Решение по КНАХД №851/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 361 от 5.07.2023 г., постановено по анд № 20234430201053 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Укев транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, [жк], ул „Я. Сандански“ №21, бл.Б, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, представлявано от В. Д. У., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Укев транс“ ЕООД, чрез адв.Г. от АК-Благоевград, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен Твърди, че е налице неяснота у наказаното лице в какво се изразява неговото неправомерно поведение от гл. т. на съдържанието на вменената като нарушена разпоредба. Сочи, че деянието не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. От описанието на нарушението не става ясно по какъв начин се констатира несъответствие с декларираното, т.е. какви са действителните брой оси, маса и екологична категория на ППС, за което е установено заплащане на по-малък размер на дължимата пътна такса. Счита, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като за вмененото нарушение не следва да се издава ЕФ. Сочи, че мястото на нарушението е описано общо и същото само може да се предполага. Счита още, че в хода на азминистративнонаказателното производство са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, в т.ч. не е посочена нарушената от дружеството разпоредба. Счита още, че деянието е маловажно. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърдения с него ЕФ. Претендира разноски.

От ответника, чрез процесуален представител, е подаден отговор по касационната жалба с наведени подробни доводи за нейната неоснователност. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирано е писмено становище от касатора чрез адв.Г., който поддържа касационната жалба, излага подробни съображения за нейната основателност и моли решението на районния съд и ЕФ да бъдат отменени. Претендира разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Корфонозова, която счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и съответно на доказателствата по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Районният съд е приел за установена описаната в ЕФ фактическа обстановка, и е направил извод, че е извършено съставомерно и доказано нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, след като подробно е анализирал нормативната уредба във връзка със изпълнение на задълженията, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Изложил съображения, че издаденият ЕФ е по утвърден образец, съдържа изискуемите реквизити, издаден е за нарушение, установено и заснето от електронна система, за която не е предвидено изискване да е преминала проверка по ЗИ, сертифициране или одобрение. ЕФ е кумулиран от тази система чрез доклад и прилагане на статични изображения във вид на снимков материал. Съдът изложил мотиви още, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания ЕФ.

Решението е неправилно, по следните съображения:

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №113/31.01.2023г. по канд №997/2022г. на Административен съд – Хасково, съдът е спрял производството по канд 851/2023г. до произнасяне на СЕС. С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, респ. решението на РС-Плевен е неправилно и следва да бъдат отменени само на това основание, без да бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на касатора да бъдат присъдени претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 550лева, съобразно нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 361 от 5.07.2023 г., постановено по анд № 20234430201053 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Укев транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, [жк], ул „Я. Сандански“ №21, бл.Б, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, представлявано от В. Д. У., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Укев транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, [жк], ул „Я. Сандански“ №21, бл.Б, ет.3, ап.7, с ЕИК *********, представлявано от В. Д. У., разноски за касационната инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.