Решение по дело №291/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260244
Дата: 22 юни 2021 г.
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20185500900291
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           22.06.2021 г.                          гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22.06.                                                                                              2021 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:         РУМЯНА ТАНЕВА  

 

СЕКРЕТАР:

като разгледа докладваното от съдия ТАНЕВА

т.д. № 291 по описа за 2018 година

за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК.

         Постъпила е молба от адв. А.Г., като пълномощник на М.М.С., в която се излагат доводи, че в мотивите на Решение №260095/11.03.2021 г., постановено по т. д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора съдът посочил, че оставя без разглеждане исковете по отношение на втория евентуален ответник Община *, но в постановеното по делото решението не е изложен изричен диспозитив в тази насока. Моли съда на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, да отстрани допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като бъде отразено изрично в диспозитива на съдебния акт, че съдът оставя без разглеждане исковете по отношение на втория евентуален ответник Община *, евентуално, в случай, че съдът приеме, че е налице основание чл. 250, ал. 1 ГПК, моли, да допълни постановеното решение в същия смисъл.

         В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Община *, която моли съда да остави без уважение подадената молба.

         В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от “***” АД.

 

            Съдът като взе предвид данните по делото, подадените молбата по чл. 247 ГПК и чл. 250 от ГПК, намира за установено следното:

С протоколно определение от 08.05.2019г. съдът на основание чл. 228, ал. 3 ГПК е приел за разглеждане предявените от ищеца М.М.С. при условията на евентуалност искове срещу Община – * за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за описания в исковата молба инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2017 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото и е конституирал като ответник по предявените с искова молба вх. №110211/20.08.2018 г. искове – ОБЩИНА – * наред с първоначалния ответник „***“ АД.

         С Решение №260095/11.03.2021 г., постановено по т. д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *“ АД да заплати на М.М.С. сума в размер на 49 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от произшествието на 21.11.2017 г. , ведно със законна лихва от 09.03.2018 г. – датата на която е уведомен ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за настъпилото произшествие до окончателното плащане по банкова сметка *** (България) ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***, като е отхвърлил предявения иск над сумата от 49 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв. и искът за законна лихва за периода от 21.11.2017 г. до 08.03.2018 г. като неоснователни; осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *“ АД да заплати на адв. И.Й. със съдебен адрес:***, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 2 377 лв. съразмерно с уважената част от иска по банкова сметка *** (България) ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***; осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *“ АД да заплати на М.М.С. направените в настоящото производство разноски в размер на 301,  35 лв. съразмерно с уважената част от иска по банкова сметка *** (България) ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***; осъдил е М.М.С. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *“ АД направените в настоящото производство разноски в размер на 382, 50 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

В мотивите на горепосоченото решение съдът е приел, че с оглед уважаването на предявения иск по чл. 493, ал.2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД против „***" АД, съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск от ищецът против Община * с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

При евентуално съединяване на исковете, единият иск има спрямо другия положението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода по главния иск. Когато ищецът предяви евентуален иск, неговото разглеждане зависи от неуважаването на главния иск.

Поради това в настоящото производство, евентуално предявеният иск против Община * се счита предявен под условие, т. е съдът щеше да се произнесе по него /включително и в диспозитива на решението/, единствено ако беше отхвърлил и главния иск против “***” АД. Предявеният иск против “***” АД е уважен, поради което вътрешно процесуалното условия не се е сбъднало и съдът не може да се произнесе по евентуално предявения иск против Община * в решението, т. е в диспозитива /в този смисъл стр. 425, от Гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание/.

 Доводите на ищеца, че съдът е оставил без разглеждане иска против Община *, на първо място не отговаря на действителността, тъй като израза използван в мотивите е следния: „съдът не следва да се произнася по евентуално предявения иск от ищеца против Община *, с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД“, който израз се употребява, когато не се е сбъднало условието да се разгледа евентуално предявеният иск. Съдът намира за необходимо да посочи на ищеца, че предявени иск се оставя без разглеждане, когато същият е процесуално недопустим и тогава волята на съда действително следва да бъде отразена в решението, т.е в диспозитива, какъвто не е настоящия случай.

С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай волята на съда е отразена само в мотивите, но не и в диспозитива и следователно решението не подлежи на допълване или на поправка на очевидна фактическа грешка чрез произнасяне по същество в диспозитива на решението по предявените искове против Община *, с правно основание чл.50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да остави без уважение молбата от адв. А.Г., като пълномощник на М.М.С. за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №260095/11.03.2021 г., постановено по т. д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, като неоснователна.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да остави без уважение молбата от адв. А.Г., като пълномощник на М.М.С. за допълване на Решение №260095/11.03.2021 г. постановено по т. д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,като неоснователна.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ от адв. А.Г., като пълномощник на М.М.С. за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №260095/11.03.2021 г., постановено по т.д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от адв. А.Г., като пълномощник на М.М.С. за допълване на Решение №260095/11.03.2021 г., постановено по т. д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :