ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 483
гр. ХАСКОВО, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 вр. чл.248 ал.3 вр. ал.1
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ТП на НОИ– гр. Хасково
чрез процесуалния представител юриск.Д. С., против постановено по реда на
чл.248 ГПК Определение №211/ 30.05.2022г. по гр.д. № 61/2022г. по описа на
РС- Свиленград, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
изменение на постановеното по делото Решение № 65/10.05.2022г. в частта му
за разноските.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на
определението, доколкото същото било постановено при нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че съгласно ТР
№2/06.06.2021г. по тълк. дело № 2/2015г. на ОСГК ВКС, в производството по
чл.1 ал.1 т.3 от ЗУОССР били приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноски. В този смисъл, на основание чл.78 ал.2 ГПК, в
случаите когато ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал
иска, разноските следва да се възложат на ищеца. Намира, че тези две
кумулативно предвидени предпоставки били налице в настоящия случай.
Сочи се още, че целеният от ищеца резултат не бил обвързан от поведението
на ТП на НОИ, а изцяло от бездействието на прекратения осигурител, който
не заверил надлежно документите, удостоверяващи трудовия стаж на ищеца и
не предал за съхранение трудовоправния си архив в ТП на НОИ- Хасково
след прекратяване на дейността си. Поради това счита, че разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатени от ищеца в производството по чл.1
ал.1 т.3 от ЗУОССР не следвало да се възлагат на ответника. Моли съда да
отмени обжалваното определение и претендира разноски за юрисконсултско
1
възнаграждение в настоящото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна по
делото- Д. Х. Н., който чрез пълномощника си адв.Х. Х. оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че с доводите, изложени в жалбата, ТП на НОИ цели
да прехвърли отговорността за образуваното производство върху прекратения
осигурител, който не е участвал като страна. Жалбоподателят съзнателно
пропускал обстоятелството, че с Разпореждане №**********/07.01.2022г. от
негова страна бил постановен отказ да бъде признат трудовият и
осигурителен стаж на ищеца в ДФ „Траки“ – гр. Свиленград, правоприемник
на ДСП „Родопа“ – гр. Свиленград, тъй като същият не бил оформен в
трудовата книжка на работника, съгласно изискванията за заверка на стажа,
въведени с разпоредбата на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. Въззиваемият прави извод, че по този начин именно ответникът станал
причина за завеждане на делото пред РС- Свиленград. Сочи още, че с
отговора на исковата молба ответникът не признал иска, а това било сторено
от процесуалния му представител едва след приключване на съдебното
дирене, което не можело да се приеме за изявление по смисъла на чл.237
ГПК. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради
следните съображения:
Производството по гр.д. №61/2022 г. по описа на РС- Свиленград е
образувано по предявен от Д. Х. Н. срещу ТП на НОИ- гр.Хасково иск с
правно основание чл.1,ал 1 т3 вр. чл.3 ал.2 пр.2-ро от ЗУТОССР.
С Решение №65/10.05.2022г. районният съд признал за установено по
отношение на ответника придобиването на трудов стаж от ищеца в периода
от 14.02.1989г. до 31.12.1995г. в прекратения работодател ДФ „Траки“ – гр.
Свиленград, правоприемник на ДСП „Родопа“ – гр. Свиленград и осъдил
ответника ТП на НОИ – гр. Хасково да заплати на адв.Християн Христов
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за осъществена от него
безплатна правна помощ.
С молба с вх. № 4209/20.05.2022г. по описа на РС- Свиленград
ответникът направил искане на основание чл.248 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
С обжалваното Определение №211/30.05.2022г., районният съд
отхвърлил молбата като неоснователна, посочвайки в мотивната част на своя
акт, че разноските се дължат от ответника, тъй като именно той е дал повод за
2
образуване на делото, което автоматично изключвало приложението на чл.78
ал.2 ГПК.
Предвид изложената по-горе фактология, на база данните по
делото, настоящият състав на въззивната инстанция намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно постановките, изложени в ТР №2/06.06.2015г. по тълк. д.
№2/2015г. на ОСГК ВКС, специалният закон, какъвто се явява ЗУТОССР,
съдържа правила относно специфичните въпроси на съдебното исково
производство по установяване на трудов и осигурителен стаж. За неуредените
в специалния ЗУТОССР въпроси относно съдебния исков процес се прилагат
разпоредбите на ГПК като общ процесуален закон, по силата на пряко
препращащата норма на чл.10 от същия, поради което в производството по
чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските.
Разпоредбата на чл. 9 от ЗУТОССР въвежда специални правила по
отношение определянето на таксите и разноските по делата за установяване
на трудов и осигурителен стаж. От тази норма обаче не може да се изведе
специално правило, уреждащо отговорността за разноските между страните
по делата за установяване на трудов стаж. В този смисъл и съгласно чл.10 от
закона са приложими общите правила на чл.78 от ГПК. По въпроса за
разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание
чл.78 ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
В настоящия случай не може да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2
ГПК, тъй като не са налице кумулативно предвидените две предпоставки, а
именно: 1/ответникът с поведението си да не е дал повод за иницииране на
производството и 2/ да е признал иска, каквито твърдения поддържа
жалбоподателят.
В случая, поводът за завеждане на делото е именно незачитането от
страна на ответника на трудовия стаж на ищеца за процесния период. Макар
незачитането да се дължи на ненадлежното оформяне на трудовата книжка на
ищеца от страна на осигурителя, за да е налице освобождаващата от
заплащане на разноски от страна на ответника хипотеза на чл.78 ал.2 от ГПК,
същият следва и да е признал иска. Изразеното от процесуалния представител
на ответника становище в съдебно заседание за основателност на иска, е
направено след приключване на съдебното дирене, поради което същото не е
извършено в съответствие с разпоредбата на чл.237 от ГПК и не може да бъде
възприето от съда като признание на иска по смисъла, вложен в закона. В
допълнение следва да се отбележи, че още един аргумент за това
представлява конкретния подход на районния съд, който за да постанови своя
акт е изградил фактическите си и правни изводи на база ангажираните по
делото доказателства, без се произнесе с решение при признание на иска.
По изложените съображения настоящата инстанция споделя изводите
на контролираната инстанция за дължимост от страна на ответника на
3
разноските за адвокатско възнаграждение.
Поради това, като е отхвърлил молбата на ТП на НОИ- гр.Хасково за
изменение на Решение №65/10.05.2022г. в частта на разноските, районният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото и поради неоснователност на жалбата, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да се
възложат сторените от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.38 от ЗАдв и приложен
към делото договор за правна защита и съдействие. Поради изложеното, на
процесуалния представител на въззиваемия- адв. Х. Х., следва да бъде
присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на материално затрудненото лице на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв в
размер от 200 лева, определен съгласно разпоредбите на чл.7 ал.1 т.7 вр. чл.11
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №211/30.05.2022г. на РС-
Свиленград, постановено по гр.д.№ 61/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт- гр. Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „Георги Кирков“ № 30 да
заплати на адвокат Х. Й. Х., вписан в Хасковска адвокатска колегия, с №***, с
адрес: ***, сумата в размер на 200 (двеста) лева - адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4