Решение по гр. дело №1892/2020 на Районен съд - Ловеч

                              

                                   Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                        гр. Ловеч, 30.07.2021 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря.......................Петя Маринова….............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1892 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

            Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания.

           

            Постъпила е искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г., против К.И.М., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземания, с посочена цена на иска: 96.57 лева – главница, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, и 26.64 лева – мораторна лихва за забава.

Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ /„БТК“/ ЕАД, ЕИК *********, и ответника К.И.М., е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12907303003 от 31.03.2017 г. за ползване на далекосъобщителна телевизионна услуга с избран тарифан план VIVACOM TV GO START, с месечна абонаментна такса 8.90 лева и интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса 15.80 лева, със срок на договора 24 месеца, съответно до 31.03.2019 г. Въз основа на горепосочения договор, се твърди, че са издадени фактури № **********/22.04.2017 г., **********/23.05.2017 г., **********/22.06.2017 г., за периода от 22.03.2017 г. до 21.06.2017 г., на стойност 96.57 лева. Посочва се, че абонатът е потребил и не е заплатил далекосъобщителни интернет и телевизионни услуги на обща стойност 96.57 лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г., 05/2017г. и за месец 06/2017г., като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

            Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 96.57 лева, се твърди, че е обусловило правото на „БТК“ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната К.И.М., на основание чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите условия на мобилния оператор, а датата на деактивация на процесния абонамент е 10.07.2017 г.

            Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1. Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с факта на връчването му на исковата молба, към която са приложени документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера. Твърди се също, че ответникът не е изпълнил задължението си нито на мобилния оператор, нито на „С.Г.Груп“ ООД, поради което дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 950/2010 г. по описа на РС-Ловеч, е издадена заповед за изпълнение.

            Ищецът моли, на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на сумата 96.57 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор с посочения по-горе клиентски номер от дата 31.03.2017 г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 26.64 лева за периода от 11.07.2017 г. до 01.04.2020 г.  

Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 180.00 лева.

            В законоустановения едномесечен срок, адв. Ц.Ж., назначена за особен представител на ответника, е депозирала писмен отговор с който счита, че предявения иск е неоснователен. Навежда доводи, че доверителят й не е надлежно уведомен за втората цесия.

            В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана молба-становище на пълномощника му адв. В.Г. са изложени подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията.  Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

            Ответникът К.И.М., се представлява от особения си представител адв. Ж., която поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, с оглед ненадлежно уведомяване на доверителя й за извършените цесии. Прави възражение, на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. 

                 От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

            Приложено е ч.гр.дело № 950/2020 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 6467 от 14.07.2020 г., подадено от „ЮБЦ“ ЕООД против К.И.М. за същите вземания, произтичащи от същите обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 504/15.07.2020 г., с която заявлението е уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

С Разпореждане № 260422/01.10.2020 г., заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, в едномесечен срок.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

След съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че искът е основателен. Безспорен е фактът на сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, с клиентски номер 12907303003 от 31.03.2017 г. за ползване на посочените в исковата молба далекосъобщителни услуги, а именно телевизионна услуга с избран тарифан план VIVACOM TV GO START, с месечна абонаментна такса 8.90 лева и интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса 15.80 лева, със срок на договора 24 месеца, съответно до 31.03.2019 г. Не се спори, че абонатът – ответник не е заплатил предоставените му далекосъобщителни услуги за три последователни отчетни месеца - за месец април, май и юни 2017 г., на обща стойност 96.57 лева.

Не се оспорва и факта на сключените два договора за цесия, като с първия договор от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.

Спорно е обстоятелството относно надлежното уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането с двата договора за цесия.

            Съдът приема, че ответникът е уведомен за извършените две цесии и че ищецът е новият му кредитор с приложеното към исковата молба „Уведомление за цесия“, обективиращо уведомяване и за двете извършени цесии, което уведомление е връчено чрез особения му представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, както и най-новото решение на ВКС относно института на особения представител – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за прехвърляне на вземането, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че задължението е установено по основание и размер с издадените фактури, които не се оспорват. Ответникът се явява неизправна страна по възникналото облигационно правоотношение и следва да заплати дължимата сума в размер на 96.57 лева за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за месеците април, май и юни 2017 г.

Тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, основателен е и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на лихва за забава върху главното вземане, в претендирания и неоспорен размер от 26.64 лева за периода от 11.07.2017 г. до 01.04.2020 г.    

            При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за настоящото исково производство, а именно: 25.00 лева – държавна такса, 200.00 лева – депозит за особен представител и 180.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо разноски: 405.00 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в размер на 180.00 лева, тъй като е в размер, не по-висок от предвидения в чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес. 

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените  разноски за заповедното производство също в общ размер на 205.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

На адвокат Ц.Ж. от ЛАК следва да се изплати сумата 200.00 лева от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на К.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, следните суми: 96.57 лв. /деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга за месеците април, май и юни 2017 г. по договор с клиентски номер 12907303003 от 31.03.2017 г., сключен между К.И.М. и „БТК“ ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер на 26.64 лв. /двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ за периода от 11.07.2017 г. до 01.04.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 504/15.07.2020 г. по ч.гр.дело № 950/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд. 

            ОСЪЖДА К.И.М., с горните данни, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с горните данни, сумата 405.00 лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 205.00 лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК сумата 200.00 лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на К.И.М..

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 950/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: