РЕШЕНИЕ
№ 1077
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330104639 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 235 от ГПК , решение по исков спор.
Искова молба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на
управление: ГР. ПЛОВДИВ, УЛ. "ХРИСТО Г. ДАНОВ" 37, ЕИК *********, депозирана
против Д. Р. Т., ЕГН **********, от гр. П.************************, и с иск с правно
основание в чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия закон,
във връзка с чл. 149 и следващите от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по
чл. 43 от ЗЕ да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на
гр. П., и по силата на договор при общи условия, доставило до имот на ответника, находящ
се в гр. П.********************************, топлинна енергия на обща стойност от
1644.06 лв. за периода от 01.10.2018г. – 30.04.2019г. Енергията била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
Въпреки издадените в тежест на ответника фактури тази топлинна енергия останала
неплатена и ищецът се снабдил със заповед за плащане издадена по ч. гр. дело № 2500/2020
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр.с., в която заповед освен главница било
заповядано за плащане и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност от
156.37 лв. за периода от 04.12.2018г. – 13.02.2020г. и законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в
1
срока по чл. 414 от ГПК, при което ищецът иска да се установи вземането му по реда на чл.
422 от ГПК и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди неотстраним порок на издадената
заповед за плащане, в която бил посочен имот на доставка , който тя не притежавала , не
ползвала на никакво основание и който не бил топлоснабден.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на
ответника – апартамент в ********************************** - е топлозахранен от
действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за отопление , битова гореща вода
и сградна инсталация в общ околичество от 14.848330 мегавата, като при дяловото й
разпределение , е спазена методиката, представляваща приложение към чл. 61 ал. 1 от
Наредба № 16- 334 /06.04.2007г за топлоснабдяването. Ползвана е енергия както за
отопление, така и за битова гореща вода.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на
ищеца е правилно водено , а от доставената топлоенергия остават за плащане 1644.06 лева
от главницата и 156.37 лева лихва за забава за период от 04.12.2018г. до 30.04.2019г. (няма за
процесния период каквито и да било издадени кредитни известия).
Искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 150 от Закона за
енергетиката, допустими като установителни при наличие на заповед за плащане. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за
плащане , и това, предмет на иска. Действително, в първоначално издадената заповедта за
плащане под номер 1342/19.02.2020г., ( л. 12 от частното дело ) е допусната техническа
грешка , като е посочен имот на доставка, различен от този в заявлението по чл. 410 от ГПК;
тази грешка обаче не рефлектира върху годността на заповедта да породи последици, като
заповяда вземането за плащане , доколкото в заповедта е посочен правилен номер на
измервателна точка , а грешката е отстранена от съда в заповедното производство по реда
на 248 от ГПК. Ответникът се е защитавал срещу така постановеното определение, както и
срещу самата заповед , чрез възражение. След поправката на заповедта, това възражение не
е оттеглено от длъжника, при което исковия процес по чл. 422 от ГПК е допустим.
Предвид казаното от страните по фактите и ангажираните от тях доказателства , съдът
съобрази по същество следното:
Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по
смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни
битови потребители на територията на П. Ответникът е краен битов потребител на
топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда -
етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са
собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на
такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели, последните - при
разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху имота , представляващ
апартамент в ************************************, но личи от приложеното
2
извлечение от персоналната партида на Т. в имотния регистър – имота е придобит чрез
дарение на дата 19.10.2011г, като до края на процесния период на доставка, по същата
партида няма вписване на разпореждане с него от страна на ответника . Затова съдът приема
, че Т. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка
на топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице
по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия
процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест,
за ответника Т. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество
топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно
определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и
заключението на вещото лице по счетоводната експретиза. Искът е основателен в пълния си
размер.
Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия между страните, които са били в сила към
началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички
задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите- 30-дневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл.35, ал.1 от общите условия, освен главницата, при неплащане в срок на
дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след
като длъжника е в забава да плати.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по списък на л. 78 от делото, като на ищеца
се определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в минимален
размер от 150 лева, и се включват и разноските за допълнително завишен депозит на вещото
лице , в размер от 80 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Д. Р. Т., ЕГН **********, от гр.
*********************************, че в отношенията между страните дължи на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за
плащане № 1342 по частното дело № 2500/2020 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ
гр.състав: 1644.06 лв. доставена по договор при ОУ до имот в гр.
*************************, ИТН ******************, топлинна енергия за периода от
01.10.2018г. – 30.04.2019г., 156.37 лв. законна лихва за периода от 04.12.2018г. –
13.02.2020г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда - 14.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Д. Р. Т., ЕГН **********, от гр. **********************************, да
3
заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 685.76 лева разноски по
двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4