Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260141/17.3.2021г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на петнадесети март 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3594/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

Искова молба от пълномощник на В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищецът твърди, че бил собственик на следните недвижими имоти :

1.     Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 228 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: ***, ведно със сгради, които попадат върху имота:

1.1.         Сграда ***.1, застроена площ 84 кв.м., брой надземни етажи: 2, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;

1.2.         Сграда ***.2, застроена площ 46 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

 

2.     Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 1101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: ***.

Имотите придобил по наследство от В. Н. Г., ЕГН : **********, чийто единствен наследник бил. След смъртта на наследодателя, ответницата обявил саморъчно завещание, с което ѝ било завещано недвижимото му имущество. Считайки, че завещанието е нищожно, поради това, че не е изписано и подписано от завещателя, а процедсните имоти били във владение на ответницата, иска да се признае за установено, че е собственик на имотите, а тя, да се осъди да му предаде владението им, от втория ½ ид.ч..

  В срока за отговор на исковата молба ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че завещателят написал завещанието в негово присъствие. Иска отхвърляне на исковете.

  В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледан по същество са основателни, първия изцяло, а втория само в установителната му част, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че ищецът е единствен наследник, по закон, на В. Н. Г., починал на 08.11.2017г., както и, че първия недвижим имот, в гр. Шумен, е във владение на ответника. Споменатият наследодател, го придобил приживе, по наследство, от родителите и брат си/К. Н. Г./, а те по договор за покупко-продажба от 10.08.1961г., за което бил съставен НА № 54, НД № 862/61г./л.8/ и договор за дарение, за което бил съставен НА № 167, НД № 316/1998г./л.10/. ½ ид.ч. от втория имот, ищецът придобил, при доброволна делба от 11.08.1981г., а останалата ½ ид.ч. била собственост на майката на завещателя – Й. В. Г./л.12/, чийто наследник, той бил, според удостоверения за наследници № 1259/23.04.2014г. и № 4190/25.11.2019г. на Община Шумен/л.14,15/. На 08.03.2018г., ответницата, поискала обявяване на намиращо се в нея саморъчно, общо завещание на Венцислав Григоров/л. 57/.

Приетите заключения на СКЕ сочат категорично, че текста на саморъчното завещание, не е написан от завещателя и то, не е подписано от него. В приложените части от ДП № 945/2018г., по описа на РУ – Шумен се съдържат експертизи посочващи автора на текста в завещанието, различен от завещателя – ответницата в настоящото/Протокол № 280/13.12.2019г., подписан от пет вещи лица/.

Разпитаните по делото свидетели твърдят, че ответницата имала ключ за жилищния имот, посещавала го, изнасяла багаж от него, но нищо, не знаят за имота в с. Мараш, дори, дали го е посещавала.

Последния, не е описан от нея и в подадената декларация за известни ѝ имоти на завещателя.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че тя се владее именно от ответника, и че последният я владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените се доказаха, само по отношение първия имот – ищецът е придобил имотите, по силата на наследствено правоприемство, първия, а втория и по силата на договор; жилищния имот се намира във владение на ответника, които го владее, на правно основание, годно да го направи собственик, което е без значение в случая, с оглед предмета на делото. Няма данни за ответно владение на втория от процесните имоти, нито в цялост, нито за реални части. Ответницата обаче, не е придобила собствеността на недвижимите имоти, за втория ½ ид.ч., тъй като завещанието, с което се е легитимирала пред нотариуса, е нищожно на основание чл. 42, т. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН – саморъчното завещание, не е било написано и подписано от завещателя. Както е известно нищожните правните сделки, включително и едностранните нямат правните последици на действителните и в случая процесния имот, не е преминал от наследствената маса в патримониума на ответника, поради посочения порок на завещателното разпореждане.

Поради това, предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, са доказани, и следва да се уважат, първия изцяло, а за втория имот, само в установителната му част, като в осъдителната се отхвърли за предаване владението на ½ ид.ч., като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете : ответникът на ищеца сумата от 3522,76 лева и ищецът на ответника сумата от 325 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, че В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, е собственик на : Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 228 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: 83510.661.438;  83510.661.430; 510.662.325; 83510.661.432 и 83510.661.433, ведно със сгради, които попадат върху имота: Сграда ***.1, застроена площ 84 кв.м., брой надземни етажи: 2, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда ***.2, застроена площ 46 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 1101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: ***, като ОСЪЖДА С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, да предаде владението на : Поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 228 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: 83510.661.438;      83510.661.430; 510.662.325; 83510.661.432 и 83510.661.433, ведно със сгради, които попадат върху имота: Сграда ***.1, застроена площ 84 кв.м., брой надземни етажи: 2, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда ***.2, застроена площ 46 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, на В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, за осъждане на ответника да предаде владението на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: ***, с площ: 1101 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: ***

 

ОСЪЖДА С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 3522,76 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на С.Т.С. – С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 325 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: