстоятелствата, установени в съответното
производство.
С оглед посочените принципни положения, настоящият съдебен състав
споделя част от наведените доводи от страна на защитниците на двамата
подсъдими, че с обвинителният акт по който е образувано съдебното
производство по НОХД № 181/2025г. по описа на Окръжен съд Перник не
може да се постави валидно начало на съдебното производство, тъй като са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото
изготвяне, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимите. Вярно е, че обвинителния акт съдържа описание на
предложената от прокурора фактическа обстановка и правна оценка на
инкриминираните деяния, за които са повдигнати обвинения. Изложени са
множество факти чрез които е описана хронология на събития и поведение на
кмета на Община-*** Р.Я. (от л.4 абзац 5 до л.8 абзац 4, от л.14 абзац 2 до л.22
абзац 2-ри, включително и анализ на разпоредби от отм. ЗОП и правомощията
на общинския щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия), които са
реализирани от встъпването й в длъжност на 09.11.2011г. до настъпилата й
смърт на ***, за която е направената констатация на л.23 в обвинителния акт,
че „препятства възможността да бъде търсена наказателна отговорност за
действията осъществени докато същата е изпълнявала служебните си
правомощия“. В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не са
описани в нужната яснота, пълнота и изчерпателност фактическите
обстоятелства за осъществената дейност на всеки един от двамата подсъдими
в длъжностното им качество, в каквато насока са част от изложените доводи
на защитниците на двамата подсъдими.
По отношение на предявеното обвинение на И. И.:
Налице е неяснота на обвинението във връзка с твърденията за настъпили
щети, които обосновават предявеното обвинение по отношение на
квалифициращо обстоятелство последвали значителни щети за община ***. В
обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт е посочено, че И.
е извършил престъпление по чл.219, ал.З, вр. ал.1 от НК за времето от
31.10.2014г. до 09.12,2014г., в резултат на което са последвали значителни
7
щети за Община *** в размер на 260 456,60 лв., изразяващи се в осъществено
плащане по фактура за изпълнени от „ЗМБГ“ АД услуги по сметопочистване,
сметосъбиране, сметоизвозване по Фактура № *** ЗЛО.2014г. с издател
„ЗМБГ“ АД и получател Община-*** на стойност 430 010 лв. При това
положение не става ясно и разбираемо как значителните щети в размер на 260
456,60 лв., са настъпили преди инкриминирания период и каква е причинно-
следствената връзка между вменената деятелност на И. и настъпилия преди
нейното реализиране вредоносен резултат. Все в този ред на мисли следва да
се отбележи, че в обвинителния акт категорично не са налице изложени други
обстоятелства, въз основа на които да се изведе констатация, че произхода на
щетата е в резултат именно на вменената престъпна деятелност на И.. Това е
задължително, тъй като именно посочената фактура като първичен счетоводен
документ формира основанието за плащане от дата, която предхожда не само
издадената от подсъдимия И. на 09.12.2014г. Заповед № 1879, но и предявения
инкриминиран период на извършване на престъплението, който е от
31.10.2014г. до 09.12.2014г., т.е. последвалите значителни щети са настъпили
преди вменената инкриминираната деятелност.
Въпросът за произхода на щетата и момента на нейното настъпване не
е въпрос по същество на делото, а е обстоятелство, което е пряко и
непосредствено свързано с правото на защита на подсъдимия, който следва да
бъде информиран по ясен и недвусмислен начин за всички съществени
елементи на обвинението, което прокуратурата повдига и респ. предполага се,
че ще поддържа в хода на съдебното производство.
На второ място, от обстоятелствената и диспозитивна част на
обвинителния акт не става ясно въз основа на кои факти и обстоятелства
прокурорът приема, че подсъдимият И. е започнал умишлено да не полага
достатъчно грижи за управлението, ръководенето и запазването на повереното
му имущество-финансови средства, считано от дата 31.10.2014г. Не е спорно,
че на стр.11, абзац първи и в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът е посочил, че с Решение № 918/31.10.2014г. на Общинския съвет
на община *** И. е бил избран за кмет на община *** на основание чл. 39, ал.З
от ЗМСМА. Не са изложени обаче ясни твърдения чрез кои действия и/или
бездействие подсъдимият не е положил достатъчно грижи за управлението,
ръководенето и запазването на повереното му имущество и то умишлено за
времето предхождащо проведеното на 27.11.2014г. заседание на Кризисния
щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, в хода на което
прокурорът е инкриминирал действия на подсъдимия, т.е. от 31.10.2014г.,
която дата е посочена като начален момент на периода на реализиране на
вмененото престъпление, до 27.11.2014г. за която са изложени съответни
обстоятелства от прокурора. Очевидно се касае за начална дата на периода,
която не е обоснована от конкретни факти и твърдения, поради което и И. не
би могъл да се защитава адекватно срещу един от елементите за
индивидуализацията на престъплението, а именно - времето на неговото
извършване, както в хода на досъдебното производство, така и пред
настоящия първоинстанционен съд.
8
По отношение на предявеното обвинение на И. Н.:
Налице е неяснота на обвинението във връзка с инкриминирания
период, за който Н. е обвинена. В обстоятелствената на обвинителния акт и в
диспозитива е посочено, че подсъдимата е извършила престъпление по чл.219,
ал.3, вр. ал.1 от НК за времето от 08.09.2014г. до 30.10.2014г., в резултат на
което са последвали значителни щети за Община ***. Не са изложени факти и
обстоятелства въз основа на които прокурорът приема, че престъплението е
довършено на 30.10.2014г. Не е спорно, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът е посочил, че в този период тя е била временно
изпълняваща длъжността кмет на община-***, но не са изложени конкретни
твърдения чрез кои действия и/или бездействие подсъдимата не е положил
достатъчно грижи за управлението, ръководенето и запазването на
повереното му имущество и то умишлено за времето след издадената от нея на
09.09.2014г. Заповед № 1363, т.е. от 09.09.2014г. до 30.10.2014г., която дата е
посочена като краен момент на периода на реализиране на вмененото
престъпление, не са изложени съответните обстоятелства от прокурора.
Очевидно се касае за инкриминиран период, чиято крайна дата не е
обоснована от конкретни факти и твърдения, поради което и подсъдимата не
би могла да се защитава адекватно срещу един от елементите за
индивидуализацията на престъплението, а именно - времето на неговото
извършване, както в хода на досъдебното производство, така и пред
настоящия първоинстанционен съд.
Съдът споделя наведените съображения от адв. А., че в обвинителния
акт не са изложени факти, които да сочат на субективна съставомерност на
вмененото деяние. Декларативно и формално в обвинителния акт е изложено
твърдение, че Н. и И. умишлено не са положили достатъчно грижи за
управлението, ръководенето и запазването на повереното им имущество-
финансови средства на община *** и то именно във връзка с посочените три
форми на изпълнителното деяние по чл.219, ал.1 от НК.
По отношение на общите наведени доводи на предявените обвинения
на И. и Н.:
Съдът счита че в обстоятелствената част на изготвения обвинителен акт
не са изложени в нужната пълнота и конкретика фактическите обстоятелства
за осъществената дейност на всеки един от двамата подсъдими в
длъжностното им качество, съответно за И. Н. като временно изпълняваща
длъжността кмет на Община-*** съгласно Заповед № 1123/13.07.2012г. на
кмета на Община *** и за И. И., като кмет на Община-***, на основание чл.39,
ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
съгласно Решение № 918/31.10.2014г. на Общинския съвет на Община-***. Не
са отразени с необходимата яснота и изчерпателност какви грижи и в каква
степен на пълнота е следвало да положи всеки един от тях съгласно чл.44,
9
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, а не е сторил това. В обстоятелствената част на обвинителния
акт са дословно цитирани общо формулирани задължения, посочени в чл.3,
ал.1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор, чл.6,
ал.1 от същия закон, чл.8, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.90, ал.1, т.4 от Закон за
обществените поръчки (отм.) и чл.65, ал.2, т.1 и т.5 от Закон за защита при
бедствия, но не са изложени доводи за конкретни действия и бездействия на
двамата подсъдими, представляващи неизпълнение на ясно формулирани
техни задължения като субекти на безстопанственост, предвид отбелязания
изключително близък момент на изтичане на срока на действие на 01.12.2014г.
на Договор № 18/26.09.2005г. с възложител Община-*** и изпълнител „Лиел
Констракшън“ ЕООД и издадената Заповед № 1189/01.08.2014г. на кмета Р.Я..
При тези обстоятелства и при така формулирано обвинение по чл.219, ал.3, вр.
ал.1 от НК прокурорът е бил задължен да изясни какви конкретно грижи е бил
длъжен да положи всеки един от двамата подсъдими, съобразно условията,
времето, мястото и обстоятелства при които са работили Н. и И. и какво
конкретно не са изпълнили. И не на последно място, да опише именно тези
техни бездействия, съобразно конкретната обстановка, които инкриминира
като форма на изпълнителното деяние по смисъла на чл.219, ал.3, вр. ал.1 от
НК. Липсата на ясни обстоятелства в тази насока нарушава съществено
правото на защита на Н. и на И..
Предвид изложеното съдът намира, че коментираните процесуални
нарушения са съществени по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, поради което
на основание чл.249, ал.1 от НПК съдебното производство следва да се
прекрати и делото да се върне на прокурора за тяхното отстраняване, тъй като
са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.
По отношение на останалите възражения направени от защитниците на
И. и Н., съдът отбелязва, че са неоснователни по следните съображения:
От диспозитива на предявеното обвинение на всеки един от двамата
подсъдимия е видно, че той е твърде описателно направен, като са посочени
множество обстоятелства, които не са задължителни за излагане на словесното
описание на фактическия състав на престъплението по чл. 219 от НК. Въпреки
това се установява, че се касае за продължено престъпление, което според
прокурора е осъществено в отбелязания съответен инкриминиран период на
престъпната дейност. Ясно са описани действията, с които е осъществено
твърдяното деяние от подсъдимите (с изключение на изложените по-горе
10
съображения от съдебния състав по отношение на инкриминираните действия
на подсъдимия И. от 31.10.2014г. до 27.11.2014г. и на подсъдимата Н. от
09.09.2014г. до 30.10.2014г.), като отчетливо е посочен началния и краен
момент на инкриминираната деятелност. Не може да се приеме тезата,
изложена в писмения отговор на адв. С. Д. и доводите на адв. А., че се касае за
обвинение в две деяния, за които задължително е следвало да се посочи на
всяка дата каква като размер вреда се причинява, тъй като това би било
основание за връщане на делото в предходната фаза, само ако става въпрос за
елементи на престъпния състав. В съдържанието на процесния обвинителен
акт обаче е описана хронология на събития и поведение на обвинените лица,
която не обективира фактически продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, каквато правна оценка не е дадена и с предявеното
обвинение на Н. и И., за да се претендира конкретизиране на периода от време
на осъществяване на отделните деяния, мястото и начина на извършване,
единичната и общата стойност на щетите. В този смисъл е и не споделяемо
възражението в депозирания отговор по чл.248 от НПК от адв. Д., че е
следвало за всяко деяние да се посочи какъв е вредоносния резултат, а не
общия размер от 260 456,60 лв. на последвали значителни щети за община
Перник, тъй като съдът отново подчертава, че предявеното обвинение е за
продължено престъпление, а не за продължавано такова.
По отношение на наведени твърдения, с които се изразява несъгласие
във връзка със словесно предявено обвинение, че в продълженото
престъпление е посочено, че всеки един от двамата подсъдими е извършил
определено действие по време на проведени заседания на общинския кризисен
щаб, което не може да представлява престъпно деяние, както и изложените
съображения във връзка със съдържанието на издадената Заповед №
1879/09.12.2014г., съдът счете, че са предмет на преценка при решаване на
спора по същество и са относими към хипотезата на чл.248, ал.4 от НПК. По
тези съображения и направеното възражение в писмения отговор по чл.248 от
НПК на адв.Д., свързано с обществената опасност на деянието и наличие на
обстоятелства, които изключват противоправността на деянието в хипотезата
на чл.13а от НК може да бъде аргументирано от защитника и преценено от
съда при решаване на делото по същество. Доводи касаещи оценка на
доказателства, събрани в досъдебното производство не могат да се релевират
в разпоредително заседание.
Съдът счита, че не следва да се произнася в днешното съдебно
заседание по исканията във връзка с събиране на допълнителни доказателства,
предвид констатираните нередовности, поради което съдебното производство
се прекратява.
Съдът маркира, че по отношение на двамата подсъдими към настоящия
11
момент не е взета мярка за неотклонение, искания в тази насока няма и не се
налага служебно произнасяне.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 181/2025г. по
описана Окръжен съд -Перник.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивната част
на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване и протест по реда на Глава 22-
ра от НПК в 7-дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд- София.
Съдът в присъствието на прокурор Д., двамата подсъдими и техните
защитници обяви определението и разясни правото им на обжалване пред
САС.
Съдебното заседание приключи в 16.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12