№ 1174
гр. Варна, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501668 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от Технически университет – гр.Варна,
БУЛСТАТ ********** против Решение № 1782/19.05.2025г., постановено по
гражданско дело № 13666/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което
Технически университет – гр. Варна, Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на М. А. П.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 19 от Вътрешни правила
за организация на работната заплата на ТУ - Варна и чл. 86 ЗЗД, дължимо по
реда на чл. 11, ал. 1, т. 1 НСОРЗ трудово възнаграждение за периода
01.10.2021г. – 28.04.2024г. в общ размер на 9920.00 лева /31 месеца х 320,00
лв. месечено/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 29.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и лихва за забава в общ размер на 2217.70 лева,
представляваща сбор от лихва за забава върху всяко неизплатено
допълнително месечно трудово възнаграждение, които суми са формирани
както следва: възнаграждението за м. Октомври 2021г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.10.2021г. - 28.10.2024г., в размер на 114.64 лева;
възнаграждението за м. Ноември 2021г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 01.12.2021г. - 28.10.2024г., в размер на 111.89 лева;
възнаграждението за м. Декември 2021г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 31.12.2021г. - 28.10.2024г., в размер на 109.22 лева;
възнаграждението за м. Януари 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 106.46 лева; възнаграждението
1
за м. Февруари 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 103.88 лева; възнаграждението за м.
Март 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2022г. -
28.10.2024г., в размер на 101.22 лева; възнаграждението за м. Април 2022г. —
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2022г. - 28.10.2024г., в
размер на 98.46 лева; възнаграждението за м. Май 2022г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.05.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 95.80 лева;
възнаграждението за м. Юни 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 01.07.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 93.04 лева; възнаграждението
за м. Юли 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.07.2022г. -
28.10.2024г., в размер на 90.37 лева; възнаграждението за м. Август 2022г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.08.2022г. - 28.10.2024г., в
размер на 87.61 лева; възнаграждението за м. Септември 2022г. – 320 лева,
лихва за забава, дължима за периода 01.10.2022г. - 28.10.2024г., в размер на
84.86 лева; възнаграждението за м. Октомври 2022г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.10.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 82.19 лева;
възнаграждението за м. Ноември 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 01.12.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 79.44 лева;
възнаграждението за м. Декември 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 31.12.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 76.77 лева;
възнаграждението за м. Януари 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 73.64 лева; възнаграждението
за м. Февруари 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 70.69 лева; възнаграждението за м.
Март 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2023г. -
28.10.2024г., в размер на 67.65 лева; възнаграждението за м. Април 2023г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2023г. - 28.10.2024г., в
размер на 64.50 лева; възнаграждението за м. Май 2023г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.05.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 61.46 лева;
възнаграждението за м. Юни 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 01.07.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 58.31 лева; възнаграждението
за м. Юли 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.07.2023г. -
28.10.2024г., в размер на 54.81 лева; възнаграждението за м. Август 2023г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.08.2023г. - 28.10.2024г., в
размер на 51.19 лева; възнаграждението за м. Септември 2023г. – 320 лева,
лихва за забава, дължима за периода 01.10.2023г. - 28.10.2024г., в размер на
47.58 лева; възнаграждението за м. Октомври 2023г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.10.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 44.08 лева;
възнаграждението за м. Ноември 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 01.12.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 40.47 лева;
възнаграждението за м. Декември 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 31.12.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 36.97 лева;
възнаграждението за м. Януари 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2024г. -28.10.2024г., в размер на 33.17 лева; възнаграждението
за м. Февруари 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2024г. - 28.10.2024г., в размер на 29.49 лева; възнаграждението за м.
2
Март 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2024г. -
28.10.2024г., в размер на 25.82 лева; възнаграждението за м. Април 2024г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2024г. - 28.10.2024г., в
размер на 22.02 лева. Изложени са подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Според жалбоподателя за възникването на
право на допълнително трудово възнаграждение за придобита образователна
и научна степен „доктор“ е необходимо наличието на три кумулативно
предвидени предпоставки: диплом за придобита образователна и научна
степен, издаден от висше учебно заведение или научна организация,
образователната и научна степен да е свързана с изпълняваната работа и в
трудовия договор да е уговорено заплащането на допълнително трудово
възнаграждение след представянето от работника/служителя на съответния
документ, удостоверяващ придобиването на съответната образователна и
научна степен. Сочи се, че работодателят има право на преценка доколко
придобитата от работника/служителя образователна и научна степен е
свързана с изпълняваната от него работа. Поддържа се, че в конкретния случай
нито при сключване на трудовия договор, нито впоследствие при изменението
му с допълнителни споразумения, ищцата е поискала уговарянето на
изплащане на допълнително трудово възнаграждение за образователна и
научна степен „доктор“. Поради това жалбоподателят счита, че
претендираните суми не се дължат. Искането към въззивния съд е за отмяна на
атакувания акт. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата М. А. П. заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Твърди се, че липсата на договаряне на допълнително трудово възнаграждение
за притежаваната ОНС Доктор не прави изплащането на това възнаграждение
недължимо. Сочи се, че законовата норма замества липсващата уговорка в
трудовия договор. Поддържа се, че липсва нормативен акт, който да поставя
изплащането на това възнаграждение в зависимост от договарянето му в
индивидуалния трудов договор. Сочи се, че връзката между притежаваната
ОНС Доктор с изпълняваната работа не зависи от субективната преценка на
работодателя, а е обусловена от обективни фактори.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
3
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 19 от Вътрешни правила
за организация на работната заплата на ТУ - Варна и чл. 86 ЗЗД, предявени от
М. А. П. срещу Технически университет – гр. Варна, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимо по реда на чл. 11, ал.
1, т. 1 НСОРЗ трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 28.04.2024г. в
общ размер на 9920.00 лева /31 месеца х 320,00 лв. месечено/, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в
общ размер на 2217.70 лева, представляваща сбор от лихва за забава върху
всяко неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение, които
суми са формирани както следва: възнаграждението за м. Октомври 2021г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.10.2021г. - 28.10.2024г., в
размер на 114.64 лева. възнаграждението за м. Ноември 2021г. – 320 лева,
лихва за забава, дължима за периода 01.12.2021г. - 28.10.2024г., в размер на
111.89 лева. възнаграждението за м. Декември 2021г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.12.2021г. - 28.10.2024г., в размер на 109.22 лева.
възнаграждението за м. Януари 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 106.46 лева. възнаграждението
за м. Февруари 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 103.88 лева. възнаграждението за м.
Март 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2022г. -
28.10.2024г., в размер на 101.22 лева. възнаграждението за м. Април 2022г. —
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2022г. - 28.10.2024г., в
размер на 98.46 лева. възнаграждението за м. Май 2022г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.05.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 95.80 лева.
4
възнаграждението за м. Юни 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 01.07.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 93.04 лева. възнаграждението
за м. Юли 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.07.2022г. -
28.10.2024г., в размер на 90.37 лева. възнаграждението за м. Август 2022г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.08.2022г. - 28.10.2024г., в
размер на 87.61 лева. възнаграждението за м. Септември 2022г. – 320 лева,
лихва за забава, дължима за периода 01.10.2022г. - 28.10.2024г., в размер на
84.86 лева. възнаграждението за м. Октомври 2022г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.10.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 82.19 лева.
възнаграждението за м. Ноември 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 01.12.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 79.44 лева.
възнаграждението за м. Декември 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 31.12.2022г. - 28.10.2024г., в размер на 76.77 лева.
възнаграждението за м. Януари 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 73.64 лева. възнаграждението
за м. Февруари 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 70.69 лева. възнаграждението за м.
Март 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2023г. -
28.10.2024г., в размер на 67.65 лева. възнаграждението за м. Април 2023г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2023г. - 28.10.2024г., в
размер на 64.50 лева. възнаграждението за м. Май 2023г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.05.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 61.46 лева.
възнаграждението за м. Юни 2022г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 01.07.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 58.31 лева. възнаграждението
за м. Юли 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.07.2023г. -
28.10.2024г., в размер на 54.81 лева. възнаграждението за м. Август 2023г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.08.2023г. - 28.10.2024г., в
размер на 51.19 лева. възнаграждението за м. Септември 2023г. – 320 лева,
лихва за забава, дължима за периода 01.10.2023г. - 28.10.2024г., в размер на
47.58 лева. възнаграждението за м. Октомври 2023г. – 320 лева, лихва за
забава, дължима за периода 31.10.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 44.08 лева.
възнаграждението за м. Ноември 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 01.12.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 40.47 лева.
възнаграждението за м. Декември 2023г. – 320 лева, лихва за забава, дължима
за периода 31.12.2023г. - 28.10.2024г., в размер на 36.97 лева.
5
възнаграждението за м. Януари 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за
периода 31.01.2024г. -28.10.2024г., в размер на 33.17 лева. възнаграждението
за м. Февруари 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода
01.03.2024г. - 28.10.2024г., в размер на 29.49 лева. възнаграждението за м.
Март 2024г. – 320 лева, лихва за забава, дължима за периода 31.03.2024г. -
28.10.2024г., в размер на 25.82 лева. възнаграждението за м. Април 2024г. –
320 лева, лихва за забава, дължима за периода 01.05.2024г. - 28.10.2024г., в
размер на 22.02 лева. Ищецът излага, че притежава Образователна и научна
степен „Доктор" по социално управление, от 04.10.2013г. Съгласно чл. 11, ал.
1 НСОРЗ, за притежаваната от ищеца образователна и научна степен
„Доктор", му се полагало заплащане на допълнително месечно трудово
възнаграждение, в размер не по - малък от петнадесет лева. Посочва се, че в
чл. 19 от утвърдените в ТУ - Варна Вътрешни правила за организация на
работната заплата е посочено, че за образователна и научна степен „Доктор"
или „Доктор на науките", свързана с изпълняваната работа, се изплаща
допълнително месечно възнаграждение, определено с Решение на АС на ТУ -
Варна, съгласно Приложение № 4 към Правилата. Съгласно Приложение № 4,
към ВПОРЗ на ТУ - Варна, допълнителното месечно трудово възнаграждение
за притежаваната от ищеца образователна и научна степен „Доктор", е в
размер на 320.00 лева месечно, за всеки месец от периода на трудовото ми
правоотношение с ТУ - Варна. Излага, че през периода 02.07.2019г. -
28.04.2024г. му се е дължало начисляване и изплащане на такова
допълнително месечно трудово възнаграждение, но не му е било изплащано
такова.
Ответникът Технически университет – Варна оспорва исковете, като
счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Навежда
твърдението, че за придобиване право на допълнително трудово
възнаграждение за придобита образователна и научна степен „доктор“ е
необходимо наличието на три кумулативно предвидени предпоставки: диплом
за придобита образователна и научна степен, издаден от висше учебно
заведение или научна организация, образователната и научна степен да е
свързана с изпълняваната работа и в трудовия договор да е уговорено
изплащането на допълнително трудово възнаграждение, след представянето от
работника или служителя на съответния документ, удостоверяващ
придобиването на образователната и научна степен. Излага се тезата, че
6
работодателят има право на преценка дали и доколко придобитата от
работника или служителя образователна и научна степен е свързана с
изпълняваната от него работа и ако прецени, че е налице такава връзка, да
уговори изплащането на такова възнаграждение в трудовия договор или в
допълнително споразумение към договора. Твърди, че в конкретният случай,
нито при сключване на трудовия договор, нито впоследствие при неговото
изменение с допълнителни споразумения, ищцата е поискала уговарянето на
изплащане на допълнително трудово възнаграждение за образователна и
научна степен «доктор», предвид което няма правно основание за
изплащането му след прекратяване на трудовото й правоотношение.
С постановеното по спора Решение № 1782/19.05.2025г. по гражданско
дело № 13666/2024г. по описа на Районен съд - Варна, първостепенният съд е
приел исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Не се спори между страните, че в рамките на исковия период между тях
е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ Договор № ЛС-919/02.07.2019г., въз основа на който
ищецът е заемал длъжността „Ръководител Научна секция", в Секция „ПН 3 -
Стопански, социални и правни науки", в Научноизследователски институт при
ТУ - Варна, с код по НКПД 12237009 при ответника, както и че с
допълнително споразумение към трудовия договор от 16.12.2019г. между
страните е уговорено непълно работно време от 4 часа. Видно от приложената
Заповед № ЧР - 03 - 29/28.03.2024г. на Ректора на ТУ-Варна, проф.д-р Д.П.,
трудовото правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11
КТ поради изменение на изискванията за заемане на длъжността.
От приложената по делото диплома на М. А. П. е видно, че същата
притежава ОНС „Доктор" по Социално управление. Представени са от
ищцата, изходящи от ответника документи, в които е вписана като д-р М. А.
П..
Ответникът е представил Правилник за устройството и дейността на
ТУ-Варна; Правилник за структурата, управлението, организацията и
дейността на Научноизследователски институт към ТУ-Варна, приет с
решение на Академичния съвет от 05.10.2020г.
7
От длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител секция
в Научноизследователски институт в ТУ-Варна" е видно, че изискванията за
заемане на длъжността са: Образование – Висше; Образователна и научна
степен – Доктор. Длъжностната характеристика е подписана от ищцата на
02.07.2019г.
От справка от Националната агенция за оценяване и акредитация
във връзка с акредитираните докторски програми по професионални
направления към Икономически университет - Варна, в който ищцата е
придобила ОНС – Доктор, е видно, че професионалното направление
„Администрация и управление" е в докторска програма Социално управление.
От справка от регистъра за академични длъжности и дисертации е видно, че
М. А. П. има ОНС „доктор" по „Стопанско управление," Професионално
направление - Администрация и управление, с номер на диплома №
29/30.10.2013г.
Ответникът не оспорва, че към датата на възникване на трудовото
правоотношение между страните, ищцата притежава Образователна и научна
степен „Доктор" по Социално управление, като доказателство за това е
представено при постъпването й на работа.
От отговора на М. П. на поставени в открито съдебно заседание
въпроси по реда на чл. 176 ГПК се установява, че същата е представила
всички необходими документи, включително диплома за докторска степен,
при постъпването й на работа. Не е подавала изрично писмено заявление за
изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобита докторска
степе.
Спорен по делото е въпросът дали ответникът е следвало да изплати
за процесния период допълнително трудово възнаграждение в размер от 320
лв. месечно в полза на ищеца. В тази връзка ВОС намира следното:
Установява се по делото, че през процесния период страните са били
в трудово правоотношение и ищцата реално е престирала труд, изпълнявайки
уговорената работа. Насрещната престация на работодателя за това е
плащането на уговореното трудово възнаграждение. По силата на чл. 66, ал. 1,
т. 7 КТ, трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер. Основната заплата, според легалното
определение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
8
работната заплата, е възнаграждението за изпълнение на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за заеманата длъжност.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, които се
изплащат задължително, са тези по чл. 11, чл. 12 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата.
Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения образуват
брутното трудово възнаграждение, което именно е задължението на
работодателя към работника/служителя. Съгласно чл. 15, ал. 1 от НСОРЗ
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл.
11 от НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация (работник или
служител, притежаващ образователна и научна степен "доктор" или научна
степен "доктор на науките") и по чл. 12 от НСОРЗ - за придобит трудов стаж и
професионален опит. Те са задължителни за изплащане (чл. 6, ал. 1, т. 1 от
НСОРЗ), когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се
получават от конкретния работник или служител /Решение № 561 от
03.10.2024 г. по гр. д. № 3226/2023 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.
В конкретния случай в чл. 19 от Вътрешните правила за образуване
на работната заплата в ТУ - Варна, актуализирани на 01.07.2019г., е прието, че
„За образователна и научна степен „доктор", или за научна степен „доктор на
науките", свързана с изпълняваната работа, се изплаща допълнително месечно
възнаграждение, определено с Решение на Академичния съвет, съгласно
Приложение 4." Работодателят не оспорва обстоятелството, че ищцата е
притежава степен „доктор на науките“, а и това се установява от приетите по
делото писмени доказателства. Не се споделя възражението на жалбоподателя,
че допълнителното трудово възнаграждение за тази степен е недължимо,
поради липса на отправено писмено искане от страна на М.П. за уговаряне на
неговото изплащане. Основната нормативна уредба на материята за трудовото
правоотношение е в Глава дванадесета "Трудово възнаграждение" от КТ, като
по силата на чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден, а разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ задължава работодателят да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за този труд в размерите според
прилаганата система за заплащането му - според времетраенето, според
изработеното или смесена система. Посочените задължения на работодателя
са за възнаграждение на работника или служителя за предоставения от него
труд или когато такъв не е бил предоставен поради причини, стоящи извън
9
работника или служителя. Заплащането на допълнителните трудови
възнаграждения не може да бъде дерогирано по договорен път, страните
могат да уговорят по-големи размери, но не могат да уговорят да не се
изплащат такива възнаграждения или те да са в по-ниски размери. При липса
на уговорка, ДТВ се дължат в нормативно-определените минимални размери.
Тяхната дължимост е обусловена от полагания от работника или служителя
труд и не зависи от нарочни волеизявления за уговарянето й или преценка на
работодателя, доколко работодателят е знаел за притежаваната от служителя
докторската степен. Освен това, видно от приетата длъжностна
характеристика, едно от изискванията за заемане на процесната длъжност е
наличие на образователна и научна степен „доктор“. Неоснователно е
възражението на ответника, че притежаваната от ищцата научна степен не е
свързана с изпълняваната от нея длъжност. От представените писмени
доказателства се установява, че М.П. е заемала длъжността „Ръководител
секция професионално направление „3 социални, стопански и правни науки“ и
притежава докторска степен по „социално управление“. Съгласно
Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор
на областите на висше образование и професионалните направления, в
областите на висше образование по социални, стопански и правни науки
спадат под номер 3.7 попада „администрация и управление“.
Доколкото исковата претенция за главниците е основателна, акцесорните
искове с правно основание чл.86 ЗЗД също се явяват дължими и следва да
бъдат уважени в претендирания размер.
С оглед съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на въззиваемата
страна в размер от 1 560 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1782/19.05.2025г., постановено по
гражданско дело № 13666/2024г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Технически университет – гр. Варна, Булстат **********
да заплати на М. А. П., ЕГН ********** сумата от 1560 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11