№ 936
гр. Б., 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120203814 по описа за 2025 година
По реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН е постъпила жалба на М. Н. М. ЕГН ********** с посочен
адрес ***************** чрез адв. И. Р. от АК-В., против Наказателно постановление № 22-
0002522/18.09.2025 г. на Н. Областeн отдел "Автомобилна администрация"гр.Б., с което на
жалбоподателя е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
ЗДвП.
В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите
процесуални нарушения- издаване на НП от некомпетентен орган и съставяне на АУАН от
актосъставител без материална /нормативна/ компетентност. Оспорва се фактическата
обоснованост и доказаност на нарушението,като изводите на наказващия орган неправилно
били изградени върху експедиционна бележка и инкорпорираното в нея отразяване на
товара -34 840 кг.,която се оспорва с противопоставяне на възражение за липса на проведено
измерване от контролния орган по време на проверката на действителното тегло на
товара.Счита се и липса на субективна съставомерност, т.к. водачът не е бил наясно с
действителното количество и тегло на превозвания товар. Настоява за цялостна отмяна на
НП,а в евентуалност за изменяването му чрез намаляване на глобата до предвидения
минимум.
Въззивникът, редовно призован в о. с. з., не се явява. Представлява се от адв.И. Р., която
поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните
доказателства, като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.08.2025 г. свидетелят П. К. Р. инспектор в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Б., в 11:08 часа,на път Е-87, отбивка за И., посока М.Т. извършил проверка
на водача М. Н. М., който управлявал товарен автомобил „И. Т.“ с рег. №******** от
категория *** с четири оси с две управляеми в посока М.Т., като извършвал превоз на товар
1
за собствена сметка на територията на РБ с товар „трошен пясък“ по маршрут от гр.Б. до
гр.М.Т. съгласно устно изявление на водача М.. Посоченото МПС било обозначено с табела
„Превоз за собствена сметка“. При проверката и на база представена експедиционна
бележка номер **********/20.08.2025 г., съгласно която масата на ППС с товара е 34 840 кг.
актосъставителят формирал извод,че пътното превозно средство е с маса, която надвишава
допустимите максимални маси за движение по пътищата отворени за обществено ползване.
Конкретизирано било в АУАН,че МПС с четири оси с две управляеми оси е над 32 тона,
съгласно чл.6,ал.1, т.6, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ съгласно процесната
експедиционна бележка.
Актът бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя М., който го подписал, без да
оспори фактическите констатации, посочени в него, като в реквизит възражения и обяснения
жалбоподателят не посочил такива.
Към акта била приложена експедиционна бележка номер **********/20.08.2025 г., издадена
от „Е. Б. Ин.“ЕООД, установяваща извършване на собствен превоз чрез шофьор М. М. на
трошен пясък, с бруто тегло на ППС и товара 34 840 кг.Към АУАН е приложена и снимка на
МПС товарен автомобил „И. Т.“ с рег. №******** от категория ***. Нарушението в АУАН
било квалифицирано по ЗДвП, чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на съставения акт на 18.09.2025 г. административнонаказващият орган, сезиран с
преписката- Н. на Областен отдел "Автомобилна администрация"-Б. счел фактическите
констатации в акта за несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в
документалнословесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с
материализираната в АУАН и нарушението било квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
2 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, ЗДвП.
Предвид приетите за установени фактически изводи досежно авторството, вида, и
съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.
177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично
изследване, съдът прие същите за достоверна доказателствена основа, изграждаща
еднопосочни изводи по фактите, относими към доказателствения предмет.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо
което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Наказателното
постановление било връчено лично на жалбоподателя на 03.10.2025 г., като в
законоустановения 14-дневен срок на 17.10.2025 г., е депозирана жалба срещу
горепосоченото НП по реда на чл. 60, ал. 1 ЗАНН. /Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
По аргумент от чл. 84 от З АНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна
проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното
постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
В контекста на дължимата проверка относно материалната компетентност на длъжностните
лица, съставили АУАН и НП, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 91, ал. 3, т. 5 от Закона за автомобилните превози, длъжностните лица от
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право да осъществяват контрол
по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за
извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните
превозни средства, с които се извършват превозите. АУАН е съставен от служител на
агенцията –инспектор при ОО "АА" – Б., поради което и не е налице твърдяното от
жалбоподателя нарушение на процесуални правила. Нормативната компетентност за
2
контрол е уредена и в чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при изпълнение
на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за измерване
на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на
превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка
на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. И в
приложимата към датата на деянието редакция на чл.189,ал.12 ЗДвП /ДВ, бр. 66 от 2023 г., в
сила от 1.08.2023 г.) и в актуалната действаща редакция на тази разпоредба бр. 64 от 2025 г.,
в сила от 7.09.2025 г.)по идентичен начин е регулирана компетентността на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията да издава наказателни
постановления по ЗДвП , съответно е предвидена компетентност за делегиране на
правомощия от страна на министъра към определени от него длъжностни лица за
издаването на НП. Въз основа на този текст от ЗДвП, със заповед № РД-08-107/29.02.2024
година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложил
правомощия на Н. Областен отдел „Автомобилна администрация“ да издава наказателни
постановления за установени нарушения по ЗДвП. Доколкото въззивникът е санкциониран за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от
Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, то процесното НП е било издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
длъжностно лице.
Съдът намира,че е налице дерогиране на изискванията на чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН и
чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, като не са коректно посочени нарушените
законови разпоредби.
Действително и в двата документа АУАН и НП подробно са обсъдени фактическите
признаци от обективната страна на деянието, като последователно в условия на логическа
приемственост и единство са посочени дата и място на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Не се установява
несъответствие между фактическото описание на деянието в АУАН, и в НП. Допуснато е
обаче съществено процесуално нарушение при индивидуализиране на нарушената законова
разпоредба на чл.42,ал.1,т.5 ЗАНН в АУАН, което вместо да бъде отстранено по реда на чл.
53,ал.2 ЗАНН, е резултирало при издаване НП в окончателно отклоняване на
административно- наказателния процес от една основната му цели, наред с установяване на
истината за нарушението, а именно довело е до липса на точно и правилно прилагане на
закона. В АУАН е посочено,че описаното деяние представлява нарушение на
несъществуваща разпоредба- Закон за движение по пътищата, чл. 139, ал. 1, т. 2
предложение 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на
МРРБ. В НП е създадена окончателна неяснота относно цифровата квалификация на
деянието- чл. 139, ал. 1, т. 2 предложение 2 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" – дали
посочените разпоредби са част от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ, ЗДвП. Касае се
за липса на еднозначност на правния извод за субсумиращия деянието материален закон и
принадлежността на посочените цифорово разпоредби към съответния нормативен акт.
Разпоредбата на чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП е бланкетна и указателна относно общия мащаб на
задължението за водачите, движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движение.
Следователно специфичните регулации на дължимо поведение по чл.139,ал.1,т.2 ЗДвП са
инкорпорирани в Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ. Поради това точното
формулиране на правната квалификация на нарушението чрез посочване на бланкетното
правило на чл.139,ал.1,т.2,пр.2 ЗДвП и включването на съотносимия състав, съответно
нормата на чл. 6, ал. 1, т. 6 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ отразява
задължителните минимални стандарти за ясно и непротиворечиво описание на нарушението
от правна страна.
Според съда правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е било нарушено още в най – ранния етап от развитието на
административно-наказателното производство, което е мултиплицирано и в НП и обуславя
отклонение от изискването по чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН. Липсва яснота относно законните
3
разпоредби,които са нарушени, респ. конкретните бланкетни състави на нормативното
правило, които жалбоподателят М. е нарушил. Именно чрез индивидуализиране на
указателната норма на чл.139,ал.1,т.2 пр.2 ЗДвП и бланкетният състав на чл. 6, ал. 1, т. 6 б.
"в" от Наредба № 11/03.07.2001 година на МРРБ в тяхната корелация обвинението би
очертало валидно правната квалификация на деянието.
Изграждането на множество версии, относно квалификацията на деянието е възможно на
един далеч по-ранен етап от производството. Но на вниманието на съда,а и на
санкционираното лице тези версии се представят в консолидиран вид при единство между
фактическите констатации и цифрово изразен правен извод. Съответно, ограничен от волята
на наказващия орган и обвързан в рамката на посочените за нарушени разпоредби,
нарушителят осъществява правото си на защита,а съдът трябва да ориентира и да ограничи
процесуалните си усилия до проверка на възможността деянието, описано в АУАН и НП да е
материално-правно съотносимо с посочените в тези два документа нарушени разпоредби. За
съда не съществува възможност, включително по реда на чл.63,ал.2,т.4 ЗАНН да прецизира
нормативните актове, от които хаотично изброените разпоредби произтичат, защото би се
стигнало едва в стадия на въззивното производство до недопустима съдържателна промяна
в обема на юридическото обвинение.
Единствено в сферата на пълнота на аргументацията и по приложението на материалния
закон съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП въвежда изискването движещите се по пътищата
(отворени за обществено ползване чл. 1 ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на
ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. В издадената на основание чл. 139, ал. 3 ЗДВП, Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ са посочени допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и
техните ремаркета, както и условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС
по пътищата, отворени за обществено ползване.
В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, извънгабаритни превозни средства са тези, чиито размери, независимо
от товара, са с по-големи от посочените в чл. 5 от наредбата стойности, а тежки ППС са тези,
чиято допустима максимална маса или натоварване на ос имат стойностите по чл. 6 и чл.
7 от наредбата. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за
обществено ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за размер,
маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване
на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което
следва да бъде съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите
на чл. 14, ал. 3 от наредбата.
Съгласно разясненията на Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. на ОСС от НК на
ВКС по т. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд:
„ Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или
лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.“
В случая от доказателствата по делото несъмнено се установява,че водачът М. Н. М. на
товарен автомобил „И. Т.“ с рег. №******** от категория *** с четири оси с две управляеми,
е управлявал на 20.08.25г. посоченото МПС на основание Трудов договор №***/**.**.****
г. с работодателя „Е. Б. Ин.“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен
автомобил“. Посоченото дружеството работодател съгласно приложеното на л.9
Свидетелство за регистрация Част 1 е собственик на товарния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1,т.6, б.“в“ Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ:“Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, за моторни превозни средства с четири оси с две управляеми оси е 32
t;“
Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДВП в приложимата и относима към датата на
4
нарушението по –благоприятна редакция /ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./
предвижда,че водачът на ППС с размер, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройство
(извънгабаритните и/или тежките ППС/ се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
В случая без съмнение на 20.08.2025 г. М. М. е имал качеството на водач на товарен
автомобил „И. Т.“ с рег. №******** от категория *** с четири оси с две управляеми.
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП водачът е „лице, което управлява ППС...", т. е. физическото лице, което извършва
фактическите действия по управлението на ППС, какъвто е в процесния случай
жалбоподателят.
По делото е доказано и, че М. М. е установен да управлява посочения товарен автомобил с
четири оси с две управляеми при обща максимална маса на ППС с товар „трошен пясък“
34 840 кг. в разрез с установената максимално допустима маса 32 т. съгласно чл. 6, ал.1,т.6,
б.“в“ Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Според експедиционна бележка теглото на
автомобила, ведно с превозвания товар, било 34 840 кг, при допустими 32 тона, без издадено
разрешение от администрацията, стопанисваща пътя. Теглото на автомобила е констатирано
на база експедиционна бележка номер **********/20.08.2025 г.
Следователно,при процесуална законосъобразност на НП, съдът би следвало да приеме,че
водачът М. М. на ППС с маса, която надвишава нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство чрез формалното осъществяване фактическите
действия по неговото управление, е субект на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДВП и
спрямо него биха били налице предпоставките за оказване санкционно въздействие по реда
на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съдът приема,че е установена формата на изпълнителното
деяние на това нарушение чрез действието по управление на тежко ППС, в кумулативно
съчетание с отрицателното условие - без разрешение за движението на това ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване по чл. 8, ал. 2 от наредбата .
Принципно следва да се отбележи,че е несподеляемо възражението за недопустимост на
доказването на конкретното превишение на масата на ППС спрямо нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство само чрез експедиционна бележка
номер **********/20.08.2025 г. В случая съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон за определените от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията служби е предвидено само
правото, не и задължението, всякога и при всички случаи да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Фактическото установяване на превишението в масата на ППС не е извършено превратно
или с ползване на недопустими писмени информационни източници, предвид липсата на
специално указание относно способите и средствата за проверка на конкретното превишение
в масата съглано чл.6 от Наредбата, както в Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, така и в ЗДвП. Щом законодателят не
е скрепил фактическото установяване в административно-наказателния процес на
обстоятелствата относно превишението на допустимата маса на ППС по чл.6,ал.1 Наредбата
единствено и само с указаните в Закона за измерванията средства за измерване, то той не е
изключил с изрично правно регулиране всички останали методи, в т.ч. писмени
доказателства, издадени от лицензирания превозвач, субект, наредил превоза и/или
собственика на ППС. Поради това закономерно за утвърждаването на посочения факт
относно конкретното превишение над максималната допустима маса съобразно броя оси на
товарния автомобил, в съответствие с правилата на формалната логика и законосъобразно
актосъставитеят е ползвал процесната експедиционна бележка номер **********/20.08.2025
г. В този см. и по аналогичен казус е и практиката на касационната инстанция в Решение №
1056 от 29.05.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 913/2018 г.
Съдът споделя практиката на касационната инстанция , обективирана и в Решение № 3514 от
9.05.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 19/2024 г., че всякога неизлагането на съдържателни
мотиви по индивидуализация на наказанието, отразяващи индивидуалната оценъчна дейност на
наказващия орган относно проявените в деянието и съпътстващи личността на дееца смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, представлява нарушение на чл.57,ал.1,т.8 ЗАНН, което
5
обаче не е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи,че по арг. на чл.3,ал.2 ЗАНН,
наказващият орган, при законосъобразно от процесуална страна НП, би следвало да
съблюдава приложимостта на по-благоприятната за дееца редакция на санкционната норма
на чл.177,ал.3,т.1,предл.2 ЗДвП, действала към датата на нарушението и установяваща
диапазон на наказанието глоба от 500 лв. до 3000 лв.
В случая, административнонаказващият орган не е изложил съображения, защо е определил
наказание в размер на предвидения от закона максимум.
Настоящият съдебен състав единствено в принципен аспект следва да отбележи, че общата
обществена опасност на извършеното нарушение не съставлява самостоятелно отегчаващо
отговорността на конкретния деец обстоятелство, нито утежняващо свойство на самото
деяние. Абстрактната обществена опасност на посегателствата против безопасността на
движение по пътищата, против улесняване на придвижването на участниците в движението
и опазване на живота, здравето и имуществото им от ППС, е намерила своя законодателен
израз при определянето на съответните санкции за нарушенията в чл.177,ал.3,т.1 ЗДвП. При
осъществяване цялостната дейност по индивидуализация на наказанието акцент следва да се
поставя не върху общото понятие за обществената опасност на нарушенията от определен
вид, а върху отликите на специфичната такава съобразно социалната тежест на конкретното
деяние и съпътстващите личността на дееца, конкретни особености, имотното му положение
и пр. В случая установената от настоящата инстанция обстоятелства не бележат радикално
тежестта на извършеното над формално предвидената в закона типична обществена
опасност. В случая не следва да се игнорира,че нарушението по степен и характер не
обхваща в себе си предпоставки за негативно причинно-следствено развитие, в т.ч. със
сериозни по тежест увреждащи последици за имуществото, здравето или живота на
участниците в движението, респ. отсъстват данни за изграждащ се при жалбоподателя
модел на поведение, основан на противоправни деяния по ЗДвП и Наредба №11/03.07.2001 г.
на МРРБ.
В крайна сметка целите на административните наказания, заложени в чл.12 ЗАНН са
обвързани приоритетно с отправянето на апел към съзнанието на нарушителя към бъдещо
правомерно поведение. Тези цели обаче, в контекста на допуснато за първи път формално
нарушение, биха били постижими с налагане на наказание в законоустановения минимум,
но при условия на валидно съставени АУАН и НП.
Независимо от гореизложените аргументи по приложението на материалния закон и
фактическата установеност на нарушението, поради допуснато неотстранимо от въззивната
инстанция съществено процесуално нарушение по см. на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6
ЗАНН, НП като процесуално незаконосъобразно следва да се отмени.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния
случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя М. М., който своевременно е поискал
присъждането им и е представил доказателства, удостоверяващи реалното им заплащане в размер
на 800 лв. за адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител. В унисон с
направеното в съпроводителното писмо от наказващия орган възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, съдът намира,че същото следва да бъде редуцирано до установения минимум
в чл.8,ал.1,вр. чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), а именно до сума в размер 600 лв. Посочените разноски следва да
се възложат в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002522/18.09.2025 г., издадено от Н. Областен отдел
“Автомобилна администрация“-Б., с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 6, ал.
1,т.6, б.“в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г.на МРРБ, Закон за движение по пътищата на М. Н. М.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание
чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП.
6
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на М. Н. М., ЕГН
********** направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7