№ 2402
гр. София, 28.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502355 по описа за 2022 година
С определение № 364 от 28.06.2022 г., ОС Монтана, по гр.д. № 161/22 г.,
оставя без разглеждане частна жалба на „Геоконсулт 2006“ ЕООД против
действията на ЧСИ А. В., обективирани в постановление за прекратяване на
изпълнителното дело от 15.12.2021 г.
Срещу определението е постъпила чатна жалба от „Геоконсулт“ ЕООД,
като се претендира отмяна на акта, уважаване на жалбата, постъпила в ОС
Монтана против действия на ЧСИ, обективирани в постановление от
15.12.2021 г. за прекратяване на производството по изпълнителното дело и
постановяване на разпореждане по силата, на което ЧСИ Я. да събере
сторените от взискателя разноски за адвокат в размер на 1000 лв.
Ответникът „Руми Агро“ ООД оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ОС Монтана е образувано по частна жалба на
„Геоконсулт 2006“ ЕООД срещу прекратяването на изп.д. № 33/21 г., като е
заявено искане за отмяна на постановление за прекратяване от 15.12.2021 г.
Изложени са аргументи, че посочения акт на ЧСИ не е бил връчен на
дружеството, поради което производството не се счита за прекратено и за
взискателя е налице възможност да присъединява вземания срещу същия
длъжник. Претендира се възнаграждение за адвокат, което е заплатено от
1
взискателя по изпълнителното дело, като разноски на стойност от 1000 лв.
След щателна проверка по делото не се установи наличие на акт,
постановен на 15.12.2021 г., с който производството по делото е било
прекратено от ЧСИ. Липсват данни и такъв акт да е бил връчен по
предвидените в ГПК правила на жалбоподателя-взискател. Вярно е, че в
становище вх. № 3592/22.12.2021 г., (л. 206), изходящо от името на
дружеството „Геоконсулт 2006“ ЕООД, е споменато посоченото
постановление за прекратяване. Последното обаче е цитирано от дружеството
само като аргумент, използван в мотивите на самия ЧСИ, да откаже да
присъедини претенция на дружеството за адвокатско възнаграждение към
всички искания на взискателя. Това посочване в писменото изявление на
взискателя не може да бъде прието, като надлежно уведомяване на същия за
постановен акт за прекратяване на производството (още повече, че както вече
се посочи, по делото няма данни за фактическо наличие на такъв). В този
смисъл частната жалба от 14.03.2022 г. е била напълно нередовна. Същата е
следвало да бъде оставен без движение, като се изяснят въпросите кой е
обжалвания акт (вкл. да се установи същият на хартиен носител по делото),
съответно кога е връчен този акт по надлежния процесуален ред, с оглед
проверка на срочност (при твърдение на взискателя, че същият не е бил
връчен е следвало ЧСИ да представи доказателства за връчване). Едва след
отстраняване на посочените нередовности, съдът може да осъществи
проверка за срочност, респ. да върне частната жалба ако е просрочена.
Постановеният акт на ОС се явява преждевременен и същият подлежи на
отмяна.
Следва да се посочи още, че ако постановление за прекратяване по
делото не е налично фактически, то този акт е необходимо да бъде надлежно
възстановен.
Отделно от казаното, при разглеждане на претенциите на жалбоподателя
следва да се вземе предвид и практиката на съдилищата, свързана с
възможността на взискателя да обжалва действия на ЧСИ, касаещи
дължимостта на разноските. Този въпрос вече е обсъждан и в друг акт на
настоящия състав - определение № 1553 от 17.05.2018 г. по ч. гр. д. №
2310/2018 г., САС, 14 с-в. Както в действащата понастоящем разпоредба на
чл. 435 ГПК, така и в редакцията й от преди изменението от ДВ, бр. 86 от
2
2017 г., липсва норма, която изрично да предвижда възможността на
взискателя да обжалва актове на съдебния изпълнител, касаещи разноските.
Поради липсата на такава изрична уредба в практиката на съдилищата са
оформени различни становища. Според едното право на жалба срещу
постановление на ЧСИ относно разноските има само длъжника, тъй като
липса уредена в закона възможност за това по реда на чл. 435 ГПК - така
например определение № 47 от 8.02.2017 г. по гр. д. № 14/17 г., ОС Велико
Търново. В друга практика– напр. определение № 67 от 09.02.2022 г. по в. ч.
гр. д. № 56/2022 г., АС Пловдив, се възприема, че взискателят може да
защити претенциите си за разноски чрез обжалване на последващите
обжалваеми от него изпълнителни действия, напр. на разпределението или на
прекратяването или приключването на изпълнението. Според друго
становище, в процесната хипотеза намират приложение общите правила за
разноските, закрепени в общата част на ГПК - чл. 78 и чл. 79 ГПК, поради
което произнасянето на ЧСИ по отношение на дължимите на взискателя
разноски на общо основание подлежи на контрол. Второто становище е
застъпено в практиката на Софийски апелативен съд в редица актове - напр.
определение № 3790 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 4107/15 г., определение №
3807 от 29.12.2015 г. по гр. д. № 5117/15 г. Настоящият състав възприема така
формираното разрешение. Въпросът за отговорността за разноски е предмет
на обсъждане във всяко съдебно производство и правилата, регламентиращи
тази материя се съдържат в Част първа "Общи правила" на ГПК. Тези норми
намират приложение както за исковия процес, така и за изпълнителното
производство (в частност чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК). По своето естество
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в
изпълнителното производство няма характер на изпълнително действие, а е
проявление на общия принцип за отговорността за разноски и тяхното
разпределяне между страните в процеса. Ето защо за взискателя, като
участник в изпълнителното производство е налице възможност да обжалва
акта на ЧСИ, с който той определя размера на следващите му се разноски.
Въз основа на изложеното по-горе следва ясно да се разграничи (при
даване на съответни указания до частния жалбоподател), кой акт е предмет на
съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да се съобрази още, че в
кориците на делото се съдържа и становище вх. № 3592/22.12.2021 г. (л. 206),
за което не е изяснено дали съставлява жалба срещу акт на ЧСИ от 20.12.2021
3
г., с който е отказано събирането на спорния адвокатски хонорар от 1000 лв.
В случай, че единствената цел на взискателя е да получи плащане на разноски
по делото, то следва да се избере съответният път за защита на конкретния
интерес, като това изрично се посочи от жалбоподателя.
При така изложените доводи обжалваното определение следва да се
отмени и делото да се върне на ОС Монтана за изпълнение на дадените
указания.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 364 от 28.06.2022 г., ОС Монтана, по гр.д. №
161/22 г.
ВРЪЩА делото на ОС Монтана за отстраняване на нередовности на
частната жалба, евентуално за връщане на делото на ЧСИ с оглед мотивите на
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4