№ 175
гр. Пловдив, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500325 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете
страни срещу Решение №132/10.04.2025 г. по гр.д.№252/2024 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, с което частично е бил уважен до размера от 30 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 02.09.2022 г. до окончателното плащане, предявеният от
К. Г. В. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, за присъждане на сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 02.09.2022 г.,
за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение на ищеца за извършено
престъпление по чл.282, ал.2 и по чл.219, ал.3 от НК, повдигнато по ДП №30/2016 г. на
НСлС-София, прието по компетентност по пр.пр. №1484/2021 г. в Специализираната
прокуратура, и продължило като ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП, а след закриването
им продължено от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно производство е било
прекратено с постановление от 11.08.2022 г. по пр.пр.№1260/2014 г. на ОП-Пазарджик,
влязло в сила на 02.09.2022 г. Недоволни от решението са останали и двете страни:
С Въззивна жалба вх№4274/22.04.2025 г. ответникът Прокуратура на Република
България, чрез С.Д. – прокурор в ОПр-Пловдив, обжалва решението частично в неговата
осъдителна част – за сумата над размера от 15 000 лв. до размера от 30 000 лв. Релевирани
са оплаквания за неправилност, поради нарушение на принципа на справедливостта по чл.52
от ЗЗД, чрез определянето на обезщетение в завишен размер, който не съответства на
установената съдебна практика и икономическите условия в страната. Не са установени
твърдените неимуществени вреди. Не е съобразено, че воденото срещу ищеца наказателно
1
производство е с фактическа и правна сложност. Съдът неправилно е приел, че срещу ищеца
са поддържани две обвинения в извършването на тежко престъпление –по чл.282, ал.2 и по
чл.219, ал.3 от НК – в действителност първоначално ищецът е бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.282, ал.2 от НК, като в хода на
разследването е привлечен в качеството на обвиняем само за престъпление по чл.219, ал.3 от
НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Приложена е лека мярка за неотклонение
/“парична гаранция“/, не се установяват конкретни вреди, търпени от ищеца вследствие на
наложената МПП „забрана да напуска пределите на страната“. Мярката за неотклонение не е
търпяна през целия срок на наказателното производство – същата е отменена на 26.04.2018
г. Не е приложена МПП „отстраняване от длъжност“. Продължителността на наказателното
производство е било обусловено и от предявения в съдебната фаза граждански иск за сумата
48745,10 лв. От ангажираните доказателства не може да се направи категоричен извод, че
забавянето на досъдебното и съдебното производство е резултат от действия или
бездействия на органи на ПРБ. Отговорността на ПРБ не следва да се ангажира за
продължителността на съдебната фаза на процеса. Съдът не е обсъдил правилно всички
доказателства в тяхната съвкупност. Ищецът не е доказал твърдените от него
неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка с незаконното обвинение.
Несъмнено е, че ищецът е търпял страдания, произтичащи от характера на обвинението и
заеманата от него длъжност, но не е налице чувствително трайно влошаване на
здравословното му състояние, семейното му положение, и не му е попречило да бъде
преизбран на същата длъжност. По тези съображения се поддържа, че определеният от съда
размер е несправедливо завишен. Настоява се за отмяна на решението за сумата над 15 000
лв., до уважения от съда размер от 30 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди и
отхвърляне на иска в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор вх.№5589/23.05.2025 г., подаден от К. Г.
В., чрез адв. М. Д., редовно упълномощена с пълномощно за всички инстанции на л.164 от
гр.д.№ 252/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик. Поддържа се неоснователност на
въззивната жалба на ответника. Съдът правилно е приел иска за доказан по основание.
Поддржат се релевираните оплаквания за нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в
разумен срок на наказателното производство. Ищецът не е искал снемане на наложеното му
ограничение „забрана за напускане пределите на страната“, защото по същото време по
друго водено срещу него наказателно производство от същата прокуратура му е било
отказано снемане на ограничението, наложено в другото производство. От събраните по
делото гласни доказателства са установени претърпените от ищеца страдания от
наказателното преследване, но съдът в действителност ги е подценил, като е определил
занижен размер на обезщетението, който не съответства на установените вреди. Съдът
правилно е приел, че по време на 8-годишното наказателно производство са извършвани
интензивни процесуално-следствени действия, внесен е обвинителен акт в съда, проведено е
съдебно производство, и след протест – въззивно такова, отново съдебно производство с
постановена оправдателна присъда, и след протест – отмяна и пак прекратяване и
продължаване на разследването. Неоснователни са доводите на ответника, че наказателното
2
производство е приключило в разумен срок, че се отличава с фактическа и правна сложност,
и че гражданският иск е допринесъл за забавата. По тези съображения се настоява за
оставяне на въззивната жалба на ответника без уважение.
С Въззивна жалба вх.№5588/23.05.2025 г., ищецът К. Г. В., чрез адв. М. Д., обжалва
решението частично в неговата отхвърлителна част – за сумата над уважения размер от
30 000 лв. до размера от 60 000 лв. В тази част се поддържа, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът правилно и обосновано е приел, че искът е доказан по своето основание, тъй като
след повече от 8 години разследване и проведено съдебно производство, наказателното
производство е прекратено, поради липса на извършено престъпление – както по чл.282 от
НК, така и по чл.219 от НК. Обосновано и правилно съдът е приел, че е производството е
забавено и е нарушено правото на ищеца да бъде приключено в разумен срок. Правилно
съдът е приел, че ищецът е доказал претърпените от него неимуществени вреди, които са в
причинна връзка с незаконното обвинение, и с търпените във връзка с него мерки за
процесуална принуда. Съдът обаче не е оценил всички обективни факти и обстоятелства по
делото и тяхната тежест при определянето на справедлив размер на обезщетението – страхът
от осъждане и реално изтъпряване на наказание, и неговата продължителност;
ограниченията на негови основни права /право на свободно придвижване/; полицейката
регистрация; накърняване на правото му да се ползва от презумпцията за невиновност,
поради публичната разгласа на образуваното наказателно производство и на хода на
разследването; степента на унижението му и засягането на базисните му качества като К. на
Община Белово; липсата на възстановяване /според СПЕ/; влошаване на здравето му;
пропуснатите възможности за обществена реализация и накърнения обществен имидж;
игнорирано е воденото срещу ищеца по същото време друго наказателно производство
срещу ищеца. Някои от фактите от значение за определяне на справедливия размер на
обезщетението са обсъждани и взети предвид от съда, но са подценени. Сочат се неправилно
установени от съда релевантни факти – продължитеността на наложената мярка „забрана за
напускане на пределите на РБ“, броя проведени открити съдебни заседания. По тези
съображения се поддържа, че е нарушен материалния закон чрез определения размер на
обезщетението, който е несправедливо занижен, като се предлага собствен анализ и
интерпретация на събраните по делото доказателства. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, и постановяване на
друго по същество в тази част, с което да бъде уважен предявения иск до размера от 60 000
лв.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1
от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
С въззивните жалби и депозирания отговор страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната
инстанция нови доказателства не са събрани.
В изпълнение на служебните задължения на съда по чл.269 от ГПК, съдът констатира,
3
че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим в обжалваните части. По
правилността на съдебния акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания.
Обжалваното решение е влязло в сила между страните в осъдителната му част, с която
предявения иск е уважен до размера от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 02.09.2022 г. до окончателното плащане, както и в отхвърлителната му част, с
която предявеният иск е отхвърлен за разликата над размера от 60 000 лв. до предявения
размер от 80 000 лв., поради което тези части на решението са извън обхвата на въззивната
проверка. С влязлата в сила част от първоинстанционния съдебен акт между страните е
формирана сила на пресъдено нещо за наличието на всички елементите на фактическия
състав на предявения иск, като спорът във въззивното производство е концентриран върху
размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат от проведеното срещу ищеца незаконно наказателно преследване, над неоспорения
от ответника размер от 15 000 лв. до претендирания от ищеца размер от 60 000 лв.
От представените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Наказателното производство е било образувано с Постановление от 12.06.2014 г. по пр.пр.
№1260/2014 г. /на л.5, т.1 от приложеното ДП №30/2016 г./, против ищеца К. В., в качеството
му на К. на Община – гр. Белово, за извършено престъпление по чл.282, ал.2, във вр. ал.1 от
НК. Първоначално разследването е водено по ДП №106/2014 г. по описа на ОД на МВР –
Пазарджик, което впоследствие е било изпратено на НСлС-София, където е било образувано
като ДП №30/2016 г. на НСлС, и прието по компетентност от Специализираната
прокуратура по пр.пр.№1484/20 на СП. Впоследствие е продължило като ДП №130/2021 г.
по описа на СО-СП, а след закриването на Специализираната прокуратура е върнато на
Окръжна прокуратура – Пазарджик, където е продължило под същия номер. Досъдебното
производство е образувано за извършено от ищеца престъпление по чл.282,ал.2, предл.1 и 2,
вр.ал1 от НК за това, че на 20.08.2013 г. в гр. Белово, в качеството си на длъжностно лице –
К. на Община Белово, е сключил Договор №107/20.08.2013 г. с фирма „Елинорд-Металс“
ЕООД с цел да набави имотна облага за фирмата „Елинорд-Металс“ ЕООД, като е нарушил
разпоредбите на чл.2, ал.1 и т.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, с
което е причинил немаловажна вреда на Община Белово.
Още в хода на предварителната проверка от К. В., в качеството му на К. на Община Белово,
органите на МВР са изисквали да бъдат представени писмени доказателства и дадени
обяснения, във връзка с което ищецът е подал Становище от 15.05.2014 г. /на л.91-92, т.1 от
ДП 30/16 г./. На 01.12.2014 г. чрез ищеца, в качеството му на действащ К. на Община Белово,
във връзка с извършваната предварителна проверка, са изпратени призовки до служители на
общинската администрация, за разпит в качеството на свидетели, и същите са разпитани на
05.12.2014 г. /на л.87, т.2 от ДП 30/16/.
На 07.04.2016 г. в Община Белово е получено писмо, издадено по следствено дело №45/2014
г., до К.а на Община Белово, с което са изискани документи, като към писмото е приложено
4
постановление на наблюдаващия прокурор /на л.1, т.5 от ДП 30/16/.
На 12.04.2016 г. ищецът е бил разпитан в качеството на свидетел по образуваното
следствено дело №45/2014 г. /протокол на л.183, т.2 от ДП 30/16/, като при разпита той
изрично е декларирал, че е запознат, че производството е образувано срещу него самия /на
л.184, т.2 от ДП 30/16/.
След образуване на досъдебното производство са извършени множество действия по
разследването – разпити на свидетели, изготвени са експертизи, като на 27.06.2016 г.
разследването е възложено на НСлС, където е продължило като ДП №30/2016 г.
Ищецът е привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 14.07.2017 г. /на л.19, т.10
от ДП 30/2016 г./ за извършено престъпление по чл.219, ал.3, вр. ал.1 от НК, и по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв. На същата
дата той е разпитан в качеството на обвиняем /протокол на л.25, т.10 от ДП 30/16/. С
постановление от 03.08.2017 г. му е наложена МПП „Забрана за напускане на пределите на
Република България“ /на л.30, т.10 от ДП 30/16/.
На 14.09.2017 г. са му били предявени материалите по разследването /протокол на л.133, т.10
от ДП 30/16/.
На 15.09.2017 г. делото е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за
прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК /на л.135, т.10 от ДП 30/16/.
На 24.10.2017 г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем по коригирано
обвинение за същото престъпление и е потвърдена взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. На същата дата е разпитан и му е
предявено разследването /на л.153-л.157, т.10 от ДП/.
На 24.10.2017 г. наблюдаващият прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за
извършено престъпление по чл.219, ал.3, вр.ал.1 от НК, по който е образувано НОХД
№760/2017 г. на ОС – Пазарджик. По същото дело са проведени открити разпоредителни
съдебни заседания на 21.12.2017 г. и на 18.01.2018 г., на които ищецът се е явил лично и с
двама защитници. С протоколно определение от 18.01.2018 г. съдът е прекратил
производството и е върнал делото на прокурора по съображения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Определението за прекратяване на съдебното
производство е обжалвано от прокурора с частен протест, по който е образувано ВЧНД
№126/2018 г. на АС-Пловдив, по което с Определение от 09.03.2018 г. е отменено
протоколното определение за прекратяване на съдебното производство, и е върнал делото на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С разпореждане от 26.03.2018 г. на съдията-докладчик делото е внесено за разглеждане
в разпоредително заседание на 26.04.2018 г., на което ищецът се е явил лично и с двама
защитници. В същото заседание е конституирана Община Белово като граждански ищец,
представлявана от назначен от съда особен представител. Делото е внесено за разглеждане
по Глава 20 от НПК на 23.05.2018 г. На посочената дата ищецът не се е явил по
здравословни причини, което е станало причина за недаване ход на делото и отлагането му
5
за 21.06.2018 г. Впоследствие са проведени открити съдебни заседания на 21.06.2018 г.,
05.07.2018 г., 13.09.2018 г., 27.09.2018 г., 22.11.2018 г., 11.01.2019 г., 31.01.2019 г., 28.02.2019
г., 18.04.2019 г., 15.05.2019 г., 20.06.2019 г., 12.09.2019 г., 07.10.2019 г., 07.11.2019 г.,
05.12.2019 г., 07.02.2020 г., 10.02.2020 г., и на 12.03.2020 г., когато е приключило съдебното
производство с постановяване на оправдателна присъда, с която ищецът е бил признат за
невинен по повдигнатите му обвинения. Мотивите на присъдата са изготвени на 31.07.2020
г. Производството пред първостепенния съд е продължило от 24.10.2017 г. до 31.07.2020 г. –
две години, девет месеца и седем дни, проведени са общо 21 открити съдебни заседания,
като в три от тях /на 23.05.2018 г., на 31.01.2019 г. и на 20.06.2019 г./ не е даден ход на
делото, поради отсъствието на подсъдимия по здравословни причини, за които са
представени доказателства.
Постановената оправдателна присъда е била протестирана на Прокуратурата, и на
09.10.2020 г. по протеста е образувано ВНОХД №478/2020 г. по описа на АС – Пловдив. С
определение от 12.10.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на
05.11.2020 г. В насроченото открито съдебно заседание ищецът не се е явил лично, поради
положителен тест за Ковид – 19. Не е даден ход на делото и то е отложено за 03.12.2020 г., на
която дата ищецът се е явил лично и със защитниците си. Даден е ход на делото, и след
изслушване на страните делото е обявено за решаване. Постановено е Решение
№260004/25.01.2021 г., с което оправдателната присъда е отменена, и делото е върнато за
разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
На 28.01.2021 г. е образувано НОХД №45/2021 г. на ОС – Пазарджик, и с разпореждане от
05.01.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 24.03.2021 г.
В разпоредителното заседание подсъдимият се е явил лично и със защитник. Даден е ход на
делото, след което с протоколно определение делото е прекратено, и производството е
върнато на прокуратурата по съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – противоречие между обстоятелствената част на ОА и
заключителната му част.
Определението е обжалвано с частен протест, и на 15.04.2021 г. по него е образувано ВЧНД
№224/2021 г. на АС – Пловдив, по което с определение от 26.04.2021 г. определението за
прекратяване е потвърдено.
С постановление от 02.07.2021 г. наблюдаващият прокурор от ОП-Пазарджик е изпратил
делото по компетентност на Специализираната прокуратура, където делото е заведено с
№130/2021 г. по описа на СО в СП, пр.пр. №1484/2021 г. на СП. С писмо от 08.09.2021 г.
прокурор Денков от СП е повдигнал спор за компетентност пред ВКП, по който с
постановление от 20.09.2021 г. на прокурор от ВКС е определена СП за компетентна да
осъществява ръководството и надзора на досъдебното производство.
По образуваното ДП №130/2021 г. на СП са извършени множество допълнителни действия
по разследването - справки, разпит на свидетели, извършени са ОИМ. На 18.01.2022 г.
ищецът е разпитан в качеството на обвиняем. На 25.05.2022 г. разследването е предявено на
обвиняемия В.. На 01.06.2022 г. делото е изпратено на прокурора с мнение за прекратяване
6
на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
С Постановление от 08.07.2022 г. прокурор Денков от СП е изпратил делото по компетентост
на ОП – Пазарджик.
С Постановление от 11.08.2022 г. прокурор Панков от ОП – Пазарджик е прекратил
наказателното производство по ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП /ДП №45/2014 г. по
описа на ОП – Пазарджик, ДП №30/2014 г. по описа на НСлС, на основание чл.24, ал.1, т.1
от НПК. Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила на 02.09.2022 г.
Наказателното производство срещу ищеца е започнало на 12.06.2014 г. и е приключено на
02.09.2022 г., като общият му срок е бил 8 години, 2 месеца и 21 дни., в това число
досъдебно производство общо 4 години, 8 месеца и 24 дни, и съдебно производство
общо 3 години, 5 месеца и 27 дни. В този период ищецът е бил в качеството на
обвиняем за период от 5 години, 1 месец и 19 дни. В хода на наказателното производство
ищецът не е ставал причина за неоснователното му забавяне, поради което няма принос за
неговата продължителност. В досъдебното производство ищецът е бил лично ангажиран да
участва в процесуално – следствени действия общо 5 дни в качеството на обвиняем /на
14.07.2017 г., когато е привлечен като обвиняем и разпитан в това качество; на 14.09.2017 г.,
когато са му предявени материалите по ДП; на 24.10.2017 г., когато отново е привлечен в
качеството на обвиняем за същото престъпление с коригирано обвинение, бил е разпитан в
това качество и са му предявени материалите по ДП; на 18.01.2022 г., когато отново е
разпитан в качеството на обвиняем, и на 25.05.2022 г., когато отново са му предявени
материалите по ДП/. Наред с това, още преди привличането му в качеството на обвиняем,
ищецът лично е бил ангажиран с процесуално-следствени действия, като е знаел, че
разследването срещу него се води за тежко длъжностно престъпление във връзка с
изпълняваната от него длъжност „К. на Община Белово“ – на 15.05.2014 г. от него, в
качеството му на К., е изискано становище във връзка с разследваната негова дейност, на
01.12.2014 г. чрез него, в качеството му на К., са били призовани за разпит като свидетели
служители на Община Белово, а на 05.12.2014 г. те са били разпитани. Самият той е бил
разпитван в качеството на свидетел по досъдебното производство на 07.04.2016 г., като
изрично е предупреден, че разследването се води срещу него, като уличен в извършването на
длъжностно престъпление. Съдът приема, че тази лична ангажираност на ищеца във връзка с
извършваните процесуално-следствени действия по досъдебното производство, водено
срещу него, като уличен в извършване на длъжностно престъпление, също следва да бъде
взета предвид като част от вредоносното поведение на ответника във връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство. Срещу ищеца два пъти е бил внесен обвинителен
акт в съда. В хода на образуваното съдебно производство по НОХД №760/2017 г. на ОС –
Пазарджик ищецът лично се е явил и е участвал в 18 открити съдебни заседания. В
производството по ВНОХД №478/2020 г. на ПАС е участвал в едно открито съдебно
заседание. В производството по НОХД №45/2021 г. на ОС – Пазарджик той е участвал
лично в едно съдебно заседание. Така общо в съдебната фаза на наказателното производство
ищецът е участвал лично общо 20 дни в проведените открити съдебни заседания.
7
Ищецът е депозирал пред Инспектората на ВСС Заявление №РС-23-58/13.02.2023 г., с което
е претендирал обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане на воденото срещу
него наказателно производство по ДП №106/2014 г. в разумен срок /писмо на л.129 от
делото ОС – Пазарджик/. След извършена проверка по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, е
съставен Констативен протокол от 19.05.2023 г. /на л.183-л.195/, с който е признато за
установено, че в резултат от действията на органите по разследването и на съда е налице
забавяне на наказателното производство с 1 година и 4 месеца, в резултат от допуснати
съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство, както и
забавяне на наказателното производство с още 2 години и 11 месеца, в резултат от допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила във фазата на съдебното производство,
или общо наказателното производство е продължило 4 години и 3 месеца повече от
разумния срок за провеждането му. За така допуснатото нарушение на правото на ищеца
за разглеждане на делото му в разумен срок, му е направено предложение за сключване на
споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 1200 лв., което той не е приел.
По делото са събрани доказателства, че в периода от 12.06.2014 г. до 02.09.2022 г.
процесното наказателно преследване не е било единствения увреждащ ищеца фактор. От
представеното Решение №184/22.05.2024 г. по гр.д.№321/2023 г. на ОС – Пазарджик /на
л.149/ се установява, че през голяма част от периода срещу ищеца е водено и друго
наказателно производство – ДП №312 ЗМ 109/2015 г. Същото е образувано с Постановление
от 08.06.2015 г. /на л.44, т.10 от ДП №30/16 / срещу К. В., за извършени от него
престъпления, свързани с длъжностното му качество „К. на Община Белово“ – престъпление
по чл.311, ал.1 от НК, престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от ДП, престъпление по чл.219,
ал.4 от НК и престъпление по чл.220, ал.2 във вр.ал.1 от НК. Това наказателно производство
е било прекратено с постановление от 17.02.2022 г., като е продължило общо 6 години, 8
месеца и 6 дни, които изцяло съвпадат със срока на процесното наказателното
производство по ДП №106/2014 г., пр.пр. №1260/2014 г. За претърпените от това паралелно
наказателно производство неимуществени вреди на ищеца е било присъдено от
първостепенния съд обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 25.03.2023 г. до окончателното плащане. След извършена служебна
справка се установява, че с Решение №200/11.11.2024 г. по в.гр.д.№394/2024 г. на АС –
Пловдив въззивният съд е увеличил присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди от това наказателно производство до размера от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.03.2022 г. до
окончателното плащане. Така постановеното въззивно решение не е било допуснато до
касационно обжалване с Определение №2705/28.05.2025 г. по гр.д.№936/2025 г. на ВКС – 4-
то гр.отд.
От приложено по делото писмо от Общинска избирателна комисия – Белово изх.
№59/07.06.2024 г. /на л.212-213/ се установява, че ищецът К. Г. В. е изпълнявал длъжността
К. на Община Белово три последователни мандата, считано от 09.11.2011 г. до 30.10.2023 г.,
след което, с Решение №141-МИ от 30.10.2023 г. ищецът е избран за Общински съветник в
8
Общински съвет Белово за мандат 2023-2027 г.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите А.К. и И.А.. От показанията на св. К. се
установява, че същата познава ищеца от 2011 г., когато започнала работа в Община Белово
като геодезист. Ищецът се отнасял етично към хората и колегиално с колегите си от
общинската администрация. Процесното наказателно производство се коментирало между
служителите от общинската администрация като „делото за тръбите“. Ставало въпрос за
тръби, които били стари, извадени от обект, който никога не е бил въвеждан в експлоатация.
На свидетелката било известно, че на ищеца било повдигнато обвинение за някакви негови
неправомерни действия. Имало досъдебно производство, по което няколко пъти викали
свидетелката да дава обяснения, още преди да се повдигне обвинение на ищеца, разпитвали
и други служители в полицейския участък, а после – в съда. Тъй като общината е малка,
всичко е публично достъпно и много бързо се разчува, коментира се, особено когато става
дума за К.а, и това уронва престижа на институцията. Имало и друго наказателно дело, в
което свидетелката също била обвиняема, наред с К. В.. То приключило, като се установило,
че двамата с г-н В. не са откраднали пари от общината – ставало въпрос за сделки със
земеделски земи. В община Белово започнали да идват от Икономическа полиция да търсят
документи, всичко се разчуло, настъпило притеснение както у К.а, така и у служителите –
хората се притеснявали, че и на тях може да повдигнат обвинения. Когато това се случило,
ищецът се притеснявал не само за себе си, но и за служителите, които по някаква причина са
работили на този обект, подписвали са се – разпитвали ги в полицията и в съда, и те се
притеснявали, затваряли се и де дистанцирали от задълженията си. Това обвинение се
пренасяло и в личните отношения в семейството. Политическите противници на ищеца
подхвърляли обидни коментари на членовете на семейството на ищеца, гражданите
използвали обвинението и имало неприятни публикации и коментари във фейсбук. Той не
споделял проблемите си, но било видимо за служителите - след като дойдела поредната
призовка, идвал на работа с обриви, ставал неадекватен в поведението и в решенията си, бил
напрегнат, не мислел за текущата работа, затварял се и не общувал. Това продължило с
години. Когато започнало производството, това било медийно отразено, но приключването
на производството не било отразено в медиите. Когато започнал работа като К. през първия
си мандат, ищецът започнал с много ентусиазъм и огромно желание, но когато срещу него
започнали да повдигат обвинения, желанието му да работи било убито, но той трябвало да
довърши нещата, които е предприел и е поел ангажимент. Институциите, с които работела
общината, били стъписани от обвиненията срещу К.а, започнали да се отнасят с недоверие
към него, защото имало съмнение за нередности в общината. Заради това конкретно дело не
им били отказани проекти, но заради другото наказателно производство Държавата, в
лицето на много министерства се отдръпнала от общината, докато приключи
производството. Докато се преодолее недоверието минало много време. Всички К.ове
участват в Сдружението на общините, но г-н В. не участвал активно в дейността му, тъй
като не се чувствал комфортно сред К.овете, които коментирали наказателните производства
срещу него. Имало период, в който двете наказателни дела се застъпвали. Свидетелката не
9
може да каже от кое от двете производства ищецът е изпитвал повече притеснения. От
страни се виждал един притеснен ръководител, който получава обвинения едно след друго –
това рефлектирало върху неговия авторитет като К.. По време на наказателното
производство се провели избори за К., и той отново спечелил изборите с многото свършена
работа, тъй като по време на първия му мандат той успял да промени нещата в общината, и
хората оценили това. Като К. той успял да реализира много проекти, и въпреки всичко бил
добър К. и мандатът му бил изпълнен с работа. След като изкарал три мандата като К., той
изгубил последните избори само с 18 гласа, което показва, че въпреки повдигнатите
обвинения, той е успял да спечели доверието на хората.
От показанията на св. А. /без родство и служебни отношения с ищеца/ се установява, че
родителите на свидетелите и тези на ищеца били семейни приятели, поради което
свидетелят израснал с децата на ищеца. Когато ищецът станал К. през 2011 г. свидетелят
започнал работа в Община Белово, и работел там до 2023 г., с изключение на периода от
2015 г. до 2017 г., когато свидетелят станал К. на с. М.. На свидетеля станало известно, че
срещу ищеца има наказателни дела, тъй като в периода 2013-2014 г., когато започнало
наказателното производство за тръбите, той бил еколог в общината, участвал в изготвянето
на решението до Общинския съвет, и бил викан за разпити по самото съдебно производство,
а през 2019 г. до 2023 г. бил юрисконсулт на община Белово и е запознат с делата. Преди и
след повдигането на обвинението от Икономическа полиция идвали хора да вземат
веществени доказателства, и искали цялата преписка. Ищецът бил отчаян, отпаднал,
затворил се, не искал да говори. Преди това бил коренно различен човек. През 2015 г., в
качеството си на К. на с. М., свидетелят присъствал на среща в министерството с министър
Нанков, по повод финансиране на проект за нов водопровод, на която присъствали всички
К.ове – тогава министърът пред всички казал: „На теб няма да ти дам пари, защото ти си с
повдигнато обвинение“. Ищецът В. тогава се почувствал много неловко. Тогава предстояли
следващите К.ски избори и опонентите му били написали сигнал до министерството, от
който стартирало цялото наказателно производство, както и отношението на
министерството. Преди повдигане на обвинението ищецът имал награда за К. на годината за
малки населени места на национално ниво, за изпълнени обекти и инфраструктура.
Наказателното производство му повлияло много негативно – след това имал забрана да
напуска страната. Имал покана от Сдружението на общините да отиде в Европейския
парламент, но поради забраната не могъл да отиде на това събиране, да покаже как е
натрупал опита. След това отказал да ходи на годишните срещи на Сдружението на
общините, защото другите К.ове го гледали с лоши очи – на тези срещи ходели заместник-
К.а или секретаря. Обстановката впоследствие се променила – имало резерви към него,
служителите на общината не били задружни, от гражданите имало недоволство, имало
писания в социалните мрежи. Имало разхвърляни бележки с текст „Крадец, вън“, като някои
от тях били залепени на вратите и на колите на служителите – обвиненията срещу К.а
рефлектирали и върху служителите от общинската администрация. Всеки път, когато
приближавал разпит или дата на съдебно заседание по делото, здравето на ищеца се
10
влошавало, имал високо кръвно налягане, получавал кръвоизливи в очите от спукани
капиляри, пристъпи на дискова херния, обриви, ставал нервен, изолирал се, не искал да
говори с колегите си, влошавало се емоционалното му състояние. Променил се, не искал да
общува с децата си, и децата му се притеснявали за него и споделяли притесненията си със
свидетеля, като негови близки приятели. Дъщеря му споделила, че той се опасявал, че може
да отиде в затвора. Когато се родило едно от внучетата му, той не отишъл на изписването на
бебето от болницата, тъй като предстояло съдебно заседание по делото, и той бил
притеснен, и се затворил, не искал да общува с децата си. Сина му споделял, че когато баща
му бил напрегнат и притеснен, избягвал да се прибира вкъщи, за да не го виждат близките
му в това състояние. След приключването на наказателното производство срещу него той не
се възстановил. По същото време имало и друго наказателно производство срещу него, и
двете наказателни производства тотално го сринали – ищецът психически и емоционално
бил зле, ходил на лекар и вземал лекарства, при кризи му слагали системи и инжекции,
веднъж свидетелят закарал невроложка в дома му, за да му сложи системи. Преди да стане
К. през 2011 г., ищецът три мандата бил Председател на Общинския съвет на Община
Белово – бил човек с изградено име. Впоследствие бил успешен К. в три последователни
мандата - когато бил К., били сменени водопроводи, асфалтирани улици – екипът на ищеца
успял да защити проектите, и въпреки обвиненията успял да спечели изборите. По БТВ
имало запис на среща, при която четирима човека нападат г-н В., а половината жители на
града били излезли в подкрепа на г-н В..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за непротиворечиви,
основани на личните впечатления на свидетелите, логични и кореспондиращи на останалите
събрани по делото доказателства.
От приетата по делото Съдебно – психологическа експертиза се установява, че
непосредствено след повдигането на обвинението срещу него на 10.17.2017 г. ищецът е
изпаднал в състояние на силен стрес, и е развил характерната за стреса симптоматика, която
се засилва впоследствие, и се обостря преди всяко следващо заседание. Налице е и към
момента на изследването леко завишена ситуативна тревожност, която се поражда във
връзка с спомените за наказателното производство. По време на наказателното
производство ищецът е преживял тревожност, изразяваща се в отрицателно емоционално
състояние, свързано със страх от неизвестността, усещане за заплаха, готовност всяко
събитие да се възприема като неблагоприятно и опасно. Изпитвал е страхове за своето
семейство, чувство за вина, срам и чувство за унижение в личен план и пред служителите на
общината. Тези негативни психотравмени преживявания са рефлектирали негативно върху
неговото здраве, емоционално състояние, и семейни отношения, нарушили са неговия
естествен ритъм на живот и социализация. Все още са налице остатъчни преработки на
психотравмени преживявания, свързани с обвиненията срещу ищеца. При изслушването на
експертизата в о.с.з. на 29.01.2025 г. /протокол на л.283-284/ вещото лице уточнява, че по
време на интервюто е обсъждано само процесното наказателно производство, но на няколко
път ищецът споменавал, че срещу него е водено и друго наказателно производство.
11
Експертизата не може да разграничи преживяванията на ищеца, свързани с едното
наказателно производство, от тези по повод на другото наказателно производство, нито кое
от тях е оказало по-силно влияние. Но с натрупването на негативните преживявания
ескалират негативните емоции – страх, стрес, тревожност, страх от неизвестното, нараства
напрежението, засегнато е неговото его, занижена е самооценката му. Ищецът се е старал с
работата си да компенсира негативите върху неговото добро име, като е полагал усилия да
възвърне общественото доверие чрез извършените от него дела. Най-интензивните психо-
травмени преживявания са били в момента, в който са го привлекли в качеството на
обвиняем, както и в момента, когато са го снимали в профил и анфас за нуждите на
полицейската регистрация – споделил е при интервюто, че в тези моменти се е почувствал
смачкан, унищожен, чувствал се като престъпник. Във връзка с тези преживявания ищецът
не е търсил помощ от психиатър или психолог, и не е ползвал такава. Преживяната психо-
травма би могла по-успешно да се преработи с квалифицирана професионална помощ, но
във всички случаи психо-травменото преживяване оставя следа в съзнанието на човека
пожизнено, като споменът за преживяното възбужда отново тези негативни усещания.
Съдът намира заключението на съдебно-психологическата експертиза за подробно,
обосновано чрез проведеното за нуждите на експертизата психологическо интервю и
използвани специализирани оценъчни инструменти, и кореспондиращо на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което го кредитира.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че наказателното производство срещу ищеца е продължило 8 години, 2 месеца и 21
дни., в това число досъдебно производство общо 4 години, 8 месеца и 24 дни, и съдебно
производство общо 3 години, 5 месеца и 27 дни. В този период ищецът е бил в
качеството на обвиняем за период от 5 години, 1 месец и 19 дни. В хода на наказателното
производство ищецът лично е участвал общо 25 дни в извършваните процесуално-
следствени действия в досъдебното производство и в открити съдебни заседания, и не е
ставал причина за неоснователното му забавяне, поради което няма принос за неговата
продължителност. Личната му ангажираност е била значително по-интензивна във фазата на
съдебното производство, където е бил ангажиран лично общо 20 дни. При извършена
проверка от ИВСС във връзка с производство по реда на Глава III „а“ от ЗСВ, е прието за
установено, че наказателното производство е продължило 4 години и 3 месеца повече от
разумния срок за провеждането му. Досъдебното производство е образувано за извършено
от ищеца престъпление по чл.282, ал.2, предл.1 и 2, вр.ал1 от НК, което е „тежко
престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода
от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал.
1, точка 6 от НК - да се заема определена държавна или обществена длъжност. Впоследствие
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.219, ал.3,
вр. ал.1 от НК, което е по-тежко наказуемо от това, за което първоначално е образувано
наказателното производство, тъй като предвиденото за него наказание е с по-висок
специален минимум - лишаване от свобода от две до осем години, като отново е предвидена
12
възможност за кумулативно налагане и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6
от НК. С привличането му в качеството на обвиняем, по отношение на ищеца е взета мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лв., която е останала наложена до
прекратяването на наказателното производство – т.е. в продължение на 5 години, 1 месец и
19 дни. Наред с мярката за неотклонение, ищецът е търпял и мярка за процесуална
принуда „Забрана да напуска пределите на Република България“ за срок от 5 години и
1 месец. Повдигнатите обвинения са били свързани със заеманата от ищеца обществена
длъжност на К. на община, като предвиденото за тях наказание е предвиждало кумулативно
лишаване на ищеца от право занапред да заема обществена длъжност. Това наказание в
случая съществено би ограничило възможността на ищеца да осъществява активна
обществена дейност, каквато той е осъществявал до тогава в качеството на Председател на
общинския съвет на Община Белово в продължение на три мандата, както и в качеството на
К. на Община Белово в продължение на три мандата. Наложената мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ е ограничила за
продължителен период възможността му да се включи в международните дейности,
свързани с изпълняваната от него длъжност на К. на община, както и да предприема частни
пътувания в чужбина със семейството си. Повдигнатите на ищеца обвинения са му станали
известни още в хода на предварителната проверка, тъй като от него, в качеството му на К.,
са изисквани документите, свързани с извършваната от него дейност, която е била
инкриминирана и служителите от общинската администрация са давали обяснения, а
впоследствие - и свидетелски показания, самият той е бил разпитван в качеството на
свидетел, при което изрично е бил уведомен, че разследването се води именно срещу него.
Разследването срещу него е било публично оповестено още в началото му и е станало
известно на колегите му К.ове на общини и населени места, в Министерството на
земеделието, сред общинската администрация и гражданите в Община Белово. Воденото
срещу него наказателно производство значително е затруднило нормалното осъществяване
на дейността му като К. на община – създало е значително напрежение между него и
служителите на общината, станало е причина за негативни обществени оценки, коментари и
реакции /публикации в социалните мрежи и разпространение на листовки с обидно
съдържание/, затруднило е осъществяването на изпълняваната от него обществена длъжност
на К., затруднило е защитата, финансирането и осъществяването на предприеманите от него
дейности в полза на общината. Наказателното производство се е отразило негативно на
личния и семейния му живот – създало е напрежение между него и членовете на
семейството му, той се е изолирал от близките си, помрачило е радостта от раждането на
негово внуче, както и възможността му да общува пълноценно с децата и внуците си. Във
връзка с наказателното производство ищецът е преживял силен стрес, който е бил с много
голяма интензивност в момента на привличането му в качеството на обвиняем, както и в
момента на извършването на полицейската му регистрация, и е поддържан през целия
период на наказателното производство на високо ниво, като ищецът е изпитвал страх от
възможността да търпи ефективно наказание „лишаване от свобода“, безпокойство за своето
бъдеще и бъдещето на своето семейство, тревожност от воденото разследване и при
13
извършваните с негово участие процесуални действия и съдебни заседания, разочарование
от негативната оценка на неговите действия и преценки. В резултат от търпения
продължителен стрес с голяма интензивност, здравето на ищеца се е влошавало периодично
около дните, в които е бил непосредствено ангажиран с процесуално-следствени действия,
като не се установява в пряка причинна връзка с наказателното производство здравето на
ищеца да е било съществено влошено до степен на нетрудоспособност, да са възникнали
трайни увреждания на здравето му от нововъзникнали заболявания, да е имал нужда от
специализирано болнично или извънболнично лечение, да е търсил професионална помощ
от психолог или психиатър. Ето защо, съдът намира, че търпените от ищеца стрес, страх,
тревожност, притеснение, психическо напрежение, чувство на несигурност за бъдещето,
чувство за унизяване на неговото достойнство и чест, са били в границите на обичайните
негативни преживявания при подобен вид тежки обвинения. Съдът взема предвид също, че
няма данни в пряка причинна връзка с процесното наказателно производство да е настъпило
съществено влошаване на отношенията между ищеца и неговите близки – съпруга, деца и
внуци. Макар да се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е
отразило неблагоприятно на възможността на ищеца да общува пълноценно със своите
близки, няма данни те да са оттеглили моралната си подкрепа, да са престанали да общуват с
него, да са възникнали тежки противоречия между него и тях в тази връзка. Напротив – със
събраните гласни доказателства се установява, че ищецът се е ползвал с моралната подкрепа
на близките /те са се тревожели за него, проявявали са загриженост за последиците от
обвиненията върху неговото здраве и психика/. Въпреки наказателното производство срещу
него, ищецът е успял да съхрани доверието и да получи подкрепата на по-голямата част от
гражданите от общината, поради което е продължил да изпълнява длъжността „К.“ до края
на втория си мандат, и е бил преизбран на местните избори отново да изпълнява тази
длъжност. След приключването на наказателното производство той отново е бил избран да
изпълнява обществена длъжност в органите на местната власт – през 2023 г. е бил избран за
общински съветник, а впоследствие – избран за Председател на общинския съвет. При така
събраните доказателства съдът намира за установено, че въпреки тежките обвинения за
извършени длъжностни престъпления, ищецът не е бил отстраняван от длъжност, успял е да
запази доброто си име в обществото, обществения авторитет на местен лидер и доверието на
болшинството от членовете на общността, политическото доверие в него като политически
активист, доверието на служителите на общинската администрация, и на държавните органи
в него, като изпълняващ обществена длъжност на орган на местната власт.
Съдът взема предвид също, че търпените от ищеца неимуществени вреди – стрес, страх,
притеснения, тревожност, чувство за накърнена чест, достойнство и добро име, напрежение,
разочарование, са били резултат и от друго наказателно производство срещу него, което се е
развивало паралелно с процесното, чиято продължителност от общо 6 години, 8 месеца и 6
дни изцяло е включена във времето, в което е текло процесното наказателно производство.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
14
Установената практика на ВКС, инкорпорирана в Решение №77/22.07.2020 г. по гр.д.
№4010/2019 г. на ВКС – 3-то гр.отд., Решение №64/26.06.2020 г. по гр.д.№3132/2019 г. на
ВКС – 3-то гр.отд., Определение №4476/06.10.2025 г. по гр.д.№1193/2025 г. на ВКС – 3-то
гр.отд., Решение №197/16.11.2016 г. по гр.д.№1845/2016 г. на ВКС – 3-то гр.отд. приема, че
в случаите, в които по едно и също време са се развили отделни наказателни производства,
по които ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, причинените му от това
неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Изпитваните в този случай
притеснения, страх от изхода на делото, неудобство, опетняване на доброто име в
обществото и в сферата на професионалната реализация, накърняването на достойнството и
честта, са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява какви вреди са причинени и
какво обезщетение се дължи за процесното незаконно обвинение, съдът следва да съобрази
влязлото в сила решение, с което на увреденото лице вече е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от друго незаконно обвинение, когато наказателното производство по
него се е развивало паралелно с процесното. В този случай обезщетението следва да бъде
интегрално – според състоянието на неимуществената сфера на увреденото лице преди
образуване на първото наказателно производство, по време на висящността на всички
производства, и след приключването на последното. Съдът по предявения иск следва да
зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо, и да отчете, че обезщетението по
влязлото в сила решение има само относителна самостоятелност. Настоящият състав на съда
споделя така даденото в каузалната практика на ВКС разрешение.
В конкретния случай, по делото се установява, че процесното наказателно
производство е започнало на 12.06.2014 г. и е продължило до 02.09.2022 г. След образуване
на процесното наказателно производство, срещу ищеца е било образувано на 08.06.2015 г. и
друго наказателно производство, по обвинение за извършени от ищеца други престъпления,
отново свързани с длъжностното му качество „К. на Община Белово“, – престъпление по
чл.311, ал.1 от НК, престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от ДП, престъпление по чл.219,
ал.4 от НК и престъпление по чл.220, ал.2 във вр.ал.1 от НК. Това наказателно производство
е било прекратено с постановление от 17.02.2022 г., като е продължило общо 6 години, 8
месеца и 6 дни, които изцяло съвпадат със срока на процесното наказателното производство
по ДП №106/2014 г., пр.пр. №1260/2014 г. Към момента на образуването на процесното
наказателно производство ищецът е бил на 52 години, семеен – в активна възраст, с
утвърден обществен престиж и добро име, ползвал се е с широко обществено доверие - в
продължение на повече от 15 години той е бил обществено активна личност - три мандата е
бил избиран за член на общинския съвет, и е изпълнявал длъжността на Председател на
Общинския съвет, през 2011 г. е спечелил местните избори и е избран да изпълнява
длъжността К. на Община Белово. Бил е утвърден като лидер на местната общност, ползвал
се е с обществено доверие сред своите съграждани и политически съмишленици, с доверието
на органите на държавната администрация и местните администрации на съседни общини,
както и населените места в същата община, с които успешно е сътрудничил при изпълнение
на своите правомощия като К.. Повдигнатите срещу него обвинения както по процесното,
така и по паралелното наказателно производство, са за тежки длъжностни престъпления във
15
връзка с изпълняваната от него длъжност като К. на Община Белово. Поради характера на
обвиненията и заеманата публична длъжност, обвиненията са били широко обсъждани и
медийно огласени. Обвиненията тежко са накърнили изградения с дългогодишен труд
авторитет и добро име на ищеца в обществото, създали са отношение на недоверие към него
у представителите на държавната администрация и у служителите на Община Белово и на
местната администрация на съседни общини и населени места, като значително са
затруднили изпълнението на функциите му като К. на община. На ищеца е била необходима
значителна психическа и емоционална устойчивост, за да продължи да изпълнява поетите
задължения при създадената в резултат от наказателните производства напрегната и
неблагоприятна обстановка, както и за да преодолее негативните ефекти от нея върху
доброто си име в обществото. От друга страна съдът взема предвид, че въпреки обвиненията
срещу него, ищецът не е бил отстранен от длъжността на К., която е заемал при започването
на наказателните производства срещу него, включително и след привличането му в
качеството на обвиняем. При приключването на процесното наказателно производство
ищецът е бил на 60 години – в зряла активна възраст, като е продължавал да изпълнява
длъжността К. на Община Белово. При следващите местни избори от 2023 г. той не е бил
избран за К., но е постигнал много висок резултат, и е бил отново избран за член на
Общинския съвет на Община Белово, а в последствие – и за Председател на Общинския
съвет. Посочените обстоятелства обосновават извод, че наказателното производство не е
разрушило общественото доверие в личността на ищеца, и не е възпрепятствало в значима
степен неговата обществена реализация.
Съдът намира, че за установените по настоящото производство неимуществени вреди,
търпени от ищеца в резултат от водените срещу него наказателни производства – както
процесното ДП №106/2014 г., пр.пр. №1260/2014 г., така и в резултат от паралелно развилото
се наказателно производство по ДП №312 ЗМ 109/2015 г. следва да бъде определено
интегрално обезщетение в общ размер на 72 000 лв. /седемдесет и две хиляди лева/,
включващо сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/, дължима на ищеца за нарушеното му
право по чл.6, §1 ЕКЗПЧОС на разглеждане в разумен срок на ДП №106/2014 г., пр.пр.
№1260/2014 г., както и сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ определена с влязлото в сила
Решение №200/11.11.2024 г. по в.гр.д.№394/2024 г. на АС – Пловдив за прекомерната
продължителност на наказателното производство по ДП №312 ЗМ 109/2015 г. С влязлото в
сила Решение №200/11.11.2024 г. по в.гр.д.№394/2024 г. на АС – Пловдив, е присъдено част
от дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди до размера от
35 000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, поради което в настоящото производство на ищеца
следва да се присъди остатъкът от дължимото му обезщетение – в размер на сумата от
37 000 лв., от които сумата от 7000 лева /седем хиляди лева/, представляваща дължимото на
ищеца обезщетение за нарушеното му право по чл.6, §1 ЕКЗПЧОС на разглеждане в разумен
срок на ДП №106/2014 г., пр.пр. №1260/2014 г. Настоящият състав на съда намира, че така
определеното обезщетение е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразно
критериите, формулирани с ППВС №4/1968 г., като отчита, че по процесното наказателно
16
производство на ищеца е било повдигнато едно обвинение за извършено тежко
престъпление, свързано с изпълняваната от него длъжност на К. на община, докато по
паралелното наказателно производство са му били повдигнати още четири обвинения, три от
които за тежки престъпления във връзка със същото длъжностно качество. Съдът отчита
обаче, че настоящото наказателно производство е продължило по-дълго от паралелното,
като със значителна част от продължителността му /4 години и 3 месеца/ е надхвърлен
разумния срок за провеждането му.
Така приетото от фактическа и правна страна обосновава извод за частична
неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част, за сумата над присъдения
размер от 30 000 лв., до размера от 37 000 лева, в която част обжалваното решение ще следва
да се отмени, и вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което
предявеният иск да се уважи до размера от 37 000 лв., с присъждане на ищеца на
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 7000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, за периода 02.09.2022 г. до окончателното плащане. В
останалите обжалвани части – в осъдителната част, с която искът е уважен до размера от
30 000 лв., както и в отхвърлителната част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата
над размера от 37 000 лв. до размера от 60 000 лв., решението на първостепенния съд следва
да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора пред въззивната инстанция, в полза на жалбоподателя-ищец
на осн. Чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да се присъди изцяло внесената от него държавна такса
за въззивното производство в размер на 10 лв. Други разноски въззивникът-ищец не е
претендирал.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №132 от 10.04.2025 г., постановено по гр.д.№252 по описа за 2024 г.
на Окръжен съд – Пазарджик, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от К. Г. В.
против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, за сумата над размера от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до размера от 37 000 лв.
/тридесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно наказателно производство срещу ищеца за извършено престъпление по чл.282,
ал.2 от НК и за извършено престъпление по чл.219, ал.3 от НК, по ДП №30/2016 г. на НСлС-
София, прието по компетентност по пр.пр. №1484/2021 г. в Специализираната прокуратура,
и продължило като ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП, а след закриването им продължено
от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно производство е било прекратено с
постановление от 11.08.2022 г. по пр.пр.№1260/2014 г. на ОП-Пазарджик, влязло в сила на
02.09.2022 г. И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул."Витоша"
№2, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на К. Г. В., с ЕГН **********, от гр.
17
Б.“ №19, СУМАТА от още 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща допълнително
обезщетение /над присъдения размер от 30 000 лв. до размера от 37 000 лв./ за претърпените
неимуществени вреди от незаконно наказателно производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.282, ал.2 от НК и за извършено престъпление по чл.219, ал.3 от НК, по
ДП №30/2016 г. на НСлС-София, прието по компетентност по пр.пр. №1484/2021 г. в
Специализираната прокуратура, и продължило като ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП, а
след закриването им продължено от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно
производство е било прекратено с постановление от 11.08.2022 г. по пр.пр.№1260/2014 г. на
ОП-Пазарджик, влязло в сила на 02.09.2022 г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума
за периода от 02.09.2022 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №132 от 10.04.2025 г., постановено по гр.д.№252 по описа
за 2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която
Прокуратурата на Република България на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдена да
заплати на К. Г. В., сумата до размера от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно наказателно производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.282, ал.2 от НК и за извършено престъпление по чл.219, ал.3 от НК, по
ДП №30/2016 г. на НСлС-София, прието по компетентност по пр.пр. №1484/2021 г. в
Специализираната прокуратура, и продължило като ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП, а
след закриването им продължено от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно
производство е било прекратено с постановление от 11.08.2022 г. по пр.пр.№1260/2014 г. на
ОП-Пазарджик, влязло в сила на 02.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 02.09.2022 г. до окончателното плащане, КАКТО И в частта, в която е отхвърлен
предявеният от К. Г. В. против Прокуратурата на Република България иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата над размера от 37 000 лв. /тридесет и седем
хиляди лева/, до размера от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство срещу ищеца за извършено
престъпление по чл.282, ал.2 от НК и за извършено престъпление по чл.219, ал.3 от НК, по
ДП №30/2016 г. на НСлС-София, прието по компетентност по пр.пр. №1484/2021 г. в
Специализираната прокуратура, и продължило като ДП №130/2021 г. по описа на СО-СП, а
след закриването им продължено от ОП-Пазарджик под същия номер, което наказателно
производство е било прекратено с постановление от 11.08.2022 г. по пр.пр.№1260/2014 г. на
ОП-Пазарджик, влязло в сила на 02.09.2022 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
да заплати на К. Г. В., с ЕГН **********, от гр. Б.“ №19, СУМАТА от 10 лв. /десет лева/,
представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
18
Членове:
1._______________________
2._______________________
19