Решение по адм. дело №306/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ вр. чл.99, ал.2 от ПУДМВР.

Образувано е по жалба от Д. К. Д. от гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение с изх. № I-4571/ 03.04.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което е прието, че претърпяната на 20.02.2022 г. от жалбоподателя травма на дясна глезенна става по време на изпълнение на служебните му задължения е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда съгласно чл.130, ал. 1 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт като издаден при съществено нарушение на изискванията за форма на акта. Конкретно се сочи, че оспореното решение не съответства на изискуемото по закон съдържание, тъй като в същото липсва произнасяне на органа по оспореното пред него медицинско удостоверение № 39/1 от 01.03.2023 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР. На следващо място се твърди, че при постановяването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото специализираният състав на НЕЛК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая като не е обсъдил цялата относима медицинска документация във връзка с претърпяната от жалбоподателя контузия. Счита, че оспореното решение е в противоречие и с материалния закон. Подчертава, че в резултат на травмата на дясната глезенна става му било причинено трайно затруднение на движението на долния десен крайник, продължило през период по-дълъг от тридесет дни, поради което същата по медико-биологичните си признаци е следвало да бъде квалифицирана като средна, а не като лека телесна повреда. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания и изпрати преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С молба с вх.№ 4104/23.09.2025 г. жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, прави искане да му бъдат присъдени направените деловодни разноски, а процесуалният му представител – адв.К. Х. от АК – Русе претендира в нейна полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр.чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответникът по жалбата – НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, чрез процесуалния си представител, в депозирано писмено становище, инкорпорирано в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, счита жалбата неоснователна. Поддържа, че оспореното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и в рамките на неговите правомощия, както и че е спазена писмената форма като условие за неговата действителност. Твърди, че решението е издадено в изпълнение на влязъл в законна сила съдебен акт - определение № 3485/29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 898/2024 г. по описа на АдмС - Русе като направените от органа изводи са подробно мотивирани. Счита, че в мотивите на акта е описана подробно установената фактическа обстановка, посочени са относимите медицински доказателства и е налице заключение на органа на медицинската експертиза. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Видно от известието за доставяне на препоръчана пратка с ИД PS 1606 00R8E7 E (на л. 3 от преписката), решение с изх. № I-4571/ 03.04.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания е връчено на жалбоподателя чрез адв.Х. на 07.04.2025 г. Жалбата срещу него е подадена от процесуалния му представител чрез Системата за сигурно електронно връчване на 22.04.2025 г. Следва да се има предвид, че 21.04.2025 г. (понеделник), когато изтича 14-дневният срок за обжалване на акта, е официален празник и неприсъствен ден по случай В. Х.. Съгласно чл.154, ал.1 от КТ официални празници са и Велики петък, В. събота и Великден - неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му. По тази причина и съгласно чл.60, ал.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК срокът за обжалване на решението на НЕЛК изтича в първия следващ присъствен ден, а именно 22.04.2025 г. (вторник), когато жалбата е подадена до органа чрез ССЕВ.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок по чл.149, ал. 1 от АПК вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително тези по медицинското експертно досие (МЕД) на жалбоподателя, се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят изпълнява длъжността старши полицай в ГООР на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР – Русе. За времето от 19:00 часа на 20.02.2022 г. до 07:00 часа на 21.02.2022 г. той бил назначен заедно със своя колега – командирът на отделение Д. К. П. в наряд – автопатрул на територията, обслужвана от Първо РУ при ОД на МВР – Русе. След проведен инструктаж служителите се насочили към малкото кръгово движение в района на ГКПП „Дунав мост“ за осъществяване организация на движението.

Около 21:00 часа на 20.02.2022 г., поради липсата на осигурена химическа тоалетна, жалбоподателят се отправил към близките храсти, за да уринира. При навлизане в тях той пропаднал в необозначена и необезопасена шахта без капак, с диаметър около 50 – 60 см. и дълбочина около 10 – 15 м. При падането си в нея жалбоподателят успял да се хване за нещо и да се измъкне сам от шахтата, но силно ударил десния си крак. Той повикал св.П. на помощ и когато свидетелят отишъл на място заварил жалбоподателя седнал на земята да се държи за десния крак. Свидетелят му помогнал да се изправи като въпреки изпитваната болка отначало той опитал да продължи да изпълнява служебните си задължения, но след около половин до един час заявил, че повече не може да издържи и събул дясната си обувка. Жалбоподателят усетил, че го втриса и забелязал, че кракът му започва да се подува около глезена и нагоре към коляното. Т. П. уведомил дежурния в ОД на МВР – Русе да изпрати друг екип, който да ги смени и закарал със служебния автомобил жалбоподателя на преглед в спешното отделение на УМБАЛ „Канев“ АД. Там той бил прегледан от д-р Л. У., който след разчитане на направената рентгенова снимка заявил, че няма счупване, но има съмнения за скъсани връзки, след което жалбоподателят бил освободен за домашно лечение.

На 20.02.2022 г., в 22:30 часа, при преглед в спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Канев“ АД в Русе от д-р Л. У., специалист по ортопедия и травматология, в представения лист за преглед на пациент в КДБ/СО с № 2673 било отразено: „Основна диагноза МКБ 10 S90.0 контузия на глезена. Анамнеза: При падане получава травма на дясна глезенна става. Обективно състояние: силни болки. Оток. Изследвания: Рьо гр., Терапия: Покой. Студени компреси с риванол, елевация на крайника. Предписана терапия за дома - обезболяващи и гел за мазане, контролен преглед след 7-10 дни“ (л. 13 от МЕД).

На 01.03.2022 г., при преглед в кабинет по ортопедия и травматология на АГПСИМПОТ „Ортомедикс“ ООД, гр. Русе от д-р С. Д. Граматиков, специалист по ортопедия и травматология, в амбулаторен лист № 154 от същата дата е отразено: „Основна диагноза МКБ 10 S90.0 Контузия на глезена. Анамнеза: Страданието на пациента е от 20.02.2022 г. Получил е контузия в областта на десен глезен. Съобщава за болки в споменатата област. Лекувал се е консервативно при домашни условия. Все още има голям оток и силна болка след натоварване. Обективно състояние: Спонтанна и палпаторна болка в областта на дясна глезенна става. Ограничени и болезнени движения в ставата. Оток и хематом в същата става. Накуцваща походка с едно помощно средство. Терапия: Външна терапия: ИСПВС, отбременяване, ЛФК в домашни условия“ (л. 14 от МЕД).

На 16.03.2022 г., при преглед в кабинет по физикална и рехабилитационна медицина на МЦ „Медика-експерт“ ЕООД в Русе от д-р Д. С., специалист по физикална и рехабилитационна медицина, в амбулаторен лист № 962 от посочената дата е записано следното: „Основна диагноза МКБ 10 S90.0 Контузия на глезена. Анамнеза: Страданието е oт 20.02.2022 г., когато при посукване на крака получил травма в областта на дясна глезенна става. Обективно състояние: Походка щадяща, накуцваща, без помощно средство. Болков синдром в областта на дясна глезенна става. Оток в областта на стъпалото. Ограничен обем на движения /S=10⁰-0⁰-20⁰/. Изследвания 93.05 От рентг. изсл. 21.02.2022 г. без данни за фрактура. Терапия: ЛФТ. Лечение с НИМП. Лечение със СЧТ-ИТ. Лечение с ултразвук.“ (л. 15 от МЕД).

Видно от наличните по медицинското експертно досие четири болнични листа, жалбоподателят е бил в отпуск поради временна неработоспособност за общо 45 дни при постановен домашен амбулаторен режим на лечение с определена диагноза МКБ 10 S90.0 контузия на глезена, контузио талокруралис декст, оток, контрактура, Болков синдром в периода от 21.02.2022 г. до 06.04.2022 г. вкл. (л. 11, л. 12, л. 18 и л. 19 от МЕД).

В медицинското досие се съдържат още резултати от проведената на 20.02.2022 г. рентгенография на дясна глезенна става във фасова и профилна проекция с разчитане от д-р И. Р. Д., специалист по образна диагностика и д-р Т. Т. О., специалист по образна диагностика, които дават следното заключение: „Рентгенография на глезенна става - дясно: Не се виждат данни за фрактури по графираните кости“ (л. 17 от МЕД).

При тези данни, с писмо с рег. № 336р-20079 от 12.07.2022 г., директорът на ОД на МВР – Русе, на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, е отправил искане до ЦЕЛК при МИ на МВР да бъде определен видът на телесната повреда, претърпяна на 20.02.2022 г. от жалбоподателя при изпълнение на служебните му задължения. Към искането били приложени изготвените във връзка с инцидента докладни записки и обстоятелствен протокол, както и описаните по-горе медицински документи (л. 21 от МЕД).

По повод направеното искане и на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, ЦЕЛК при МИ на МВР издала медицинско удостоверение № 39/1 от 01.03.2023 г., в което е прието, че контузията на дясната глезенна става е по директен механизъм, в резултат на удар с твърд предмет. Травмата, без описани клинични и образни белези за увреда на кости, сухожилия и връзки в участващи в биомеханиката на движенията в ставата, без данни за проведена имобилизация, причинила оток в околните тъкани и довела до разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответствало на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК. (л. 20 от МЕД).

С жалба, подадена първоначално пред АдмС - Русе, Д. К. Д. обжалвал медицинско удостоверение № 39/1 от 01.03.2023 г., издадено от ЦЕЛК при МИ на МВР. По повод на тази жалба било образувано адм. дело № 171/2023 г. по описа на съда. Образуваното административно производство приключило с определение № 415/25.04.2023 г., с което производството пред съда било прекратено и делото, като преписка, било изпратено на НЕЛК за произнасяне по посочената жалба. Съдът съобразил, че разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ПУДМВР предвижда, че ЦЕЛК има статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗ. На това основание е достигнал до извод, че актовете на ЦЕЛК, също като актовете на ТЕЛК, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, а той е пред НЕЛК, съответно решенията на НЕЛК - пред административния съд. На това основание е заключил, че делото е подведомствено на НЕЛК, а не на съда, като го е изпратил на този орган за произнасяне по компетентност. Въпреки така дадените указания, с решение с изх. № I-10134 от 16.09.2024 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, отново приел, че правомощията, изброени в чл. 101, ал. 1 от 33 и чл. 2 от НМЕ, не включват „произнасяне по степенната изразеност на телесните повреди, съобразно изискванията на раздел II от Наказателния кодекс“ и на това основание жалбата на Д. К. Д. не е разгледана по същество. И това решение на НЕЛК било обжалвано пред АдмС – Русе като било образувано адм. дело № 898/2024 г. по описа на съда. С определение № 3485/ 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 898/2024 г. по описа на АдмС – Русе, посоченото второ по ред решение на НЕЛК било отменено, а преписката изпратена на този орган с указания за произнасяне по същество по жалбата срещу медицинското удостоверение на ЦЕЛК при МИ на МВР.

В изпълнение на определение № 3485/ 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 898/2024 г. по описа на АдмС – Русе с вх. № ЕВ АС-190 15.01.2024 г. в НЕЛК била разкрита процедура по жалбата на Д. срещу медицинско удостоверение № 39/1 от 01.03.2023 г., издадено от ЦЕЛК при МИ на МВР.

Взетото в рамките на тази процедура решение, което е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, било издадено на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ въз основа на приложените медицински и други документи, които вече са били събрани от страна на ЦЕЛК при МИ на МВР. В мотивите на оспореното решение НЕЛК изцяло преповтаря изложените от ЦЕЛК фактически и правни изводи.

От доказателствата по делото се установява, че в разглеждания случай освидетелстването на жалбоподателя е било поискано с оглед преценката на вида на телесната повреда, претърпяна от него на 20.02.2022 г., предвид евентуално определяне на обезщетение по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР. Според разпоредбите на чл. 238, ал. 5 от ЗМВР и чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017 г. за условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от ЗМВР, обезщетенията по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР се разрешават от ръководителите на структурата по чл. 37 от ЗМВР, в случая от директора на ОД на МВР – Русе, до когото правоимащото лице следва да подаде и заявление за изплащане на обезщетението. В чл.11, ал.3, т.2 от Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017 г. е предвидено, че към заявлението лицето следва да приложи и медицинско заключение на Централната експертна лекарска комисия.

От правна страна съдът намира следното:

Оспореното експертно решение на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, е постановено от компетентен орган - чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ.

Съгласно установената съдебна практика на ВАС, дейността по извършване на медицинска експертиза, предмета, органите и взаимодействието между тях, както и обжалването на актовете е уредено в Закона за здравето (ЗЗ), по-конкретно в чл. 101 – 113. Според чл. 103, ал. 2 от ЗЗ, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК. Устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и РКМЕ се определят с правилник на Министерски съвет - чл. 109 от ЗЗ. В чл. 112 от ЗЗ се предвижда обжалване на актовете на медицинската експертиза пред ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, като съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, решението на НЕЛК подлежи на обжалване пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на АПК.

По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР има обаче и специална уредба, съдържаща се в чл.238 от ЗМВР и в ПУДМВР. Съгласно чл. 98 от ПУДМВР, медицинският институт на МВР има за цел да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. Чл. 99, ал.1 от ПУДМВР гласи, че ЦЕЛК извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и т. 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Съгласно чл. 238, ал. 3 от ЗМВР, видът на причинената телесна повреда се определя от ЦЕЛК. Както беше посочено по-горе, този въпрос има значение за дължимостта и размера на обезщетението по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР.

Според изричната разпоредба на чл. 99, ал. 2 от ПУДМВР, ЦЕЛК е орган на медицинската експертиза за служителите на МВР със статут на Териториална експертна лекарска комисия по смисъла на чл. 103 от ЗЗ. Уредбата на структурата и организацията на ТЕЛК и НЕЛК, според ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ, предвижда два вида паралелни структури - териториални и централни органи на медицинска експертиза в общите лечебни заведения и в лечебните заведения в структурите на Министерски съвет и министерствата по чл. 5, работещи по еднакви правила, уредени с правилника и Наредбата за медицинската експертиза. Такава е първоначалната регламентация по ЗЗ и ПУОРОМЕРКМЕ. Така например чл.16, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ предвижда, че се създават ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР).

Както обаче беше посочено, в Правилника за устройството и дейността на МВР обаче, приет през 2014 г., разпоредбата на чл. 99, ал. 2 предвижда, че ЦЕЛК има статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 от ЗЗ, което означава, че актовете на ЦЕЛК, като актовете на ТЕЛК, се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, а той е пред НЕЛК, съответно решенията на НЕЛК - пред административния съд. Тази процедура по обжалване е различна от обжалването по административен ред, уредено в АПК и е израз на спецификата на тези органи. Следва да се отбележи, че между ТЕЛК и НЕЛК не е налице категоричната връзка „орган“ и „горестоящ административен орган“, актовете на органите на медицинската експертиза са едновременно експертиза и административни актове (в този смисъл вж. определение № 1368 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. дело № 693/2025 г., VI о. и мн.други). Поради това следва да се приеме, че НЕЛК безспорно разполага с компетентност да се произнася по жалби против медицински удостоверения/медицински заключения на ЦЕЛК при МИ на МВР.

При издаване на обжалвания административен акт е допуснато съществено нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като същият не е изготвен във формата на експертно решение и в него няма включена разпоредителна част/диспозитив, от която да става ясно конкретно кое от правомощията по чл. 51, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ е упражнено от органа.

За пълнота следва да се посочи, че НЕЛК действително има правомощие да се произнесе с решение, с което да откаже да открие процедура по подадена жалба срещу решение на ТЕЛК /в случая приравнената на ТЕЛК ЦЕЛК при МИ на МВР/ поради недопустимост на жалбата на основание чл. 43, т. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ. В конкретния казус, както вече беше обсъдено в мотивите на настоящото съдебно решение, не са налице основания за това с оглед наличието на компетентност на НЕЛК и предвид задължителните указания, дадени на органа с определение № 3485/ 29.11.2024 г., постановено по приложеното адм. дело № 898/2024 г. по описа на АдмС – Русе.

От друга страна, когато НЕЛК следва да се произнесе по редовна и допустима жалба и да разгледа същата по същество, както е в случая, тя следва да упражни едно от следните три изчерпателно изброени в чл. 51, ал. 1, т. 1 – т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ правомощия: да потвърди решението на ТЕЛК; да го отмени и да издаде ново решение или да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. Освен това, съгласно нормата на чл. 4 от НМЕ, формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК се издават по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Със заповед № РД-01-176 от 28.03.2023 г. на министъра на здравеопазването са утвърдени образец на експертно решение на териториална експертна лекарска комисия и образец на експертно решение на Националната експертна лекарска комисия, считано от 1.06.2023 г. В ред 10-ти от Приложение № 2 към заповедта, представляващо образец на експертно решение на НЕЛК, резултатът от обжалването се кодира по следния начин: „Решение на НЕЛК: 1. потвърждава; 2. отменя и връща за ново освидетелстване; 3. отменя и издава ново решение“. Видно е, че в случая НЕЛК не е постановила решението си по така цитирания образец.

Дори и да се приеме, че предвид спецификата на казуса – обжалване на решение на ЦЕЛК при МИ на МВР, с което се определя вид на причинена телесна повреда при или по повод изпълнение на служебни задължения по реда на чл.238, ал. 3 от ЗМВР, попълването на полетата от посочения образец на ЕР на НЕЛК би било трудно изпълнимо, то това не изключва приложението на общите разпоредби на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и чл.97, ал.1 от АПК, въвеждащи изискването индивидуалният административен акт, съответно решението на горестоящия административен орган, да бъдат мотивирани като задължително съдържат и разпоредителна част/диспозитив, които следва да обективират съдържанието на властническото волеизявление, а в мотивите следва да са изложени съображенията, които го обосновават.

В случая, видно от съдържанието на оспорения акт на НЕЛК, в него въобще липсва разпоредителна част/диспозитив, от който да става ясно кое от правомощията по чл.51, ал.1, т.1 – т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ е упражнил този орган. От дословното преповтаряне на мотивите на медицинското удостоверение на ЦЕЛК може само да се предположи, че волята на НЕЛК е била с решението си да потвърди медицинското удостоверение, издадено от този орган. Това обаче е предположение, което се базира на съдържанието на мотивите на оспореното решение, без в същото да е налице ясно формулиран диспозитив, респ. без да е използван образецът на решение на НЕЛК, в ред 10-ти от който да е отбелязан код 1 „Потвърждава“. Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено в производството по оспорване на акта. Съгласно константната съдебна практика, съдът не е компетентен да извършва допълване на административния акт, тъй като обратното би довело до замяна на волята на административния орган. Липсата на разпоредителна част, на диспозитив е равнозначна на липса на решение, което не може да бъде заместено от изложените мотиви. Налице е основанието по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт и за връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК.

На основание чл.168, ал.1 от АПК съдът намира за необходимо да вземе отношение и по вида на телесната повреда, тъй като той има значение за материалната законосъобразност на обжалвания акт.

Основният спорен въпрос по делото е дали причиненото затруднение на движението на десния крак на жалбоподателя е трайно или не, а оттам и какъв е видът на претърпяната телесна повреда - лека или средна.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. По аргумент от противното, при лека телесна повреда обезщетение на служителя не се дължи. От своя страна текстът на чл. 129, ал. 1 от НК гласи, че телесната повреда е средна и ако е причинено трайно затрудняване на движението на крайниците.

Според т.10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, трайното затрудняване на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. В мотивите към тази точка е посочено, че неправилно в съдебната практика са били квалифицирани като средна телесна повреда случаи на незначителни затруднения, които нямат практическо значение за нормалното извършване движението на крайниците или когато те са кратковременни. Посочено е, че уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др. В т. 8 от същото постановление, във връзка с трайното отслабване на зрението и слуха, е пояснено, че то е „трайно“, когато се изразява в един сравнително по-дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност трябва да бъде поне около тридесет дни.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза (л. 27 и л. 28 от делото), включително подробните пояснения, дадени в проведеното на 17.06.2025 г. открито съдебно заседание, по категоричен начин се установи, че при инцидента на 20.02.2022 г. жалбоподателят е получил следните обективно установени увреждания: оток и кръвонасядане на дясна глезенна става. На базата на извършените клинични прегледи и образни изследвания специалисти по ортопедия и травматология и по физикална и рехабилитационно медицина са поставили диагноза: „Контузия на глезена“. еЕщото лице е дало заключение, че като се имат предвид съобщения механизъм на травмата, съобщените оплаквания и обективната находка от извършените клинични прегледи и образни изследвания, следва да се приеме, че жалбоподателят е получил дисторзио (навяхване) на дясна глезенна става. Вещото лице е посочило, че при навяхването, поради надпределно движение в глезенната става, настъпва разтягане на ставните връзки на глезенната става, което е съпроводено с болка, оток и евентуално кръвонасядане като навяхването е възможно да доведе до затруднение на движенията на крайника в рамките на до няколко дни. При тези данни вещото лице приема, че така установените травматични увреждания на жалбоподателя следва да се преценяват по медико-биологичния признак - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. като лека телесна повреда. При такива увреждания, каквито са установени при жалбоподателя, обикновено е налице болков синдром, който се засилва при ходене и е възможно през първите дни да доведе до затруднения в походката, налагащи ползването на помощно средство, но обикновено постепенно тези болки намаляват и походката се възстановява в рамките на до няколко дни, а болките изчезват в рамките на няколко седмици, както и че състоянието може да се влоши при физически натоварвания на крайника или при движения, натоварващи травмираните връзки на ставата. Според вещото лице, при подобни увреждания, ако е налице затруднение в движенията на глезенната става, то същото е с продължителност по-малко от 30 дни (обикновено няколко дни), но е възможно да е налице болезненост в ставата за по-продължителен период от време, който е индивидуален, обикновено до няколко месеца, особено при физически натоварвания.

От събраните по делото гласни доказателства – от показанията на св.П. и св.И., действително се установява, че жалбоподателят е изпитвал силни болки през един по-продължителен период от време като се е придвижвал с патерици около месец, а и известно време след това все още не се е бил възстановил напълно. Както обаче се установява от заключението на вещото лице и както е прието в т.10 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, болковият синдром, дори и да продължи повече от тридесет дни, сам по себе си не е критерий, по който телесната повреда може да бъде квалифицирана като средна. За да бъде определена тя като такава е необходимо затруднението в движението на крайника да се дължи не само на изпитваната при движението и стъпването на него болка, а на увреждания с практическа стойност като напр. счупване или пукване на кости, изкълчване на стави, разкъсване на ставни връзки и др. под. Както сочи и вещото лице, при дисторзиото (лат. distorsio) т.е. при навяхването на глезенната става, каквото е установено при жалбоподателя, е налице разтягане на ставните връзки и свързан с това отток на глезена, но не и разкъсване на връзките, каквото по делото (дори и частично) не се доказа да е налице.

Доколкото обаче оспореният акт не отговаря на изискванията за форма същият следва да бъде отменен, а преписката, на основание чл.173, ал.2 от АПК, следва да бъде изпратена на органа за ново произнасяне по жалбата срещу медицинското удостоверение на ЦЕЛК при МИ на МВР. При новото разглеждане на преписката решението на НЕЛК следва да бъде изготвено (при техническа възможност за това) във формата по Приложение № 2 от заповед № РД-01-176 от 28.03.2023 г. на министъра на здравеопазването вр. чл.4 от НМЕ като, независимо дали ще бъде следвана формата на експертно решение или не, в своя акт НЕЛК задължително следва да формулира разпоредителна част/диспозитив, в който изрично да посочи кое от правомощията по чл.51, ал.1, т.1 – т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ упражнява – дали потвърждава медицинското удостоверение на ЦЕЛК при МИ на МВР, дали отменя същото и издава ново медицинско удостоверение, с което определя друг вид телесна повреда, респ. дали отменя удостоверението и връща преписката на ЦЕЛК за ново освидетелстване на жалбоподателя със задължителни указания.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 410 лева, от които 10 лева - заплатена държавна такса (л. 10 и л. 11 от делото) и 400 лева – първоначален и допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице (л. 18 и л. 19 от делото и л. 42 от делото).

Видно от представения договор за правна защита и съдействие (на л. 6 от делото), на жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, е оказана безплатна адвокатска помощ от адв. К. Х. от АК – Русе.

Предвид изхода на делото и липсата на значителна правна и фактическа сложност съдът намира, че на адв. Х., на основание чл.38, ал.2, изр.второ от ЗА, следва да бъде определено възнаграждение в размер на 600 лева за оказаната безплатна правна помощ. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при определяне размера на възнаграждението за преценката за "фактическа и правна сложност" при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се вземат предвид коефициентите за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. За делата по Закона за здравето (НЕЛК, ЦЕЛК и други), с код 250, в Приложение № 1 към чл.8, ал.2 от ПОНС е определен коефициент за тежест от 1,4, който отразява степен на правна и фактическа сложност малко под средната.

Деловодните разноски, съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на НЕЛК, която има качеството на юридическо лице според чл.25, ал.1 от ЗЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. К. Д., с [ЕГН], от гр.Русе, ул.“Капитан Маринов“ № 4, вх.4, ет.5, ап.14, решение с изх. № I-4571/ 03.04.2025 г. на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания.

ИЗПРАЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на Д. К. Д., с [ЕГН], от гр.Русе, ул. “Капитан Маринов“ № 4, вх. 4, ет. 5, ап. 14 сумата от 410 лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на адвокат К. Д. Х., с [ЕГН], личен № **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Русе, ул. “Драма“ № 15, сумата 600 лева – адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна адвокатска помощ по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.