Определение по в. ч. гр. дело №1967/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1843
Дата: 20 септември 2019 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20195300501967
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

843

гр. Пловдив, 20.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА 

                                                               СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов в. ч. гр. дело № 1967/2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 274 във вр. с чл. 417 и чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, против разпореждане № 66069/08.07.2019г. по частно гражданско дело № 10316/2019г. на ПдРС. С обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявление с вх. №  40817/20.06.2019 г. по описа на ПдРС, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19 срещу длъжника А.А.А., ЕГН ********** за предсрочно изискуеми задължения за главница по Договор за кредит за текущо потребление 31.07.2018 г. в размер на 29128,38 лева, сумата от 1040,04 лева - редовна лихва за периода от 10.12.2018 г. до 16.06.2019 г., наказателна лихва в размер от 31,90 лева за периода от 17.12.2018 г. до 16.06.2019 г., заемни такси в размер на 120 лева, обезщетение за забава в размер на 24,27 лева за периода 17.06.2019 г. – 19.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

 В жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно. Посочва се, че е неправилна констатацията на съда, че при връчването на уведомление от страна на нотариус, за да е спазена процедурата по чл. 47, ал. 3 от ГПК, следва нотариусът да провери местоработата на длъжника и да разпореди връчване по месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Сочи, че уведомяването за предсрочната изискуемост е било редовно и при надлежно изпълнена процедура по връчване на нотариална покана. Моли се съдът да постанови определение, с което да бъде отменено обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за платена държавна такса.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, основаващо се на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, е редовно. Към заявлението са представени и необходимите документи по чл. 417 – извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 11/25464522 от 20.06.2019г. по договор за кредит за текущо потребление от 31.07.2018г. на кредитополучателя А.А. А.. Извлечението от счетодовните книги е с необходимото съдържание по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Представен е и договора за кредит от 31.07.2018г. Представени са и доказателства за връчването на нотариална покана – уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението с аргумента, че длъжникът не може да се приеме за уведомен и е била неприложима разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като, след като длъжникът не се е явил в канцеларията на нотариуса, не е била проверена служебно неговата месторабота или място на осъществяване на стопанска дейност.

Изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство, а също така има достъп до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи", при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Условията и реда за достъпа на нотариусите до НБ "Население" и до Националения регистър на българските лични документи са уредени в Наредба за достъпа на нотариусите до Националната база данни "Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в Наредба за достъпа на нотариусите до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър на българските лични документи". Не е предвидена възможност за достъп до регистрираните в НАП трудови договори, поради което обективно невъзможно би било при връчването на нотариална покана да се спазят в пълнота изискванията на чл. 47, ал. 3 от ГПК. От гореизложеното може да се направи изводът, че задължение за изискване на справка за местоработата има съдът, тъй като той има и правомощието да изисква такава справка, но не и нотариусът, който няма такова правомощие.

Следва да се отбележи, че от представената разписка от 30.04.2019г. е видно, че е залепено уведомление до длъжника на входната врата на апартамента му по постоянен и настоящ адрес, както и на входната врата на блока му. Пощенска кутия на длъжника не е била установена. Посочено е, че са били направени четири посещения на адреса – на дати 27.03.2019г., 06.04.2019г. (събота), 19.04.2019г. и 30.04.2019г., поради което са били спазени изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Уведомлението е съдържало реквизитите, посочени в чл. 47, ал. 2 от ГПК. Удостоверяването на връчването има официален характер, извършено е от длъжностно лице в кръга на службата му и не се нуждае от установяване с други писмени доказателства при положение, че не е оспорено и липсват данни или доказателства, които да будят съмнение относно неговата достоверност. В тази връзка, уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е било редовно.

По горните мотиви, настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ПдРС с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл. 417 ГПК.

С оглед на обстоятелството, че настоящото производство е едностранно и няма насрещна на жалбоподателя страна, разноски по него не се присъждат.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г., ВКС, ОСГТК разпореждането на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 66069/08.07.2019г. по частно гражданско дело № 10316/2019г. на Пловдивския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за предприемане на действията, указани  в мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

              

      2.